Определение по дело №257/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2021 г.
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20217260700257
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.Хасково, 01.03.2021г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                 СЪДИЯ:ПЕНКА КОСТОВА

 

разгледа докладваното от съдия Костова Адм. дело №257 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл.166, ал.3 от АПК, във връзка с чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Делото е образувано по жалба от ЕТ „Али Мюмюн Али“ със седалище и адрес на управление с. М. б., бул.“В. Л.“ №.., подадена чрез пълномощник адв. К. от САК, против Акт за установяване на публично държавно вземане №23/311/01170/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С жалбата е направено искане на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на обжалвания АУПДВ, допуснато по силата на закона – чл.27, ал.8 от ЗПЗП.

Излагат се съображения, че от предварителното изпълнение на АУПДВ на жалбоподателя ще бъдат причинени значителни и труднопоправими вреди. Сочи се, че, поради обявеното с Решение на народното събрание от 13.03.2020г. в страна извънредно положение и наложените в тази връзка противоепидемични мерки, семеен хотел „Олимпия“ не е работил в периода 13.03.2020г. – 30.09.2020г. През този период хотелът генерирал единствено разходи, предвид обстоятелството, че бил запазен целият персонал. Последното е било възможно благодарение на това, че ЕТ „Али Мюмюн Али“ е одобрен за получаване на компенсации на работодатели при условията на Постановление №55 от 30 март 2020г., като въпреки това, изплащането на частта от трудовите възнаграждения и осигурителни вноски, припадащи се на работодателя при преустановена дейност е поставило жалбоподателя в изключително затруднено положение. Сочи се, че пристъпването към изпълнение на обжалвания акт, съответно изпълнението върху наличните парични средства на ЕТ ще доведе до преустановяване на търговската дейност на семеен хотел „Олимпия“. Поради липса на налични финансови средства жалбоподателят няма да е в състояние да изпълнява текущите си задължения както към доставчици на различни стоки и услуги, свързани с дейността, така и към своите служители. Непращането на трудови възнаграждения и осигуровки, поради липса на средства от ЕТ „Али Мюмюн Али“ ще доведе до прекратяване на сключените трудови договори. Последното обстоятелство би представлявало и нарушение на чл.2, ал.1, т.5 от ПМС 55 от 30.03.2020г., което от своя страна ще доведе до задължение по чл.9, ал.1 от ПМС 55 от 30.03.2020г. за възстановяване на изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.  Преустановяването на търговската дейност на семеен хотел „Олимпия“ и генерирането на допълнителни публични вземания безспорно представлявали значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Сочи се, че въвеждането на извънредно положение в страната и свързаните с това ограничения на туристически посещения предшествали във времето издаването на АУПДВ, но по никакъв начин не били обсъдени в акта, поради което представлявали нови обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Твърди се, че с предварителното изпълнение на акта би се нарушил и принципа за съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК.

Съдът, като се запозна със жалбата, приложените към нея документи и с документите от административната преписка по издаване на оспорения, акт, намира, че искането е допустимо, а разгледано по същество, и основателно, по следните съображения:

Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 165 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., обжалването на издадените от Изпълнителния Директор на ДФЗ или от оправомощените от него длъжностни лица, актове за установяване на публични държавни вземания, не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в АУПДВ, то по силата закона, жалбата срещу акта няма суспензивен ефект и актът се явява годно изпълнително основание. Затова допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа. За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореният акт, съдът следователно следва да установи наличие за молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК-т.е., че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда и това да са новонастъпили факти.

В практиката си, вкл. най – новата такава - Определение № 11511 от 10.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9436/2020 г., VIII о. Върховният административен съд приема, че при допуснато със закон предварително изпълнение на административен акт е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК. Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е значително и трудно поправимо, поради което за всеки конкретен случай е необходимо извършване на преценка относно наличието на предпоставките за спиране. За да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести.

Съдът намира, че в случая са налице основания за спиране предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ.

Безспорно е, че наложената санкция е в значителен размер спрямо получаваните доходи от дейността на хотела с отпуснати средства по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ ОТ ПРСР 2007-2013г. Към искането за спиране на предварителното изпълнение не се представят доказателства относно твърдението, че е налице намаление в приходите от дейността на ЕТ. Независимо от последното, следва в тази връзка да се отчете, че през м. март 2020 г. в Република България е обявено извънредно положение, а към настоящият момент е налице обявена извънредна обстановка с оглед усложнената и усложняваща се ситуация с броя на заразени от COVID -19 лица. Тези обстоятелства не са обсъждани в оспорения АУПДВ и се явяват нови за производството и предвид размера на установеното публично държавно вземане са достатъчни, за да обосноват извод за реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за оспорващия. Действително, свързаната с предварителното изпълнение на АУПДВ /допуснато с чл. 27, ал. 8 ЗПЗП/ промяна в имуществото на адресата на акта е типична, предвидима и дължима вреда, но обявяването на извънредно положение, респ. извънредна обстановка променя обществено-икономическите условия, при които актът въздейства върху правната сфера на длъжника и това рефлектира върху интензитета на увредата и е основание тя да се квалифицира като тежка. Това засяга следващия от принципа на съразмерност /вж. чл. 6, ал. 2 АПК/ баланс на изпълнението и с него биха се засегнали законните интереси на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта. Предизвикваното с АУПДВ имуществено разместване ще причини тежки вреди за оспорващия освен в контекста на обявеното извънредно положение и заради значителния размер на установеното публично държавно вземане. Събирането на вземането в тази ситуация, ще затрудни стопанската дейност на жалбоподателя, а това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението. В този смисъл е практиката на ВАС по аналогични случаи изразена в Определение № 6042/26.05.2020 г. по адм. д. № 4097/2020 г. на състав на ВАС, първо отделение, Определение № 17017/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 14133/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение и Определение № 6295/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4403/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, Определение № 6472/02.06.2020  по адм. дело № 4134/2020г., Определение №10134/23.07.2020г. по адм.дело № 7204/2020г.и др.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

СПИРА предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №26/311/01170/01/04/01 с изх.№01-6500/8858 от 20.10.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, до приключване на производството по адм. дело № 257/2021г. по описа на Административен съд Хасково, с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: