Определение по дело №2243/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р   Е  Д   Е   Л   Е  Н   И   Е  № 2095

 

10.10.2019 г., гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение – VІ-ти състав в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                   

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                         Т. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.д. № 2243 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Етажна собственост с административен адрес: ****, представлявана от „Вход мениджър“ЕООД, ЕИК: ********* с управител В. С., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ № 55, ет.2, срещу Определение № 8687/04.08.2019 г. по гр.д.№ 3755/2019 г. на ПРС, Х гр.с., в частта, с която Етажната собственост е осъдена да да заплати на С.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК,  адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

Във жалбата се релевират оплаквания за прекомерност на адвокатското възнаграждение с довода, че жалбоподателят не е оспорил предявения иск, изразил е желание за сключването на спогодба, както и е отправил молба да не бъдат присъждани разноски. В предвид на гореизложеното и с оглед липсата на процесуална сложност и ангажираност, искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, с което етажните собственици са осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Представя препис от депозирания в първа инстанция отговор на исковата молба.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от С.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Т.С.М., с която взема становище за нейната неоснователност. По отношение на възражението за прекомерност на разноските се сочи, че същото е несвоевременно направено, тъй като същото не е било направено нито до даване на ход по същество на делото, нито в срока за становище по молбата за допълване на решението в частта на разноските. Същевременно се възразява, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не може да намери приложение, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, както и че желанието за спогодба от страна на ответника е било само декларативно. Искането към въззивния съд е за оставяне без уважение на частната жалба и за присъждане на разноските в производството. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.09.2019 г.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната  жалба е подадена в указания от първостепенния съд едноседмичен срок за обжалване, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен  контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество на частната жалба настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:

В първоинстанционното производство е постановено съдебно решение № 2065 от 23.05.2019 г., с което са отменени като незаконосъобразни, на осн.чл.40, ал.1 ЗУЕС, по иск предявен от С.А.К. против Етажна собственост на адрес ***, представлявана от „Вход мениджър“ ЕООД, решенията на Общото събрание на етажната собственост, взети на 07.02.2019 г.

            На 30.05.2019 г. ищецът е депозирал молба за допълване на решението в частта на разноските с присъждането на претендираните такива в производството.

            На осн.чл.248, ал.2 ГПК препис от молбата е редовно връчена на ответната Етажна собственост, която в указания едноседмичен срок не е взела становище.

            С обжалваното определение районният съд е допълнил на осн.чл.248 от ГПК първоинстанцинното решение като осъдил ответника да заплати на ищеца разноските в производството в размер на 500 лв. Съгласно мотивната част на определението в посочените разноски са включени 50 лв. - държавна такса и 450 лв. - адвокатско възнаграждение.

            С депозираната частна жалба определението се обжалва в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

Настоящият съдебен състав на ПОС намира частната жаба за неоснователна.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В случая предявеният иск е по реда на  чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, уреждащ съдебния надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона. Искът е конститутивен и с него ищецът упражнява правото си на защита срещу решенията на Общото събрание, които до отмяната им  подлежат на изпълнение. Поради това е ирелевантно дали ответникът е направил признание на иска, тъй като с предявяването на иска ищецът упражнява свое субективно право.  Ето защо в случая липсва първата предвидена предпоставка в чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът следва да понесе отговорността за разноските по делото.

Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение е несвоевременно направено и следва да се остави без разглеждане. Ответникът е бил редовно призован за единственото проведено съдебно заседание на 16.05.2019 г., поради което е следвало да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу искането за присъждане на разноски до приключване на устните състезания в първата инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено до приключване на устните състезания, както и не е направено в срока по чл.248, ал.2 ГПК, поради което към момента същото е преклудирано.

Ето защо, частната жалба ще се остави без уважение като неоснователна, а  обжалваното определението ще се потвърди като правилно и законосъобразно. 

По разноските: При този изход на спора основателно е искането на ответника по частната жалба  за присъждане на разноските в настоящото частно производство в размер на 200 лв., чиято направа се удостоверява от представения договор за правна защита и съдействие № 47/11.09.2019г. с отбелязването за заплащането им в брой.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8687/04.08.2019 г. по гр.д.№ 3755/2019 г. на ПРС, Х гр.с., в частта му, с която Етажна собственост с административен адрес: ****, представлявана от „Вход мениджър“ ЕООД, е осъдена да заплати на С.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., съставляващи част от общия присъден размер на разноските от 500 лв.

    Определение № 8687/04.08.2019 г. по гр.д.№ 3755/2019 г. на ПРС, Х гр.с., в останалата си част, с която са присъдени разноски от 50 лв. - държавна такса, не е обжалвано и е влязло в сила.           

  ОСЪЖДА Етажна собственост на адрес *** представлявана от „Вход мениджър“ ЕООД да заплати на С.А.К. ЕГН **********, с адрес ***,  сумата от 200 лева /двеста лева/ - разноски в настоящото производство.

 

На основание  чл. 248, ал. 3, изр. последно ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

            2.