РЕШЕНИЕ
номер 260284,
29.03.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
на шестнадесети
март, две хиляди деветнадесет и първа година,
в публичното
заседание в следния състав :
Председател: Петя Георгиева
Секретар :
Златка Калоянова
Прокурор :
………………….
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
282 по описа на съда за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по
повод жалбата на Я.П.К. ЕГН ********** с
адрес ***, против наказателно постановление № 20-0769-000501/16.03.2020г.,
издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „ПП”, с което за
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание
чл.638, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр.
чл.461, т.1 от К3 жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лева. Иска се
отмяна на обжалваното постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок
за обжалване от надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
На 19.01.2020г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата
19.01.2020г. около 12:18 часа в гр.Бургас, на бул.“Тракия“ , до магазин „Анет“ в посока ул.“Стефан Стамболов“
е управлявал собственият си лек автомобил „****“ с рег.№***********, който е
регистриран на територията на република България и не е спрян от движение, като
за автомобила не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за 2020 г. в нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят не е възразил и не е дал
обяснения при съставяне на акта, не е възразил
срещу констатациите. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
писмени възражения. В акта се съдържат законоустановените
реквизити по чл.42 от ЗАНН и от формална страна е редовен.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на основание
чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от К3 жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 800 лева.
В хода на административнонаказателното производство е установено, че деянието, за което е съставен актът за установяване на административно нарушение е извършено повторно, като жалбоподателят е санкциониран за такова нарушение при издаване на наказателното постановление. Доказателства за повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ са ангажирани от страна на административнонаказващия орган. По смисъла на посочената разпоредба „повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Деянието предмет на настоящото производство е извършено на 19.01.2020г., т.е. в едногодишния срок от влизането в сила на наказателно постановление № 17-0769-001216/11.05.2017г. и наказателно постановление № 17-0769-001694/07.06.2017г., влезли в сила на 21.05.2019г., с които жалбоподателят е бил наказан за същите по вид нарушения.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Констатираната с акта и възпроизведена в наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания
в съдебно заседание свидетел Е.Д. и от приложените към преписката писмени
доказателства. Жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на констатираното с акта
административно нарушение. От разпита на свидетеля става ясно, че към момента проверката на
контролните органи на 19.01.2020г.
около 12:18 часа, когато е управлявал собственият си лек автомобил „******“ с рег.№*********** в гр.Бургас жалбоподателят не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Този факт не се оспорва от жалбоподателя.
Автомобилът
е бил регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от
движение към датата на нарушението. Видно от представения по делото договор за
застраховка „Гражданска отговорност” жалбоподателят е сключил такава с начало
на покритие 22.01.2020г. 10:33 часа, т.е. след констатиране на нарушението.
Императивната норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това
задължение в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ
законодателят санкционира с
административно наказание глоба от 250 лева нарушителите физическите лица.
В случая жалбоподателят неправилно е бил
санкциониран на основание чл.638, ал.2 вр. ал.1, т.1 от КЗ
за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Разминаването в обстоятелства на извършеното
нарушение, описани в съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление, не може да бъде квалифицирано
като съществено процесуално нарушение. Нормата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН
респ. на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изискват описание на нарушените законни
разпоредби, т.е описание на нарушената материалноправна
норма, която в настоящия случай е различна от санкционната. Санкционната норма
е свързана с определянето на размера на съответното административно наказание и
в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, не е предвидена като задължителен за акта
реквизит. По този начин, правото на защита на санкционираното лице
не е било нарушено, тъй като то е било наясно кои предходни наказателни
постановления за същите по вид нарушения са влезли в сила.
Предвид обстоятелството, че
съставът на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е доказан,
настоящата инстанция разполага с правомощие да приложи санкционната норма за
основния състав на нарушението по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ от ЗДвП. Субсидиарното приложение на чл.337, ал.1, т.1 и 2 от НПК
дава възможност на съда в случаите, в които отговорността на нарушителя е
ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако
се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание. Изложените съображения водят до извод, че наказателното
постановление следва да бъде изменено, като съдът приема, че от обективна и
субективна страна е осъществен основния състав на нарушението, за който още със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят
е имал възможност да се защити по всички съставомерни
факти. Установената по делото фактическа обстановка налага квалифициране на
деянието по друга правна квалификация, и привеждане размера на наказанието в
съответствие с извършеното нарушение. При това положение са налице основания за
изменение на наказателното постановление в горния смисъл, чрез определяне на
наказанието в съответствие с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ
Не са налице основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Деянието не е резултатно по своя характер
и е осъществено чрез бездействие. Касае се за формално нарушение,
което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид.
Предвид гореизложеното издаденото
наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0769-000501/16.03.2020г., издадено от началник група към ОД
на МВР-Бургас, Сектор „ПП”, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.2 вр.
ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от К3 на Я.П.К. ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в
размер на 800 /осемстотин/ лева, като преквалифицира деянието от чл.638, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от
К3 на чл.638,
ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от К3 и намалява размерът на
глобата на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно
с оригинала:З.К.