Р Е
Ш Е Н
И Е № 681
гр. Пловдив,
27.04.2012 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ
граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми април през две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Емилия Брусева гражданско дело N 1279 по описа за 2012 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е
жалба от Й.Г.Н. ЕГН ********** ***, регистриран като земеделски производител с
Булстат ********* - длъжник по изпълнително дело №743/2009г. по описа на частен
съдебен изпълнител Петко Илиев, както и от А.Й.Н. ***, имаща качеството на
съпруг – недлъжник в изпълнителното производство против действия на частен
съдебен изпълнител Петко Илиев по цитираното изпълнително производство,
изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение чрез извършване на опис върху
имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, както и против
постановлението за определяне на разноските по изпълнението.
Взискателят по
изпълнителното дело „Петекс – 2003” ЕООД – гр. Раковски, ул. „Петър Богдан”
№75А не изразява становище по жалбата на длъжника.
Частният съдебен
изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия.
След
преценка на данните по изпълнителното дело и представените от страните
доказателства, съдът намира за установено следното:
Касае се за
изпълнителни действия, насочени към имущество, което според длъжника е
несеквестируемо. Налице е правен интерес на длъжника от обжалване на посоченото
действие като същото съгласно чл.435 от ГПК е сред кръга актове, които законът
допуска длъжникът да атакува в изпълнителния процес.
Към момента,
в който е подадена жалбата, не е насрочена публична продан на имота. Към
настоящия момент няма извършен дори опис. Вярно е, че е бил насрочен такъв, но
никога не е бил извършен. Това не обосновава липса на правен интерес, тъй като и
възбраната като избран от съдебния изпълнител способ също рефлектира върху
правната сфера на длъжника като я ограничава.
Да се твърди
обаче, че възбраната е незаконосъобразна, поради обстоятелството, че имотът –
предмет на същата има характер на несеквестируемо имущество, е неоснователно.
Съгласно
чл.444 т.7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на
длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът
живее в него. В случая изобщо не са ангажирани доказателства, от които да се
установи наличието на горните предпоставки. Дори обаче да се касае именно за
несеквестируемо имущество – предприетите до настоящия момент от съдебния
изпълнител действия не са такива по изпълнение спрямо този имот, а имат само
обезпечителен характер. От момента, в който е била наложена възбраната,
длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вещта и носи отговорност за
нейното изменение, повреждане и унищожаване. В случай че длъжникът все пак се
разпореди с имота, правата на взискателя по бъдещото събиране на вземането се
защитават чрез предвиденото в чл.452 от ГПК действие именно на обжалваната
понастоящем възбрана. При разпореждане с жилището, респ. със земеделските земи,
за които имоти се излагат съображения за несеквестируемост, длъжникът сам се
лишава от защитата, която му осигурява нормата на чл.444 от ГПК. Ето тези
последици се бранят чрез възбраната. Чрез нея не се извършва изпълнение и
такова никога няма да бъде извършено, ако длъжникът не се разпореди с
несеквестируемото /ако е такова/ жилище. Ако все пак се извърши опис, оценка и
публична продан – това са други действия, които могат да бъдат обжалвани от
длъжника. Към настоящия момент обаче това не е сторено – няма нито извършен
опис, нито насрочена публична продан.
Отделно от
горното - според настоящата инстанция не може да се говори за несеквестируемост
на възбранения имот – първи етаж от жилищната сграда на ул. „Пирин” №21, тъй
като – видно от справката от Агенция по вписвания – той и съпругата му –
недлъжник притежават и други жилищни имоти. Жилището на третия етаж от
триетажната жилищна сграда в гр. Асеновград, ул. ***, от което жалбоподателите
имат 2/3 ид. части, представлява самостоятелен обект – жилище, без значение
дали те живеят в него. Според данъчната декларация, подадена от съпруга –
недлъжник А.Й.Н. /стр.264-275 от делото/ тя притежава придобито чрез дарение
друго жилище в с. Козаново. Съгласно чл.444 т.7 от ГПК жилището на длъжника е
несеквестируемо само ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в
него. В случая тези предпоставки не са налице.
По отношение
на земеделските земи - тъй като те са с
обща площ до 30 декара и действително длъжникът е регистриран земеделски
производител, хипотезата на чл.444 т.5 е налице. В случай че бъде проведен опис
или насрочена публична продан по искане на взискателя „Петекс -2003” ЕООД, по
отношение на тези земи, тези биха могли да бъдат предмет на жалба. За
възбраната обаче са приложими изложените по-горе съображения. Към настоящия
момент реално принудително изпълнение по отношение на тях няма.
По отношение
на разноските: Твърди се, че сумата 3787.47 лева за адвокатско възнаграждение
на взискателя е прекомерно завишена. В тази част жалбата е неоснователна.
Претендираното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е 1527 лева, за
което е представен и договор за правна помощ. Тази сума не е прекомерно
завишена, предвид на предмета на изпълнението, размера на присъдените суми,
които ще се събират и сравнително дългия период на изпълнителното производство.
Останалата част от сумата е присъдено възнаграждение в полза на взискателя, за
което е издаден изпълнителен лист. То не може да бъде предмет на коригиране
чрез обжалване постановление на ЧСИ за разноските. Таксата по т.26 от Тарифата
за таксите също е определена правилно. Няколко изпълнителни листа допълнително
са предявени от взискателя в хода на производството, като по тях също са
начислени дължимите такси – което жалбоподателят явно не е имал предвид при
твърденията си за неправилно начисляване.
Ето защо жалбата
на Й.Г.Н. ЕГН ********** ***, регистриран като земеделски производител с
Булстат ********* - длъжник по изпълнително дело №743/2009г. по описа на частен
съдебен изпълнител Петко Илиев, както и от А.Й.Н. ***, имаща качеството на
съпруг – недлъжник в изпълнителното производство против действия на частен
съдебен изпълнител Петко Илиев по цитираното изпълнително производство,
изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение чрез извършване на опис
върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, както и против
постановлението за определяне на разноските по изпълнението, се явява
неоснователна. Като такава същата следва
да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от
горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й.Г.Н.
ЕГН ********** ***, регистриран като земеделски производител с Булстат
********* - длъжник по изпълнително дело №743/2009г. по описа на частен съдебен
изпълнител Петко Илиев, както и от А.Й.Н. ***, имаща качеството на съпруг –
недлъжник в изпълнителното производство против действия на частен съдебен
изпълнител Петко Илиев по цитираното изпълнително производство, изразяващи се в
насочване на принудителното изпълнение чрез извършване на опис върху имущество,
което длъжникът счита за несеквестируемо, както и против постановлението за
определяне на разноските по изпълнението, като неоснователна.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.