Р Е Ш Е Н И Е № …….
гр. С., 04.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 2388 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 131 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от Г.В.Н.,
ЕГН **********, срещу ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „З.П.“, рег. по фирмено дело №
575/1990 г. на СГС, със седалище гр. С., обективно, кумулативно и евентуално
съединени искове, с правна квалификация чл. 604 ГПК вр.
чл. 17, ал. 2 ЗПП, за признаване за установено, че вписаните по партидата на
партията с решение №122 от 29.07.2011 г. по т. д. №690/2011 г. на ВКС, ІІ ТО
промени в правноиндивидуализиращите обстоятелства, а
именно: промяна в наименованието, адреса, устава и персоналния състав на
ръководните й органи, въз основа на решения на партиен конгрес, проведен на
29.08.2009 г., са нищожни, евентуално недопустими или представляват
несъществуващи обстоятелства.
Ищецът твърди, че е член на Националния
политически съвет на вписаната в регистъра на политическите партии по ф. д. №
575/1990 г. на СГС ПП „З.П.“ (с предишно наименование ПП „З.П. – Българските
зелени“), която на 28.09.2009 г., в съответствие с устава, провела Пети
извънреден конгрес, на който били приети решения за приемане на нова редакция
на устава на партията; освобождаване на членовете на всички ръководни и
контролни органи и избор на нови ръководни и контролни органи; избор на Т.Г.Г.за председател и представляващ партията; промяна на
седалището и адрес на управление и изключване от партията на А.П.К., П.М.Д. и М.К.А..
Посочените решения на конгреса не били обжалвани и влезли в законна сила. С цел
да нанесе огромни и непоправими вреди на партията, на 09.10.2009 г. А.К. неправомерно
подал заявление за вписване на промени в наименованието, адреса, устава и
персоналния състав на ръководните органи на ПП „З.П.“, въз основа на решенията
на несъществуващ конгрес от 29.09.2009 г. и без да е легитимиран да подава
подобно искане, тъй като бил изключен от партията още на 28.08.2009 г.. Отказът
на Софийския градски съд да впише тези промени бил отменен с решение № 122 от
29.07.2011 г. по т. д. № 690/ 2011 г. на Върховния касационен съд, II ТО, в
следствие на което по партидата на ПП „З.П.“ било извършено нищожно и
недопустимо вписване на заявените от А.К. несъществуващи обстоятелства.
При тези твърдения предявява установителни искове за нищожност, евентуално недопустимост
на вписването или за установяване, че вписаните с решение № 122 от 29.07.2011
г. по т. д. № 690/2011 г. на Върховния касационен съд, II ТО, обстоятелства за промени
в наименованието, адреса, устава и персоналния състав на ръководните органи на
ПП „З.П.“, въз основа на проведен конгрес от 29.09.2009 г., са несъществуващи.
Ответникът ПП „З.П.“ е депозирала отговор, в който счита исковете за процесуално
недопустими, тъй като ищецът Г.Н. не разполагала с активна процесуална
легитимация за провеждането им – същата не била член на партията, нито член на
политическия й съвет.
По същество счита
исковете за неоснователни, тъй като атакуваните решения от 29.08.2009 г. били приети
на законно свикан конгрес от законни органи на партията при спазване на всички
изисквания на ЗПП и устава на партията. Въз основа на приетите от конгреса
решения и на решението на ВКС, напълно законосъобразно в регистъра на
политическите партии при СГС по партидата на ответника било извършено вписване
на настъпилите промени в подлежащите на вписване обстоятелства. От друга страна, по направено искане за
вписване решенията на конгрес, който ищецът Н. твърди да е проведен на
28.08.2009 г. бил постановен отказ от регистърния
съд, потвърден с решение №138/27.10.2010 г.
по търг. дело № 702/2010 г. на ВКС.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
С оглед възраженията на ищеца производството
да се провежда спрямо различен от процесуално легитимирания въз основа
твърденията в исковата и уточнителните молби ответник,
следва да се посочи, че ответник по предявените искове е политическа партия „З.П.“,
рег. по фирмено дело № 575/1990 г. на СГС, която към предявяване на исковата
молба е с наименование ПП „З.П. – Българските зелени“, но същото към
приключване на устните състезания е променено и настъпилата промяна следва да
се съобрази служебно от съда, тъй като е вписана в регистъра. Представляващ
партията е М.Д., която именно е упълномощила адв. В.
за осъществяване на процесуалното й представителство в настоящото производство,
поради което напълно неоснователни са възраженията, че представител на
ответника е лицето Т.Г. и на същия следвало да бъде връчен препис от исковата
молба за отговор. Настоящият съд е трето за партията лице и е обвързан от
вписванията в регистъра на политическите партии, независимо какви решения се
твърди да се били взети от проведен на 28.08.2009 г. партиен конгрес.
Вписванията по партидата на партията не установяват соченото от ищеца лице да
разполага с някаква представителна власт по отношение на ответника.
Не е спорно и в исковата молба се
твърди, че със заявление, вх. №52681/09.10.2009 г., депозирано от А.К. по
фирмено дело №575/1990 г. на СГС било поискано вписване на промени в
наименованието, адреса, устава и ръководните органи на партията, съобразно
взети решения от Петия (извънреден) партиен конгрес,
проведен на 29.08.2009 г.. Към заявлението са приложени: извлечение от протокол
№2/15.08.2009 г. на Националния контролен съвет за свикване на конгреса, писмо
до партийните организации, обява, публикувана в национален ежедневник,
препис-извлечение от протокол, обективиращ решенията
на конгреса, устав и други документи, относими към регистърното производство (уведомително писмо за уникалност
на наименование, документ за внесена държавна такса).
Видно от извлечение от протокол
№2/15.08.2009 г. от проведено заседание на Националния контролен съвет, е взето
решение по искане на повече от 1/3 от партийните организации да бъде свикан
извънреден конгрес на партията, който да се проведе на 29.08.2009 г. от 10 часа
в зала №3 на Дома на науката и техниката, ул. „Георги Раковски“ №108, гр. С.,
при дневен ред, включващ промени в устава на партията и избор на ръководни и
контролни органи. В решението е определена квотата на представителство на
делегатите и е избрана комисия по подготовка на конгреса.
Поканата е публикувана в брой №
190/20.08.2009 г. на вестник „Новинар“. Препис-извлечение от протокол на V
извънреден конгрес на партията, установява, че мандатната комисия е докладвала
да са регистрирани 77 делегати от общо 141, избрани от партийните организации и
общинските съвети, като са взети решения с необходимото мнозинство за промени в
наименованието, адреса на управление, устава и ръководните органи на партията.
Представеният по фирменото дело препис от протокола е заверен от секретаря К.,
без да съдържа други подписи.
Представени са извадки от протоколи от
проведени събрания на съответните партийни организации за избор на делегати,
както и копие от регистъра на партийните членове към 14.08.2009 г., в който под
№ 6056 е вписана ищецът Г.В.Н., ЕГН **********.
В заявление на адв.
Т.Г., депозирано по фирмено дело №575/1990 г. във връзка с насроченото съдебно
заседание за разглеждане на заявлението, депозирано от А.К., са изложени
твърдения, идентични на тези, поддържани от ищеца в настоящото производство –
за представяне на неверни и манипулативни документи, като се посочва, че Г.В.
не е допусната от охраната да участва в конгреса.
С решение на СГС, VІ-13 състав по
фирмено дело №575/1990 г. вписването на заявените обстоятелства е отказано, но решението
е отменено с решение на ВКС по търг. дело № 690/2011 г. и променените
обстоятелства са вписани по партидата на партията.
Други доказателства от значение за
правния спор не са ангажирани, а необсъдените настоящият състав счита за неотносими към предмета на спора.
Относно установителните искове, с правна квалификация чл. 604 ГПК вр. чл. 17, ал. 2 ЗПП.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, постановено преди влизане
в сила на действащия ГПК, но приложимо и при настоящата уредба, е разяснено, че
нищожно е вписването на
неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със
съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност, т.е.
представлява нищожен съдебен акт. Такива са случаите, когато решението не е
постановено от надлежен съдебен състав или е постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда. Недопустимо е вписване, което е постановено
по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил
сезиран.
Понятието
"несъществуващо обстоятелство" по чл. 498 ГПК (отм.), съответно по
чл. 604 ГПК, е въведено само по отношение на подлежащите на вписване такива.
Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало валидно. Несъществуващо обстоятелство е
липсващото (невзетото) решение на орган на съответната политическа партия, за
което е допуснато вписване в регистъра при СГС. В този случай е налице
неистинско (невярно) удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е
съществувало и то към датата на регистърното решение.
Целената с провеждането на исковете правна последица е прилагането на чл. 604 ГПК – заличаване на вписването.
Активно
процесуално легитимирано да предяви исковете е всяко лице с правен интерес,
като ищецът Н. твърди и се установява да е член на ответната партия, поради
което разполага с легитимация за провеждането им, а възраженията на ответника
за обратното са неоснователни.
В
случая заявените и вписани по партидата на ПП „З.П.“ въз основа на решението на
ВКС промени имат за предмет промени в наименованието, адреса, устава и
персоналния състав на ръководните органи на партията, които обстоятелства
категорично подлежат на вписване, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 – т. 5 ЗПП.
Съдебният акт е постановен от тричленен състав на ВКС в кръга на предоставената
му от чл. 18, ал. 1 ЗПП специална компетентност за упражняване на инстанционен контрол върху решенията, постановени от
Софийския градски съд в охранителните производства по Закона за политическите
партии. Ищецът Н. не е ангажирала доказателства за пороци на решението, обуславящи
неговата нищожност, като от съдържанието му също не може да се направи подобен
извод.
Доводите
за незаконосъобразност на решението на ВКС и несъответствие на доказателствените изводи на постановилия го съдебен състав
с действителното фактическо положение нямат отношение към валидността на
решението като съдебен акт, а касаят правилността му – въпрос, който е
недопустимо да бъде разглеждан в исковото производство по чл. 604 ГПК, тъй като
правилността на съдебно решение, включително постановеното в охранително
производство, може да бъде проверявана само по реда на инстанционния
съдебен контрол, а решението на ВКС, постановено по реда на чл. 18 ЗПП е
изключено от такъв контрол, тъй като не подлежи на обжалване.
По
отношение на твърдяната недопустимост на вписването, от писмените доказателства
по делото се установява, че заявление, вх. № 52681/09.10.2009 г. за извършване
на процесните вписвания, е подадено от А.П.К., както
и ищецът твърди, който към датата на подаването му е бил избран за секретар на
партията и като такъв на основание чл. 44, ал. 1 от Устава е неин представител
„пред всички юридически и физически лица“. Изложеното обуславя качеството му на
„оправомощено лице“ по смисъла на чл. 600, т. 1 ГПК,
което означава, че компетентният съд е бил надлежно сезиран в съответствие с
изискванията на чл. 16 ЗПП. Процесуално
легитимирано или "оправомощено" лице по
смисъла на чл. 600, т. 1 ГПК (аналогичен на чл. 494, б. "а" ГПК
(отм.)) е лицето, което представлява юридическото лице към датата на подаване
на заявлението за вписване - решение № 93 от 21.05.2009 г. по т. д. № 403/2009
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Този
извод не се опровергава от твърденията на ищеца Н., че преди датата на подаване
на заявлението с решение на конгрес на партията, проведен на 28.08.2009 г. е
избран друг представляващ. Заявлението за вписване на промени по партидата на
партията, резултат от взетите на този конгрес решения, вх. №21711/28.08.2009
г., подадено от Т.Г., в качеството му на новоизбран представляващ, е постъпило
преди заявлението, подадено от А.К., като заявленията са разгледани в тяхната
хронологична последователност. С неподлежащо на обжалване решение №138/27.10.2010 г. по търг. дело №
702/2010 г. на ВКС е потвърдено решението на регистърния
съд за отказ да бъдат вписани заявените от Г. обстоятелства. Затова последният
към разглеждане на заявлението на А.К. не е имал качеството представляващ
партията, тъй като не е вписан за такъв.
Правото да заяви вписване на приетите с решението на Конгреса, проведен на
29.08.2009 г. промени е възникнало за избраното да представлява партията от
този конгрес лице – К. и вписването, извършено при упражняването на това право,
не е недопустимо.
В същото време, съпоставка между заявените за
вписване обстоятелства и постановеното с решението на ВКС вписване не сочи
съдът да се е произнесъл по искане, с което да не е бил сезиран, т.е. не е
налице и това основание за недопустимост на вписването.
По отношение на искането на установяване, че вписаните
обстоятелства са несъществуващи, от ангажираните от ответника доказателства,
както и от служебно изисканите и приети по делото заверен преписи от документите,
съдържащи се във фирменото дело се установява, че на 29.09.2009 г. е проведен
конгрес на ПП „З.П.“, от
който като върховен орган са приети решения за
промени в наименованието,
адреса на управление, Устава, ръководните органи и представителството на
партията, което опровергава твърденията на ищеца Н. такъв изобщо да не е проведен.
В същото време обаче, в съдебно заседание, проведено на 04.04.2017
г., процесуалният й представител излага твърдения, че е на 29.08.2009 г.
членове на партията и на ръководството й не са допуснати на „контра-мероприятие“,
провеждано на ул. „Раковски“, като по този начин се признава провеждането на
партиен форум.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 100 от 01.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 4369/2013 г., II т. о., ТК, което е задължително за съдилищата,
е прието, че законосъобразността на приети конгресни решения на политическа
партия се преценява в рамките на регистърното
производство и производството пред ВКС /при обжалване с касационна жалба на
решението по молбата за регистрация/, но не би могло атакуваните конгресни
решения да са предмет на отделен конститутивен иск за
тяхната отмяна.
Така в посоченото решение
№138/27.10.2010 г. по търг. дело №
702/2010 г. на ВКС, постановено по повод заявлението на Г., е разяснено, че регистърната проверка има за цел да предотврати
незаконосъобразните и неистински вписвания и се отнася до това дали е налице
законосъобразно свикване и дали взетите решения, на преведения най-висш форум
на политическата партия, са съобразени със закона и устава й относно
процедурата по свикването и провеждането на конгреса. В случая, става дума за
съдебен контрол върху законосъобразността на свикването и провеждането на
конгреса и на неговите решения, които съдът е длъжен да извършва служебно по
силата на закона. Тъй като се касае до охранително производство, проверката,
която се извършва от Софийски градски съд обхваща въпросите, от значение за
решенията, досежно подлежащите на вписване
обстоятелства: взети ли са тези решения от компетентния, съгласно устава и закона
орган на партията; спазена ли е процедурата за свикването, за провеждането на
заседанието на съответния орган, относно наличието на кворум за провеждане на
заседание на орган и на конгреса, и налице ли е съответното мнозинство при
вземането на решенията, чието вписване се иска.
В този смисъл доводите
на ищеца Н. по отношение на обстоятелствата около провеждането на конгреса
представляват недопустим предмет на разглеждане в настоящото производство. По
същата тази причина и е безпредметно и провеждането на производство за проверка
истинността на приложените по фирменото дело документи. От една страна
заявлението и протоколът, удостоверяващ взетите от Конгреса решения самата Н.
твърди да са подписани от А.К. и от тези свои фактически твърдения извежда
недопустимостта на вписването, което е в пълно противоречие с оспорване автентичността
на тези документи. Останалите документи, които се твърди да са неистински имат
отношение към законосъобразното, респ. в съответствие с Устава свикване и
провеждане на Конгреса, а проверката на процесуалната законосъобразност на взетите
от Конгреса решения е била предмет на регистърното
производство, съответно ако същите са взети при допуснати процесуални нарушения
биха били отменяеми, а както се посочи такъв съдебен
контрол с конститутивни последици за отмяна решенията
на политическа партия не е предвиден. Законът за
политическите партии не съдържа разпоредба, която да регламентира процесуалните
и материални предпоставки за контрол върху решенията на върховния орган на
политическа партия. Конститутивните искове са
допустими само ако са предвидени изрично в закона, а ЗПП изрично не предоставя
или не препраща към друга правна норма, обосноваваща правото на партийните
членове да искат отмяна на незаконосъобразните и противоуставни решения на върховния
орган на партията. След като съдебният контрол е изключен, недопустим е и косвен такъв
в рамките на настоящото производство. Все по тази причина – за да се изчерпи
оспорването на решенията на върховния орган на политическа партия от гледна
точка законосъобразност в рамките на регистърното
производство, на обжалване пред ВКС подлежи всяко решение по молба за регистрация (вписване на промени) на
политическа партия, независимо дали искането на заявителя е уважено или
отхвърлено.
Предвид
изложеното, предявените установителни искове, с
правна квалификация чл. 604 ГПК вр. чл. 17, ал. 2 ЗПП,
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, право на вземане за
извършените за производството разноски се поражда за ответника ПП „З.П.“, която
претендира присъждането на такива. В представения от ответника договор за
правна защита и съдействие, сключен с адв. В. е
уговорен размер на възнаграждението от 590 лева, но е удостоверено заплащане в
брой на част от същото, чрез две вноски от 210 лева или договорът удостоверява
реално заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер от 420 лева. В т. 1
от постановеното Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че само когато
е доказано реалното извършване на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Когато адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ, а
самият договор да е приложен по делото. Следователно отговорността за разноски
на ищеца следва да бъде ангажирана единствено за сумата, за заплащането на
която са ангажирани доказателства – 420 лева.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ПП „З.П.“, регистрирана
по фирмено дело №575/1990 г. на СГС, със седалище гр. С.и адрес: гр. С., ул. „*****“
№ **, ет. 1, искове, с правна квалификация чл. 604 ГПК вр.
чл. 17, ал. 2 ЗПП, за признаване за установено, че вписванията в регистъра на
политическите партии на промяна в наименованието, промяна в адреса на
управление, промяна в устава, промяна в ръководните органи и промяна в
представителството на Политическа партия „З.П.”, регистрирана по ф. д.
№575/1990г. на СГС, ТО, постановени с решение №122 от 29.07.2011 г. по т. д.
№690/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, въз основа на решенията на V извънреден партиен
конгрес на партията, проведен на 29.08.2009 г., са нищожни, недопустими и
представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства.
ОСЪЖДА Г.В.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на ПП „З.П.“, регистрирана по фирмено дело №575/1990 г.
на СГС, със седалище гр. С.и адрес: гр. С., ул. „*****“ № **, ет. 1, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 420 (четиристотин и двадесет) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: