РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 01.08.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 65/2023 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с гл. десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от Г.Д.Д., постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, срещу Заповед № Л-81/06.01.2023 г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата си оспорващият твърди, че обжалваната заповед е необоснована и незаконосъобразна. Излага, че му е вменено извършването на нарушение на служебната дисциплина, за което обективно не носи отговорност, доколкото проверката и анализирането на съдебните актове, съдържащи се в затворническото досие на л. св. А., при неговото освобождаване, са извършени от друг служител. В заключение се моли съдът да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и развива доводи по същество. Не прави искане за присъждане на разноски.
Ответникът – главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. В писмено становище с вх. №
1991/06.07.2023 г. чрез упълномощен юрисконсулт се развиват аргументи по съществото
на спора и се моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок - оспорваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 18.01.2023 г. /л. 12/, а датата на постъпване на жалбата при ответния административен орган е 01.02.2023 г. /л. 5/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния индивидуален административен акт /ИАА/, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, които са подробни, ясни и непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, намира за установено от фактическа страна следното:
В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ било получено писмо с вх. № 14816/07.09.2022 г. по описа на ГДИН /изх. № 2373/01.09.2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна/ - л. 67, с което е изпратено Разпореждане № 240/31.08.2022 г. по ВНОХД № 20213000600188/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна, III състав /л. 65-66/, за извършване на проверка на обстоятелствата, свързани с незаконното освобождаване от затвора на подсъдимия Н.Ю.А..
С оглед на това, от началника на сектор „Режимна дейност“ при ГДИН била изготвена докладна записка с peг. № 10852/04.10.2022 г. по описа на ГДИН /л. 63/, от която е видно, че според приложените официални документи лицето е освободено от затвора в гр. Ловеч I- ва категория на 15.04.2022 г. без правно основание.
Със Заповед № Л-4263/06.10.2022 г. на главния директор на ГДИН /л. 62/ била образувана проверка за изясняване на всички факти, обстоятелства и документи, свързани с освобождаването на лицето Н.Ю.А. на 15.04.2022 г. от затвора в гр. Ловеч I-ва категория.
В резултат от проверката била изготвена докладна записка с peг. № 11297/14.10.2022 г. /л. 57-61/ по описа на ГДИН, в която се сочи, че разпоредената проверка е във връзка с постъпили в ГДИН писмо с изх. № 2373/01.09.2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна /вх. № 14816/07.09.2022 г. по описа на ГДИН/, ведно с Разпореждане № 240/31.08.2022 г. по ВНОХД № 188/2021 г. на Апелативен съд - Варна, с приложени към него протокол № 164/23.05.2019 г. по ЧНД № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 573/2019 г. на РУ Шумен; протокол № 201/04.06.2019 г. по ВЧНД № 200/2019 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена взетата мярка за неотклонение, протокол от проведено съдебно заседание от 07.10.2020 г. по НОХД № 365/2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдена взетата с Определение № 164/23.05.2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен мярка за неотклонение „задържане под стража“. От тази докладна записка се установява още, че в Апелативен съд - Варна е разглеждано производство по ВНОХД № 188/2021 г. с подсъдим Н.Ю.А., на когото било повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6а и т. 9 от НК. В изпълнение на разпореждане на съдията-докладчик за задържане на подсъдимия съгласно взетата с Определение № 164/23.05.2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, мярка за неотклонение, органите на ОЗ-Охрана - Шумен, са посетили адреса на лицето, при което са установили, че същият не се намира там, със сменени документи за самоличност е и на 15.05.2022 г. е направил опит да напусне пределите на страната. След констатация от съда, че мярката за неотклонение не е изменена, както и че е постановено съдебно решение, с което на подсъдимия е наложено ефективно наказание лишаване от свобода в размер на 13 години, същият бил обявен за общодържавно издирване. Постъпила била информация за местонахождението му във Федерална Република Германия, поради което е изготвена и Европейска заповед за задържането му.
За изясняване на данните, отразени в докладна записка с peг. № 11297/14.10.2022 г. по описа на ГДИН била издадена Заповед № Л-4639/31.10.2022 г. на главния директор на ГДИН /л. 31-32/, с която била разпоредена проверка спрямо жалбоподателя – инспектор Д. за изясняване на данните, отразени в докладна записка с peг. № 11297/14.10.2022 г. по описа на ГДИН. Проверката била възложена на комисия, чиито състав бил определен в същата заповед.
Инспектор Г.Д. депозирал до главния директор на ГДИН докладна записка с рег. № ИЗ-2897/02.11.2022 г., вх. № 17968/13.11.2022 г. /л. 50-52/, в която изложил обяснения относно освобождаването от затвора на л. св. Н.Ю.А.. В нея изрично посочил, че едва след освобождаването от затвора на л. св. А. е получено писмо изх. № 1797/01.07.2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е изискан незабавен отговор на какво основание е освободен лишеният от свобода, при положение, че същият е с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, администрацията на Затвора – Ловеч е получила от съда протокол от 07.10.2020 г. по НОХД № 365/2019 г. по описа на ОС – Шумен, с който е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“.
За резултатите от извършената проверка комисията изготвила писмена справка с рег. № 13041/22.11.2022 г. до главния директор на ГДИН /л. 36-43/. В същата е отразено, че лишеният от свобода Н.Ю.А. е постъпил в затвора в гр. Ловеч I-ва категория на 30.10.2019 г. като обвиняем с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 573/2019 г. на РУ Шумен, взета с определение по ЧНД № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен за извършени престъпления по чл. 116, чл. 144, ал. 3 и чл. 339 от Наказателния кодекс /НК/, както и че на 07.11.2019 г. е получен обвинителен акт, видно от който ДП № 573/2019 г. на РУ Шумен е преобразувано в НОХД № 365/2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен.
В справката се сочи още, че на 14.07.2021 г. в затвора в гр. Ловеч I-ва категория е получено писмо с peг. № П-13/12.07.2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - Шумен /вх. № 3968/14.07.2021 г. по описа на затвора в гр. Ловеч I-ва категория/, ведно с присъда по НОХД 365/2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, препис от решение от 05.03.2021 г. по ВНОХД № 6/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, препис от решение от 04.06.2021 г. по НД № 325/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, с което е отменено решението по ВНОХД № 6/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за извършено престъпление по чл. 116 от НК, както и в частта, в която на основание чл. 23 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“ с оглед наложеното такова за престъплението по чл. 116 от НК.
Отразено е още, че видно от писмото и приложените съдебни актове, с присъда по НОХД № 365/2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен за извършеното престъпление по чл. 116 от НК на лицето Н. А. е наложено наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“, за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК е наложено наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“, а за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК е наложено наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“.
Посочено е също, че на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказанието определено по НОХД № 1257/2016 г. по описа на Шуменски районен съд в размер на 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“. С решение от 05.03.2021 г. по ВНОХД № 6/2021 г. Варненски апелативен съд потвърдил изцяло наказанието.
Сочи се, че с решение от 04.06.2021 г. по НД № 325/2021 г. Върховен касационен съд отменил решението по ВНОХД № 6/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за извършено престъпление по чл. 116 от НК, както и в частта, в която на основание чл. 23 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“ с оглед наложеното такова за престъплението по чл. 116 от НК и върнал делото за ново разглеждане в тези части на друг състав на Варненски апелативен съд.
В писмото от 14.07.2021 г. е упоменато и че присъдата е влязла в законна сила частично на 04.06.2021 г. по отношение на наложените наказания по чл. 144, ал. 3 от НК, по чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 68 от НК, както и че е внесено предложение на основание чл. 306 от НПК за определяне на общо наказание и увеличаването му с една втора.
На следващо място в справката е прието, че анализирайки получените документи, инспектор П. М.П. - инспектор IV-та степен /Режимна дейност/ в затвора в гр. Ловеч I-ва категория, е поставила саморъчно резолюция за анализ и изпълнение върху писмото на Окръжна прокуратура, с която е посочила: „Начало на наказанието – 1 г. 2 м. CP, отпада МНО „ЗС“, внесено е предл. за чл. 23 НК + чл. 24 НК м/у двете наказания 2 г.+2 г. по присъдата по НОХД № 365/2019 г. на ШОС“, датирана на 15.07.2021 г. и подписана от нея.
За времето от 22.05.2019 г. до 22.07.2020 г. е изтърпяно приведеното в изпълнение на основание чл. 68 от НК наказание наложено по НОХД № 1257/2016 г. по описа на Шуменски районен съд в размер на 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“.
С начало 22.07.2020 г. е приведено в изпълнение общото най-тежко наказание, определено по ЧНД № 279/2021 г. по описа на Окръжен съд - Шумен по реда на чл. 23 от НК по отношение на наказанията, наложени за престъпленията по чл. 144, ал. 3 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК в размер на 2 години „лишаване от свобода“. С оглед на приетата от администрацията на затвора в гр. Ловеч I-ва категория като „отпаднала мярка за неотклонение „задържане под стража“, е счетено, че за времето от 22.07.2020 г. до 17.04.2022 г., със зачитане на 3 месеца и 5 дни от работа, лицето Н. А. е изтърпяло наложеното наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“, като в изпълнение на чл. 177, ал. 2 от ЗИНЗС същият е освободен на 15.04.2022 г.
От така установената правна и фактическа обстановка назначената от дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ комисия извела констатация в писмената справка, че още при анализиране на получената за изпълнение присъда по НОХД № 365/2019 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, инспектор П.П.неправилно е възприела и отбелязала в поставената от нея резолюция, че мярката за неотклонение по отношение на деянието по чл. 116 от НК е отпаднала. Според комисията, възприятието най-вероятно е вследствие на разделянето на извършените деяния в две отделни производства и получаване само на част от съдебния акт по НОХД № 365/2019 г. за изпълнение, без частта в която, след произнасяне на присъдата, е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“, като същата била получена на 01.07.2022 г. с писмо с peг. № 1797 на Апелативен съд - Варна, по повод образуваното производство по ВНОХД № 188/2021 г. по описа на съда, относно извършеното от Н. А. деяние по чл. 116 от НК.
В хода на проверката комисията установила още, че на 08.04.2022 г. инспектор П.П.е освободена от длъжност, поради навършване на пределна възраст за служба - 60 години. След тази дата и до настоящия момент в затвора в гр. Ловеч I-ва категория като инспектор по режима работил единствено инспектор Г.Д..
При освобождаване на лицето Н. А. на 15.04.2022 г., допълнителен анализ и проверка на правното положение на осъдения не били извършени.
На 19.12.2022 г. на жалбоподателя била връчена покана за даване на писмени обяснения с рег. № 13847/13.12.2022 г. /л. 23-27/.
Инспектор Д. депозирал до ДНО обяснения с рег. № ИЗ-3379/19.12.2022 г., вх. № 21189/22.12.2022 г. /л. 28-30/, в които изложил своите отговори по поставените му с поканата въпроси.
След получаването на писмените обяснения главният директор на ГДИН издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № Л-81/06.01.2023 г., с която, възприемайки напълно фактическите констатации, отразени в писмената справка от 22.11.2022 г. и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР, поради приета от ДНО проявена небрежност в служебната дейност, довела до неправомерно освобождаване на подсъдимото лице Н. А. и възпрепятстване дейността на правораздавателните органи, на инспектор Г.Д.Д. – инспектор IV-та степен /Режимна дейност/ е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Със същата заповед Д. е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно наказание, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.
Видно от кадрова справка с рег. № 12343/09.11.2022 г. /л. 44-45/, жалбоподателят инспектор Г.Д. е постъпил на работа в Затвора Ловеч на 16.05.2006 г., като на заеманата от него длъжност към настоящия момент – инспектор IV-та степен /Режимна дейност/ е назначен считано от 01.06.2017 г. със Заповед № Л-2495/19.05.2017г. на ВПД главен директор на ГДИН. В кадровата справка се сочи също, че инсп. Д. е бил награждаван няколко пъти с „Писмена похвала“ и има наложено едно дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от два месеца, наложено със Заповед № 2382/12.12.2014 г. на началника на Затвора Ловеч.
По искане на жалбоподателя в съдебно заседание са разпитани двама свидетели – П.И.П.и И.Г.Г., служители в Затвора Ловеч.
От показанията на св. П. се установява, че досиетата на лишените от свобода са разделени на инспекторите „Режимна дейност“, като Д. гледал досиетата от буква „А“ до буква „К“, а бившата му колежка, която се е пенсионирала - г-жа П., гледала досиетата от буква „Л“ до буква „Я“, между което и досието на лишения от свобода Н.Ю.А.. Свидетелката сочи, че е направила математическите изчисления за освобождаването на Н.Ю.А. в качеството ѝ на „технически изпълнител, анализатор на досиета“. Излага още, че на 30.03.2022 г. е разглеждано досието на л. св. А., като същото първо се оставя на разположение на инспекторите „Режимна дейност“ за преценка на правното положение на лицето и след това се предава за извършване на математическите изчисления относно пресмятането на работните дни. Сочи още, че в този период г-жа П.П.е била на работа и е следвало тя да разгледа досието на А. и да види как стои въпросът, като г-жа П. е заемала длъжност инспектор „Режимна дейност“ и се е пенсионирала на 08.04.2022 г. Св. П. заявява също, че инспектор „Режимна дейност“ /в случая - г-жа П. П./ ѝ е резолирала като изпълнител, че мярката „задържане под стража“ отпада, с оглед на което свидетелката я е изпълнила точно така, както ѝ е било разпоредено от инсп. П.. От изложеното от св. П. се установява още, че инсп. П.П.ѝ е резолирала че мярка „задържане под стража“ не се изпълнява, като твърди, че жалбоподателят не е запознат с този случай и е подписал документа при освобождаването на 16.04.2022 г., като пояснява, че Д. на този ден проверява дали математическото изчисление е вярно, а анализът се прави преди това от колежката му П. П..
Св. П. допълва още, че докато л. св. А. е бил в Затвора Ловеч, не са получавали определението, с което му е взета мярката за неотклонение „задържане под стража“, като не са разполагали с документи и информация, че мярката остава.
В своите показания св. Г. сочи, че всеки понеделник на седмицата се изваждат досиетата на лишените от свобода и се предават на инспекторите да ги огледат, във връзка с правното положение на лицата и дали за съответният лишен от свобода следва да се извърши математическо изчисление, за да се уточни датата на освобождаване. Аналогично на показанията на св. П., сочи, че в случая за досието на Н. А. е отговаряла инсп. П., като последната след получаването на съдебен акт, писмено резолира какво по–нататък да се обработи, като тогава инсп. П. се е разпоредила да не се зачита мярката „задържане под стража“. Св. Г. също излага, че не са знаели за наличието на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Н. А., тъй като не са получавали в затвора такава мярка и не е изисквана. Твърди, че едва след като лишеният от свобода бил освободен, била изпратена информация, че има такава мярка.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечащи, кореспондиращи и с останалите доказателства по делото, като съобрази, че свидетелите са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
От правна страна съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и се установява от кадрова справка с рег. № 12343/09.11.2022 г. /л. 44-45/ и длъжностна характеристика /л. 46-49/, че жалбоподателят Г.Д.Д., е държавен служител, заемащ длъжността „инспектор IV-та степен /Режимна дейност/“ в Затвора Ловеч, включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 06.01.2023 г.
В това си качество жалбоподателят е държавен служител по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение с рег. № 5910/01.06.2023 г. на л. 154 от делото, че издателят на обжалваната в настоящото производство заповед – главен комисар Ивайло Йорданов е заемал длъжността главен директор на ГДИН, считано от преназначаването му със Заповед № ЧР-05-308/21.10.2019 г. на министъра на правосъдието и към момента на издаване на удостоверението. Ето защо съдът намира, че издателят на обжалваната заповед разполага с компетентност да издаде заповед от вида на процесната.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният административен акт съдържа необходимите реквизити, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът намира, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. със специалния ЗМВР.
Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Въпреки това обаче, съдът констатира, че са допуснати от ДНО съществени нарушения на процедурата по налагане на наказанието, които са нарушили правото на защита на служителя. При издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно
чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият
орган изготвя обобщена справка, която заедно с всички материали по
производството се предоставя за запознаване на държавния служител, срещу когото
се води дисциплинарното производство. В
настоящия, случай липсват данни на наказаното лице да са предоставени за
запознаване всички материали по производството, събрани в хода на проверката,
каквото е изискването на тази разпоредба. Върху писмената справка на л. 43 има отбелязване единствено за запознаване с
текста на справката, не и за предявяване на материалите на наказания служител. Това
представлява нарушение на правото на защита на лицето и е в противоречие с
императивно разписаното в чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР право на привлечения към
дисциплинарна отговорност да се запознае с материалите по производството.
На следващо място, липсва изготвено становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по чл. 207, ал. 1 от същия закон за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В преписката, представена по делото от органа, липсва такъв документ, като в нарочно писмо с вх. № 1646/08.06.2023 г. в АдмС Ловеч органът изрично е декларирал, че на съда е представена цялата административна преписка. В оспорваната заповед се сочи изрично, че същата е издадена след като ДНО се е запознал със справката, като не са изложени мотиви досежно евентуалното наличие и съобразяване на становище - този задължителен документ, който безспорно е елемент от процедурата по ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавните служители по чл. 19, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС, вр. ЗМВР.
С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 207, ал. 8, т. 1 и чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В процесната заповед не са обсъдени и дадените от инспектор Д. обяснения, като ДНО не е изложил мотиви защо не кредитира същите, а се е задоволил само да посочи, че „е приел писмените обяснения на служителя“. Необсъждайки защитната теза на служителя в дадените от него обяснения, ДНО е допуснал съществено нарушение на процедурните правила при издаването на процесната заповед.
На следващо място, липсват данни преди налагането на дисциплинарното наказание служителят да е бил изслушан, каквото е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
С оглед горното, всички посочени по-горе
съществени нарушения на административнопроизводствените правила обосновават
отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
На първо място, в заповедта са визирани две отделни нарушения на лицето – „неизпълнение на служебни задължения“ и „проявена небрежност в служебната дейност“ /л. 12/, като двете са различни дисциплинарни нарушения, съответно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за които и логично са предвидени различни дисциплинарни наказания – „Порицание“ за нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и „Писмено предупреждение“ за нарушението по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Посоченото в диспозитива на заповедта нарушение „проявена небрежност в служебната дейност“, за което се предвижда наказание „Писмено предупреждение“ съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, очевидно не кореспондира с наложеното на инсп. Д. дисциплинарно наказание „Порицание“ и на сочените за нарушени разпоредби на ЗМВР.
При тази разлика между квалификацията на нарушенията, за които се налага дисциплинарното наказание „Порицание“ не става ясно какво виновно поведение на служебната дисциплина в крайна сметка е приел административният орган – „неизпълнение на служебни задължения“ и „проявена небрежност в служебната дейност“.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
На следващо място, съдът намира, че в настоящия случай вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по категоричен начин.
От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства еднопосочно и безпротиворечиво се установява, че въпросната мярка за неотклонение „задържане под стража“, която не е отчетена при изчисляване броя на дните, в които л. св. А. е следвало да бъде лишен от свобода, е постъпила при затворническата администрация месеци след освобождаването на л. св. А.. Като това обстоятелство дори се сочи и в самата Заповед № Л-81/06.01.2023 г. на главен директор на ГДИН /л. 11/, където при описанието на фактическата обстановка, възприета от ДНО от писмената справка, се сочи, че „още при анализиране на получената за изпълнение присъда по НОХД № 365/2019 г. по описа на Окръжен съд град Шумен, инспектор П.П.неправилно е възприела и отбелязала в поставената от нея резолюция, че мярката за неотклонение по отношение на деянието по чл.116 НК е отпаднала. Възприятието най-вероятно е в следствие на разделянето на извършените деяния в две отделни производства и получаване само на част от съдебния акт по НОХД № 365/2019 г. за изпълнение, без частта в която, след произнасяне на присъдата, е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“. Същата е получена на 01.07.2022 г. с писмо с peг. № 1797 на Апелативен съд град Варна, по повод образуваното производство по ВНОХД № 188/2021 г. по описа на съда, относно извършеното от Н. А. деяние по чл.116 НК.“.
Видно от изложеното, л. св. Н. А., заради чието предсрочно освобождаване е бил дисциплинарно наказан жалбоподателят Д., е бил освободен на 15.04.2022 г., а информация за наличието за въпросната мярка за неотклонение „задържане под стража“ е постъпила в Затвора Ловеч едва на 01.07.2022 г., като същото обстоятелство се сочи и в свидетелските показания на св. П. и св. Г..
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
Поради това при недоказаност за наличието на някоя от изчерпателно изброените по-горе предпоставки, необосновани и незаконосъобразни се явяват констатациите на ДРО и ДНО, че оспорващият е извършил нарушение на служебната дисциплина, заради което е била ангажирана и дисциплинарната му отговорност.
По изложените мотиви съдът намира, че вмененото на инсп. Г.Д. дисциплинарно нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя, както и за конкретната форма на вината на същия, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.
Допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването ѝ в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
По същество в заповедта не става ясно каква е формата на вината, като органът изобщо не е определил такава. При обсъждане на тежестта на нарушението органът единствено лаконично е посочил: „…взех предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата…“, без обаче да се сочи в какво се изразяват изброените.
Липсват конкретно изложени мотиви на ДНО във връзка с индивидуализацията на наказанието и по какъв начин е определен размера му, защо ДНО е наложил определеното наказание в максималния размер. Не става ясно как органът е определил размерът на наложеното дисциплинарно наказание и защо същото е в максималния размер, предвиден от законодателя – една година. Липсва изложение на обстоятелствата, които са обусловили определянето на дисциплинарното наказание именно в този размер.
При определяне вида и размера на наказанието не е отчетно цялостното поведение на държавния служител по време на службата – награждаван е три пъти и му е налагано едно наказание, заповедта за налагането на което е от 2014 г.
Ето защо, оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което също представлява основание за отмяна на същия.
Оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения настоящият състав на АдмС Ловеч намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при несъблюдаване на специалните административнопроизводствени правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Поради изложеното, оспорваната заповед на главния директор на ГДИН следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Въпреки този изход на спора, от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да присъжда такива.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 211 от ЗМВР, Ловешки административен съд, трети административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Д.Д., постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, Заповед № Л-81/06.01.2023 г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: