Р Е Ш Е Н И Е
№ 2085
гр.
Пловдив, 05 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав в открито съдебно заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 709 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Н.К.,
ЕГН:**********, с ЕТ „И.К.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес:***, против
Ревизионен акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020г. издаден от Т.П.- началник
сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и С.К.- главен
инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден
и изменен с решение № 133 от 23.02.2021г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, с която са определени допълнително
дължими суми за данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 2 841,07лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 326,78лв.; за 2016г. в размер на 3 100,61лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 134,40лв. и допълнително
определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2015г. ДОО в размер на 4 264,08лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 992,51лв.; ЗО в размер на 2 092,80лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 977,92лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 611,20лв. и за 2016г. ДОО в размер на 4 264,08лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 560,07лв.; ЗО в размер на 2 092,80лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 765,68лв.; ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 478,55лв.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от
съда. Изложени са твърдения, че при повторната ревизия не са изпълнени дадените
указания от горестоящия административен орган, който с решението си е намерил
за неправилен и незаконосъобразен първоначално издаденият РА.
Конкретни възражения
относно началното салдо на парични средства към 01.01.2015г., включване на суми
в разходната част на паричния поток, съответно невключване на такива в
приходната част на паричния поток, са направени с жалбата пред горестоящия
административен орган, които се поддържат и пред настоящата съдебна инстанция. Основните
оплаквания са, че в случая не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1,
т. 7 от ДОПК за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което
и незаконосъобразно както облагаемите основи за задълженията за данъци, така и
осигурителния доход за задължителните осигурителни вноски, са определени по
този ред. Сочи се, че направените изводи от ревизиращите са в резултат на
неправилна преценка на събраните доказателства в хода на ревизията и при
неправилно приложение на материалния закон. При ревизията са ангажирани
доказателства, че РЛ е разполагало с доходи с установен източник, които да
послужат за извършване на разходите през годините, както и са получени дарения
от близки роднини, също формирани от техни доходи с установен произход. Неправилно
определени суми в приходната и разходната част на паричния поток са третирани
като придобити, съответно разходвани в режим на съпружеска имуществена общност,
докато същите са лична собственост на всеки един от съпрузите. Иска се
оспореният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се
и присъждане на сторените разноски по производството. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в жалбата и депозирана по делото писмена защита
от пълномощника адв. И..
Ответникът – Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юр. К., е на становище, че жалбата е неоснователна
и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ревизионният акт е обжалван
в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в частта,
предмет на съдебното производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика”
- гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията е предхождана от
проверка за установяване на факти и обстоятелства на РЛ, документирана с
протокол № ПФ-16001618000505-073-001/22.03.2019г.
Настоящото ревизионно
производство се явява повторно такова, след като с решение № 115 от
10.03.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен
първоначално издаденият РА № Р-16001619002626-091-001/13.12.2019г. и на
основание разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа
по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов РА.
Повторното ревизионно
производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р -
16001620001784-020-001/23.03.2020г., издадена от Т.П.- началник сектор при ТД
на НАП – гр. Пловдив, е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя с
обхват установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2014г. – 31.12.2016г. и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за
самоосигуряващо се лице за същия период. Определен е краен срок на извършване
на ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено лично
на 22.04.2020г. С последващи ЗИЗВР № Р-16001620001784-020-002/16.07.2020г. и ЗИЗВР
№ Р-16001620001784-020-003/20.08.2020г. е определен краен срок на ревизията,
съответно до 21.08.2020г. и до 21.09.2020г.
Заповедите са подписани с
квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.
В хода на ревизионното
производство е съставен Ревизионен доклад
№ Р-16001620001784-092-001/29.09.2020г., подписан с квалифицирани
електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е подадено възражение от страна на
ревизираното лице вх. № 94-00-7556/25.11.2020г., без приложени към него писмени
доказателства. Въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в
настоящото производство ревизионен акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице.
В тази насока следва да се
констатира, че от приобщените по делото доказателства, съставляващи данни от
технически носител на информация се
установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и
ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис респ.
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл.
изм. ДВ, бр. 85 от 2017г.) към момента на подписването на електронните
документи.
С оглед делегирането на
правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, по делото
е представена Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив.
Ревизионния акт е обжалван
от РЛ на основание и в срока по чл. 152 от ДОПК с жалба вх. № 94-00-8086 от 21.12.2020г.
по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, като с Решение № 133 от 23.02.2021г. директор
на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив е
потвърдил процесният ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция
част.
Последвало е подаването на
жалба на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която спора относно
законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред
Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано и
производството по настоящото дело.
Изложеното до тук налага да
се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния
доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за
това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са
съставени в предвидената за това форма.
Ревизионният акт е валиден административен акт, като издаден от материално
компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен
орган.
Настоящият съдебен състав намира за установена по
делото следната фактическа обстановка: като местно физическо лице
по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, К. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ
на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през
данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията. За периода от 01.01.2014г.
– 31.12.2016г. не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани
доходи от различни източници. Жалбоподателят е женен за И.К., на която също е
извършена ревизия, документирана с РА № Р-16001620001783-091-001/07.12.2020г.,
в частта, потвърдена с решение № 132 от 23.02.2021г. Ревизионният акт, издаден
на И.К., е предмет на съдебно обжалване, като е образувано адм. дело № 710 от
2021г. по описа на Административен съд – Пловдив. Към момента няма постановен
влязъл в сила съдебен акт.
Жалбоподателят
К. има регистриран ЕТ „И.К.“, която не е упражнявал дейност, считано от 2009г. К.
притежава 52% от дяловете на „ЕКОФРУТ – ИНВЕСТ“ ООД и е управител на
дружеството и едноличен собственик на капитала на „ИВАСО“ ЕООД.
С Протокол № Р-16001620001784-ППД-001/15.07.2020г.
са присъединени към доказателствения материал по повторното ревизионно
производство събраните при първоначалната ревизия доказателства и представените
с жалбата против първоначално издаденият РА доказателства. При проверката,
предхождаща ревизията, са констатирани превишения на разходите над доходите с
установен източник за 2015г. в размер на 16 744,24лв., за 2016г. в размер
на 3 429,87лв. и за 2017г. в размер на 49 237,23лв.
На основание чл. 37, ал. 3,
чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на РЛ е
връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани данни, сведения, документи и обяснения,
които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и
направените разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо
имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от
трети лица и др., за ревизирания период.
От страна на лицето са
представени документи и обяснения във връзка с връченото искане. Декларирано е,
че към 01.01.2014г. К. и съпругата му И. К.са разполагали с парични средства в
брой в размер на 150 000лв. – 160 000лв. спестявания от реализирани
доходи през 2004г. и 2005г. от дейност като земеделски производител и
застрахователен агент. Не се спори, че са закупувани недвижими имоти и МПС, но
според К. разходът за придобиване на недвижим имот апартамент в ***е „покрит“
изцяло от покойния му баща през 2008г., а разходът за закупуване на апартамент
през 2014г. от „Билдинг корект 1“ ЕООД – изцяло от майка му.
По отношение на останалите
извършени покупки и вноски на парични средства в капитала на дружествата
„Екофрут инвест“ ООД и „Ивасо“ ЕООД се твърди, че паричните средства са от
доходи с установен източник – наследство от баща му, починал през 2015г., който
е реализирал доходи в значителен размер, включително от дейност като ЕТ и
продажба на съсобствени недвижими имоти в гр. Асеновград.
При анализ на събраните
доказателства е констатирано, че не са доказани твърденията на жалбоподателя за
парични средства в брой към 01.01.2014г. в твърдяния размер от 150 000лв.
– 160 000лв., тъй като е налице единствено деклариране на доходи в
значителни размери в ГДД за 2004г. и 2005г., когато са необлагаеми, без да са
представени каквито и да било доказателства за извършени разходи във връзка с
производството на земеделска продукция и последващата й продажба на клиенти. По
отношение на твърденията за заплащане на стойността на недвижимия имот в ***от
бащата на жалбоподателя, е посочено, че в разходната част на паричния поток са
включени единствено внесените от И.К. суми, съгласно 2бр. фактури, издадени
през 2008г., в които той е посочен като получател. По отношение на недвижимите
имоти, закупени от „Билдинг корект 1“ ЕООД е посочено, че дружеството е сключило
предварителен договор за строителство на 2бр. апартаменти именно с
жалбоподателя К. и на него, като получател, са издадени фактури за извършените
по банков път авансови вноски.
След извършен анализ на
наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП –
Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от
изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и други,
подробно описани в РД, органите по приходите са приели, че жалбоподателят не е
разполагал с декларираните парични средства към 01.01.2014г., тъй като за
периода от 2004г. до 2013г. са извършени покупки на апартамент, на 3бр. МПС, на
други стоки и услуги и са налице разходи за живот и издръжка по НСИ.
След извършен анализ на
всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от
направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни
органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените
доходи за ревизираните данъчни периоди – наличие на предпоставките на чл. 122,
ал. 1, т. 7 от ДОПК, според която „декларираните и/ли получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до
определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от с.к., на лицето е връчено
уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основата
за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. ще бъде
определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид установеното
обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили
към определяне на основата за облагане с данъци, като са взели предвид всяко от
относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Въз основа на събраните
доказателства, органите по приходите са приели, че към 01.01.2014г. РЛ
разполага с налични парични средства в брой с доказан произход в размер на
25 953,53лв., които представляват ½ от сумата от 51 907,06лв.,
съответно налични парични средства по банкови сметки в размер на
4 176,74лв. Сумата в размер на 51 907,06лв. е получена като сбор от
получени парични средства в брой от покойния баща на жалбоподателя Никола К. в
общ размер на 41 982лв., съгласно РКО, издадени през 2011г., 2012г. и
2013г. и сумата в размер на 9 925,06лв., представляваща остатък от банков
кредит, отпуснат на 30.01.2012г. Наличните парични средства по банкови сметки в
края на периода възлизат на 470,23лв., т.е. не е налице необосновано нарастване
на паричните средства по банковите сметки.
При включване в разходната
част на паричния поток на сумата в размер на 30 120лв., представляваща
разход за покупка на недвижимо имущество от „Билдинг корект 1“ ЕООД, заплатена
по банков път на 12.01.2014г. и липса на спор по отношение на останалите
постъпления и разходи през годината, е изчислено превишение на доходите на
извършените разходи в размер на 6 250,77лв. Тъй като при ревизията на
съпругата И. К.е установен недостиг на парични средства за 2014г. в размер на
3 260,26лв., същият е компенсиран с наличните парични средства при
жалбоподателя към 31.12.2014г. и е изчислен размер на паричните средства в брой
към 01.01.2015г. от 2 990,51лв.
Горестоящият
административен орган е извършил преизчисление на началното салдо на парични
средства за периода до 01.01.2015г., като е изложил следните аргументи: не са
представени доказателства, че е налице остатък от паричните средства от
осъществявана от К. дейност като земеделски производител през 2004г. и 2005г.
Независимо, че се касае за значителни по стойност доходи, през годините от
2004г. до 2013г. са извършени и покупки на значителна стойност – на недвижим
имот, 3бр. МПС, други покупки и са налице разходи за живот и издръжка по НСИ на
обща стойност 71 416,74лв. Намерен е за неправилен подходът на ревизиращия
екип за разделяне поравно между двамата съпрузи на сумата в общ размер на
51 907,06лв., която следва да се приеме за налични парични средства в брой
към 01.01.2014г. единствено при жалбоподателя К.. При непроменен размер на
приходите и разходите през годината, е изчислен размер на наличните парични
средства към 31.12.2014г. от 32 204,30лв. В решението са посочени и
аргументи относно включване в разходната част на паричния поток на сумата в размер
на 30 120лв. за покупката на недвижими имоти, тъй като плащанията на
авансови вноски са извършени от лична банкова сметка ***.
При начално салдо на
парични средства в брой към 01.01.2015г. в размер на 32 204,30лв. и
непроменен размер на постъпленията и разходите на парични средства през
годината, посочени в РД, се изчислява размер на недостигащи парични средства от
37 552,35лв. Посоченото превишение на разходите над доходите с установен
източник е прието за доход с неустановен произход. След приспадане на вноските
за ЗОВ – авансови и за годишно изравняване, включително определените при
ревизията по реда на чл. 124а от ДОПК, е изчислена данъчна основа за облагане с
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 28 410,75лв. Върху
тази данъчна основа е дължим данък в размер на 2 841,07лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 326,78лв.
При приемане за налични
парични средства към 01.01.2016г. в размер на 0лв. е изчислен доход с
неустановен произход за 2016г. в размер на 40 147,67лв. (таблица на л. 63
гръб – 64). Прието е, че правилно в разходната част на паричния поток са
включени разходи за придобиване на недвижимо имущество в общ размер на
74 515,60лв. от „Вениз 11“ ООД и „Билдинг корект 1“ ЕООД. При приспадане
на вноските за ЗОВ, включително тези, определени по реда на чл. 124а от ДОПК в
размер на 9 141,60лв., се изчислява данъчна основа за облагане с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 31 006,07лв. Върху тази данъчна основа
е дължим данък в размер на 3 100,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 1 134,40лв.
На следващо място, в хода
на ревизията е констатирано, че РЛ се е осигурявало като самоосигуряващо се
лице, собственик на капитала на „Екофрут - инвест“ ЕООД и „Ивасо“ ЕООД. През
периода 2014г. – 2016г. е внасял авансови вноски за ЗОВ върху минималния размер
на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО, в размер на 420лв. Вноските
за ЗОВ за годишно изравняване са определени върху разликата между максималния
годишен размер на осигурителния доход в размер на 31 200лв. за 2015г. и
2016г. и осигурителния доход, за който през всяка една от годините са внесени
авансово осигурителни вноски. Горестоящият административен орган е посочил, че
недостигът на парични средства за 2015г., намален на 37 552,35лв.
надвишава максималния размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО.
Ревизиращите органи по
приходите са определели облагаемата данъчна основа на ревизираното лице за
процесните ревизирани периоди по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 122
от ДОПК, поради което и на основание разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, са
определили окончателния размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно
реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. В тази връзка органите по приходите са
приели, че доколкото събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, не дават основание за противното, то ревизираното лице е
извършвало трудова дейност, за която на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.
Така, ревизиращите органи
са определили и следващите се задължения за внасяне на осигурителни вноски на
ревизираното лице и прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета,
а именно вноски за Държавното
обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице; вноски за Здравно
осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице, вноски за ДЗПО - УПФ на
самоосигуряващо се лице за 2015г. и 2016г.: вноски за ДОО за годишно
изравняване в размер на по 4 264,08лв., ведно с прилежащите лихви; за ДЗПО
– УПФ за годишно изравняване в размер на по 1 308лв., ведно с прилежащите
лихви и вноски за ЗО в размер на по 2 092,80лв., ведно с прилежащите
лихви.
В
хода на съдебното производство са приети допълнително следните писмени
доказателства: удостоверение от 11.03.2021г., издадено от ОС „Земеделие“ – гр.
Пловдив (л. 450); удостоверение за декларирани данни изх. № 160192101425475 от
13.04.2021г., издадено от ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 451); удостоверение за
сключен граждански брак от 17.07.2011г. (л. 452); 1бр. оптичен носител (л.
454); максимално четливи копия на 2бр. фактури, издадени от „Ескейп билдинг“
ООД (л. 451); писмени обяснения (наименовани „отговор“) вх. № 94-00-6457 от
01.10.2018г., ведно с писмени доказателства, към тях, изчерпателно изброени (л.
462 – 519); фактури №№ 15678/13.08.2004г., 15687/19.08.2004г. и
16150/30.09.2005г., издадени от ППЗК „Прогрес 93“ – гр. Асеновград (л. 521 –
523); страници от трудова книжка на И. А.А.(л. 524 – 526);решение № 114 от
10.03.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив за отменяне на РА №
Р-16001619002676-091-001/13.12.2019г., издаден на И.К., съпруга на И.К. и
връщане на преписката на органа по приходите, възложил ревизията, за извършване
на ново ревизионно производство (л. 555 – 560); решение № 115 от 10.03.2020г.
на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив за отменяне на РА №
Р-16001619002626-091-001/13.12.2019г., издаден на И.К. и връщане на преписката
на органа по приходите, възложил ревизията, за извършване на ново ревизионно
производство (л. 562 – 568).
В
съдебното заседание на 25.06.2021г. са депозирани показанията на свидетелите И.
А.А.и И.Р.К., съпруга на жалбоподателя. Съгласно показанията на свидетеля а.,
той е работил за периода от 1999г. до 2014г. като технолог агроном в ППЗК
„Прогрес 93“, а от 2014г. и понастоящем е председател на кооперацията. Познава
се с жалбоподателя К. от 1994г. – 1995г., във връзка с работата му като
производител и търговец на плодове и зеленчуци. Двамата се запознали във връзка
с работата им на „Борсата в Първенец“.
Свидетелят
си спомня, че през периода 2004г. – 2006г. К. е наел над 150дка обработваема
земя в землището на с. Горни воден, в близост до землището на с. Долни воден.
Земеделската кооперация, в която е работил, е осъществявала „механизирани“
услуги на К., а самиятА.го е консултирал във връзка с отглеждането на
земеделските култури. Основно, жалбоподателят се занимавал с отглеждането на
картофи върху около 120дка, отглеждал е и лук, зеле и домати. Произвеждал е и
разсад.
Механизаторските
услуги, осъществявани от кооперацията, са основно оран, чизелуване, браздене,
окопаване и пръскане. Консултациите отА.са извършвани на място, там където са
произвеждани земеделските култури. Не е сключен писмен договор, а са имали
устна уговорка, като разплащането е извършвано „в касата на кооперацията, където
се пазят фактурите“. Свидетелят е виждал „камиони да товарят продукцията“,
когато е ходил на място в землището, където се произвежда. Предполага, че
същата е продавана на „Борсата в с. Първенец“, където К. има склад или
паркомясто.
Съгласно
показанията на свидетелката Кирякова, същата се живее заедно с жалбоподателя от
средата на 2005г. В началото живели в „нейното“ жилище, след това „на
квартира“, след това „отново в нейното жилище“, докато се построи жилището на И.К..
Жалбоподателят е работил на борсата в с. Първенец, отделно се е занимавал със
земеделие в с. Горни воден, „където има кооперация“. Ползвал склад под наем на
борсата в с. Първенец, където продавал собствена и чужда продукция, отделно
„работел в оранжерия“. От тези дейности реализирал доходи, които съхранявал
„вкъщи“, в сейф в нейното жилище на ул. „***“. Сейфът бил направен от предишния
й съпруг, който бил военен и там съхранявал оръжие.
Самата
тя работела „през това време“ и разполагала със собствени доходи. Доходите,
получавани от К. били спестявани в по-голямата си част и са ползвани, само
когато се е налагало. Не може да каже каква част от тези доходи е „похарчена“,
тъй като „са слагали и са вземали“ от парите.
В
съдебното заседание на 08.09.2021г. е прието заключение по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П.Т., без направени
възражения от страните по делото.
В
изпълнение на поставената задача, вещото лице е изчислило паричен поток на И. и
И. Кирякови за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2013г., като е включило в
приходната част на К. доходите, декларирани в ГДД за 2004г. и 2005г., а в
разходната част – среден разход на лице по НСИ, компенсиран недостиг на И.К.,
разходи за покупка на жилище и разходи за други покупки, съгласно информационна
система VAT
14. При направените изчисления
е установен остатък на парични средства при К.към 31.12.2013г. в размер на
7 772,14лв., съответно при К., изчислени като СИО, в размер на
84 620,64лв.
Изготвен
е паричен поток на И.К. за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. в два
варианта, съответно с различен размер на началното салдо на парични средства
към 01.01.2014г. от 51 907,06лв. по вариант 1 и от 84 620,64лв. по
вариант 2. При направените изчисления на дължимите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. и прилежащите лихви и вноските за ЗОВ и прилежащите
лихви е установено, че се формира данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК
единствено за доходи с неустановен произход при вариант 1, когато началното
салдо на парични средства към 01.01.2014г. възлиза на 51 907.06лв. При
вариант 2, когато началното салдо на парични средства към 01.01.2014г. възлиза
на 84 620,64лв. не се формира данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК,
съответно не се дължат данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ, ведно с
прилежащите лихви, за 2015г. и 2016г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
В случая, на първо място
следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално
компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно
производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е
завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в
изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените реквизити
съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.
В
настоящия случай, по делото не е спорно между страните, че жалбоподателят не е
подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период, в които е посочил, че е
реализирал доходи с определен източник. В
случая основната причина, поради която ревизията е извършена по особения ред на
чл. 122 от ДОПК е извършването на парични вноски в собствените им дружества,
както и извършени покупки на множество недвижими имоти и МПС. При ревизията е
прието, че се касае за доход с неустановен произход, тъй като не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията, че РЛ е разполагало с налични парични
средства към 01.01.2014г. в по-голям размер от тези, посочени първоначално от
ревизиращия екип и в последствие от горестоящия административен орган и тези
парични средства са с установен източник – спестявания в следствие декларирани
през 2004г. и 2005г. доходи като земеделски производител.
Съдът
намира, че на първо място са направени възражения по отношение началното салдо
на парични средства към 01.01.2014г. с твърдението, че необосновано не са
приети като спестени парични средства с източник доход като земеделски
производител през 2004г. и 2005г. Същите са надлежно декларирани в ГДД, през
годините не са извършени разходи в значителни размери, налице са получени
парични суми от родителите на К., поради което и следва да се приеме, че е
налице остатък на парични средства.
В тази
връзка, следва да бъде посочено следното: при проверката, предхождаща ревизията
и при двете ревизионни производства от жалбоподателя е изискано представянето
на доказателства за извършени разходи във връзка с производството на земеделска
продукция и първични счетоводни документи и вторични регистри за продажбата й.
При проверката е представено единствено удостоверение, издадено от ТД на НАП –
гр. Пловдив, в което са посочени декларираните доходи. Поради непредставени
доказателства за конкретен размер на извършените разходи във връзка с
производството на земеделска продукция, е възприет подход за прилагане размер
на 60% нормативно признати разходи, съобразно разпоредбата на чл. 22, ал.1, б.
«б» от ЗОДФЛ. При извършената в хода на ПУФО рекапитулация е прието, че за
периода от 01.01.2004г. до 31.12.2013г. са реализирани доходи в общ размер на
265 219,36лв. и са извършени разходи в общ размер на 221 611,80лв.
Извършена е рекапитулация на паричния поток и на И. К.за същия период,
вследствие на което са установени доходи в общ размер на 65 382,15лв. и
разходи в общ размер на 67 510,35лв. Изследвани са и доходите на
родителите на жалбоподателя София и Никола Кирякови, при която е прието, че са
декларирани печалби от дейността на собствения на Никола К. ЕТ «Никола К. 46»,
които позволяват предоставяне на парични средства за периода от 2011г. до
2013г. в общ размер на 41 982лв. При проверката е направен извод, че към
01.01.2014г. И.К. разполага с парична сума в брой в размер на
94 098,75лв., формирана като сбор между установените парични средства към
31.12.2013г. в размер на 42 191,69лв., получени от родителите на лицето
парични средства в размер на 41 982лв. и остатък от банков кредит,
изтеглен на 30.01.2012г. в размер на 9 925лв. Прието е, че паричната сума
следва да бъде разделена по равно между двамата съпрузи и към 01.01.2014г.
същите да разполагат със сумата в размер от по 47 049,37лв. (таблици на л.
349 – 351 и констатации на л. 352).
Същият
подход е използван от ревизиращия екип при първоначалното ревизионно
производство, като при изчисление на паричния поток на И.К. в разходната част
за 2008г. е включена допълнително сумата в размер на 21 930лв. за
покупката на недвижим имот – апартамент по НА № 161 от 31.10.2008г. При
непроменен размер на приходите и завишен размер на разходите от
248 702,74лв. е изчислена налична парична сума в брой към 01.01.2014г. в
размер на 68 423,68лв. Същата е получена като сбор от разполагаемите
парични средства към 31.12.2013г. в размер на 16 516,62лв., получената
парична сума от родителите до 31.12.2013г. в размер на 41 982лв. и остатък
от банков кредит, изтеглен на 30.01.2012г. в размер на 9 925лв. По
отношение на съпругата И. К.е констатиран недостиг на парични средства и е
прието, че наличната парична сума при съпруга К. следва да се подели поравно
между двамата и към 01.01.2014г. и да разполагат с парични средства в размер от
по 34 211,84лв. (таблици на л. 114 – 116 гръб и констатации на л. 117).
В
решения № 114 от 10.03.2020г. и № 115 от 10.03.2020г. горестоящият
административен орган е приел подходът за намаление на декларираните доходи
като земеделски производител с нормативно признати разходи в размер на 60%,
като е дал изрични указания за събиране на допълнителни доказателства за
конкретно извършени разходи за производстото на земеделска продукция и
конкретно извършени доходи от продажбата й. В случай, че такива не бъдат представени,
разходите за производство на земеделска продукция следва да бъдат определени по
аналог, като се използва информация от лица със същия или сходен предмет на
дейност. Прието е за правилно включването в разходната част на паричния поток
на сумата за покупка на недвижим имот през 2008г., тъй като не са представени
доказателства за заплащането й от бащата на жалбоподателя на дружеството –
издател на фактурите «Ескейп билдинг» ЕООД.
При
повторното ревизионно производство отново не са представени доказателства за
конкретни приходи за продажба на земеделската продукция и конкретни разходи за
производството й. Не е извършено определяне на разходите по аналог при
използване на данните от лице със същия или сходен предмет на дейност, като е
посочено, че предвид липсата на каквито и да било документи, включително за
регистрация като земеделски производител, не може да се приеме, че се касае за
действително реализирани доходи. По отношение съхранението на паричните
средства са налице единствено декларативни твърдения, че са съхранявани в
жилището на К. – до 2007г. в жилището му в гр. Асеновград, след това – в
жилището му в гр. Пловдив. При недоказано наличие на остатък от парични
средства към 01.01.2014г. от доходите от производство на земеделска продукция, недостиг
на парични средства при съпругата и доказана възможност родителите на лицето да
му предоставят парични средства в размер на 41 982лв. и остатък от
изтеглен на 30.01.2012г. банков кредит в размер на 9 925лв. е посочено, че
към 01.01.2014г. РЛ разполага с парични средства в общ размер на
51 907,06лв. Същите следва да бъдат разделени по равно между двамата
съпрузи и същите да разполагат с парични средства в брой към 01.01.2014г. от по
25 953,53лв.
Горестоящият
административен орган е приел за правилен извода на ревизиращия екип относно
неналичие на парични средства от производство на земеделска продукция към
31.12.2013г., но с различни аргументи. Според него, през 2009г., 2011г. и
2013г. К. е закупил 3бр. МПС, извършил е покупка на апартамент на стойност
38 684,66лв., извършил е други покупки на обща стойност 7 794,01лв. и
има разходи за издръжка по НСИ за периода от 2004г. до 2013г. включително в общ
размер на 24 938,07лв.
В хода
на съдебното обжалване вещото лице е възприело нов подход на изчисление на
паричния поток на жалбоподателя и съпругата му за периода от 01.01.2004г. до
31.12.2013г. В приходната част на паричния поток на К. са включени
декларираните доходи през 2004г. и 2005г., намалени вноските за ЗОВ и
невключване на получените от родителите парични средства в общ размер на
41 982лв. и остатъка от изтеглен на 30.01.2012г. банков кредит. В
разходната част на паричния поток са включени разходи за издръжка по НСИ,
разходи за покупка на жилище и за други покупки и извършено компенсиране на
недостиг при съпругата за 2005г., 2006г. и 2007г.
Настоящият
съдебен състав намира, че при изготвения от горестоящия административен орган и
от вещото лице паричен поток за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2013г. са
допуснати неточности, като от вещото лице не е съобразено обстоятелството, че И.
и И. Кирякови са сключили граждански брак през 2011г. и преди тази година са
налице единствено твърдения за съвместно съжителство от лицата от 2005г.
Твърденията за съвместно съжителство в по-ранен момент се съдържат единствено в
свидетелските показания на И.К., които изхождат от лице, пряко заинтересовано
от изхода на делото и следва да бъдат подложени на преценка заедно с останалите
събрани по делото доказателства. Същите са в противоречие с депозираните от И.К.
писмени обяснения при повторното ревизионно производство, съгласно съдържанието
на които паричните средства, спестени от доходите му от дейността като
земеделски производител, са съхранявани в сейф в дома му в гр. Асеновград,
където е живял до 2007г. и след това в дома му в гр. Пловдив, където се е
преместил. При наличието на такова противоречие в свидетелските показания факта
на продажба на недвижимия имот в гр. Пловдив, ул. «***» № 4 от К.през 2006г. и
последваща покупка на недвижим имот също през 2006г., не може да се твърди със
сигурност кога е започнало тяхното съвместно съжителство преди да сключат
граждански брак. В този смисъл, неправилно и несъответно на събраните по делото
доказателства вещото лице е извършило компенсация на недостига на парични
средства при И. К.за 2005г., 2006г. и 2007г. с налични парични средства при И.К.,
което е довело до изкривяване на изчисленията.
На следващо място, съдът
констатира и допусната неточност от горестоящия административен орган при
определяне размера на наличните парични средства при РЛ към 01.01.2014г. В
решението е посочено, че същите следва да бъдат в размер на 51 907,06лв.,
които представляват изцяло личен доход на К. и не следва да бъдат разделяни по
равно между двамата съпрузи. Същевременно, в РД (л. 62) се съдържа констатация,
че при съпругата И. К.е установен недостиг на парични средства към 31.12.2014г.
в размер на 3 260,26лв., който следва да бъде компенсиран с остатъкът от
парични средства при И.К.. Това означава, че от изчислената от горестоящия
административен орган стойност на налични парични средства към 31.12.2014г. при
К. в размер на 32 204,30лв. следва да бъде приспадната сумата в размер на
3 260,26лв. и бъде изчислен по-малък размер на наличните парични средства
към 01.01.2015г. в размер на 28 944,04лв.
Съдът намира за необоснован
изводът на ревизиращия екип и на горестоящия административен орган за
неналичност на парични средства към 01.01.2014г. с източник доходи като
земеделски производител през 2004г. и 2005г. Аргументите на органите по
приходите са, че не се касае за реално реализирани доходи от производство на
земеделска продукция, а само за декларирани такива на значителна стойност, тъй
като към 2004г. и 2005г. са били необлагаеми. Изводът е обоснован с
непредставяне на доказателства за регистрация на К. като земеделски
производител за 2004г. и 2005г. и непредставяне на конкретни доказателства за
извършени разходи във връзка с производството на продукция и реализирани
приходи, въз основа на първични счетоводни документи. Следва да бъде посочено,
че тези аргументи са намерени за неправилни, включително в решението на
горестоящия административен орган, който е посочил, че дори да се приеме, че са
реализирани доходи в значителни размери през 2004г. и 2005г. същите са
потребени от РЛ за покупки на значителна стойност – 3бр. МПС, апартамент, други
покупки и за издръжка по данни на НСИ.
Съдът намира, че неправилно
ревизиращият екип и горестоящият административен орган са приели, че РЛ не
разполага с парични средства в брой от доходи с източник производство на
земеделска продукция. В хода на проверката и при двете ревизионни производства
действително не са представени доказателства за размер на приходите и
съответстващите им разходи, но при повторното ревизионно производство не е
изпълнено указанието, дадено от горестоящия административен орган при отмяната
на първоначално издаденият РА за определянето им по аналог при използване на
данните от лица, извършващи същата или сходна икономическа дейност.
Горестоящият административен орган е констатирал различния подход на
ревизиращия екип при третиране на твърдяните като спестени парични средства от
доходите с този източник, но е приел, че същите са разходвани вследствие на
извършени покупки на значителна стойност. Изводът му е необоснован по отношение
на покупките на 3бр. МПС, като в решението изрично е посочено, че се касае за
непредставени доказателства относно покупната им стойност. При подхода,
възприет от горестоящия административен орган на съпоставка на декларираните
доходи с извършените разходи общо за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2013г.,
част от които (тези за покупка на апартамент) се оспорват от К., ще е налице
остатък на парични средства към 31.12.2013г. от 188 120,41лв., получени
като разлика между декларираните доходи от производство на земеделска
продукция, намалени с разходите за издръжка по НСИ в общ размер на
259 537,15лв. и извършените покупки и издръжка на лице по НСИ в общ размер
на 71 416,74лв. За 2005г., 2006г. и 2007г. не следва да бъде извършвана
компенсация на недостига на парични средства при съпругата И.К., както е
процедирало вещото лице, тъй като са налице противоречиви доказателства относно
началото на съвместното съжителство на двете лица, преди сключването от тях на
граждански брак.
По отношение на началното
салдо на парични средства към 01.01.2014г. от К. се оспорва включването в
разходната му част на сумата в размер на 21 930лв., включена при
първоначалното ревизионно производство, приключило с РА №
Р-16001619002626-091-001/13.12.2019г. При последващото ревизионно производство,
документирано с РА № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020г. тази сума не е
намерила отражение в разходната част на паричния поток, тъй като в началното
салдо на парични средства към 01.01.2014г. са включени единствено такива,
получени от родителите му през 2011г., 2012г. и 2013г. и остатък от изтеглен
банков кредит и то в размер на ½ за двамата съпрузи.
Съдът намира за основателно
твърдението, че покупката на апартамента в гр. Пловдив, ул. «Хаджи Поптилев» №
10 е извършена изцяло от бащата на РЛ. Съгласно предмета на предварителния
договор от 24.06.2008г. стойността на недвижимия имот възлиза общо на 85 545
евро, които са платими на вноски. Извършените от бащата на РЛ парични вноски до
31.10.2008г. възлизат на обща стойност 69 070 евро, които са на много
по-висока стойност от стойността по НА № 161 от 31.10.2008г., но предметът на
сделката е един и същ: «покупко – продажба на право на строеж на апартамент В –
3, със застроена площ от 81,25кв.м в УПИ № ІХ 143 с административен адрес: гр.
Пловдив, ул. „Хаджи Поп Тилев“ № 10“. Единственият аргумент на ревизиращия екип
и горестоящия административен орган да приеме за действително извършен от
жалбоподателя разход за покупка на недвижимия имот, е обстоятелството, че
бащата на жалбоподателя е сключил предварителния договор с физическите лица К.П.и
Деан Найденов, не с дружеството „Ескейп билдинг“ ООД. При извършена проверка в
Търговския регистър се установи, че посочените лица са съдружници именно в
дружеството „Ескейп билдинг“ ООД, което в последствие е продавач по сделката,
документирана с НА № 161 от 31.10.2008г. Фактът, че в нотариалния акт е посочена
стойност на правото на строеж много по-ниска от получените суми от бащата на
жалбоподателя, документирани с разписки, издадени от Деан Найденов, не
означава, че е налице допълнително разплащане, а че сделката е изповядана на
стойност, приблизително равна на данъчната оценка. Дали по този начин са налице
укрити приходи от сделката не е предмет на настоящото съдебно производство,
като посредством представеното при административното обжалване на първоначално
издадения РА писмено доказателство се опровергават констатациите относно
извършена покупка на недвижим имот за сметка на жалбоподателя.
Не са ангажирани обаче
доказателства, че друго лице, а не жалбоподателят са извършили разходите за
покупка на недвижимия имот, документирани с ф-ри №№ 4/26.09.2009г. и 8/23.11.2009г.,
издадени от „Ескейп билдинг“ ООД на обща стойност 38 597лв. По делото са
представени фактурите, към едната от тях е издаден фискален бон и не са
представени доказателства за извършени през 2009г. плащания от бащата на
жалбоподателя. Съгласно представения по делото предварителен договор и
разписките към него, Никола К. е заплатил последните две вноски по
предварителния договор след издаване на НА за покупко – продажба на правото на
строеж, а именно на 09.12.2008г. и на 05.02.2009г. Това означава, че в
разходната част на паричния поток следва да намери отражение сумата в размер на
38 597лв., като част от извършените от И.К. разходи за покупки за период
преди ревизирания. Заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано в
тази му част, като неоспорено от жалбоподателя и в съответствие с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът намира, че в
разходната част на паричния поток за период преди ревизирания следва да бъдат
включени разходите по ф-ра № 15678/13.08.2004г. и ф-ра № 16150/30.09.2005г.,
издадени от ППЗК „Прогрес 93“ – гр. Асеновград с получател е И.К., на стойност
съответно в размер на 916лв. и на 2 288лв. Не следва в разходната част на
паричния поток да намерят отражение разходите по ф-ра № 15687/19.08.2004г.,
издадена от ППЗК „Прогрес 93“ – гр. Асеновград, тъй като е с получател,
различен от жалбоподателя, а именно „Екофрут инвест“ ООД. В хода на съдебното
производство са ангажирани допълнителни доказателства за осъществявана от К.
дейност като земеделски производител, освен посочените фактури, а именно
удостоверение от ОД „Земеделие“ – гр. Пловдив относно регистрация на лицето
като земеделски производител за периода от 14.02.2003г. до 25.03.2006г.,
удостоверение за декларирани данни за доходи от произведена земеделска
продукция картофи, лук и зеле и свидетелски показания. Тези доказателства са
изцяло в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, че е извършвал дейност
като земеделски производител през 2004г. и 2005г., от която е реализирал доходи
на значителна стойност и при липсата на ангажирани доказателства за извършените
разходи за производството на тази продукция, както и разходи на значителна
стойност за извършени покупки, следва да се приеме, че се касае за доходи с
установен източник, които да намерят отражение при изчисление на началното
салдо на парични средства за периоди преди ревизирания.
По изложените съображения,
следва да бъде извършено на паричния поток преди ревизирания, като бъдат
използвани направените от вещото лице изчисления, при следните корекции: в
разходната част на паричния поток за 2004г. бъде включен разход в размер на
916лв. по ф-ра № 15678/13.08.2004г., издадена от ППЗК „Прогрес 93“ – гр.
Асеновград; в разходната част на паричния поток за 2005г. бъде включен разход в
размер на 2 288лв. по ф-ра № 16150/30.09.2005г., издадена от същото
дружество. На следващо място, от разходната част на паричния поток за 2005г.,
2006г. и 2007г. следва да бъдат изключени разходите, представляващи компенсиран
недостиг на И.К., съответно в размер на 196,49лв., 4 028,07лв. и
7 628,20лв., тъй като не са налице несъмнени доказателства за началото на
съвместното им съжителство преди сключването на граждански брак. От разходната
част на паричния поток следва да бъде изключена и сумата в размер на
21 930лв., представляваща покупка на жилище през 2008г., тъй като по
изложените по-горе съображения това е разход, извършен от бащата на И.К..
В приходната част на
паричния поток следва да бъдат включени парични средства, предоставени от
родителите на К. в общ размер на 41 982лв. за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2013г. и сумата в размер на 9 925лв. остатък от изтеглен банков
кредит, както е посочено в решението на горестоящия административен орган.
При този начин на
изчисление, за 2004г. е налице сума на налични парични средства в размер на
97 686,04лв., за 2005г. – в размер на 254 374,15лв., за 2006г. – в
размер на 252 139,15лв., за 2007г. – в размер на 249 422,15лв., за
2008г. – в размер на 246 247,15лв., за 2009г. – в размер на 204 403,15лв.,
за 2010г. - в размер на 201 059,15лв., за 2011г. - в размер на
208 309,69лв., за 2012г. – в размер на 220 490,69лв. и за 2013г. – в
размер на лв. или към 01.01.2014г. жалбоподателят разполага с налична сума на
парични средства в размер на 240 077,69лв.
В
жалбата не са сочат конкретни възражения по отношение на останалите суми,
включени в приходната и разходната част на паричния поток за периода 2014г. –
2016г., като единствено се възразява, че паричните средства към 01.01.2014г. са
личен доход на РЛ и не следва да бъдат разделяни наполовина между него и
съпругата му. Тук следва да бъде отбелязано, че горестоящият административен
орган е приел този подход за неправилен и е посочил, че началното салдо на
парични средства към 01.01.2014г. при К. следва да бъде в размер на
51 907,06лв. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи,
че при изчисленията на паричните средства към 01.01.2014г. е приет същият
подход, като при констатиран недостиг на парични средства при съпругата същият
е компенсиран с наличните парични средства при съпруга. При ревизията на
съпругата е констатиран недостиг на парични средства към 31.12.2014г. в размер
на 3 260,26лв. (констатация на л. 62), с който обаче не е извършена
компенсация с изчислените парични средства в по-висок размер при съпруга в
решението на горестоящия административен орган.
Настоящият
съдебен състав констатира, че при повторното ревизионно производство на
съпругата И. К.е прието начално салдо на парични средства към 01.01.2015г. от 0лв.
В заключението на вещото лице е направено изчисление, че наличните парични
средства към 31.12.2013г. възлизат на 7 772,14лв., но този резултат е
получен, като недостигащите парични средства през 2005г., 2006г. и 2007г. в общ
размер на 11 852,76лв. са компенсирани с излишък на парични средства при
съпруга. Този подход е намерен за неправилен в настоящото съдебно решение, тъй
като са налице противоречиви твърдения на двамата съпрузи относно началния
момент на съвместното им съжителство, преди сключване на брак. Следва да бъде
посочено, че след 2007г. не е налице недостиг на парични средства при
съпругата, който да бъде компенсиран с излишък от съпруга. След това не са
извършвани покупки на значителна стойност и с получаваните доходи от трудови
правоотношения К.е била в състояние да покрива разходите си.
При така изчисленото
начално салдо на парични средства при И.К. в размер на 240 077,69лв. към
01.01.2014г. и липса на спор относно останалите включени в приходната и
разходната част парични суми, не се формира данъчна основа за облагане по реда
на чл. 122 от ДОПК. В този смисъл, следва да бъде кредитирано заключението на
вещото лице по отношение констатираните при ревизията неточности, като
невключване на определени парични суми в приходната и разходната част на
паричния поток за 2015г. и 2016г. и неправилно посочена сума в приходната част
за 2016г. от продажбата на получен в наследство лек автомобил. Заключението на
вещото лице е в съответствие с останалите събрани по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При липса на превишение на
направените разходи над доходите с установен произход, не се формира данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. и
осигурителен доход от трудова дейност, върху който са дължими вноски за ЗОВ за
годишно изравняване за същите години, ведно с прилежащите лихви.
По така изложените
аргументи, обжалваният РА, в частта, потвърдена и изменена с решението на
директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, следва да бъде отменен, съответно
жалбата уважената като основателна.
С оглед изхода на настоящия
правен спор, на ответника не следва да бъде присъждано възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
От страна на процесуалния
представител на ответника е искане за прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 3
от ДОПК по отношение на разноските, тъй като в хода на съдебното производство
са представени доказателства, надлежно изискани при ревизионното производство и
непредставени от жалбоподателя. В тази връзка, настоящият съдебен състав
констатира, че в хода на съдебното производство са представени като нови
доказателства удостоверение за регистрация като земеделски производител на К.
за периода от 14.02.2003г. до 25.03.2006г., фактури за извършени разходи във
връзка с производство на земеделска продукция за 2004г. и 2005г. и
удостоверение за сключен през 2011г. граждански брак. Доказателства за
извършени от баща му разходи във връзка с покупката на недвижим имот, направени
през 2008г. са представени с жалбата против първоначално издаденият РА и са
предмет на обсъждане от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при двете
производства по административно обжалване на издадените РА.
Представените доказателства
в хода на съдебното обжалване не са разгледани изолирано от настоящия съдебен
състав и не само те са обосновали извода му за незаконосъобразност на
обжалвания РА. В хода на проверката, на двете ревизионни производства и на
административното и съдебното обжалване на издадените РА жалбоподателят е
поддържал една и съща защитна теза относно налични парични средства в брой към
началото на ревизирания период и е посочил техният източник – доходи като
земеделски производител. Предвид непредставянето на доказателства за конкретни
разходи за производството на земеделската продукция и за приходи по
реализацията й, в решение № 115 от 10.03.2020г. горестоящият административен орган
е дал конкретни указания в случай на непредставяне на такива доказателства
същите да бъдат определени по аналог, като се ползва информация от лица със
същия или сходен предмет на дейност. Не е спорно по делото обстоятелството, че
тези указания не са изпълнени при повторното ревизионно производство, като е
налице и корекция на аргументите на ревизиращия екип по отношение неналичността
на декларираните парични средства към 01.01.2014г.
В хода на съдебното
производство са ангажирани доказателства за извършени механизаторски дейности
от трето лице – земеделска кооперация във връзка с твърдяните като обработвани
от жалбоподателя земеделски земи, но след като отново не са представени
конкретни доказателства за размера на доходите, не е ангажирано заключение за
определянето им по аналог, чрез използване на информация за извършвана дейност
със сходен предмет.
По изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането за прилагане
разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на разноските за
жалбоподателя и такива следва да му бъдат присъдени.
Съдът констатира, че на л.
561 е представен списък, в който са посочени като направени разноски в общ
размер на 1 960лв., в т.ч. за държавна такса, депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че след последното
съдебно заседание е заплатена и сумата в размер на 200лв., представляваща
допълнително определен депозит за вещо лице. Същата следва да бъде прибавена
към посочените в списъка разноски и в полза на жалбоподателя да бъде присъдена
сумата в размер на 2 160лв. (две хиляди сто и шестдесет лева).
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на И.Н.К.,
ЕГН:**********, с ЕТ „И.К.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес:***, Ревизионен
акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020г. издаден от Т.П.- началник сектор
при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и С.К.- главен инспектор по
приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и
изменен с решение № 133 от 23.02.2021г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, с която са определени допълнително
дължими суми за данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 2 841,07лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 326,78лв.; за 2016г. в размер на 3 100,61лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 134,40лв. и допълнително определени
вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2015г. ДОО в размер на 4 264,08лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 992,51лв.; ЗО в размер на 2 092,80лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 977,92лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 611,20лв. и за 2016г. ДОО в размер на 4 264,08лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 560,07лв.; ЗО в размер на 2 092,80лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 765,68лв.; ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 478,55лв.
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на И.Н.К., ЕГН:**********,
с ЕТ „И.К.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, сумата в размер на 2 160лв. (две
хиляди сто и шестдесет лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/