Р Е Ш Е Н И Е
№ 260065
гр.Свищов, 28.05.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 14.05.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1134 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** твърди,
че на 19.07.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника А.Х.М. бил сключен Договор
за кредит № **********. Договорът бил сключен чрез кредитен посредник на
кредитодателя - „Уеб брокер 2014“ ООД. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждил, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В заявката
си отв. А.Х.М. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 500,00 лв.
(петстотин лева), като заявил и допълнителна услуга „експресно разглеждане“,
която не била задължителна. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата - 18.08.2016г., а заемната сума била преведена от кредитодателя на
името на кредитополучателя на същия ден - 19.07.2016г. чрез системата на
„Изипей“ АД. Договорена била договорна
лихва за периода на отпускане на кредита в размер на 16,85 лв. (шестнадесет
лева и 85ст.). Така на датата на падежа ответника следвало да върне сумата от
51685лв.
Твърди, че на датата на настъпване
на падежа по договора - 18.08.2016г., ответникът не погасил дължимата суми и
изпадал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13. 2. от Общите условия,
кредитодателя започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне
на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен
процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. До ответника били
изпращани напомнителни писма, на адреса му, посочен в договора за кредит. В
тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно
Общите условия към договор за кредит № ********** се таксували съгласно
Тарифата на кредитодателя. Въпреки отправените покани ответникът не погасил
гореописаните вземания.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ
размер 1125,74 лв. (хиляда сто двадесет и пет лева и 74 ст.), от които:
главница - 500,00 лв. (петстотин лева) - главница; наказателна лихва - 578,90
лв. (петстотин седемдесет и осем лева и 90 ст.); 16,85 лв.(шестнадесет лева и
85ст.) - договорна лихва за периода на отпускане на кредита и отписани такси за
събиране - 30,00 лв. (тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани
в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания.
Заявява, че на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, ищеца, изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента, изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана пратка с „Български
пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Непотьрсена“. Твърди се, че от
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава.
Ищецът изрично заявява, че
претендира само и единствено сумата по главницата. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника А.Х.М. да заплати на ищеца сумата от 500
лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се представлява. В писмено становище поддържа исковата
молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице
процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание
ответника редовно призован, не се явява, и не взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай
съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира,
че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 02.12.2020г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за
отговор такъв не е постъпил, не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно
заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни
причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че
налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен.
Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства,
обосноват, извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и
поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество,
тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение. Следва да осъди
ответника да заплати претендираната в размер на 500 лева сума, представляваща
непогасена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, от подаване на исковата молба – 30.11.2020г. до
окончателно изплащане на вземането.
С оглед уважаването на главните претенцията по
иска с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД, съдът
не дължи произнасяне по предявените такива в условията на евентуалност.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на 50,00 лева (петдесет лева и 00
ст.) за държавна такса и 150 лева (сто и петдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Х.М. с ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Радослав Велчев - управител СУМАТА от 500 лв.
(петстотин лева), представляваща непогасена главница по Договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба –
30.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.Х.М. с ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Радослав
Велчев - управител, СУМАТА от 50,00 лева (петдесет лева и 00 ст.) и СУМАТА от 150
лева (сто и петдесет лева)-направени разходи за държавна такса и за юрисконсулско
възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: