Мотиви към присъда по НЧХД № 1778 по описа за 2019г. на ШРС
На 07.08.2019г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба
от А.И.А. с ЕГН ********** *** срещу В.Н.В. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление
от частен характер по чл.130 ал.1 от НК.
В частната тъжба е посочено, че на 12.07.2019г. около 22. 00 часа в ресторант "Манастира" в
гр.Шумен подс. В. нанесъл на тъжителя удар с глава, който попаднал в
челото му, след което веднага му нанесъл и втори удар с ръка в областта на
дясното окото, в резултат на което то започнало да кърви. В резултат на
нанесените удари на тъжителя били
причинени травматични увреждания изразяващи се в открита рана на клепача и околоочната област
на дясно око, хематоми на клепачите, разкъсна
рана на горен клепач и вътрешен очен ъгъл около 1 – 2 см. с неправилна
форма. Била му причинена лека телесна повреда изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
С разпореждане от №1527/02.09.2019г. В.Н.В. с ЕГН ********** е предаден на съд
за възведеното с частната тъжба обвинения по чл.130 ал.1 от НК.
В законоустановеният срок подс. В. е депозирал отговор, в
който е изложил становището и възраженията си. Не оспорва, че на посочените в
тъжбата дата и място между него и тъжителя са възникнали пререкания, както и че
се е стигнало до физическо съприкосновение между двамата, но категорично отрича
да е нанасял удари на тъжителя. Сочи, че на него му бил нанесен удар с глава в
лицето от страна тъжителя. Също така бил ударен и от брата на тъжителя, който
му нанесъл удар с ръка в областта на главата. Не оспорва обстоятелството, че окото на
тъжителя започнало да кърви, което според него най – вероятно се дължало на
удара, който тъжителят му нанесъл.
С частната тъжба е предявен граждански иск срещу
подсъдими В.Н.В. в размер на 5000 лева, представляващ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130 ал.1
от НК. Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа възведеното
обвинение и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК като бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер 2500
лева. Излага подробно своята теза и
съображенията си за това като обсъжда събраните по делото доказателства. Моли да бъде уважен гражданския иск в предявения размер, както и да бъдат
присъдени направените по делото
разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. В хода на съдебното следствие
дава обяснения. Признава, че между него и тъжителя е възникнало физическо
съприкосновение, но категорично отрича да е нанасял удари на тъжителя. Сочи, че
такива му били нанесени от тъжителя, в резултат на което имал подутини по
челото, лек отток на носа и зачервявания навсякъде по главата. В последната си
дума заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия
пледира за оправдателна присъда, тъй като счита, че обвинението не е доказано. Излага подробни доводи, че подсъдимият не е осъществил деянието,
за което е обвинен, обсъждайки
събраните по делото доказателства. Моли да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
сключен трудов договор с „ГБГ“
ЕООД, гр.Шумен подсъдимият В.Н.В. работел на длъжност „технически организатор“ в ресторант „Манастира“.
На 12.07.2019г. около
20.00 часа тъжителят А.А., заедно със съпругата си – св.М.Й.А. и малолетното им
дете, посетили ресторант „Манастира“ в гр.Шумен по повод рожден ден на св. Д.Д.А.
/съпруга на брата на тъжителя/ . На маса разположена в дъното на залата седнали
заедно със свидетелите – П. И.А. /брат
на тъжителя/, Д.Д.А., А. А. А., С., както и лицето Е.И.А., родителите на
тъжителя и на св. Д.Д.А..
В заведението на
отделна маса разположена на около 10 метра от масата на тъжителя, били и
свидетелите Ж.К.Г., И.Н.И., М.Г.Х. и Й.Д.Г..
Масата, на която била
разположена компанията на тъжителя била
обслужвана от св. Я.В.Х., сервитьор в заведението. В хода на вечерта тъжителят
останал недоволен от обслужването. Отказал първоначално направената от него
поръчка, тъй като не била овкусена според желанието му. Изявявал претенции
свързани поредността на приготвянето и поднасянето на ястията, които бил
поръчал, тъй като според тъжителя същите идвали в обратен ред и със закъснение,
в резултат на което често се налагало
св. Явор Х. да разговаря с тъжителя. Според св. Х. поведението на тъжителя било
сприхаво. Говорел на висок тон, жестикулирал и неоснователно се заяждал във
връзка с направените поръчки, но обиди спрямо него не е отравял. Наложило се
подсъдимият В.В., който бил в обекта, в качеството си на технически
организатор, също да разговаря с тъжителя. Според подс. В. тъжителят се държал
грубо, крещял, псувал, обиждал, както него, така и заведението. Отказал да
консумира първоначално поръчаното ястие, недоволен от начина по който му било
приготвено и овкусено, поради което подс. В. казал на сервитьора – св. Х., да
не го включва в сметката. Впоследствие се наложило подс. В. отново да разговаря
с тъжителя, този път във връзка с оплаквания на тъжителя за поредността на
приготвяне на поръчаните от него ястия. В един момент се стигнало до физическо
съприкосновение между подсъдимия и тъжителя. В момента, в който подсъдимият се
приближил до масата на тъжителя, тъй като за пореден път бил извикан от
тъжителя, и застанал до него, двамата си разменили реплики и в момента, в който
тъжителят се изправял от стола според свидетелите М.Й.А., Д.Д.А., П. И.А., А. А. А. и С., подсъдимият нанесъл удар с
глава, в областта на главата на тъжителя, след което му нанесъл и втори удар с
юмрук по лицето, в резултат на което дясното око на тъжителя започнало да
кърви, докато според обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ж.К.Г.,
И.Н.И., М.Г.Х. и Й.Д.Г., тъжителят ставайки от масата нанесъл удар с глава по
главата на подсъдимия. Последният не бил
нанасял удари на тъжителя.
Виждайки случващото се
св. П. И.А., веднага станал от масата и се намесил като хванал подсъдимия през
кръста с цел да преустанови възникналия конфликт. Св. Ж.К.Г. също се намесил с
намерение да бъде преустановен конфликта като разделил св.Петко А. и
подсъдимия.
За възникналият
инцидент тъжителят подал сигнал на тел.112, по повод на което свидетелите И.А.Г. и Ц.Е.Ц. ***.45 часа
били изпратени от оперативния дежурен в ресторант „Манастира“. За изясняване на
ситуацията разговаряли с лица от персонала, както и с присъстващите в
заведението лица, между които и тъжителя. Снели сведения от подсъдимия, св.М.Г.Х.,
св.Й.Д.Г., св.А. А. А., Е.И.А., св. П. И.А.. Съставили протоколи за
предупреждение на тъжителя и подсъдимия.
Изготвили докладна записка УРИ:17290-19744 до Началника на РУ гр.Шумен.
В съща посочили, че при пристигането им в обекта били посрещнати от подсъдимия,
който им обяснил, че между него и клиента А.И.А. възникнал спор по повод
претенции на клиента, вследствие на което двамата си разменили удари. Били
разтървани от част от празнуващите и
приятели на подсъдимият. А. се оплаквал от болки в областта на дясното око.
Във връзка с подадения
от тъжителят сигнал на тел.112, на место пристигнал и екип на ЦСМП гр.Шумен,
който отвел тъжителя в „МБАЛ – Шумен“
АД. На тъжителя бил извършен преглед в спешното отделение, за което бил
издаден Лист за преглед №16665, в който е отразено, че е постъпил в 22.10 часа
и след преглед е освободен в 23.45 часа.
Посочена е основна диагноза – открита рана на клепачи и околоочната област. Бил
назначен и консулт с хирург и лекар очни болести.
На 12.07.2019г. подс. В.
също посетил спешно отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД, където му бил извършен преглед, за което бил издаден Лист за преглед №16672, в който е
отразено, че е постъпил в 23.40 часа и след преглед е освободен в 00.15 часа на 13.07.2019г.
Посочено е, че е клинично здрав. В графата
„Обективно състояние“ е отразено „Лице – без данни за хематоми, лацерации“.
На 13.07.2019г. на тъжителя отново бил извършен преглед в спешно отделение на МБАЛ – Шумен, за което бил издаден Лист за
преглед №16697, в който е отразена основна диагноза – открита рана на клепача и
околоочната област. Отново бил назначен и консулт с очен лекар като резултата
от прегледа бил отразен в Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
КДБ/СО №16697. Офталмологът е констатирал
разкъсна рана на горен клепач във вътрешен очен ъгъл. Кръвоизлив в
горната половина. Същият ден тъжителят
постъпил за оперативно лечение в очно отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД, откъдето
бил изписан на 15.07.2019г., с окончателна диагноза – открита рана на клепача и
околоочната област на дясно око.
На 16.07.2019г.
тъжителят посетил ОСМ при „МБАЛ – Шумен“ АД, където бил освидетелстван и му
било издадено медицинско удостоверение №160/2019г.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице в с.з. и приета от
съда, на база изготвените медицински документи и извършеното освидетелстване на
тъжителя, последния на 12.07.2019г. е получил
две разкъсноконтузни рани в областта на дясно око – горен клепач и
вътрешен очен ъгъл, подконюнктивален кръвоизлив в дясно, кръвонасядане на
клепачите на дясното око и подочие, в резултат на което му е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Била регистрирана и палпаторна
болка във вътрешния край на лявата
ключица, без видими травматични увреждания. Също така е посочил, че при
постъпване на тъжителя в очно отделение
и при изписването му, зрителната функция на дясното му око не е била нарушена.По
отношение механизма на причиняването им, вещото лице посочва, че всички травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар и доколкото удар с
невъоръжена ръка и с глава имат характеристики на такива, причинени от твърди
тъпи предмети, констатираните уврежданията могат да бъдат получени по този
механизъм. На поставения въпрос дали е възможно травматичните увреждания на тъжителя А. да бъдат получени в резултат на
нанесен удар с глава от страна на тъжителя
по главата на подсъдимия, т.е. тъжителят да се е самонаранил нанасяйки
удар с глава на подсъдимия, вещото лице
не изключва с категоричност такъв механизъм на травмата, но вземайки
предвид анатомичното разположение и вида на получените увреждания, формата на
контактуващите повърхности, показанията на свидетелите го счита за малко
вероятен. Според вещото лице много по вероятно е описаните травматични
увреждания да са причинени при удар с
юмрук в областта на дясното око на тъжителя. Според направеното уточнение от
вещото лице при проведеният му разпит в съдебно заседание предвид
разположението на установената разкъсно – контузна рана във вътрешния очен
ъгъл, който бил дълбок, при нанесен удар от страна на тъжителя, за да се получи
това разкъсване, ударът нанесен от страна на тъжителя с глава следва да е
достатъчно здрав и да попадне в носа или брадичката на подсъдимия.
Във връзка с възникналия
инцидент, на 17.07.2019г. подс. В. *** срещу тъжителя за това, че на
12.07.2019г. му причинил лека телесна повреда
в качеството му на длъжностно лице. С постановление от 04.09.2019г. прокурор при ШРП отказал да
образува досъдебно производство, тъй като приел, че в преписката не се
съдържали данни за извършено
престъпление от общ характер.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.Й.А., Д.Д.А., П. И.А., А. А. А. и С., Я.В.Х., Ж.К.Г., И.Н.И., М.Г.Х. и Й.Д.Г., И.А.Г. и Ц.Е.Ц., заключението на
съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице и приета от съда,
както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При дела от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението. Изявленията му в съдебно
заседание не са източник на
доказателства. Изложените от него твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното
следствие доказателства.
В частната тъжба е посочено, че на 12.07.2019г. около 22. 00 часа в ресторант "Манастира" в
гр.Шумен подс. В. нанесъл на тъжителя удар с глава, който попаднал в
челото му, след което веднага му нанесъл и втори удар с ръка в областта на
дясното окото, в резултат на което то започнало да кърви. В резултат на
нанесените удари на тъжителя били
причинени травматични увреждания изразяващи се в открита рана на клепача и околоочната област
на дясно око, хематоми на клепачите, разкъсна
рана на горен клепач и вътрешен очен ъгъл около 1 – 2 см. с неправилна
форма. Била му причинена лека телесна повреда изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От събраните по делото гласни доказателства по безспорен
начин се установява, че между подсъдимия и частният тъжител на 12.07.2019г. в
ресторант „Манастира“ е възникнал конфликт, в резултат на което се е стигнало и
до физическо съприкосновение между двамата. Безспорно е също така, че тъжителят
е получил травматични увреждания изразяващи се в две разкъсноконтузни рани в
областта на дясно око – горен клепач и вътрешен очен ъгъл, подконюнктивален
кръвоизлив в дясно, кръвонасядане на клепачите на дясното око и подочие,
обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подсъдимият в обясненията си дадени в хода на съдебното производство не отрича тези факти, но заявява, че не е нанасял удари на тъжителя. Сочи, че
на него му бил нанесен удар с глава в лицето от страна тъжителя, при което
последният се е наранил, а в резултат на удара подсъдимият имал подутини по челото, лек отток на
носа и в областта на главата отгоре. В случая спорно се явява обстоятелството дали подсъдимият е
нанесъл удари на тъжителя с глава и юмрук, в резултат на което е причинил констатираните травматични увреждания на
тъжителя, или тъжителят е нанесъл удар с глава на подсъдимия в областта на лицето
му, в резултат на което се е самонаранил, т.е. спорно се явява авторството на деянието.
Полицейските служители
- свидетелите И.А.Г. и Ц.Е.Ц., които са посетили заведение във връзка с
подадения от тъжителя сигнал, в съдебно заседание не можаха да си спомнят с
подробности всички установени от тях обстоятелства, предвид изминалия период от
време, но потвърдиха, че е имало пострадало лице, което било откарано в „МБАЛ –
Шумен“ АД. Според показанията им при проведеният разговор с лица от компанията
на пострадалото лице им обяснили, че бил ударен от човек от персонала, а при
проведените разговори с персонала, това обстоятелство не било потвърдено.
Доколкото тези свидетели не са очевидци
на възникналия инцидент и при проведените разговори са получили противоречива
информация, кой кого ударил, показанията им не допринасят за изясняване на спорното
обстоятелство - механизма на причиняване на телесните увреждания на тъжителя
и авторството на деянието. Показанията
на свидетеля св.Я.В.Х. също не допринасят за изясняване на тези обстоятелства,
доколкото той не е възприел съприкосновението между подсъдимия и тъжителя, тъй
като в този момент бил с гръб към тях. За нанесен удар от страна на тъжителя
спрямо подсъдимия, разбрал от реплика на подсъдимия отправена към друго лице.
По отношение обстоятелството кой на кого нанесъл удар и
какъв точно, останалите събрани в съдебно заседание гласни доказателства се
разделят на две групи. В показанията си свидетелите М.Й.А., Д.Д.А., П. И.А., А. А. А. и С. са категорични, че в момента в
който тъжителят се изправял от стола, подсъдимият му нанесъл удар с глава, в
областта на главата на тъжителя, след което му нанесъл и втори удар с юмрук по
лицето, в резултат на което дясното око на тъжителя започнало да кърви. Тъжителят
не е нанасял удари на подсъдимия. Показанията на тези свидетели за
непротиворечиви помежду си и подкрепят изложеното от тъжителя в тъжбата. Според
показанията на втората група свидетели Ж.К.Г., И.Н.И., М.Г.Х. и Й.Д.Г.,
тъжителят ставайки от масата нанесъл удар с глава по главата на подсъдимия. Удари от страна на подсъдимия
не са възприели. Същите в тази им част също са непротиворечиви и подкрепят версията на подсъдимия.
По отношение свидетелите
М.Й.А., Д.Д.А., П. И.А., А. А. А. и С., доколкото
същите са били в една компания с тъжителя, някои от тях и в роднински
отношения с него, има индиция за тяхната заинтересованост, но съдът намира, че
такава е налице и по отношение на Ж.К.Г., И.Н.И., М.Г.Х. и Й.Д.Г., които пък познават подсъдимия.
Доколкото всички
горепосочени свидетели твърдят, че са очевидци на действията на подсъдимия и
тъжителя, показанията на двете групи свидетели следва да се преценяват
съпоставайки ги с останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице в с.з. и приета от
съда, изготвена на база материалите по делото и извършеното освидетелстване на
тъжителя, по отношение механизма на причиняване на констатираните травматични
увреждания, вещото лице посочва, че
всички травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удар и доколкото удар с невъоръжена ръка и с глава
имат характеристики на такива, причинени от твърди тъпи предмети,
констатираните уврежданията могат да бъдат получени по този механизъм. Показанията
на първата група свидетели, относно начина на причиняване на уврежданията на
тъжителя /удар с глава и с юмрук от страна на подсъдимия в областта на лицето
на тъжителя/, кореспондират с посочения
от вещото лице механизъм на причиняване
на констатираните травматични увреждания. Съответно заключението на съдебно –
медицинската експертиза в тази част кореспондира с твърденията на тъжителя в тъжбата за вида на упражненото физическо
въздействие спрямо него.
С оглед проверка
твърденията на подсъдимия, на вещото лице бе поставен и въпрос дали е възможно травматичните увреждания на тъжителя А. да бъдат получени в резултат
на нанесен удар с глава от страна на тъжителя
по главата на подсъдимия, т.е. тъжителят да се е самонаранил. Вещото лице
не изключва с категоричност и такъв механизъм на травмата, но го счита
за малко вероятен. Според вещото лице много по - вероятно е описаните
травматични увреждания да са причинени
при удар с юмрук в областта на дясното око на тъжителя. Предвид анатомичното
разположение и вида на полученото увреждане -
разкъсно – контузна рана във вътрешния очен ъгъл, който бил дълбок,
формата на контактуващите повърхности /глава в глава/, за да се
самонарани тъжителя нанасяйки удар на
подсъдимия, ударът с глава следва да е достатъчно здрав и да попадне в носа или
брадичката на подсъдимия, за да се получи това разкъсване във вътрешния очен
ъгъл.
Според обясненията на
подсъдимия в съдебно заседание, в
резултат на нанесеният му удар с глава от тъжителя, който попаднал в лицето му, имал подутини по
челото, лек отток на носа и в областта
на главата отгоре.Според
св.Я.В.Х., същият възприел зачервяване по врата на подсъдимия , а по тъжителя кръв
по лицето. Свидетелите Ж.К.Г. и
М.Г.Х. не видяли нарянявания по
подсъдимия и тъжителя, докато според свидетелите И.Н.И. и Й.Д.Г.,
първият видял зачервяване в областта на
челото на подсъдимия , а на тъжителят рана в областта на около и кръв по
лицето, а според Г. подсъдимият имал подутина на челото, а по лицето на
тъжителя имало кръв.По отношение нараняванията
на тъжителя и подсъдимия показанията им са противоречиви. Доколкото според
свидетелите Х., И. и Г. те са възприели зачервяване по врата /според св.Х./ и челото
/според св.И./ на подсъдимия, а според
св.Г. подсъдимият имал подутина на челото, ако е бил нанесен удар от
страна на тъжителят, следва да е попаднал в тези анатомични области, които са
различни от носа и брадичката му,
следователно тъжителят не би могъл да се нарани в областта на вътрешния очен ъгъл на дясното си око.
От друга страна при
извършеният преглед на подсъдимия в СО на МБАЛ не са констатирани никакви
наранявания, вкл. и по лицето на
подсъдимия. Доколкото според вещото лице е необходим „здрав“ удар с глава от
страна на тъжителя, който да попадне в
носа или брадичката на подсъдимия, за да се получи разкъсване във вътрешния
очен ъгъл, при нанесен такъв удар би следвало по лицето на подсъдимия да са останали
някакви следи. В издадения Лист за преглед на подсъдимия №16672 е посочено, че е клинично
здрав като в графата „Обективно
състояние“ е отразено „Лице – без данни за
хематоми, лацерации“. Съпоставайки от една страна обясненията на
подсъдимия за причинените му увреждания / подутини по челото, лек отток на носа/, показанията на свидетелите Х., И. и Г., според които те са
възприели зачервяване
по врата /според св.Х./ и челото /според св.И./ на подсъдимия, подутина на
челото /
според св.Г./ и от друга страна направените констатациите при извършеният преглед, съдът
намира че не се доказва на подсъдимият да са били причинени каквито и да е
увреждания, поради което не кредитира обясненията на обвиняемия и свидетелите Х., И. и Г., в тази част, тъй като се опровергават от констатациите при извършения
медицински преглед.
Предвид изложеното съдът намира, че не се доказва
уврежданията на тъжителя да са били получени в резултат на нанесен удар с глава
от негова страна, който да е попаднал в носа или брадичката на подсъдимия.
Съпоставайки показанията на двете групи свидетели със заключението на съдебно – медицинската
експертиза, направените допълнения при разпита на вещото лице в съдебно
заседание, отразеното в издадения Лист за преглед на подсъдимия №16672, съдът намира за достоверни показанията на свидетелите М.Й.А., Д.Д.А., П. И.А., А. А. А. и С., че тъжителят е бил ударен с юмрук от страна
на подсъдимия в областта на окото, тъй като показанията на тези свидетели
кореспондират със заключението на съдебно – медицинската експертиза и с
отразеното в издадения Лист за преглед на подсъдимия №16672, съгласно
който подсъдимият е клинично здрав и няма наранявания в областта на лицето.
Съдът не възприема доводът на защитника на подсъдимия
за наличие на противоречия между показанията на свидетелите П. И.А. и А. А. А. в съдебно заседание и обясненията
им, снети от свидетелите И.А.Г. и Ц.Е.Ц., при посещението им в обекта, вечерта на 12.07.2019г.,
доколкото обясненията им от 12.07.2019г. не съставляват нито гласно, нито писмено
доказателство по делото, поради което не могат да бъдат съпоставяни със
събраните гласни доказателства в съдебно заседание. По същият начин защитникът
на подсъдимия прави съпоставка и между показанията на втората група свидетели дадени
в съдебно заседание и давани от тях обяснения пред полицейски служители,
обосновавайки, че за разлика от свидетелите на тъжителя, втората група
свидетели от самото начало твърдели едно и също, т.е. няма промяна в
показанията им, поради което те били
достоверни, което също не се възприема от съда предвид изложените по - горе
съображения.
Предвид гореизложеното съдът намира по отношение авторството на деянието,
че са налице преки доказателства, а
именно показанията на свидетелите М.Й.А., Д.Д.А., П. И.А., А.
А. А. и С., които са очевидци и пресъздават
това, което са възприели непосредствено, чиито показания съдът кредитира по
изложените по – горе съображения.
Съдът като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в
тяхната съвкупност приема, че подс. В.Н.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността;
* от обективна страна
подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител,
което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на частния тъжител.
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния
му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат; при
причиняване на лека телесна повреда съдържанието на прекия умисъл се свежда до
предвиждане било на разстройство на здравето, било на причиняване на болка и
страдание, като се цели някой от тези резултати; когато деецът действа с
евентуален умисъл, той също следва да предвижда конкретното увреждане,
резултат, към който обаче се отнася безразлично, преследвайки някаква друга
цел; нанасяйки удар с юмрук по лицето на тъжителя,
подсъдимият е целял да го увреди, поради което съдът намира , че се касае за
пряк умисъл;
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената
опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимите,както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимия:
* смекчаващите вината
обстоятелства – чисто съдебно минало;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не
констатира такива;
При определяне на
наказанието съдът съобрази следното: За престъплението чл.130 ал.1 от НК са предвидени при
условията на алтернативност наказания «лишаване от свобода» до 2 година или
«пробация». Видно от справката за
съдимост на подсъдимия същия не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в резултат
на деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Предвид тези
обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да
приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от
НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като наложи административно наказание “глоба”. При
определяне размера на глобата, съдът намира, отчитайки липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, че
наказанието следва да бъде определено в размер на минималния, чийто
размер е достатъчно висок за да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на подсъдимия. Също така съдът отчете и поведението на пострадалия. Вярно
е, че клиентите имат право да изразят претенции по отношение обслужването,
когато са недоволни, но съдът намира за неприемливо да се демонстрира
провокативно поведение. Правото на всеки човек свободно да изразява мнението си
не е абсолютно. Не може да бъде използвано за накърняване и засягане
на честта,
личното достойнство и доброто име на другиго. Безспорно в
конкретният случай и подсъдимият не е реагирал адекватно в създалата се
ситуация. С оглед на изложеното съдът
освободи от наказателна отговорност подсъдимия като му наложи
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
Така определеното
наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, съдът намира следното: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесните деяния вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона.
В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму –
чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните вреди влизат отрицателните последици настъпили за
пострадалата, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство. А.А. е лицето непосредствено пострадало от престъплението, поради което се
явява лице имащо право да претендира обезщетение.Искът е предявен своевременно,
лично от пострадалия, съгласно изискванията на закон, поради което предявеният граждански иск се явява
своевременно предявен. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на
което са възникнали вреди от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счете, че е
справедливо така претендирания граждански иск да бъдат уважен до размер 2000 лева.
Доколкото от страна на граждански ищец не е направено искане за присъждане на
законна лихва, такава не бе присъдена. В останалата му част до пълния предявен
размер искът следва да бъдат отхвърлени. При определяне размера на
претендираното обезщетение, съдът от една страна взе предвид ,че се касае за причинени
увреждания на важен орган – око, от друга страна съобрази факта, че видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза при постъпване на тъжителя в очно отделение и при изписването му,
зрителната функция на пострадалото му дясното
око не е била нарушена. В хода на съдебното следствие също не се събраха
доказателства за настъпили впоследствие нарушения на зрителната функция.
Частният тъжител е направил разноски
по делото за държавна такса, експертизи
и адвокатско възнаграждение, поради което направеното искане подсъдимия да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски се явява основателно.
Съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата и
държавна такса върху уважената част на гражданския.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: