Решение по адм. дело №383/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р. Г. К. от [населено място], чрез адв. Й. В., срещу Експертно решение № 90964 от заседание № 48/30.04.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ в частта, с която на освидетелстваното лице е определен срок на инвалидност 3 години, вместо пожизнен и относно чуждата помощ.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Претендира се отмяната на административния акт в оспорените части и постановяване на решение, с което да се върне преписката на административния орган за определяне на пожизнен срок и за допускане на чужда помощ.

Ответникът по жалбата - НЕЛК, чрез процесуалния си представител юрк. В. А., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, [населено място], в писмено становище изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни - Агенция за хора с увреждания, Регионална дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] и ТП на НОИ – [населено място], не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

С Експертно решение № 90303 от заседание № 38/22.02.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, [населено място], на жалбоподателя К. е определена 100 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ и тригодишен срок на ТНР, с водеща диагноза преждевременна предсърдна деполаризация.

Не се спори между страните, а и от представената с административната преписка жалба от Р. К. до НЕЛК, се установява, че на основание чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр.), решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК в частта, с която на освидетелстваното лице е определен срок на инвалидност 3 години, вместо пожизнен и относно чуждата помощ. С оспореното решение № 90964 от заседание № 48 от 30.04.2024 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, НЕЛК изцяло е потвърдила (по всички поводи) ЕР № 90303 от заседание № 38/22.02.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, [населено място].

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - [област] достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена е в 14-дневния преклузивен срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 3 от ЗЗдр. във връзка с чл. 3 от Наредбата на медицинската експертиза административен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Решението обаче е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

На първо място, по отношение на изводите на административния орган за определения срок на ТНР, не става ясно как е определен срокът на ТНР, поради което се явява нарушен чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, който изисква НЕЛК да се произнася с мотивирано експертно решение. В тази връзка, НЕЛК е следвало да съобрази и да се произнесе по отношение на приложимостта на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ, според която при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ "дефинитивни състояния" са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, т. е. това са необратими състояния, такива, при които не е възможна каквато и да е било промяна, или разпоредбата на ал. 5 според която при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидност се определя, съгласно ал. 1 на чл. 69 НМЕ, а именно: от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Тези две разпоредби регламентират две различни хипотези на намалена работоспособност и са синхронизирани с разпоредбата на чл. 101а от ЗЗдр., съгласно която срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя в наредбата на чл. 101, ал. 7 в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Съгласно чл. 101а, ал. 2 от ЗЗдр. при дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал. 1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено, а съгласно ал. 3 на чл. 101а от ЗЗдр. при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни състояния, срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя по реда на ал. 1 или по реда на наредбата по чл. 101, ал. 7 ЗЗдр.

В разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ попадат лица с "дефинитивни състояния", а в чл. 69, ал. 5 лицата които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Безспорно е, че в случая разграничението се основава на определени медицински критерии, на които отговарят всички лица от една група по ал. 4 - които имат само едно състояние, което е дефинитивно и другата група по ал. 5 - лицата, които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Въведените от законодателя разграничения са единствено въз основа на медицински критерии. Съгласно приетата разпоредба на чл. 69а от НМЕ, в ал. 1 е предвидено допускането на изключение от случаите по чл. 69, ал. 5 при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, лицето да поиска да бъде освидетелствано/ преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са дефинитивни състояния. Като в посочената разпоредба изрично е предвидено, че в тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност. В ал. 2 на цитираната разпоредба изрично е предвидено преосвидетелстване на лицата по ал. 1 да може да се извърши освен по искане на самите лица или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.

С посочената разпоредба целта на законодателя е да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи еволюция във времето.

В оспорваното решение на Специализиран състав на НЕЛК по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, предмет на съдебната проверка липсват мотиви, от които да следва изводът, че от НЕЛК е извършена преценка дали с оглед приетата диагноза са налице едно или повече дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, съответно липсват указания в тази насока.

Спорен между страните по делото е и въпросът има ли лицето потребност от чужда помощ или не.

От медицинското досие на жалбоподателя се установява, че водещата диагноза е преждевременна предсърдна деполаризация. Същевременно жалбоподателят страда и от неинсулинозависим захарен диабет.

Потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност (вид и степен на увреждане по силата на чл. 61, ал. 1, т. 2 и, ал. 2, т. 2 от НМЕ). Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, като чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. В разглеждания случай, с оспореното решение НЕЛК е определена 100% ТНР без чужда помощ. Мотиви, обосноваващи отказа да бъде определена чужда помощ съставът на НЕЛК не е изложил в оспореното ЕР. Това обстоятелство до голяма степен е обусловило обжалването му, като жалбоподателят е изложил своите аргументи относно необходимостта от чужда помощ, предвид невъзможността сам да се обслужва. Тези негови твърдения намират опора и потвърждение в представените с медицинското досие документи - медицински направления, етапни епикризи и други. Безспорно е, че в процесното ЕР на НЕЛК не се съдържат никакви аргументи, че заболяванията, посочени в него, не обуславят нужда от чужда помощ. Липсват мотиви, от които да става ясно, дали е направена преценка за това, в състояние ли е освидетелстваното лице да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на експертното решение, поради което същото следва да бъде отменено.

Съобразно чл. 62 от НМЕ, в приложимата й редакция, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Позовавайки се формално на възможността на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕ за издаване на решение въз основа на документи, административният орган нарушава един от най-съществените принципи на административното производство, а именно този на чл. 9, ал. 2 от АПК да установи обективната истина, чрез правилата на служебното начало, като събира всички необходими доказателства, дори и когато липсва искане за това. Този формализъм нарушава съществено правата на засегнатите лица, които следва да бъдат подпомагани поради страданията, причинени им от болестите, от които страдат, и влияе косвено върху правилното реализиране на социалната политика на държавата.

Обжалваното Експертно решение е издадено без да се съобразят всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са използвани всички административнопроизводствени възможности, дадени от приложимите нормативни актове – ЗЗдр., НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, за прецизиране и правилно на решаване на въпроса - дали при определената пожизнено 100% трайно намалена работоспособност, жалбоподателят К. се нуждае и от чужда помощ или не.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата се явява основателна, а обжалвания административен акт в оспорените му части на определения срок за инвалидност и относно чуждата помощ, следва да бъде отменен, като преписката на основание чл. 173, ал. 2, предл. 2 от АПК, бъде изпратена на НЕЛК - [област], Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в мотивите на това решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област],

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Експертно решение № 90964 от заседание № 48/30.04.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, в частта относно определения срок за инвалидност и относно чуждата помощ.

ИЗПРАЩА преписката на Национална експертна лекарска комисия за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.