Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 09.08.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На седемнадесети
май Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 886 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на
ищцовото дружество юриск. М. К. заявява, че между „Л.“ ЕООД и "Т.С."
ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки изпратената
покана за подписване на договор, съобразно действащите общи условия, поради
което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството им и дължи
да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването.
Сочи, че Дружеството е изпратило писмо
покана г., но плащане към настоящия момент не било предприето.
С оглед изложеното, в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване
на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу „Л.“ ЕООД
в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.
Излага следните основания,
обстоятелства и факти, от които произтича вземането:
В § 1, т. 43 от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ.,
бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
В този смисъл в чл. 149, ал. 1, т. З
от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при
общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от "С."
АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/ към
Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др.
Заявява, че ответникът не е изпълнил
регламентираните от закона задължения, т.е. не е сключил договор при ОУ и по
тази причина се е обогатил без основание за сметка на дружеството, и дължи да
му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Твърди, че за процесния период в сила
са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "С." АД на потребители
в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в
сила от датата на решението. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от "Т.С."
ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - „Т." ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от Министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
Сочи, че за топлоснабдения имот са
издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на
твърденията им, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в
имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
в случай че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най - старото.
В глава IV от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда и срокът, по които купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до 20 число на следващия
месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпаднал в
забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случай че
ответното дружество е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ
(сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от
закона възможност да предяви възражение - чл. 40, ал. 2 от ОУ. До настоящия
момент в деловодството им не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо
да бъдат преразгледани съответните начислени суми.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено неоснователното обогатяване по отношение на „Л.“
ЕООД, като върне на „Т.С." ЕАД онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването, а именно за сумата от 163.80 лв., от които 102.66 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
11.2016 г. - м. 04.2019 г., и 17.81 лв. – законна лихва за забава от 30.12.2016
г. до 28.11.2019 г., както и сума за дялово разпределение за период 11.2016 г.
– 04.2019 г. в размер на 43.33 лв., от които 37.36 лв. – главница, и 5.97 лв. –
лихва, като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ответника.
С уточняваща молба ищецът заявява, че
претендира заплащане на претендираните суми са за доставена, но незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение, с които длъжникът се е обогатил без основание
за сметка на дружеството. Сочи, че липсва сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от страна на ответното дружество в
качеството и на собственик на процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор адв. Д. Д., в качеството му на процесуален представител на
ответника, с който заявява, че счита
предявения иск за недопустим и неоснователен. Счита, че е недопустимо провеждането
на заповедно производство по чл. 410 ГПК в случаите на претендирано
неоснователно обогатяване.
Цитира чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 59 от
2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), съгласно който за задълженията на клиентите – неизправни
длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие
може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на клиентите с
въведена система за дялово разпределение – неизправни длъжници, трябва да е
изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е
задължението."
Сочи, че по съществото си това е една
процесуална норма в материален закон. В нея изрично е посочено, че тя се отнася
само за случаите на задължения на клиенти, т.е. лица в договорни отношения. В
случаите, когато се претендира вземане на извъндоговорно основание, заповедното
производство не е допустимо. Една от причините е, че чл. 410 не касае връщане
на енергия.
Заявява, че до имота не е доставяна и
не е потребявана топлинна енергия. Оспорва, че в имота е доставяна енергия, че
е потребявана енергия в имота и че
ответникът е бил абонат на ищеца.
Не оспорва, че ответникът притежава
посочения имот, но същият не се е ползвал в периода, посочен в исковата молба.
Счита предявената искова молба за
неотговаряща на изискванията на ГПК. В нея няма твърдения за количеството и за
цената на единица енергия, поради което това не може да бъде предмет на
доказване в процеса. От една страна се твърди, че ответникът има качеството на
Потребител, което принципно се обуславя единствено от наличието на писмен
договор между страните, тъй като ответникът е търговско дружество. Посочва се и
абонатен номер, който бил присвоен от ищеца на ответника. От друга страна се
твърди, че е налице неоснователно обогатяване, което изключва наличието на
облигационна връзка и отрича, че ответникът е имал качеството на Потребител. Сочи,
че от исковата молба не става ясно, дали ответникът е имал качеството на
потребител по смисъла на закона, или напротив - не е бил потребител и се касае
за неоснователно обогатяване.
Заявява, че между страните вече е
воден идентичен правен спор за същия имот, но за минал период от време (гр.д.
488/2018 година на КРС). Поради неотстраняване на нередностите в исковата молба
съдът е прекратил производството, а ОС – С. е потвърдил действията му.
Настоящата искова молба смята за идентична с тази по гр. д. 488/2018 година по
описа на Районен съд - К..
Оспорва изцяло представените от ищеца
документи. Счита, че в тях се съдържат неверни обстоятелства. Оспорва
направеното от ищеца искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
защото с нея се иска събиране и представяне пред съда на доказателства, които
би следвало да се установят с писмени доказателства, които се намират у ищеца
/респективно у трето лице/ и те следва да се представят по делото от ищеца, или
да се изискат от третото лице по реда на ГПК. Ако искът е за неоснователно
обогатяване, то размерът не може да се установява въз основа на дялово
разпределение, тъй като то се основава на договор между клиент на
топлопреносното предприятие и лице, което извършва дялово разпределение, а
неоснователното обогатяване изключва наличието на тези 2 облигационни връзки. С
оглед гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
за направените по делото разноски. В съдебно заседание адвокат Д. Д. моли съда
да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Третото лице помагач „Т.“ ООД ***, ЕИК
***, не взема становище по исковата
молба.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело
№ 222/2020 г. по описа на Районен съд – К., на
основание чл. 410 от ГПК съдът е издал Заповед за изпълнение № 290/21.02.2020 г. в полза на „Т.С.“
ЕАД за изпълнение на парично задължение срещу длъжника „Л.“ ЕООД за сумата от 163.80 лева, от които
102.66 лева. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2016 г. - м. 04.2019 г., и 17.81 лв. – законна
лихва за забава от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г., както и сума за дялово
разпределение за период 11.2016 г. – 04.2019 г. в размер на 43.33 лева, от които
37.36 лева. – главница, и 5.97 лв. – лихва, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 75 лева разноски по делото.
В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника „Л.“ ЕООД от
23.03.2020 г., че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № № 222/2020 г. по описа на Районен съд
- К.,
което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
С
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***г. по описа на
нотариус В. Б. с рег.№ на НК, с район на действие С. районен съд, е обективиран договор за
покупко-продажба съгласно, който „П.“ ООД – С.. в качеството на продавач от
една страна, а от друга страна ответникът „Л.“ ЕООД в качеството му на купувач придобива следния
недвижим имот: магазин № 3, на партер, находящ се в град С., *** /лист 33-35 от
делото/.
По
делото е представен протокол от
31.10.2009г. на собствениците на етажната собственост с адрес град С., относно
обсъждане за присъединяване към Т.и избор на фирма за дялово разпределение,
както и избор на фирма за топлинно счетоводство. От същия се установява
единодушното съгласие на собствениците за присъединяване към „Т.С.“ ЕАД и избор
на дружество за топлинно счетоводство „Т.“ ООД.
Представени
са извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период с
дата г. за аб. № за топлоснабден имот
находящ се в град С. По делото са представени изравнителни сметки, издадени от
фирма „Т.“ ЕООД, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените
в данъчните фактури от дружеството – ищец суми за топлинна енергия и реалния
разход за топлинна енергия за имота на ответника за процесния период.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно така изготвеното заключение. От същото
се установява, че аб. № е открит на името на „Л.“ ЕООД, чрез законен
представител В.И.Л., за имот – магазин №, за периода месец ноември 2016 г до
месец април 2019 г. При проверката са установени плащания на суми от ответника
по процесната партида и касаещи посочения в исковата молба период. От
приложените по делото от ответника извлечение от сметки се установява
използване на топлинна енергия за процесния период от месец ноември 2016 г до
месец април 2019 г., която не е заплатена и възлиза на обща стойност от 163,80
лв, от които 140, 02 лв. – главница, и 23, 78 лв. законна лихва. Към 15.03.2021
г. дължимата сума за топлинна енергия за процесния период за аб. № 420004 съобразно
действащите към периода цени възлиза на 94.99 лв. – главница, ведно със законна
лихва от 23.78 лв., изчислена до 28.11.2019 г. Вещото лице сочи, че
изравнителните сметки, изготвени от „Т.“ ООД за описания в исковата молба имот,
за процесния период са отразени в информационната система на „Т.С.“ ЕАД.
Дължимата сума на аб. № 420004, с адрес: град
С., към 15.03.2021 г. за топлинна енергия за процесния период – главница,
съобразно действащите цени за топлинна енергия през процесния период е общо 94,99
лева, по отделни пера: 0, 67 лева – сума за топлинна енергия за отопление, 94,
32 лева – сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, 00, 00 лева
– сума за топлинна енергия за БГВ и 00, 00 лв. сума за мощност. Вещото лице
сочи, че законната лихва върху главниците (дължимите суми в размера посочен в
ежемесечно получаваните фактури), считано от 20-то число на месеца, следващ
следващия месец на доставката на топлинна енергия до 28.11.2019 г. е общи 23,
78 лева.
В открито съдебно заседание вещото лице при изслушване
на заключението си заявява, че за процесния период не е ползвана и изразходвана
топлоенергия, а са фактурирани съответните суми за разпределяне на сградна
инсталация, посочени по-горе.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.с чл.59, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(Изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012, действаща в исковия период от
време - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §41 изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от Допълнителни разпоредби на ЗЕ е посочено, че "потребител на енергийни услуги" е: краен
клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Отношенията
между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови/небитови
нужди.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С. " ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон
и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От
представените писмени доказателства, а именно нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ г. по описа на нотариус В. Б., с рег.№ на НК, с район на действие С.
районен съд се установява, че
относно процесния топлоснабден имот носител на правото на собственост е ответникът
„Л.“ ЕООД.
По делото не е спорно, че ответиникът е юридическо лице. Съгласно
разпоредбите на §1, т.33а от ДР на ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва, въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг.чл.149, ал1, т.3
от ЗЕ.
Страните
по делото не спорят, че между доставящото топлинна енергия дружество и
ответника не е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди и наличието на неоснователно обогатяване.
Съгласно
правилото но чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване,
на фактите на които основава искът : че е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като
се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период.
Съдът
намира, че в настоящия случай ищецът не проведе пълно и главно доказване на твърдяното
неоснователно обогатяване на ответника, тъй като не се установи ищецът да е
доставел топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност на ответника по
делото и последният да се е обогатил. По делото се установи от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, че до имота на ответното дружество не е
доставяна от ищеца, както и потребявана от ответника топлинна енергия за
процесния период. За да ангажира отговорността
на ответника не е достатъчно да бъде доказано, че същия е собственик на
процесния имот, а следва да бъде доказано, че същия е ползвал имота и с е консумирал
доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи
На
следващо място не се установява по делото, ответното дружество да се е
обогатило със стойността на доставената от ищеца стока. За основателността на
предявените претенции следва да бъде доказано, че ответното дружество е
ползвало процесния имот и е консумирало претендираното количество топлинна
енергия. По делото не са ангажирани доказателства дали процесният имот реално е
ползван през процесния период от ответника или от друго трето лице.
Следователно,
не е налице твърдяното неоснователно обогатяване със стойността на доставената
топлоенергия, тъй като такава нито е доставяне, нито е потребявана от
ответника. Предвид гореизложеното така предявените искове са неоснователни.
Недоказани
в настоящото производство са елементите от фактическия състав на твърдяното от
ищеца неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 ЗЗД. Не е налице основната
предпоставка за наличие хипотезата на неоснователно обогатяване, а именно имуществено
разместване в патримониума на страните, при което ответникът да се е обогатил
за сметка на ищеца. В хода на съдебното следствие не бяха представени
доказателства, установяващи по несъмнен начин доставката и консумацията на
топлинна енергия в процесния имот. Поради това не е налице основание, на което
ответникът да дължи претендираните разноски за извършване на дялово
разпределение. Такива се дължат от потребители на енергия, каквото качество
ответникът в настоящото производство безспорно между страните няма. Поради това
и няма как последният да се е обогатил със стойността й, след като не му е
предоставяна основната услуга – предоставяне на топлоенергия.
Неоснователността
на главния иск е предпоставка за отхвърляне и на акцесорния иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторно обезщетение върху цената на топлоенергия и разноските за
дялово разпределение за процесния период.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответното дружество има право на направените разноски в
производството в размер на 350 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат .
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:***,
седалище и адрес на управление *** против „Л.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление:***, представляван от В.И.Л. в качеството му на управител, искове
за установяване съществуването на вземането за сумите: сумата от 163.80 , от
които 102.66 лева. - главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2016 г. - м. 04.2019 г., и 17.81 лв. –
законна лихва за забава от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г., както и сума за
дялово разпределение за период 11.2016 г. – 04.2019 г. в размер на 43.33 лева,
от които 37.36 лева. – главница, и 5.97 лв. – лихва, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 16.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 75 лева разноски за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД *** заповед №290/21.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по частно гражданско дело 222/2020г. по описа на Районен съд – К.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК:***,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от В.И.Л. в качеството му на
управител сумата от 350 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.П.Д.
на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :