№……….
Гр.Варна………………2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Варненският
административен съд, Първи тричленен състав, в публично
заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1388 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез ю.к.П.против Решение №
472/05.04.22г. по НАХД №311/2022г. на ВРС, VІ състав, с което е отменен
електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на С.Д.Г.
е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание
чл.179 ал.3 вр. чл.187“а“ ал.1 ЗДвП. Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е
неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон. Твърди,
че независимо от причините към посочената в НП дата за автомобилът не е била
платена изискуемата винетна такса, респективно е налице нарушение на чл.179,
ал.3 ЗДвП, като нормативната уредба към онзи момент не е предвиждала възможност
за поправка на техническа грешка при деклариране на данни на МПС, но това не е
основание за освобождаване от
отговорност, а дори при последвалата законодателна промяна при допусната грешка
поправката има действие от момента на корекцията. Законодателят е приравнил плащането на винетна
такса с неправилно въведени данни относно регистрационен номер на превозното
средство на неплащането на такава. В случая жалбоподателкаата е закупила
електронна винетка от терминал на самообслужване, чрез въвеждане на символите
от клавиатура разположена на дисплей с тъчскрийн, в която буквите и цифрите са
ясно разграничени. При закупуване на електронна винетка потребителят
самостоятелно, по собствено усмотрение и на свой риск избира идентификационните
данни/рег.номер на автомобила, категория, период на валидност/ и носи
последствията от този избор, а за Агенция „Пътна инфраструктура“ не е налице
задължение да проследява, оторизира или коригира направения от потребителя
избор. Дължимата такса е обвързана с регистрационния номер, вида и категорията
на ППС, но електронната система не отчита, разпознава и коригира технически
грешки допуснати при деклариране на данни на ППС. Твърди, че неплащането на
винетна такса само по себе си е административно нарушение, като процесното
нарушение е формално и за него е предвидена санкция във фиксиран размер. В
случая правилно е определена санкционната разпоредба на чл.179 ал.3 ЗДвП, а
наложената санкция по основание и размер съответства на целите по чл.12 ЗАНН.
Твърди и че в случая и с оглед разпоредбата на чл.189з ЗДвП нарушението не може
да представлява маловажен случай. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденият електронен фиш да бъде
потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото С.Д.Г., чрез процесуалния си
представител адв.К., в писмена молба, счита жалбата за неоснователна и моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на С.Д.Г.
против електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който й е наложено административно наказание глоба в размер
на 300лв. на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187“а“ ал.1 ЗДвП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа
страна, че на 29.04.2020г. в
11:30ч. л.а.“***“ с рег.№ **** преминал покрай устройство- елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се
на път І-9, км150+249, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа в община Долни чифлик, което устройство отчело, че
автомобилът се движи без заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 ЗП. За
установеното нарушение на въззивницата като собственик на л.а. бил издаден ЕФ
№**********, с който за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 ЗДвП
й е наложено административно наказание
глоба в размер на 300лв. на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП. Установено
е и че Г. на 04.06.2019г. е закупила електронна винетка от терминал за
самообслужване на БГ ТОЛ, годишна, със срок на действие от 00:00ч на
05.06.2019г. до 04.06.2020г. и касаела автомобил до 3,5 тона с рег.№ ****. В ЕФ
било посочено, че лицето може да се освободи от административнонаказателна
отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на фиша заплати компенсаторна такса
по чл.10 ал.2 ЗП, но в срока не е постъпило такова плащане. Сезираният със
спора съд е приел в мотивите си, че електронният фиш е съставен при спазване на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, а от събраните по делото доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че въззивницата е допуснала нарушение по
чл.139, ал.5 и 6 ЗДвП. Прието е за установено, че Г. е заплатила винетна такса,
като при въвеждане на регистрационния номер на МПС е вписала буква „О“ вместо
цифрата нула, поради което е осъществила състава на вмененото нарушение,
доколкото и неправилното въвеждане на данните на ППС се приравнява на липса на
винетка за лекия автомобил. ВРС е приел обаче, че в случая е налице субективна
несъставомерност на деянието, доколкото жалбоподателката е формирала съзнание,
че за автомобилът е заплатена годишна винетна такса. ВРС е приел и че с оглед
обективните си характеристики случаят следва да бъде отнесен към хипотезата на
чл.28 ЗАНН, т.е. представлява маловажен случай, тъй като от доказателствата е
видно, че е била заплатена винетна такса, но е допусната грешка при въвеждане
на данните на автомобила, от деянието не са произтекли каквито и да било вредни
последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите
граждани, като в случая безспорно е налице неточно вписване на данните при
заплащане на винетната такса, но установеното по- горе, както и факта, че се
касае за първо установено нарушение, очертават извършеното нарушение като
такова с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Решението на ВРС е неправилно.
С издаденият електронен фиш № ********** на МРРБ Агенция“Пътна
инфраструктура“ на Г. е наложено административно наказание глоба в размер на
300лв. на основание чл.179 ал.3 ЗДП
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява извършването на нарушението, вменено с ЕФ,
както правилно е приел районният съд.
Административнонаказателната
отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300 лв. Съставът на това административно нарушение кореспондира с
предвиденото в чл.139, ал.6 от ЗДвП задължение на водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
По делото няма спор, че наказаното лице е управлявало
на посочените в ЕФ дата и час моторно превозно средство по път, за използването
на който се дължи винетна такса. Безспорно е установено и че е закупена
електронна винетка, в която обаче е допусната грешка при посочване на
регистрационния номер на автомобила. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната
такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя
му.
Съгласно чл.10а ал.3а ЗП отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или
на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена винетна такса.
Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП,
при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа посочените в
разпоредбата данни.
Безспорно
се установи, че при въвеждане на данните на автомобила в представената ел.винетка е допусната
грешка при изписване на регистрационния номер, а именно вместо цифра нула е
посочена буква „О“. Предвид установеното и с оглед разпоредбата на чл.10а,
ал.3а ЗП се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна
такса, т.е. налице е вмененото с ЕФ нарушение, както правилно е приел и ВРС. Отговорността в този случай е за собственика
на автомобила, който е въвел грешно данните на автомобила. Неправилно е прието
от ВРС, че нарушението е субективно несъставомерно, тъй като именно собственикът
е въвел погрешно данните.
Случаят
не може да бъде приет и за маловажен. Задължение на
водача е да извърши съответната проверка дали автомобила, с който се движи има платена винетна такса за същия автомобил, с което
жалбоподателката
не се е съобразила.
Административното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност.
Задълженията за заплащане на винетни такси и контролът са свързани със
събираемостта на приходите относно поддържането на републиканската пътна мрежа.
В този смисъл няма основание да се приеме, че случаят е маловажен. Наложеното
административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не
подлежи на индивидуализация. Същото е определено правилно и законосъобразно в
съответствие с чл.179, ал.3 чл.139, ал.6 ЗДвП. Законодателят изрично е изключил
възможността нарушенията по ЗДвП да бъдат квалифицирани като маловажни по
смисъла на чл.28 ЗАНН в разпоредбата на чл.189з ЗДвП.
С
оглед гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е отменил ВРС
е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и да
се потвърди ЕФ.
Предвид
изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание
чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд –
Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 472/05.04.22г. по НАХД №311/2022г. на ВРС,
VІ състав, с което е отменен електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на С.Д.Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 300лв. на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187“а“ ал.1 ЗДвП и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на С.Д.Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 300лв. на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187“а“ ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН ********** да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.