РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Плевен, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 368 по
описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 27а от ЗЗД.
Административното дело е образувано по жалба на П.Н.В.,***
срещу заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011/27.04.2021 година на директор на ДСП –Червен
бряг, с която е настанено по спешност детето П. П.В. в професионално приeмно семейство до произнасяне на съда с решение по чл.
28 от ЗЗД.
В жалбата се посочва,
че не са налице посочените в заповедта
основания по чл. 25, т. 4 от ЗЗД и детето не е жертва
на домашно насилие и не съществува сериозна заплаха за увреждане на неговото
физическо, психическо и интелектуално и социално развитие. Посочва, че
обаждането на тел. 112 е резултат от влошени взаимоотношения със съседи и
заявява, че не е извършвала спрямо детeто
действия, които да го застрашават. Намира, че от представените декларации към
жалбата на близки до семейството й, се установява, че за детето се полагат
необходимите грижи за нормално развитие. Моли за отмяна на заповедта.
С изпращане на жалбата ответникът е представил
становище по същата, като посочва след
като описва фактите, че жалбата е неоснователна, тъй като са налице данни, че
детето П. В. е жертва на насилие и съществува сериозна опасност от увреждане и
затова е предприета тази мярка по спешност. Описани са доказателствата –
сигнала от ДГ „Зора“ гр. Червен бряг, сигнал от 01.04.2021 на телефон на „Отдел
закрила на детето“ за дете в риск, проведена среща от служители на отдел
„Закрила на детето“ в дома на
оспорващата от 05.04.2021 година, писмо от РУ Червен бряг от 27.04.2021 г. за
оказано насилие над детето по сигнал от тел. 112 и всички тези доказателства
мотивират органа да издаде заповедта.
В съдебно заседание оспорващата – П.Н.В.,*** се явява
лично и адв С. от ПАК , като поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. Представя писмена
защита, в която намира, че заповедта е
издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички относими
обстоятелства по делото. Приложената мярка е наложена следва да се наложи след
изчерпване на всички възможности, тъй като най-правилно е отглеждането на
детето в семейна среда. Посочва, че в доклад на социален работник няма данни за
лошо отношение към детето и неоказване на грижи, като след насочването на В. за
оказване на подкрепа е изготвен доклад и детето
е настанено в приемно семейство.Счита, че обяснения на Б. М.П.не следва
да се кредитират, тъй като има тенденциозност поради влошени взаимоотношения.
Намира, че случилото се на 24.04.2021 година не следва да приема като лошо
отношение, тъй като В. е била след нощна смяна, уплашила се е за детето и
действията и са продиктувани от притеснение. Счита, че детето не живее в риск,
като употребата на алкохол не означава, че родителят не притежава добър
родителски капацитет и цитира съдебна практика. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание ответникът – директор на ДСП
–Червен бряг не се явява, не се представлява.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2019 г. със съдебно решение №368 от 28.08.2019
г. на Окръжен съд - гр. Плевен. П.Н.В. и Т.Х.П.осиновяват детето П. П.В..
На 17.02.2020 година Т.П.е починал
На 12.02.2021 г. в отдел "Закрила на детето" гр. Червен бряг постъпва сигнал на л. 83 по делото от ДГ
"Зора" гр. Червен бряг, която посещава малолетната П., в който се
посочваха съмнения за физическо насилие и неглижираност спрямо детето.
Проведена е среща с П. – директор на ДГ „Зора“ Червен бряг, отразен в протокол
на л. 81 по делото, в който се посочва, че майката П.В. не разговаря с
учителките, не отговаря на телефонните им обаждания, във видимо нетрезво
състояние взима детето от детската градина.
На 15.02.2021 година В. е запозната със сигнала л. 77 по делото, като при
проведената среща В. не отрича употребата на алкохол, което намира в рамките на
разумното, не отрича, че е потупвала детето по дупето и заявява, че ще предприеме мерки да коригира поведението си спрямо детето.
Изготвен е доклад на 12.02.2021 година на л. 74 по делото по повод сигнала
от ДГ „Зора“ Червен бряг, в който се
отразява проведената среща с П.В., при която същата е посочила, че смъртта на П. й се отразила
зле, не отрича употреба на алкохол, като нелюбезното си отношение към
учителките в детската градина обяснява с различно отношение и на персонала към
родителите на отделни деца. След анализ на постъпилия сигнал и събрана
информация е предложено да се осъществява наблюдение върху грижите за детето П.
В. и да се предприемат мерки по чл. 23 от ЗЗД.
На л. 70 по делото е приложен доклад за оценка на случай и предприемане на
мярка за закрила спрямо дете от 12.03.2021 година. В същия е отразено, че П.В.
се развива нормално за възрастта си, има спокоен емоционален тонус и има
изградена силна емоционална връзка с майка си. По отношение капацитет на
родителите е посочено, че П.В. показва отговорност към детето, привързаност,
която след смъртта на Т.П. се засилва. Прието е, че следва да се оказва
подкрепа и консултиране на П.В. в отглеждането на детето с цел повишаване на
родителски капацитет, умения за справяне с конфликти и кризи. Изготвен е план
за действие за наблюдение на грижата за детето, , консултиране с родителя.
На 01.04.2021 г в 18.15. ч от НТЛД
116 111 по телефона на началник на отдел „Закрила на детето“ е подаден
сигнал, заведен на 02.04.2021 година в отдел „Закрила на детето“ ДСП Червен
бряг от съседка на П.В., с данни, че В. и майка й са пияни и тормозят детето,
като стават аргесивни при опит да им се направи забележка.
Във връзка със сигнала са предприети действия и е изготвен доклад на 12.04.2021 г. – л. 56 по делото, в който се отразява, че П.В. е запозната със
сигнала и същата посочва, че има
здравословен проблем с очите от лятото на 2020 г. , чувства се непълноценна и
притеснена за грижите за П. и от четири месеца е в тежка депресия и употребява
алкохол, като провежда лечение след преглед в Болница „Токуда“ гр. София.
Посочва , че на 01.04.2021 г. е влязла в конфликт със съседка и не е овладяла
нервите си , но не си позволява да бие детето. При проведена среща с майката на
П.В., която живее с нея и с детето, на 05.04.2021 година, бабата заявява, че
след смъртта на Т.П. П.В. е нестабилна, по –често употребява алкохол и че и тя
самата употребява алкохол, като невярна е информацията за физическо насилие над
детето. Прието е в доклада, че семейната среда е нестабилна с оглед поведението
на майката и следва да се осъществява наблюдение.
Оспорващата е заявила на 05.04.2021 г. ползване на социални услуги –
подкрепа на осиновяването, като в доклад от 15.04.2021 година на соц. работник,
съгласуван с началник на отдел“Закрила на детето“ при ДСП Червен бряг е
направено предложение за включване на П.В.
в програма за подкрепа на осиновяването, предоставяна от Център за обществена
подкрепа гр. Червен бряг.
На 27.04.2021 г. в отдел „Закрила на детето" гр. Червен бряг постъпва
писмо от РУ гр. Червен бряг, в което се посочва, че на 24.04.2021 г. е постъпил
сигнал на тел. 112 от лице, станало свидетел на оказано насилие от П.В. върху
малолетната П.. В докладна записка на л. 37 по делото до началника на РУ Червен
бряг се описва, че на 24.04.2021 година в 19.45 ч. Ю.А.подава сигнал на тел.
112, че е станала свидетел на това, как жена удря с чанта малко дете и след
това детето и жената влизат в къща на адрес ул. ***След посещение служители
на РУ Червен бряг на адреса са
установили, че П.В. е във видимо нетрезво състояние и и съставен протокол за
полицейско предупреждение.
Социален работник е провел телефонен
разговор с Ю.А., - лицето подало, като същата потвърждава, че е била свидетел
на насилие от страна на П.В. над детето.
На 27.04.2021 г. в отдел "Закрила на детето" е проведен разговор
и с Б. М.П., съсед на П.В., който споделя, че майката системно се напива и бие
детето и че предната вечерта също е била в нетрезво състояние, като посочва, че
В. влиза в конфликти с майка си, които прерастват във физическо насилие от
страна на П..
Изготвен е доклад на 17.04.2021 г. от соц. работник във връзка със сигнала
до РУ Червен бряг и са предприети
действия и е направено предложение да се предприеме мярка за закрила
„настаняване в професионално приемно семейство“.
На 27.04.2021 година е издадена процесната заповед, с която е настанена по
спешност детето П. П.В.
е в професионално приемно семейство на Р.В.П.и
С.Г.П., гр. Р., ул. *** до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД.
Представени по делото от оспорващата са трудова характеристика от Държавна
психиатрична болница Карлуково, в която се посочва, че същата работи там от
2015 година и се справя се отлично със служебните си задължения, спазва реда в
болницата , отговорно и съвестно се справя със
задачите и не се е явявала в нетрезво състояние на работа.
Приложени са и нотариално заварени декларации на Ц.Ц.и на П.Х.П.. Ц. посочва, че познава В. над 20
години и детето е добре обгрижено, напълно битово обезпечено,
като не е присъствал на грубо и неглижирано поведение спрямо П. от майка й.
П. П. посочва, че познава В. над двадесет години и същата работи на
постоянен трудов договор, влага доходите си в отглеждането на детето, не е
присъствала на грубо и неглижирано отношение отношение от майката спрямо
детето.
По делото като свидетел бе разпитана П.Х.П., която Посочва, че познава В. и
същата се грижи много добре за детето и е възможно , след загубата на мъжа си,
да употребява алкохол, но не е нещо фатално. Посочва, че В. е споделяла за
проблем с госпожа от детската градина, като В. е направила забележка на
госпожата. посочва, че В. й споделя и за проблем със съседа и който пуска жалби
именно поради съществуващи дразги от миналото. Няма преки впечатления от
случилото пред магазина, за което е подаден сигнал на тел. 112, но В. не носи
голяма чанта , а портмоне и намира, че е възможно да е побутнала детето.
Посочва, че детето е привързано към В..
Съдът кредитира показанията по отношение на общите впечатления на свидетелката
за грижите, които полага В. за детето, но не и по отношение на сигнала за
физическо насилие, тъй като тя не е очевидец на случилото се, а впечатленията и
са от разказ на оспорващата и предвид факта, че се познават повече от двадесет
година, съдът намира, че показанията й не са обективни в тази част.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по
см. на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД – директор
на дирекция „Социално подпомагане“ Червен бряг.
Съдът намира, че заповедта е постановена в
установената писмена форма, при спазване на административно-производствените
правила, мотивирана е и съответства на материалния закон и целта на закона.
Неоснователни са доводите на оспорващата, че е налице
нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като в акта и приложените писмени доказателства
подробно се описват фактите, предприетите действия от социалните работници във
връзка с подадени сигнали, проведени срещи и заповедта е постановена именно
след изясняване на обстоятелствата.
Съгласно чл. 27 от ЗЗД предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е
предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД – временно настаняване в приемно семейство. Тя е временна и се налага незабавно по
административен ред при наличие на данни за "дете в риск". В случая
събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е
разполагал с данни, получени от РУ – Червен
бряг от 24.04.2021 г. , сигнал от 01.04.2021
година за оказано физическо насилие над детето, а преди това през февруари 2021г.
е налице сигнал също за лошо
отношение към детето при посещение на детска градина „Зора“ Червен бряг. Тези факти не се оспорват от В., която отдава сигнала от
детската градина на влошени личностни взаимоотношения с госпожа от детското
заведение, като сама не отрича проблем с алкохола, емоционални проблеми,
депресия, настъпили след смъртта на П. през декември 2002 година, като за
инцидента през април заявява, че е
побутнала детето.
Съдът намира, че законосъобразно административния орган е приел, че в конкретния случай се налага прилагане
на мярка за закрила - "предоставяне на социална услуга - резидентен
тип" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. в хипотезата на "спешно настаняване
извън семейството" на малолетното дете П. В., предвидена в
чл. 33, ал. 1 вр. ал. 2 от ППЗЗДет.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет., спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". В случая
въпросната мярка "настаняване на дете извън семейството" е взета
незабавно като тя е обоснована с категорични доказателства за наличие на
опасност за здравето на детето –
емоционално и психическо състояние, поради
настъпили промени в емоционалното състояние на майката след преживяна загуба на
съпруга й. Описаната в заповедта фактическа обстановка се потвърждава от
множеството събрани писмени доказателства,
като съдът намира, че детето се намира в риск с оглед поведението на В. след
декември 2020 година, като и самата тя
споделя, че има проблем и е изпаднала в депресия и се нуждае от социална
подкрепа. В тази връзка неоснователно е възражението на оспорващата, че в
докладите на соц. работници липсват данни за лошо отношение към детето. В
случая не се оспорва, че детето се отглежда при добри битови условия и са
задоволени нуждите му, но след декември 2020 г. се наблюдава промяна в
състоянието на П.В. и прояви, които стават достояние и правят впечатление на
директора на детската градина, съседка на В., на лице, което става свидетел на
физическо насилие над детето, оказано на улицата т.е. налице е промяна в
отношението на В. към детето и не може
всички тези сигнали да се дължат на влошени взаимоотношения, както се твърди от
оспорващата и в тази връзка доводът и е неоснователен.
От събраните писмени доказателства –протоколи от срещи с В., майка й и
от доклади на социални работници в периода от февруари до април 2021 година се
установява, че В. има проблеми от
емоционален характер, които явно влияят върху поведението й спрямо детето и се
налага предприемане на тази мярка. Свидетелските показания на П. съдът
кредитира относно поведение и грижи на В.
за детето преди декември 2020 година, които са в рамките на необходимите, но и
свидетелката заявява, че употребява алкохол след смъртта на П., но според нея
не е фатално. Съдът счита, че са събрани доказателства относно промяна в
поведението на В. спрямо детето – лошо отношение при оставяне на детето в
детската градина, сигнал от очевидец за оказано физическо насилие, сигнал от
съсед за поведение на майката П.В. и майка й поради употреба на алкохол, които
правилно са възприети като действия, които поставят в риск малолетното дете. Съдът
счита, че доводът, че употребата на алкохол не означава, че родителят не притежава
добър родителски капацитет в случая са неоснователни, тъй като
поведението на В. е променено и са налице данни, че същата употребява по-често
от обичайното алкохол и както сама споделя за инцидента от 01.04.2021 г . не е
могла да се овладее, налице е сигнала и от друг съсед за честа употреба на
алкохол т.е. употребата на алкохол не прави В. неспособен родител, но с оглед
факта, че от декември 2020 г. са налице сигнали в тази насока, самата тя не
отрича за проблем и факта, че това се отразява на емоционалното й състояние и
безспорно оказва влияние и върху поведението й спрямо детето, а и самото
то е свидетел на избухливост, конфликт
на В. с майка й, с други съседи. В тази връзка съдът кредитира и обясненията на
съседа П., като намира, че не установи конфликт със същия, който да е в
основата на давена от негова страна на неверни сведения относно поведението на В.
и майка й, а и следва да се отчете обстоятелството, че за периода преди февруари 2021 година липсват сигнали, данни
за лошо отношение спрямо детето от майка му т.е. настъпват промени в нейното
отношение към детето и веднага са предприети съответни мерки от соц. работници.
При установените данни се доказва по категоричен начин, че временното
настаняване в приемно семейство е в най-добър интерес за детето и заповедта, с
която същата е постановена, е в съответствие с принципите на закрила на детето,
установени в чл. 3 от ЗЗД,
а именно осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в
риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с
потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки. В случая е необходимо да се съхрани физическото
и психично здраве на детето, което е само на четири години и сега се оформя
психическо и емоционално състояние и следва да се чувства защитено и обгрижено,
да живее в спокойна среда , а с оглед поведението на В., установено в хода на
административната процедура – резки промени в настроението, депресия, която се
лекува с медикаменти, употреба на алкохол, избухване, склонност към конфликти, осъзната и от нея необходимост за
подкрепа, очевидно обосновават извода, че целта на наложената временна мярка е
именно тази - да съхрани здравето на детето, психическо и емоционално състояние.
Следва да се има предвид, че
наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в производство по чл. 28
от ЗЗДет. в правомощията на компетентния районен съд е да прецени налице ли са
нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет.
задължава административния орган, т. е. директорът на ДПС-червен бряг, в едномесечен срок от издаването на
заповедта да направи искане до районния съд по настоящия
адрес на детето - при спешни мерки, както и да поиска от съда да постанови
прекратяване на настаняването на детето по реда на чл. 30 от ЗЗДет., в
случаите, когато прецени, че има по-благоприятна възможност за отглеждане на детето.
В рамките на настоящото бързо
производство по чл. 27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за настаняване
извън семейството към датата на издаване на заповедта са били налице, поради
наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази
крайна мярка и оспореният административен
акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
С оглед горепосоченото съдът намира, че заповедта е
законосъобразна и следва да бъде отхвърлено оспорването .
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на П.Н.В.,*** срещу заповед №
ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011/27.04.2021 година на директор на ДСП –Червен бряг, с която е
настанено по спешност детето П. П.В. в професионално приeмно семейство до произнасяне на съда с решение по чл.
28 от ЗЗД.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/