Решение по дело №574/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н И  Е  № 437

гр.Хасково,14.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковският окръжен съд въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                    ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при участието на секретаря Д.Х.

като разгледа докладваното от съдия Серафимова

в. гр. д. № 574 по  описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

       С решение № 201/17.05.2019 г., постановено по гр. дело № 286 по описа за 2019 г., Районен съд –Димитровград е признал за установено по отношение на Т.С.Е. , с ЕГН ********** ***, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Илинден” ул.”Кукуш” № 1, присъдените със заповед 1030/03.12.2018г. по ч.гр.д.№1892/2018г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 413,10 лв.  -незаплатени суми за потребени далекосъобщителни услуги и вноски по договори за продажба на изплащане за периода от 10.06.2016г. до 10.08.2016г., сумата от 98,86 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 413,10 лева, за периода от 01.07.2016г. до 29.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018г. до изплащане на вземането, като искът за сумата от 167,24 лв. – начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори, като неоснователен  и недоказан  е отхвърлил.

         С решението Т.С.Е. е осъден да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,  сумата в размер на 18, 84 лв.- разноски по ч.гр.д.№ 1892/2018г. по описа на Районен съд- Димитровград и разноски в настоящото производство в размер на 57,29 лв.

               Недоволен от постановеното решение в частта, в което е отхвърлен иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК - за неустойката е останал въззивникът „А1 България“ ЕАД, който чрез пълномощника си обжалва решението в тази част му , с оплакване за незаконосъобразност и неправилност.

             Във въззивната жалба са изложени подробни съображения относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд по отношение на уговорената между страните неустойка при неизпълнение на договора. Изложени са съображения, че  клаузата за неустойка не е нищожна, както е приел първоинстанционния съд,като счита, че сумата в размера, в който е предявена в производството пред районния съд за неустойка е дължима на основание сключен между страните договор и  неустойката  следва да бъде заплатена на ищцовото дружество.

               Прави се искане въззивната  инстанция да отмени решенето на Районен съд - Димитровград  в обжалваната част и  вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи иска за неустойка в пълния предявен размер. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

              В срока по чл. 263,ал.1 ГПК не е  постъпил писмен отговор на  въззивната  жалба.

             СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира следното:

              Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

              Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

              Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259,ал.1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт  подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

             Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

               Видно от приетото  като доказателство  ч.гр.дело № 1892/2018г. по описа на  РС-Димитровград образувано по заявление  подадено на 28.11.2018г. от „А1 България” ЕАД гр.София в РС–Димитровград, на 03.12.2018г. РС-Димитровград е издал заповед № 1030 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Със заповедта е разпоредено длъжникът Т.С.Е. да заплати на кредитора - заявител претендираните в заявлението суми, а именно: сумата от 413,10 лева – незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 10.06.2016г. до 10.08.2016г. по Договор № ***г.., сумата от 167.24 лева – начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договора, сумата от 98.86 лева – законна лихва за забава върху сумата от 413.10 лева за периода от 01.07.2016г. до 29.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – държавна такса.По делото са приети като писмени доказателства и сключените между страните договори.Договор № *** г. сключен между ищцовото дружество като оператор и  ответника Т.С.Е. като абонат е  с предмет -  предоставянето и ползването на електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи на оператора, при условията на договора и общите условия за взаимоотношенията между дружеството и потребителите на съответната услуга или мрежа. Договор № *** г., сключен между ищцовото дружество, като оператор от една страна и ответникът като абонат има  предмет  аналогичен на този по първия договор и приложение № 1 към договора, съдържащо условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт, с дата на подписване  05.11.2014г., и приложение № 3 към договора, съдържащо ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги. Видно от Приложение № 1, за посочения телефонен номер *** е избран тарифен план Mтeл смарт S TO 2г . На 05.11.2014г. между страните е сключен и договор за продажба на изплащане, по силата на който продавачът - А1 България, прехвърля на  купувача - Т.С.Е.  правото на собственост върху апарат NOK Lumia 530 Трансфер S, а последният се задължава да заплати уговорената цена на една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 5.90 лв.,като първоначалната вноска е платима при предаването на вещта, а всяка следваща - описана в погасителния план в приложение № 2 към договора за продажба на изплащане. Между страните е сключен и  договор за продажба на изплащане от 08.06.2015г., за срок от 23 месеца, с който са били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 9.00 лв. Предметът на  договора е апарат Lenovo А6000 Black MAT 15.По делото са представени  и данъчни фактури: данъчна фактура № 03343888069/10.06.2016г.,за сумата от 132.33 лева, с включен ДДС, данъчна фактура № **********/12.07.2016г. – за 164.50 лева, данъчна фактура № **********/10.08.2016г. – за 19.48 лева,както и сметки, съставени на 19.07.2016г. и 20.07.2016г. за оставащите вноски за закупените стоки на изплащане, съответно за сума в размер на 11.79 лева и 90 лева по двата  договора за продажба на изплащане. Представени  са  сметка № *** г. за сума от 125 лв., представляваща неустойка със срок за плащане 17.07.2016г. и сметка № *** г. за сума от 42.24 лв., представляваща отново неустойка със срок за плащане 17.07.2016г. Съгласно общите условия на мобилния оператор -  чл.26.5,  операторът предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума, като несъблюдаването на срока дава право на оператора да прекрати договора.

                 Първоинстанционният съд е приел  за доказани сумите за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и вноски по договори за продажба на изплащане в общ размер от 413,10 лева, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 98.86 лева. Съдът се е позовал на представените по делото договори  и данъчни фактури ,като е приел за установени задълженията с настъпил падеж, както и че за тези задължения не е налице  плащане от страна на длъжника. В тази част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

           С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи основният спорен по делото въпрос е   дължи ли се неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

           По делото няма спор и се установява от представените договори ,че страните са постигнали съгласие, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в това число и  ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси(без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Претендираните неустойки от страна на оператора при предсрочно прекратяване на договора и уговорките, установяващи дължимостта на същите са нищожни поради накърняване на добрите нрави,съгласно критериите на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорената  от страните   неустойка  е  извън  присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което  не поражда задължения за ответника. Клаузата  за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.трето от ЗЗД и  съществено нарушава принципа на справедливост  тъй като излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.Противоречието е било налице още при сключването на договорите, поради което следва да се приеме ,че  не е налице валидно уговорено съгласие между страните за неустойка , според чл.26 ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД, и в тази си част уговореното между страните съгласие изобщо не е породило правно действие, а нищожността на съответните клаузи е пречка и за възникване на съответно задължение, поради което  и предявеният иск за заплащане на неустойка общо в размер на 167,24 лева се явява неоснователен.

           С оглед обстоятелството, че крайният правен извод, до който достигна въззивният състав, съответства на този на първоинстанционния съд, постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

          Относно разноските:

         Предвид изхода на делото, неоснователността на въззивната жалба и на  основание чл.78,ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 300 лева - за адвокатско възнаграждение.

       Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА    Решение № 201/17.05.2019 г. на Районен съд - Димитровград  постановено по гр. дело № 286 / 2019 г.  по описа на съда.

                ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Илинден” ул.”Кукуш” № 1 да заплати на Т.С.Е., с ЕГН ********** ***  ,направените  във въззивното производство разноски в размер на 300,00 / триста лева/ -  за адвокатско възнаграждение.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                     Председател:                                           Членове:      1.     

 

                                                                                                     2.