Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 8406 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на Столична
община срещу постановление за разноски от
29.07.2020 г. на частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860, по изп. д. № 20208600400625, с което е
отказано намаляване на определените по изпълнителното дело разноски.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител
не е уважил направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя
се дължи единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лева. Твърди, че
изпълнителното дело не се отличава фактическа
и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на
адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата,
така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не
са предприемани. Освен това не са представени доказателства, че взискателят
действително е платил адвокатско възнаграждение в размер на 260 лева. Иска и намаляване
на определената като дължима такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ при редуциране на адвокатското възнаграждение. По отношение на определените като дължими такси
в размер на 103.20 лева, поддържа, че са изчислени в противоречие с материалния
закон и съдебната практика. Претендира направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Взискателят по изпълнителното дело З.К.В. подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата. Претендира
направените в настоящето производство разноски.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20208600400625 е изложил
подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436,
ал. 3 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
На 23.07.2020 г. по молба на взискателя З.К.В., подадена чрез адв. Х., е образувано процесното изпълнително дело срещу Столична община, въз основа на изпълнителен
лист от 09.07.2020
г., издаден от Административен съд – София град, с който
длъжникът е осъден да заплати на взискателя разноски по
съдебното производство в размер от 600 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело се иска от
съдебния изпълнител да събере присъдената от съда сума, както и разноски по
изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение по приложен договор от 22.07.2020
г. в размер на 260 лева. С този договор е уговорено
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 260
лева, платими в брой, като е отбелязано, че уговорената сума от 260 лева е
платена. С молбата за образуване на
изпълнително дело е поискано, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, съдебният
изпълнител да определи начина и предмета
на изпълнението.
Взискателят
е заплатил начислените от съдебния изпълнител такси за образуване на делото /20
лева/; цялостно проучване имуществото на длъжника, както и определяне начина на
изпълнение от съдебния изпълнител /50 лева/ и изготвяне и връчване на покана
/20 лева/, с начислен върху тях ДДС или общо сумата от 108 лева /90+18/. В
сметка за размера на дълга от същата дата, съдебният изпълнител е включил освен
авансово платените от взискателя разноски в размер на 108 лева и други такси по
т. 4, т. 5 и т. 31, б. „к“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в
размер на 44.40 лева.
С
разпореждане от 23.07.2020 г. съдебният
изпълнител е приел като дължими разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 260 лева; заплатени авансови такси в размер на 108 лева.
С
молба от 24.07.2020 г. взискателят иска да бъде извършено имуществено проучване
на длъжника, да установи наличието на банкова сметка *** „Общинска банка“ и при
наличието на такава – да наложи запор върху сметката до размера на вземането.
На 23.07.2020
г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното
дело, в които е включено и задължение за
разноски по изпълнителното дело в размер на 152.40 лева, 103.20 лева такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските
по ЗЧСИ с вкл. ДДС, както и адвокатско възнаграждение на взискателя в
размер на 260 лева. Поканата е връчена на 27.07.2020 г.
На
29.07.2020 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска намаляване поради прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя от 260 лева на 120 лева с ДДС, като
поддържа, че приложение следва да намери чл. 10, т. 1 от Наредбата за
минималните авкотски възнаграждения, в редакцията към 15.05.2020 г., съответно
да се намали и определената като дължима пропорционална такса по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските по
ЗЧСИ.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали като прекомерни определените по изпълнителното
дело разноски.
На
07.08.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 1115.60 лева,
като на 10.08.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до третото
задължено лице - „Общинска банка“ АД, че
вдига наложеният на 07.08.2020 г. запор върху вземанията на длъжника по
банковите сметки.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от адвоката на взискателя действия
по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. В представения от взискателя
договор за правна защита и съдействие изрично е постигнато съгласие,
уговореното с него възнаграждение да се дължи, както за образуване на
изпълнителното дело, така и за извършване на всякакви необходими действия по
него във връзка със събирането на вземането.
Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа на който е присъдена сумата с
издадения изпълнителен лист и безспорно
е бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно
задължението към взискателя, тъй като изпълнителното дело е образувано след
издаване на изпълнителния лист, т.е. след влизане на осъдителния акт в сила.
Няма законова разпоредба, която да постановява, че изпълнението на задължението
в срока по поканата за доброволно изпълнение, но след образуване на
изпълнителното дело, води до отпадане на отговорността за разноски, респ. до
минимален размер на същата. Затова следва да
се приеме, че правилно и
законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя
възнаграждение не може да бъде единствено сумата, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ за образуване на
изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят. Неоснователно се
явява възражението на длъжника, че не са представени доказателства за реалното
заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно
решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване
и процесуалният закон урежда единствено
случаите, при които разноските са заплатени и следва да се определи
отговорността на страните за поемането им. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане и
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В
представения от взискателя по
изпълнителното дело договор е посочено, че уговореното с него адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лева е изцяло заплатено. Затова представеният
договор може да се приеме за разписка, с
която се удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение от 260 лева е
заплатено.
Съгласно чл. 10, т. 2
Наредба № 1 от 2004 г. /в редакцията, ДВ, бр. 45/15.05.2020
г./, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания от 501 до 1000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е 1/5 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Съдът намира за
основателно възражението на длъжника, че в случая е приложима разпоредбата на
чл. 10 от Наредба № 1, в редакцията, ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. Минималният размер на дължимото
адвокатското възнаграждение следва да се определи, съобразно редакцията на
Наредба № 1/204г. към момента на сключване на договора за правна помощ
/22.07.2020 г./, тъй като приложимите при определяне на размера
разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради
което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие. В тази насока е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК -
определение № 782/12.12.2014 г., по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС; определение № 189/29.05.2014 г., по гр. д. № 1024/2014 г. на IV
ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г., по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. Следователно отмяната с решението на ВАС, в сила
от 15.05.2020 г., на текстовете на Наредбата
влияе върху процесното адвокатско възнаграждение, доколкото последващото
изменение е обн в ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. или след сключване на процесния
договор, съответно няма как да бъде приложимо. Следователно
дължимото на взискателя възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в
редакцията, ДВ, бр. 45/15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възлиза
на 120 лева, в това число 100 лева за образуване на изпълнително
дело и 20 лева за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания.
Не са представеин никакви доказателства, върху уговореното възнаграждение да е
начислено ДДС, съответно упълномощеният представител на взискателя да е регистриран като данъчно задължено лице по
ЗДДС, поради което в дължимото минимално адвокатско възнагрлаждение не следва да се
включва ДДС. Съдебният изпълнител е приел като дължимо адвокатско възнаграждение на
взискателя такова в по-голям от горепосочения размер, поради което следва да се
разгледа направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера
на заплатеното от
взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство до искания от жалбоподателя размер от 120 лева. Обоснован
се явява доводът на жалбоподателя, че не
е налице правна и/или фактическа сложност на делото, предвид естеството на
извършените от представителя на взискателя действия и обстоятелството, че
длъжник по делото е Столична община. Затова настоящият състав приема, че са налице предпоставките
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване размера на адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство, тъй като същото се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Поради което и постановлението на ЧСИ, с което е отказано искането за
редуциране на приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело следва да бъде изменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение за
разликата от 120 лева до пълния приет размер от 260 лева, като вместо него бъде постановено разноските за
адвокатско възнаграждение, да бъдат намалени от
сумата 260 лева на сумата от 120 лева.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за
парични вземания, съдебният изпълнител
събира и т. нар. окончателна такса,
държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /приета с ПМС № 38 от
27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г./, а частният - по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от
28.04.2006 г./.
В чл. 26 от
Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума по
описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателят,
такса се следва върху събраната сума, поради което доводът на жалбоподателя, че
неоснователно в нея са включени и разноските по изпълнението за адвокатско
възнаграждение не може да бъде споделен. Предвид извода на съда, че дължимото
на взискателя адвокатско възнаграждение следва да се намали, то ще следва да бъде намалена и
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. Таксата
по т. 26, б. ”б” /за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума/ и по гореизложените съображения се дължи от
длъжника при събиране на вземането. За изпълнение на парично вземане в размер
на 720 лева /600 лева неолихвяема главница по
изпълнителния лист + 120 лева адвокатско
възнаграждение/ и съобразно т. 26, б.“б“ от Тарифата, таксата се определя като сбор от сумата
от 10 лева + 10 % за
горницата над 100 лева, т. е. 72 лева
без ДДС, съответно 84.40 лева с ДДС. Следователно и пропорционалната такса следва да бъде намалена от
103.20 лева на 84.40 лева.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя срещу останалите начислени
от съдебния изпълнител обиковени такси по делото /по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и
т. 31, б. „к“ от Тарифата/, доколкото същите са начислени в предвидения в
Тарифата размер за реално извършени от съдебния изпълнител действия, поради
което и на основаие чл. 79, ал. 1 от ГПК следва да бъдат възложени на длъжника.
Съдът
намира, че страните нямат право на
разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата, доколкото
настоящият съдебен състав отстъпва от поддържано в предходни актове становище,
че в настоящето производство направените от страните в него разноски подлежат
на възстановяване. В производството по разноските /каквото характер има
настоящето такова по отношение на определените разноски по изпълнителното дело/, разпоредбата на чл.
81 от ГПК не намира приложение, тъй като това ще доведе до кумулирането на нови
задължения на страните за разноски, което е недопустимо, съгласно практиката на
ВКС /обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д.
№ 3926/2017 г.; определение № 393/17.09.2018 г.
на ВКС,
ІV ГО, по ч. гр. д. № 2845/2018 г. и др./.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
по жалба на Столична община, постановление за разноски от 29.07.2020 г.
на частен съдебен
изпълнител В.М., рег. № 860,
по изп. д. №
20208600400625, с което е отказано намаляване на определените по изпълнителното
дело разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата над 120
лева до пълния приет размер от 260 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските за дължимо от длъжника по изп. д. № 20208600400625 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860 на
КЧСИ, адвокатско възнаграждение на взискателя от 260 лева на 120
лева, като във
връзка с намаляването изменя и размера
на приетата като дължима по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
такса от 103.20 лева на 84.40 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.