Решение по дело №4550/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1561
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330204550
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1561
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330204550 по описа за 2021
година
установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 20-0435-000173/19.06.2021 г. на *** на 02 РУ при ОД
на МВР Пловдив, с което на В. К. Л., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят Л., обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Сочи се, че същият вече е бил наказван по
административен ред за деянието, за което е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление, поради което моли последното да бъде отменено.
Разноски не се претендират.
Въззиваемата страна, 02 РУ при ОД на МВР Пловдив, изразява становище
за неоснователност на така депозираната жалба.

1
От фактическа страна се установява следното:
На 08.06.2020 г. жалбоподателят Л. се намирал в град Пловдив,
управлявайки автомобила и по ул. „Тракия“ № 29, когато бил спрян за
проверка от полицейски служители. Тъй като поведението на водача се
оценило като неадекватно, същият бил отведен в сградата на 02 РУ, където
бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с Дрегер, на която покана
водачът категорично не откликнал. В резултат на това бил издаден Талон за
медицинско изследване, а водачът бил отведен принудително от
полицейските служители в УМБАЛ „Св. Георги“ за извършване на
медицинско кръвно изследване, което отчело наличието на алкохол в кръвта.
За отказът да бъде тесван с Дрегер срещу жалбоподателят Л. бил съставен
АУАН, а въз основа на него в последствие било издадено и обжалваното НП,
с което същият е бил санкциониран с глоба в размер на 2000 лв. за нарушение
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Едновременно с това, предвид положителния резултат
от кръвното изследване, жалбоподателят е бил предаден на съд за извършено
пресъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което бил осъден от състав на РС-
Пловдив на наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на
което било отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на
500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца.
Предвид горното, процесното НП се обжалва с доводи за наличието на
забраната non bis in idem, като се излагат съображения, че неправилно в
случая жалбоподателят е бил наказан два пъти за едно и също нещо. В тази
връзка се претендира за отмяната на обжалваното НП.
Като свидетел по делото е бил разпитан актосътавителят Г. – ***, който
заявява, че на посочените в АУАН дата и място, жалбоподателят е бил
доведен от автопатрул за тестване за употреба на алкохол, като
жалбоподателят отказал да бъде тестван, в резултат на което му бил издаен
Талон за медицинско изследване. Съдът кредитира тези показания, доколкото
същите се явяват логични и неопровергани от наличните по делото
доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства –
Обвинителен акт, Разпореждане за насрочване на разпоредително заседание
2
по НОХД и Протокол от съдебно заседание, в което е било одобрено
споразумение за решаване на НОХД с подсъдим жалбоподателя Л. и видно от
който същият е бил осъден за извършено на 08.06.2020 г. престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да
достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Видно от приложените по делото Разпореждане за насрочване на
разпоредително заседание по НОХД и Протокол от съдебно заседание, в
което е било одобрено споразумение за решаване на НОХД с подсъдим
жалбоподателя Л., същият е бил осъден за извършено на 08.06.2020 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на наказание една година лишаване от
свобода, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три
години и глоба в размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца.
Видно пък от обжалваното НП, с него жалбоподателят е санкциониран с
глоба в размер на 2000 лева, за това, че на 08.06.2020 г. при извършена
проверка от полицейски служители при 02 РУ, същият е отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол.
Преди всичко следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав в
случая не се касае за нарушаване на забраната non bis in idem, намираща
израз в чл. 17 ЗАНН, съгласно който никой не може да бъде наказан повторно
за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. Касае се за две различни
деяния, доколкото в единия случай жалбоподателят е санкциониран за отказ
да бъде тестван за употреба на алкохол, а в другия – за това, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си на 1,2 на хиляда. В първия
случай е възпрепятстван извършването на контрол, който органите на реда
дължат, а във втория са засегнати обществените отношения, гарантиращи
безопасността на участниците в джижението по пътищата. Доколкото, обаче,
3
целта на първата разпоредба е именно да обслужва нуждите на контролните
органи при изпълнението на функциите им във връзка с контрола на втората,
настоящият съдебен състав намира, че с реализирането на наказателната
отговорност на жалбоподателя в последствие, целта на нормата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е била изпълнена. В действително жалбоподателят е отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол, който отказ законът санкционира с
висока глоба, тъй като така се избягва евентуална наказателна отговорност,
но предвид обстоятелството, че в крайна сметка, контрол върху това дали
същият е бил употребил алкохол все пак е бил извършен, неправилно в
случая е била ангажирана и администратвинонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното ПРС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0435-000173/19.06.2021 г., издадено от *** на 02 РУ
при ОД на МВР Пловдив, с което на В. К. Л., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4