РЕШЕНИЕ
№ 44 21.12.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на първи
декември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Диана
Калоянова
при секретаря Диана
Михайлова като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 422 по описа за 2022 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на
„Деид 24“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл.
„Свобода“ № 7, вх. 1, ет. 1, ап. 2, представлявано от Д.И.С. – управител и
адрес за призоваване гр. Русе, ул. „Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-1085-000533/12.09.2022 г., издадена от началник група към ОД МВР - Русе,
Сектор „Пътна полиция" – Русе. С обжалваната заповед, на основание чл. 171, т. 2А, буква А от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на дружеството е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) Прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца до една година, а именно за 6 месеца. ПАМ е
наложена спрямо специален автомобил „Мерцедес Актрос“ рег. № Р****КН, собственост на дружеството, като
са отнети регистрационните табели на автомобила. В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени издадената
ЗППАМ. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Св. М.,***, жалбоподателят
поддържа жалбата на основания, изложени в нея и прави възражение срещу размера
на търсеното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото – Началник група към ОД
МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, се представлява от главен юрисконсулт
Гергана Димитрова, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана; иска
от съда да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната от него
неблагоприятно; в преклузивния срок; при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Със ЗППАМ № 22-1085-000533/12.09.2022 г.,
издадена от началник група към ОД МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция" –
Русе спрямо дружеството жалбоподател „Деид 24“ ЕООД е приложена ПАМ по чл. 171,
т. 2А, буква А от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца до една година, а именно за 6 месеца. ПАМ е
наложена спрямо специален автомобил „Мерцедес Актрос“ рег. № Р****КН, собственост на дружеството, като
са отнети регистрационните табели на автомобила. Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че посоченото МПС е управлявано от Д. М. К., ЕГН **********, който е
неправоспособен водач. К. е управлявал МПС със свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) № *********, което е обявено за неистински
официален документ връзка с Протоколно определение № 77/22.02.2022 г. по НОХД №
2690/2021 г. на Районен съд – Русе. Посоченото дело, по искане на
жалбоподателя, е приложено за послужване за целите на настоящото производство.
Въз основа на влязлото в
сила споразумение, което има сила на влязла в сила присъда, с писмо № 4539/2021
от 28.02.2022 г., Районна прокуратура - Русе е уведомила началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Русе за
проведеното досъдебно наказателно производство по прокурорска преписка №
4539/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Русе, ДП № 336-ДП-315/2021 г. по
описа на ОД МВР Русе, като в хода на разследването към наказателна отговорност
бил привлечен Д.
М. К. от гр. Русе, с оглед извършено от
него престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 03.07.2013 г. в гр. Русе, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ за завършено образование - Дубликат на Свидетелство за
завършено основно образование № 331/15.06.1991г., Серия ДО 2123673, peг. №
23-14/15.06.2001 г. от 162-ро ОУ „Отец Паисий" гр. София, на което е
придаден вид, че е издадено от директора на 162-ро ОУ „Отец Паисий" гр.
София, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. Посочено е още, че след като се снабдил с неистинското
свидетелство за завършено основно образование обвиняемият К. го представил пред
Директора на ПГМ „Юрий Гагарин" гр. Русе, където бил записан като ученик в
гимназиален етап, в задочна форма на обучение, след завършването на който на
обвиняемия било издадено свидетелство за завършено средно образование. Впоследствие
Д.К. се записал на шофьорски курсове, като след успешното положен практико-теоретичен
изпит му било издадено и съответно СУМПС.
От Протокол №
77/22.02.2022 г. по НОХД № 2690/2021 г. се установява, че Районен съд – Русе е
одобрил Споразумение на основание чл. 384 във връзка с чл. 381, ал. 5, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, сключено между подсъдимия Д. М.К. и Районна прокуратура – Русе, с
което лицето се признава за виновен в това, че на 03.07.2013 г. в гр. Русе
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено
образование – Дубликат на Свидетелство за завършено основно образование № ***/15.06.1991 г., серия ДО ***, рег. № ***/15.06.2021г. от 162-ро ОУ „Отец
Паисий“ гр. София, на което е придаден вид, че е издаден от директора на 162-ро
ОУ „Отец Паисий“ гр. София, като от К. за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс. В писмото се сочи, че
административният орган следва да предприеме действия по компетентност,
свързани с изземване на издаденото на Д.М. К. СУМПС и лишаването му от право да
управлява МПС, тъй като същият не отговаря на законовите изисквания за
придобиване на правоспособност като водач на МПС поради обстоятелството, че не
е завършил изискуемото за това основно образование.
След сезирането от
Районна прокуратура – Русе, административният орган (ВПД началник „Охранителна
полиция“ и началник сектор ООРТП при ОД МВР Русе) е издал Решение № 336р-11741/21.04.2022
г. относно възобновяване на производство по издаване на СУМПС. В мотивната част
на решението е посочено, че на 14.05.2018 г. в сектор „Пътна полиция" към
отдел „Охранителна полиция" при ОД МВР Русе Д. М. К., ЕГН ********** е подал заявление
за издаване на документ за самоличност на български граждани per. № 1156162, по
причина придобиване на нова категория, с приложено копие на диплома за средно
образование Серия С-17, № ****
per. № ****/15.06.2017
г., издадена от Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин" -
гр. Русе. Във връзка с посоченото заявление е реализирано производство по
издаване на СУМПС на К., което е приключило с издаване на СУМПС № ****/15.05.2018 г. за категории В, В1,
BE, С, С1, СЕ, С1Е, Ткт и АМ и е връчено на лицето на 16.05.2018 г. Описано е
съдържанието на писмо № 4539/2021 от 28.02.2022 г., Районна прокуратура – Русе.
Направен е извод, че са открити нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2
от АПК, които са от съществено значение за издаването на акта и които обстоятелства
при решаването на въпроса от административния орган не са могли да му бъдат
известни. Освен това, по надлежния съдебен ред е било установено престъпно
деяние на страната, което е дало отражение върху решаването на въпроса -
предмет на административното производство. Посочено е още, че съгласно чл. 19
от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина за свидетелство за управление на
МПС, издадено или подменено въз основава документ с невярно съдържание,
неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба,
административното производство във връзка с издаването се възобновява.
Безспорно е установено, че в конкретния случай е нарушен редът за издаване на СУМПС
№ ****, тъй като
представената от Д.
М. К. диплома за средно образование
Серия С-***,
№ **, рег. № ****/15.06.2017 г. е била неправомерно
придобита и това води до възобновяване на производството. С решението
компетентният административен орган, на основание чл. 19 от Наредба
№1-157/01.10.2002 г. за
условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина;
чл. 103, ал. 2 и ал. 4 и чл. 97, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 99, т. 2. и т. 3
от АПК е възобновил производството по издаване на СУМПС, инициирано със Заявление
per. № 1156162/14.05.2018 г., подадено от Д. М. К.. Постановено е също така отмяна на
волеизявлението на административния орган - началник сектор „Пътна
полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД МВР - Русе за
издаване на СУМПС № *****/15.05.2018
г. на Д.
М.К..
По
делото е представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
АД бл. № 042439/12.09.2022 г., съставен на К. затова, че на 12.09.2022 г.,
около 04,00 часа, в гр. Русе, ГКПП Дунав мост, управлява по пътищата, отворени
за обществено ползване състав от ППС, собственост на „Деид 24“ ЕООД без да е
правоспособен водач, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП. К. е подписал
съставения АУАН без възражения.
Във
връзка с установеното по надлежен ред административно нарушение, началник група
сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Русе е издал обжалваната ЗППАМ №
22-1085-000533/12.09.2022 г., с която на
основание чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП, на дружеството е наложена ПАМ
Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до
една година, а именно за 6 месеца спрямо специален автомобил „Мерцедес Актрос“
рег. № Р****КН,
собственост на дружеството, като са отнети регистрационните табели на
автомобила. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 17.09.2022 г.
В
жалбата, с която е сезиран съда, се въвеждат възражения за незаконосъобразност на
обжалваната заповед – издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила поради неизяснена фактическа
обстановка, защото управителят на дружеството не е уведомен за споразумението
на К. (като служител на дружеството) и Районна прокуратура – Русе, с което
служителят на практика става неправоспособен водач на МПС. Сочи се още, че
заповедта противоречи на материалноправни разпоредби, защото управителят на
дружеството е назначил К. на работа като водач на МПС с Трудов договор №
009/16.07.2019 г. Според жалбоподателя заповедта е постановена в несъответствие
с целите на закона, защото остава неясно как ще се гарантира правния резултат
от наложената ПАМ.
С Разпореждане от
27.09.2022 г. съдът е конституирал страните, насрочил е съдебно заседание и е
разпределил тежестта на доказване между страните. Указал е на жалбоподателя, че
на основание чл. 171, ал. 4 от АПК негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Дал е указание на ответника, че основание чл. 170, ал. 1
от АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
При така установената
фактическа обстановка,, съдът достига до следните правни изводи:
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се налагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на директора на ОД на
МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2, изречение 2 и началник на
сектор "Пътна полиция" към Областната дирекция. Заповедта е издадена
на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото,
но е служебно известна на съда и с нея министърът е определил Областните
дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. По
тази причина и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, директорът
на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. е
делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,
включително и на началниците на групи в сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР – Русе. В този смисъл заповедта е издадена от компетентен орган.
При издаване на ЗППАМ е
спазена законоустановената писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни
основания за издаването й.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, въпреки оплакванията в жалбата за
обратното. В жалбата, с която е сезиран съда, се твърди, че са налице съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване
на фактическата обстановка преди издаването на заповедта. Сочи се, че
административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, което впоследствие е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Според жалбоподателя, след като съставения АУАН и процесната заповед са
издадени на една и съща дата – 12.09.2022 г., то не е възможно да са събрани
необходимите доказателства във връзка с последната. Твърди, че
административният орган е следвало да изясни дали управителя на дружеството
жалбоподател е знаел за факта, че притежаваното и използваното от дружеството
МПС ще бъде управлявано от неправоспособен водач. Сочи се още, че и след
издаване на ЗППАМ е неясно защо е отнето СУМПС на К.. Твърди, че в периода на
проведеното разследване относно истинността на дипломата на К., той е подновил
удостоверението си за психологическа годност. Твърди се, че актът, с който е
отнето СУМПС на К. следва да подлежи на съдебен контрол. Посочено е още, че „Оставам
с впечатлението, че съм умишлено игнориран и подведен, така, че да бъда репресиран“. Съдът намира посочените твърдения
за несъстоятелни. Фактическата обстановка е напълно изяснена и тя е свързана с
факта, че К. е неправоспособен водач поради лишаване от СУМПС, и по-точно
поради възобновяване на производството по неговото заявление за издаване на
СУМПС и постановената отмяна на волеизявлението на административния орган да издаде
СУМПС. Административният орган налага процесната ПАМ в условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не. Хипотезите, в
които процесната ПАМ се налага са ясни и точни и не включват изясняването на
факта, дали собственика на МПС знае на кого възлага управлението на същото.
Наличието на удостоверение за психологическа годност е без значение относно
налагането на ПАМ. Съдът посочва, че като страна (жалбоподател) в съдебното
производство е конституирано юридическото лице „Деид 24“ ЕООД, а не неговия
управител, поради което ирелевантни са психическите състояния на управителя на
дружеството. Отделно от това, ноторен факт е, че ПАМ няма характер на репресия
в българското законодателство.
В конкретния случай се
касае за производство, което се реализира по АПК и в случая мярката не е
наложена на водача, а на собственик на автомобила. Фактическите основания за
издаване на заповедта се съдържат и в АУАН Серия АД бл. № 042439/12.09.2022 г.,
към който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което
съдът намира допустимо (съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г.,
ОСГК).
В жалбата се оспорва
правилното приложение на материалния закон. Съдът приема, че обжалваната
заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Според чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:2а)прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6
месеца до една година;
В конкретния казус са
налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП. При анализ
на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са
предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото
основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи
правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка
за законосъобразността на властническото произнасяне. Посочената норма не
изисква знание у собственика относно тези обстоятелства. След като собственика
е преценил, че може да предостави управлението на друго лице (включително
служител, на който той е работодател), той е длъжен да положи всички усилия и
да установи дали лицето, на което предоставя управлението, е правоспособен
водач. Фактът, че в периода от датата на постигнатото споразумение – 22.02.2022
г. до датата на постановяване на процесната ЗППАМ, К. е управлявал други
превозни средства, собственост на дружеството, само показва в още по-голяма
степен липсата на контрол от страна на работодателя. Въпреки това, изрично
трябва да се подчертае, че с влизането в сила на Решение №
336р-11741/21.04.2022 г., издадено от ВПД началник „Охранителна полиция“ и
началник сектор ООРТП при ОД МВР Русе, СУМПС на К. е невалиден документ, който
е престанал да бъде удостоверителен такъв по смисъла на чл. 50, ал. 1 от Закона
за българските лични документи и в този смисъл без значение е факта, че това
свидетелство не е иззето физически от компетентните органи. Съдът намира за
необходимо да посочи, че в настоящото производство изложените разсъждения
относно правото на обжалване на К. са ирелевантни, тъй като предмет на съдебния
спор е ЗППАМ, а не решението, с което се отменя издаденото СУМПС.
Събраните доказателства
се субсумират под фактическия състав на чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП, като
основание за налагане на ПАМ от вида на процесната. При налагането й
административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Не са
изложени мотиви във връзка с определения срок на действие на приложената ПАМ,
но тъй като тя е определена от административния орган в минималния срок,
предвиден в закона, съдът намира нарушението за несъществено.
Обжалваният акт е
съобразен и с целта на закона, заявена в чл. 171 от ЗДвП, а именно осигуряване
на безопасността на движението по пътищата, отворени за обществено ползване и
преустановяване на административните нарушения по същия закон. Всички
разсъждения относно противоречието на заповедта с целта на закона са неотносими,
особено в частта, в която се твърди, че административният орган на практика
репресира дружеството. Съдът вече посочи, че не е налице никаква санкция или
репресия. В доктрината съществуват множество източници на информация относно същността
и характера на принудителните административни мерки, поради което този съдебен
състав не намира за необходимо да излага доводи в тази насока.
По изложените съображения
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят е
направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, посочени в представения списък в размер на 240
лева.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Деид 24“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл. „Свобода“ № 7, вх.
1, ет. 1, ап. 2, представлявано от Д.И.С. – управител и адрес за призоваване
гр. Русе, ул. „Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1085-000533/12.09.2022 г., издадена
от началник група към ОД МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция" – Русе
ОСЪЖДА „Деид 24“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Областна дирекция на МВР –
Русе сума от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: