№ 17936
гр. София, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20231110112211 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че ответниците С. Ц. И. и К. Р. И., като собственици на
недвижим имот, са били потребители на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот, находящ се в .... Твърди, че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021
г. е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, чиято цена последните не са
заплатили, поради което моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците му дължат при условията на разделност – по 1/ 2 част всеки
един от тях от следните суми: от сумата от 2473,56 лв. - главница, представляваща
стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане, от
сумата от 467,54 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния
дълг за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., от сумата от 63,42 лв.,
представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и от сумата от 14,54 лв., представляваща лихва за
забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
1
01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 65294/2022 г. по описа на СРС,
87 състав. Претендира разноски.
Ответниците ... и ... са депозирали в срок отговори на исковата молба, с които
оспорват изцяло предявените искове, като молят, същите да бъдат отхвърлени. При
условията на евентуалност въвеждат възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е
доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
неоснователни.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятия при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено,
че потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице
потребител на топлинна енергия за битови нужди, следва да бъде установено по
делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Въз основа на събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че
2
процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост (в която се
намира) е присъединена към топлопреносната мрежа. Не се установява обаче да е
налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, доколкото липсват доказателства, въз основа на които да се направи
категоричен извод, че през процесния период ответниците са били собственици или
титуляри на вещно право на ползване по отношение на имота, за който се твърди да е
доставяна топлинна енергия. Ето защо,
3
според настоящия състав
ответниците не се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главни дългове, изпадането на ответниците в
забава и размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главни дългове, то
акцесорните претенции за лихви се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на разноски както за
заповедното, така и за настоящото исково производство, но доколкото такива не са
направени, то не следва да бъдат и присъждани.
С оглед изхода на спора и предвид представените пред съда от процесуалния
представител на ответницата С. Ц. И. – адв. И. А. Н. договори за правна защита и
съдействие, ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с
чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адв. И. А. Н. от САК в
размер на 400 лв. за заповедното производство и в размер на 400 лв. за настоящото
исково производство.
С оглед изхода на спора и предвид представените пред съда от процесуалния
представител на ответника К. Р. И. – адв. С. К. К. договори за правна защита и
съдействие, ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с
чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адв. С. К. К. от САК в
размер на 400 лв. за заповедното производство и в размер на 400 лв. за настоящото
исково производство.
Ищецът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото
исково производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г...,
4
срещу С. Ц. И., ЕГН **********, и К. Р. И., ЕГН **********, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. счл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Ц. И. и К. Р.
И. дължат на ... при условията на разделност – по 1/ 2 част всеки един от тях от
следните суми: от сумата от 2473,56 лв. - главница, представляваща стойност на
доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот с
абонатен № ..., находящ се на адрес: ..., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.11.2022 г.
до окончателното й изплащане, от сумата от 467,54 лв., представляваща обезщетение
за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., от
сумата от 63,42 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и от сумата от 14,54 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
65294/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... да заплати на адв. И. А. Н., със
съдебен адрес: ..., сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответницата С. Ц.
И. в заповедното производство, както и сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на
ответницата С. Ц. И. в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... да заплати на адв. С. К. К. от САК, с
адрес на кантората: .... сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответника К. Р.
И. в заповедното производство, както и сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на
ответника К. Р. И. в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ..., ЕИК ..., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице
помагач.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6