Решение по дело №36/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от М. Я. в качеството му на кмет на община З. срещу Решение № И 38/15.01.2024г. по Протокол № 7/2024г. на Общински съвет-[община]. Твърди се, че оспореното решение е нищожно, алтернативно-незаконосъобразно. Сочи се по аргумент от нормата на чл. 55 от Правилник за организацията и дейността на ОбС-[община], неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация, че решението е прието на свикано извънредно заседание на органа на местно самоуправление, без да са били налице предпоставките за това. Твърди се, че липсвали и дори формални основания и съображения за неотложност. При това положение то било прието при неспазени процедурни правила за това, а освен това било и немотивирано. Видно от съдържанието на оспорения акт, то нямало за предмет нито въпроси, свързани с приемане или изменение на бюджета, нито с управлението или разпореждането с общинска собственост. Не били спазени и методическите указания на МФ, оповестени публично, в които било посочено, че "преценката за това, кои са приоритетните за дадена община проекти, ще зависи от кмета на съответната община". Твърди се още, че от ЗДБ за 2024г., (ДВ бр. 108/30.12.2023г.) и Приложение №3 към чл. 107, ал.13 от него законодателният орган е приел обектите, което не позволявало приемането на актове от по-ниска степен в противоречие с тези норми. На последно място се твърди, че с така постановеното решение се засягали правомощията на кмета на общината чрез изземане на функции и вменяване на други такива в противоречие със ЗМСМА.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят р.пр. не изпраща процесуален представител.Постъпила е писмена молба, в която заявява, че поддържа подадената жалба.

Ответникът по делото чрез адв. К. оспорва жалбата. Счита същата за процесуално недопустима. Алтернативно развива и съображения за нейната неоснователност, по аргумент за наличие на неотложност от приемане на решение от категорията на оспореното.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, АССм в настоящия си съдебен състав приема за установено следното:

Оспореното в това производство Решение И-38 е прието на извънредно заседание на ОбС-[община], с дневен ред от една точка: „Определяне приоритетни обекти, които да се включат в списъка за финансиране в Държавния бюджет на РБ за 2024г.“

Съдържанието на решението е следното: „ На основание чл. 21, ал.1,т.6 и т.8 ЗМСМА и чл. 5, т.5 и т.7 от Правилник за организацията на дейността на ОбС-[община], неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, ОбС З. Р.: 1. От приложение №3 към чл. 107, ал.13 Прогнозен размер на капиталови разходи по инвестиционната програма за общински проекти към ЗДБ на РБ за 2024г., да се актуализира допълнително проектирането и КСС на обект под №1177- [улица]от УПИ І-производствени и складови дейности, през о.т. 11 до о.т. 49 (мост при старата воденица)- 1-ви етап2 021 486 лв с ДДС.

Решението е прието на извънредно заседание, проведено на 15.01.2024г. по Протокол №7, с гласовете на 10 общински съветници, срещу гласувал „против“ 1 общински съветник и 4-ма въздържали се.

Основните въпроси, които поставя проведеното оспорване по съдебен ред са два: 1. Компетентен ли е ОбС-З. да приеме такова решение? 2. Решение с такова съдържание носи ли белезите на административен акт, съответно подлежи ли то на оспорване пред съд?

Съображенията за отговора на първия въпрос са следните: Правното основание на което е прието оспореното решение е нормата на чл. 21, ал.1, т.6 и 8 ЗМСМА. Съгласно цитираните норми Общинския съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му; приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства.

Граматическия и логически анализ на съдържанието на решението, както и на цитираните правни норми не сочи на конекситет между двете. Инвестиционната програма за общински проекти към Закона за държавния бюджет за съответната година касае капиталови разходи, които нито са включени в бюджета на съответната община, нито са разходи за делегирани от държавата за местни дейности за издръжка, още по-малко пък касаят дейности за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.

Със същите аргументи изцяло неотносими са и разпоредбите на чл. 5, т.5 и 7 от Правилника на ОбС-[община].

Определените в Приложение 3 към чл. 107, ал.13 средства имат прогнозен характер, те се определят от върховния законодател на РБ- Народното събрание и не зависят от волята на съответния Общински съвет.

Съдът счита за безспорно и ноторно известно, че държавният бюджет за съответната година не се определя автоматично, а на база изготвени проекти, след дълги съгласувания и тежка процедура. В случай, че законодателят считаше, се по този въпрос следва да се вземе предвид становището на съответния орган на местно самоуправление, той би разписал в изрична правна норма това правомощие. След като то не е предвидено сред правомощията на ОбС в чл. 21 ЗМСМА следва да се приеме, че този орган няма правомощия да приема решения по такъв въпрос. Списъка на обектите по приложение №3 към чл. 107, ал.13 отразява единствено прогнозен размер на капиталови разходи по инвестиционната програма за общински проекти към ЗДБ на РБ за 2024г., които средства по аргумент от чл. 45 т.2 ЗПФ не е елемент от общинския бюджет. По тези съображения съдът приема, че Общински съвет-З. не е компетентен да приеме решение от категорията на оспореното, което обуславя необходимостта от прогласяване на неговата нищожност.

Доколкото това решение при липса на съдебна санкция би породило определени задължения за кмета, които произтичат от превишена компетентност на органа на местно самоуправление, то за кмета на съответната община е налице правен интерес да иска от съда прогласяване на тази нищожност, тъй като това е единствената правна възможност да се приеме, че то не е породило целените от приемащия го орган правни последици.

По тази причина съдът счита, че приетото от ОбС-Златоград решение е нищожно. В случая предвид установеното наличие на такъв тежък порок не следва да подлежат на преценка наведените съображения за допуснати процесуални нарушения при свикването на заседанието и процедурата по приемането на акта, тъй като това са въпроси, касаещи законосъобразността.

За прецизност следва да се отбележи, че цитираната от ОбС-З. съдебна практика изцяло се споделя от съда в хипотезата, когато се касае за средства, елемент по чл. 42, т.2 ЗПФ от общинския бюджет. В настоящия случай обаче тя е неотносима към спорния предмет.

Като последица от тези изводи следва да бъде прогласена нищожността на атакуваното решение. Разноски не следва да се присъждат в производството.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № И 38/15.01.2024г. по Протокол № 7/2024г. на Общински съвет-[община].

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.