Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 03.04.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 669 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Б. П. П.
Ф. С. А., П.“ чрез „Б. П. П. Ф. С. А., клон Б.“ срещу С.Г.А., съединени при
условията на евентуалност с обективно съединени искове с правно основание чл.
79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по
силата на договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта C.-., сключен на 22.09.2017 г.
между „Б. П. П. Ф. С. А., клон Б.“ (кредитор) и С.Г.А. (кредитополучател), на
ответницата бил отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта M.C. Кредитополучателят активирал
предоставената кредитната карта № C.-., с максимален кредитен лимит в размер на
700,00 лева. Същият представлявал револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални
устройства (POS) и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта.
Посочва, че върху усвоената сума се
начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълнота погасяване на задължението.
Кредитополучателят преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018 г., когато било
последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 223,83
лева, което принудило кредитора да блокира използването ù. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, същият продължавал виновно да не
изпълнява.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „Б.П. П. Ф. С. А., клон Б.“ подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Р., по което било
образувано ч. гр. д. №./2019 г. по описа на съда. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата С.Г.А.
му дължи следните суми по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта C.-. от 22.09.2017
г., а именно: сума в размер на 196,37 лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 27,46 лева
– договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г. и 9,97 лева – мораторна лихва за забава за периода от 11.10.2018 г. до
11.04.2019 г.
При условията на евентуалност, в
случай на отхвърляне на главните установителни
искове, моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца горепосочените
суми.
Ответницата С.А. чрез назначения
ù особен представител е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, с който е оспорила исковете по основание и размер.
В отговора е оспорен размерът на
годишния лихвен процент, както и на годишния процент разходи, с твърдения, че
същите са необосновано завишени.
Твърди се, че по делото липсвали
доказателства сумата от 309,00 лева за закупуване на хладилник да е била
действително заплатена на „Т.“ ООД.
От текста на договора не ставало
ясно и каква е стойността на кредита и каква сума е била заплатена от
кредитополучателя.
Особеният представител прави
възражение за недействителност на клаузи от сключения договор за потребителски
кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Б. П. П. Ф. С. А., П.“ чрез
„Б. П. П. Ф. С. А., клон Б.“ е подал на 24.04.2019 г. до Радомирския районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответницата С.Г.А. за дължими суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта C.въз основа на което е образувано ч. гр. д. №./2019 г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС
производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 288/24.04.2019 г. против длъжника и настоящ ответник.
Така издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно представения договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD., сключен на 22.09.2017 г. между
„БНП П. П. Ф. С. А., клон Б.“ (кредитор) и С.Г.А. (кредитополучател), на
ответницата е отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта M.C., като кредиторът е предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 336,81 лева, която кредитополучателят се е
задължил да върне на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 43,78 лева
(видно от представения погасителен план), при уговорен лихвен процент – 36,75%
и годишен процент на разходите – 43,63%.
По делото са представени също и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта, както и покана от ищцовото дружество
до ответницата, по силата на която последната е поканена в едноседмичен срок от
получаването ѝ да заплати дължимите от нея суми по сключения договор за револвиращ потребителски кредит.
Представена е и фактура № ./ 20.11.2012 г. за закупен
от ответницата хладилник на стойност
309,00 лева с
ДДС. Сумата от кредита е с цел финансиране именно на тази покупка.
По делото е прието и заключение на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че ищцовото дружество е предоставило на
ответницата револвиращ потребителски кредит в
максимален размер от 700,00 лева, като на 25.09.2017 г. е преведена сумата от
336,81 лева на „Т.“ ООД за закупуване на хладилник, марка „H.“. До датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК кредитополучателят е извършил
плащания в общ размер на 219,16 лева, с които е погасил част от дължимата
главница в размер на 174,58 лева и част от договорната лихва в размер на 44,58
лева. Според вещото лице кредитополучателят е преустановил редовното обслужване
на кредита на 01.05.2018 г., като в месечното извлечение по кредитната карта
балансът на използвания кредитен лимит е в размер на минус 223,83 лева, при
кредитен лимит от 700,00 лева и разполагаема сума от 476,17 лева.
Вещото лице е посочило, че размерът
на непогасеното задължение на ответницата към ищцовото
дружество е, както следва: 196,37
лева – главница; 27,46 лева – договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
11.10.2018 г., както и обезщетение за забава в размер на 9,97 лева за периода
от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице, като неоспорено
от страните и дадено от вещо
лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания
да се съмнява.
Приетото за установено
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 240 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени
парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното
наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между ищцовото дружество и ответницата във връзка със сключения
договор за паричен заем, изпълнение на задължението на
заемодателя да предаде заемната сума, размера на незаплатените от ответницата
суми по договора, както и че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и че
ответницата е била уведомена за обявената предсрочна изискуемост.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Б.П. П. Ф. С. А., Париж“ чрез „Б. П.а П. Ф. С. А.,
клон Б.“, в качеството му на кредитор и ответницата, в качеството ѝ на
кредитополучател, въз основа на сключения договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-. от 22.09.2017 г. Договорът е обективиран
в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата,
мястото на сключване и предмета на сделката, поради което следва да се приеме
за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно
правоотношение. Изправността на ищцовото дружество досежно задължението му за предоставяне на парични средства
на кредитополучателя се установява от заключението по допуснатата от съда
съдебно – счетоводна експертиза.
Първият спорен по делото въпрос е
относно действителността на договора с оглед въведеното от ответницата чрез
назначения ѝ особен представител възражение същият да противоречи на
императивни изисквания на ЗПК.
Настоящият договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн.,
ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за
предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера
на предоставения заем от 336,81 лева, общ размер на плащанията (с включена
първоначална вноска) от 394,02 лева, стоката или услугата и нейна цена – раздел
„Финансирани стоки и услуги“; лихвения процент по кредита – фиксиран годишен
лихвен процент от 36,75% и годишният процент на разходите – 43,63%, погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК не намира
приложение в случая, тъй като внимателният прочит на разпоредбата, тълкувана
във връзка с § 1, т. 6 от ДП на ЗПК, налага извода, че пълната редакция на
текста е свързана с изчисляване на приложимия към договора за потребителски
кредит променлив лихвен процент по кредита. Следователно задължението за
разписана методика, определяща начина и реда за промяна на лихвения процент,
като един от компонентите на договорната лихва, не касае настоящата хипотеза,
защото договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размерът на
същия, което е сторено по договора, като по делото не се твърди и не е
установена едностранна промяна от страна на ищеца на параметрите по кредита. Съдът
намира, че договорът за кредит не противоречи на изискванията на чл. 11, ал.2
от ЗПК (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния
договор). Общите условия могат да бъдат инкорпорирани в текста на самия договор
или да бъдат изготвени отделно и да бъдат приложени към договора. Договорът за
кредит е подписан на всяка страница от ответницата и изявленията в него
недвусмислено говорят за приемане на общите условия от кредитополучателя, за да
се приеме, че те са неразделна част от сключения договор за паричен заем, като
инкорпорирани в договора и че същият е запознат с тях, във връзка с което е и
раздел „Удостоверявания“, в който изрично е отразено, че кредитополучателят е
запознат и приема Общите условия на кредитора. От изложеното дотук се налага
изводът, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК и
ал. 2, поради което и съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата
чрез назначения ѝ особен представител за несъответствие на договора с
установените реквизити, съответно и не може да бъде споделена тезата за
недействителност на договора в неговата цялост.
Освен това не е налице и основание
за недействителност поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като годишният
процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС
на Р България. В настоящия случай страните са договорили ГПР в размер на 43,63%,
като размерът на законната лихва за просрочени задължения през януари 2015 г.,
когато е сключен договорът, е 10,00% (основен лихвен процент 0%, обявен от БНБ,
плюс 10 пункта, съгласно Постановление № . на МС от 18.12.2014 г., обн., ДВ, бр. . от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.),
съответно петкратният ѝ размер е 50,00% и следователно размерът на ГПР не
е в противоречие с повелителната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място,
размерът на уговорената в договора обща сума на плащанията е 394,02 лева
(336,81 лева е чистата сумата на заема + фиксирана лихва + ГПР + год. лихвен
процент). Чистата сума на заема от 336,81 лева, разделена на 9 месечни вноски,
дава 37,42 лева на месец, като разликата от 6,36 лева (месечни разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, в т. ч. лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), очевидно не е
прекомерна, защото представлява 17% от общия размер на предоставения кредит
(чистата стойност на кредита), което се обосновава с чл. 9 ЗЗД, поради което
уговореният размер на „оскъпяване“ не противоречи и на добрите нрави.
По отношение на въпроса, касаещ настъпването на предсрочна изискуемост на процесните вземания, съдът, като съобрази представения по
делото погасителен план, от който е видно, че датата на последната погасителна
вноска е 01.07.2018 г., намира, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
24.04.2019 г., всички анюитетни вноски, включващи
главница и/или договорни лихви и др., т. е. цялото вземане на ищцовото дружество по договора за кредит е било изискуемо и
в случая е без значение дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на
длъжника. Съгласно уговореното между страните в договора и погасителния план към
него, всяка една от равните по размер месечни погасителни вноски съставлява
сбор от дължима главница и начислени дължими договорни лихви. С настъпването на
01.07.2018 г. на падежа на последната от тези анюитетни
вноски, всички те, респ. – неплатената част от тях, съответно – непогасените
части от главницата и от договорните лихви са станали изискуеми, като съгласно
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, след извършените от
страна на длъжника - ответник частични плащания, неплатената и дължима част от
главницата е именно в претендирания размер от 196,37
лева, непогасеният размер на договорната лихва за периода от 01.05.2018 г. до
11.10.2018 г. е 27,46 лева и 9,97 лева – мораторна
лихва за забава за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г.
От изложеното дотук следва, че предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 240 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД са доказани по основание
и размер, поради което съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален
иск срещу ответницата
с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че в полза на ищцовото
дружество следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 150,00 лева, възнаграждение за назначения на
ответника особен представител в размер на 300,00 лева, както и възнаграждение
за вещо лице в размер на 150,00 лева и предвид изхода на спора, да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 750,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Б. П. П. Ф. С. А., П.“ чрез „Б. П.
П. Ф. С. А., клон Б.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, Б. П.С.,
сгр. ., следните суми по сключения на 22.09.2017 г. договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта C.-., а именно: сума в размер на 196,37
лева (сто деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) – главница, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 27,46 лева (двадесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) – договорна
лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г. и 9,97 лева (девет лева
деветдесет и седем стотинки) – мораторна лихва за
забава за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г.
ОСЪЖДА С.Г.А., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б. П. П. Ф. С. А., П.“ чрез „Б.П. П. Ф. С. А., клон Б.“,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сгр.
14, сумата от 750,00 лева (седемстотин и петдесет лева) – направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/