Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,08.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 12618 по
описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Т.П.Н. срещу постановление
от 23.09.2020 г. по изп.дело № 20183830404194 на ЧСИ Б.с рег. № 838 с район на действие – районът
на СРС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателката
поддържа доводи за незаконосъобразност на постановлението, поради следните
съображения: вземането по издадения изпълнителен лист било погасено по давност;
изпълнителният лист бил издаден в полза на друг взискател – „Банка ДСК“ЕАД,
като на жалбоподателката не било известно да били водени граждански или
изпълнител дела срещу нейния баща П.Г.Н., по които страна да е банката или „ЕОС
М.“ЕООД, нито тя самата била уведомена за финансовите задължения на баща й към
банката или прехвърляне на неговото задължение чрез договор за цесия; дори и да
имало цесии – евентуална цесия от 30.10.2017 г. била извършена към дата , към
която нейният баща бил починал - 25.02.2017 г.; налице били предпоставките на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното
дело. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да прекрати
изпълнителното производство.
Ответникът „ЕОС М.“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна.
В
приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба. В мотивите е посочено, че взискателят
не е бездействал по делото, поискал е извършване на изпълнителни действия,
последното от които е на 29.07.2020 г., поради което преклузивният срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл към датата на постановяване на обжалваното
постановление.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима.
Разгледана
по същество – неоснователна, поради следните съображения: Съгласно чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В
настоящия случай изпълнителното производство е образувано по молба, подадена от
взискателя на 05.09.2018 г. С
молби от 12.07.2019 г. и от 29.07.2020 г. взискателят е искал предприемането на
изпълнителни действия спрямо длъжника – налагане на запор върху банкови сметки,
поради което към датата на издаване на процесното постановление от 23.09.2020 г. не е изтекъл преклузивният срок
по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Наличието на основание за
прекратяване на предходно образувано изпълнително производство, както и
възможното погасяване на вземането по давност са ирелевантни за предмета на настоящия
спор. В случай, че се поддържа възражение за изтекла погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД, то може се релевира по
пътя на исковата защита.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 288997/17.11.2020 г. по описа на СГС /вх.№ 54985/07.10.2020
г. по описа на ЧСИ/, подадена от Т.П.Н., ЕГН **********, срещу постановление от
23.09.2020 г. по изп.дело № 20183830404194 на ЧСИ Б.с рег. № 838 с район на действие –
районът на СРС, с което е отказано прекратяване на производството по
изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.