Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.01.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря Д.Б.
в присъствието
на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 803 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 109/24.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 64/2018 г., Никополският районен съд е допуснал на
основание чл. 344 от ГПК вр. чл. 34 ал. 1 от ЗС вр. чл. 69 ал. 1 ЗН да се
извърши съдебна делба между Б.П.П., К.П.С., В.П.М., Т.М.Ч., Р.М.Я., Ц.М.Р. и П. С.В. върху недвижими земеделски имоти,
намиращи се в землището на с. Сомовит, общ.Гулянци:
1. ПИ с
идентификатор 68045.11.2, с площ от 3 852 кв.м., пета категория, в местността
“***“, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, при съседи: 68045.11.8; 68045.11.3; 68045.10.39; 68045.11.6 и
68045.11.9;
2. ПИ с идентификатор 68045.72.14, с площ от 4 000
кв.м., пета категория, в местността “***“, с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи:
68045.72.24; 68045.72.15; 68045.72.9 и 68045.72.13;
3. ПИ с идентификатор 68045.134.6, с площ от 4 421
кв.м., пета категория, в местността “***“, с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи:
68045.134.20; 68045.358.1; 68045.134.5; 68045.134.36 и 68045.134.4.
С решението си
Никополският районен съд е постановил от допуснатите до делба имоти да се
образуват двеста и четиридесет равни дяла, от които: за Б.П.П. – 32/240 и.ч.; за
К.П.С. – 32/240 и.ч.; за В.П.М. – 32/240 и.ч.; за Т.М.Ч. – 17/240 и.ч.; за Р.М.Я.– 32/240 и.ч.; за Ц.М.Р.
– 80/240 и.ч.; за П. С.В. – 15/240 и.ч.
Недоволен от така постановеното решение, в частта, в
която са определени правата на съделителите е останал въззивникът П.С.В., ответник в производството пред
РС, които го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението в частта относно определените дялове, като се иска да бъдат
определени нови дялове за съделителите.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от въззиваемите Б.П.П., К.П.С., В.П.М., Т.М.Ч., Р.М.Я.
и Ц.М.Р..
В проведеното по делото пред въззивния
съд о.с.з. се явява адвокат С.Б.,
в качеството на пълномощник на въззиваемия Б.П.П. и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Решението на НРС като необжалвано е влязло в законна сила в останалата си част
относно допускане до делба на описаните в него
недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с. Сомовит, общ.
Гулянци между съделителите.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 258
от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Същата е основателна.
Безспорно е по делото, че въззиваемите Б.П.П., К.П.С.,
В.П.М., Т.М.Ч., Р.М.Я. и Ц.М.Р. са законни
наследници на М.И.П., б.ж. на с. Сомовит, починала на 30.05.2005 г..
Видно от представеното в първата инстанция удостоверение за наследници, че след
смъртта си М.И. П.е оставила за законни наследници съпруга си М.Ф.П. и сестра си М.И.Р.. Безспорно е между страните по
делото приетото от НРС, че бракът между съпрузите М.И. П.и М.фл.
П. е продължил повече от 10 години, както и че от брака си същите нямат
родени или осиновени преживели ги деца. Установява се по делото също, че
преживелият съпруг М.фл. П. е
починал на 02.01.2006 г. и е оставил за наследници сина на брат си П.Цв. П. /починал на 12.04.1972 г./ - Б.П.П., от една
страна и дъщерите на брат си тодор Фл. П. /починал на 29.04.1988 г./ - Ц.Т.М. и А.Т.Я., от
друга. Установява се по делото също, че Ц.т.
М.е починала на 13.07.2014 г. и е оставила за законни наследници децата
си К.П.С. и В.П.М.. Установява се, че сестра й А.т. Я.също е починала на 07.04.2013 г. и е оставила за
законни наследници децата си Т.М.Ч. и Р.М.Я.. Установява
се по делото, че преживялата сестра на общата наследодателка М.и. Р.е починала на 26.06.2016 г. и е
оставила за законен наследник сина си Ц.М.Р..
Установява се от представеното по делото в първата
инстанция решение № 53/01.09.1998 г. на ПК – гр. Гулянци по преписка №
54060/20.07.1995 г., за което не се спори, че е влязло в законна сила, че със
същото по отношение на допуснатите до делба три недвижими имота, находящи се в
землището на с. Сомовит е възстановено правото на собственост съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. Сомовит в полза на общата наследодателка на
въззиваемите М.И. П..
Установява се от представеният по
делото в първата инстанция нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 189
том І рег. № 728 дело № 150/2016 г. по описа на нотариус Д.Д., рег. № 232 на НК и район на
действие РС – гр. Никопол, че съделителката
Т.
М. Ч. е дарила на съделителя П. ст. В. с 1/16
и.ч. от всеки от трите недвижими имота, описани в решение № 53/01.09.1998 г. на ПК – гр. Гулянци по
преписка № 54060/20.07.1995 г. и съответно допуснати до делба с решението на
НРС, което частично се обжалва.
Съгласно
трайно установената съдебна практика на
ВКС математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата, е единица, а
правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени
дроби /съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло на части/,
чийто сбор е равен на единица. Тези изисквания към решението по допускане на
делбата по отношение определяне правата на всеки от съделителите в
съсобствеността се прилагат и от въззивния съд в случаите, когато предмет на
въззивното обжалване е първоинстанционното решение в частта за делбените квоти,
тъй като при подадена дори от един от съсобствениците въззивна жалба се
препятства влизане в сила на решението в тази част по отношение на всички
съделители. Въззивният съд следва да съобрази какви права е придобил всеки от
съделителите в зависимост от придобивното си основание и да отрази тези права
чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на
единица. Ако при тези изчисления прецени, че правата в съсобствеността не са
определени правилно, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното
решение в частта за квотите изцяло и да постанови друго, в което да отрази
собствените си изводи чрез определяне квота в обикновена дроб на всяка от
страните, между които е допусната делбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 изр. 1 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с
възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината
от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от
сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗН починалите преди наследодателя или
недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци. Съгласно
ал. 3 на същата разпоредба
наследяването в тези случаи става по
коляно.
Въззивният съд приема, че преживелият съпруг М.П. е наследил съпругата си М.И.
П.заедно със сестра й М.р., поради
което на основание чл. 9 ал. 2 изр. 1 от ЗН при положение, че бракът между
съпрузите е продължил повече от 10 години, същият е получил 2/3 от
наследството, включващо делбените земеделски земи, а сестрата М.Р.е получила 1/3 от наследството,
включващо делбените земеделски земи.
След смъртта на М.П. през 2006 г. негови наследници по право на заместване
при условията на чл. 10 ал. 2 пр. 1 от ЗН при равни права по колена са станали
децата на братята му П.П. и Т. П., починали преди него, поради което
съделителят Б.П. /син на П.П./ е станал собственик по
наследство на 1/3 от делбените земеделски земи, а Ц.М.и А.Я./дъщери
на Т. П./ са станали собственици общо на
1/3 делбените земеделски земи или всяка от тях е станала собственик на 1/6 от
делбените земеделски земи. /арг. 1/3 :2 =1/6/. Всички наследници на М.П. общо са наследили 2/3 и.ч. от наследството
на М.И.
П., включващо делбените земеделски земи, като правата на наследника
на брат му П.П. са равни на
правата общо на наследниците на брат му Т. П..
След смъртта на наследничката А.Я.през 2013 г. притежавата от нея 1/6
и.ч. от делбените земеделски земи е станала собственост по наследство при равни
права на децата й Т.Ч. и Р.Я., поради което всеки от
съделителите Т.Ч. и Р.Я. е станал собственик по наследство
на 1/12 и.ч. от делбените земеделски земи. /арг. 1/6 :2 =1/12/..
След смъртта на Ц.М.през 2014 г. притежавата от нея 1/6 и.ч. от делбените
земеделски земи е станала собственост по наследство при равни права на децата й
К.С. и В.М., поради което всеки от съделителите К.С. и В.М. също е станал
собственик по наследство на 1/12 и.ч. делбените земеделски земи. /арг. 1/6 :2
=1/12/..
След смъртта на М.Р.през 2016 г. синът й
Ц.Р. е получил по наследство 1/3 от наследството на леля му М.И.
П., т.е. на 1/3 и.ч. от делбените земеделски земи.
При съобразяване на така установените
наследствени права на всеки от въззиваемите съдът приема, че същите към
24.04.2016 г. – датата на сключване на договора за дарение между Т.Ч. и
въззивника П.В., са се
легитимирали като собственици по наследство на делбените земеделски земи при
следните права: 1/3 и.ч. за Ц.Р.,
1/3 и.ч. за Б.П. и 1/3 и.ч. общо при равни права за всеки
от съделителите Т.Ч., Р.Я., К.С. и В.М. или по 4/12 и.ч. за всеки от съделителите Р. и П. /арг. 1/3х4 = 4/12/ и по 1/12 и.ч. за всеки от съделителите Ч., Я., С. и М.
/арг. 1/3 : 4 = 1/12/.
Съделителката Т.Ч. е прехвърлила чрез договор за дарение на въззивника П.В. собствеността върху 1/16 и.ч. от делбените имоти, но тъй като е била собственик на 1/12
и.ч. от
тях, след сделката Ч. е останала
собственик на 1/48 и.ч. от делбените
имоти /арг. 1/12 – 1/16 = 4/48 – 3/48 = 1/48 и.ч./, а В. е придобил собствеността чрез дарение върху 3/48 и.ч. от делбените имоти.
Следователно след сключване на договора за дарение между Ч. и В. през м.
ІV 2016 г., действителността на която сделка не е оспорена от останалите
наследници на М.И. П.по реда на чл. 76 от ЗН и към
момента на извършване на делбата всички участващи в делбата съделители се
легитимират като собственици на идеални части от делбените недвижими имоти при
права, както следва: всеки от съделителите Р. и П. - по на 16/48
и.ч.
от делбените имоти /арг. 4/12х4 = 16/48/, всеки от съделителите Я., С. и М. - по
на 4/48 и.ч. от делбените имоти
/арг. 1/12х4 = 4/48/, съделителката Ч. - на 1/48 и.ч. от делбените имоти, а съделителят В. на 3/48 и.ч. от делбените имоти.
Въззивният съд приема, че правата на
въззивника В. в съсобствеността са правилно определени
от НРС с решението по допускане на делбата, тъй като определените за същия
15/240 и.ч. от делбените имоти са равни на определените от въззивния съд 3/48 и.ч. от делбените имоти /арг. 5х3/48
=15/240, 15:240 = 0,0625, 3:48 = 0,0625/.
Правилно
според въззивния съд НРС е определил и
правата на въззиваемия Р., тъй
като определените за същия 80/240 и.ч. от делбените имоти са равни на
определените от въззивния съд 16/48 и.ч. от делбените имоти /арг. 5х16/48 =80/240, 80:240=0,3333,
16:48=0,3333/.
Въззивният
съд приема, че първоинстанционният съд неправилно е определил правата на
останалите съделители, участващи в делбата, по следните съображения: Съделителите
Р. и П.
притежават равни права по отношение на делбените имоти, поради което неправилно
НРС е определил, че от допуснатите до делба 240 равни дяла съделителят П. следва да получи 32/240, а
съделителят Р. 80/240. При
математическо преизчисляване на правата с общ знаменател на идеалните части 240
всеки от тези съделители би следвало да получи по 80/240 и.ч. от делбените
имоти, равни на 16/48 и.ч. /арг.
5х16/48 = 80/240/. Неправилно първоинстанционният съд е определил по - малки
права от делбените имоти на съделителя П. като е
завишил правата на съделителите Я., С., М. и Ч.. При математическо преизчисляване на правата на съделителите с общ
знаменател на идеалните части 240, всеки от съделителите Я., С. и М. следва да получи по 20/240
и.ч. равни на 4/48 и.ч. от делбените
имоти /арг. 5х4/48 = 20/240/, а съделителката Ч.
следва да получи 5/240 и.ч. равни на 1/48
и.ч. от делбените имоти /арг. 5х1/48 = 5/240/.
Като е
постановил от допуснатите до делба 240 дяла съделителите Я., С. и М. да
получат по 32/240 и.ч. от делбените имоти вместо по 20/240 и.ч., които
действително притежават, съделителката Ч.
да получи 17/240 и.ч. от делбените имоти вместо 5/240 и.ч., които действително
притежава, а съделителят П. да
получи 32/240 и.ч. вместо 80/240 и.ч., които действително притежава,
Никополският районен съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в
частта относно квотите на част от съделителите в съсобствеността, респ. в
делбата.
При
съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че следва да отмени
първоинстанционното решение в частта за квотите на съделителите изцяло и да
постанови друго, в което да постанови от допуснатите до делба три недвижими земеделски
имота, находящи се в землището на с. Сомовит да се образуват четиридесет и осем равни дяла съобразно
определените от въззивния съд права на страните, от които за Б.П.П. –
16/48 и.ч., за К.П.С. – 4/48 и.ч., за В.П.М. – 4/48 и.ч., за Т.М.Ч. – 1/48 и.ч., за Р.М.Я. – 4/48 и.ч., за Ц.М.Р.
– 16/48 и.ч., за П. С.В. – 3/48 и.ч.. Въззивният съд намира, че не следва да
определя правата на страните при 240 общи дяла, така както е приел НРС, тъй
като определянето на по -голям брой на дяловете при реална възможност за
определяне на по – малък такъв ще затрудни извършването на делбата.
При тези правни изводи, въззивният съд
намира, че жалбата се явява основателна, въпреки, че въззивното решение да не
засяга и променя конкретно правата на въззивника В., а решението на Никополският районен съд като неправилно
и незаконосъобразно в обжалваната част относно квотите на страните в
съсобствеността и при допускане на делбата следва да бъде отменено и вместо
него бъде постановено друго съобразно правата на съделителите, установени от
въззивния съд.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
отменя решение №
109/24.07.2018 г., постановено по гр. д. № 64/2018 г. на Никополския районен
съд, в обжалвата част относно квотите на съделителите в допуснатите до делба
недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с. ***, община ****, като вместо него постановява:
от допуснатите до делба с решение № 109/24.07.2018 г. по гр.д. № 64/2018 г. на
Никополския районен съд недвижими имоти да се образуват 48 /четиридесет и осем/
равни дяла, от които:
1.
за Б.П.П. – 16/48
и.ч.;
2.
за К.П.С. – 4/48
и.ч.;
3.
за В.П.М. – 4/48 и.ч.;
4.
за Т.М.Ч. – 1/48 и.ч.;
5.
за Р.М.Я. – 4/48
и.ч.;
6.
за Ц.М.Р. – 16/48
и.ч.;
7.
за П. С.В. – 3/48
и.ч..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в 1 - месечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: