Решение по дело №1682/2017 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 1 682 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на:

1. А.М.Д. следните суми:

- 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 5, връзка с чл. 212, ал. 3 и чл. 212, ал. 1, връзка с чл. 321, ал. 3, пр. 2, връзка с ал. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по досъдебно производство 1/2010 г. на ОСО при ОП-Ловеч, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) плюс законната лихва от 30.09.2014 г. до окончателното изплащане;

- 19 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 5, връзка с чл. 212, ал. 3 и чл. 212, ал. 1, връзка с чл. 321, ал. 3, пр. 2, връзка с ал. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по досъдебно производство 1/2010 г. на ОСО при ОП-Ловеч, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от плюс законната лихва от 30.09.2014 г. до окончателното изплащане;

- 830,00 лева разноски и 989,05 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ;

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на А.Д. срещу П.на Р.Б.:

1. иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 20 000,00 лева до пълния предявен размер от 250 000,00 лева;

2.  иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ изцяло.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

      

[5] А.Д. заявява в искова молба от 08.02.2017 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, което впоследствие е било прекратено. По това наказателно производство незаконно са били използвани специални разузнавателни средства.

 

[6] А.Д. твърди, че е претърпял следните вреди:

а) 250 000,00 лева неимуществени вреди от незаконното обвинение и прилагане на мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест;

б) 19 500,00 лева имуществени вреди от това, че не е получавал възнаграждение от евентуална негова работа за „М.“ ООД от 31.03.2010 г. до 12.05.2011 г., когато спрямо него са се изпълнявали мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест;

в) 50 000,00 лева неимуществени вреди от незаконното прилагане спрямо него на специални разузнавателни средства.

 

[7] Ответникът П.на Р.Б.(прокуратурата) не му е изплащала обезщетения. Затова ищецът моли съда да осъди П.да му изплати обезщетения за претърпените вреди (исковата молба, л. 4-22; определението на съда за прекратяването на производството по исковете спрямо други двама ответници, л. 318; уточнителната молба на ищеца, л. 321; определението за съда за прекратяване на производството по иска за вреди от неразумната продължителност на наказателното производство, л. 391).

 

2. На ответника

 

[8] П.е оспорила предявените искове. Тя е заявявала, че:

1. ищецът не е претърпял твърдените вреди;

2. исковете са погасени по давност. Затова ответникът моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 280-284 и л. 340-344).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че А. Д.е бил роден на *** г. От 01.11.2005 г. той е работил като изпълнителен директор на „М.“ ООД (допълнителното споразумение, л. 253). Към 29.12.2008 г. неговото брутно трудово възнаграждение е било 1 599,00 лева (пак там). На 18.05.2009 г. Община Ловеч е наградила „М.“ ООД с ежегодната награда „БИЗНЕСМЕН НА ГОДИНАТА“ в категорията предприятия (грамотата, л. 261). От 2006 г. дружеството е дарявало половината от необходимия хляб за кухнята за бедни в гр. Ловеч, отворена по инициатива на Ловчанската Света Митрополия (писмото, л. 260).

 

[10] На 30.03.2010 г. А.Д. е бил задържан за 24 часа (заповедта, л. 27). На следващия ден, 31.10.2010 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 5, връзка с чл. 212, ал. 3 и чл. 212, ал. 1 от НК (постановлението, л. 34). На 01.04.2010 г. той отново е бил привлечен като обвиняем, като е било добавено, че той е извършил описаните престъпления в съучастие (постановлението, л. 36). Впоследствие, към тази квалификация е била добавена и такава по 321, ал. 3, пр. 2, връзка с ал. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК – участие в организирана престъпна група за извършване на престъпления (постановлението, л. 37-39).

 

[11] На 16.04.2010 г. спрямо А.Д. е била взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража (определението, л. 140-142). Адвокат С.Г. е представлявал А.Д. в откритото съдебно заседание пред ВтАС на 16.04.2010 г. (протокола, л. 136-139). Адвокат Г. е представлявал А.Д. по наказателното производство и към 16.07.2010 г. (определението, л. 143-146).

 

[12] Липсват доказателствата съпругата на А.Д. да е била негов защитник по наказателното производство в периода 20.04.2010 г.-20.06.2010. Затова съдът приема, че тя не е била такава.

 

[13] Оправомощен за това орган е поискал разрешаването използването на СРС спрямо А.Д.. В съдържанието на искането е било описано, че А.Д. е бил извършил тежко престъпление, но различно от това, за което вече му е било повдигнато обвинение. На 20.04.2010 г. компетентния съд е разрешил използването спрямо А.Д. на СРС (секретния материал).

 

[14] Ищецът е бил с мярка за неотклонение задържане под стража до 04.04.2011 г., когато съдът я е заменил с домашен арест (определението, л. 172-174). На 12.05.2011 г. съдът е изменил мярката за неотклонение на парична гаранция (определението, л. 177-178). Ако от 30.03.2010 г. до 12.05.2011 г. А.Д. е можел да работи като изпълнителен директор на „М.“ ООД, той би получил 21 368,46 лева брутно трудово възнаграждение (13х1 599,00+(1599,00/22х8).

 

[15] На 12.07.2014 г. прокурор от Специализирана прокуратура е прекратил наказателното производство спрямо А.Д. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК – участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления (постановлението, л. 74-75). Срещу постановлението е бил подаден протест, но на 15.09.2014 г. СпНС е оставил протеста без разглеждане (определението, л. 77). На 30.09.2014 г. СпНС е постановил определение по чл. 369, ал. 2 от НПК, с което е прекратил наказателното производство по всички обвинения срещу А.Д. (определението, л. 78-79).

 

[16] Липсват доказателства А.Д. или защитниците му да са ставали причина за отлагане на насрочени процесуално-следствени действия. Затова съдът приема, че те не са ставали причина за това.

 

[17] Вследствие на воденото срещу него наказателното производство, А.Д. не е заболявал (заключението и показанията на вещите лице д-р М. и д-р Й., л. 410-418 и л. 420-421). Докато той е бил задържан под стража, му е липсвало семейството, а той също им е липсвал. Ищецът не е можел и да спортува. След освобождаването му, той трудно се е съсредоточавал върху нещата, които е правил. Съгражданите му в Ловеч са променили в отрицателна посока отношението си към него (показанията на свидетелите Д.и Р., л. 393-396). Наказателното производство срещу А.Д. е било отрицателно отразено в местните и национални медии, като името му е било свързано с бивши силови групировки (статиите, л. 263-268).

 

[18] А.Д. е заплатил: 800,00 лева за вещи лица (л. 312-313 и л. 400); 8 000,00 лева на адвокат (л. 23); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 370-373); 10,00 лева държавна такса (л. 3). Общо разноските му са за 830,00 лева и 8 000,00 лева за адвокат. П.не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

      

[19] А.Д. е предявил два иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – единият иск е за обезщетение за неимуществени вреди, а другият иск е за обезщетение за имуществени вреди. Той е предявил и иск по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[20] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

 

[21] Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Към тях спадат и тези, които са прекратени на основание чл. 369, ал. 2 от НПК (решения на ВКС: 295-2017-IV Г. О. по гр. д. 384/2017 г.; 248-2014-IV Г. О. по гр. д. 440/2014 г.; 291-2011-III Г. О. по гр. д. 109/2011 г.). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

      

[22] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[23] Съдът установи, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление. Съдът установи също, че наказателното производство срещу ищеца е било прекратено по причина, посочена в пар. …, а от него ищецът е претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди. Ответникът не е заплатил обезщетение на ищеца. Налице са предпоставките за уважаването на исковете.

 

1.1.    По размера на обезщетението за неимуществени вреди

 

[24] Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[25] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.           има ли разгласяване чрез медиите;

2.           има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.           конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.[1]).

 

[26] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[3].

 

[27] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4].  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

 

[28] Към момента на образуването на наказателното производство срещу А.Д., той е бил на 39 години. Престъплението по чл. 212, ал. 5 от НК се наказва с лишаване от свобода от 10 до 20 години. Наказателното производство срещу А.Д. е приключило в досъдебната фаза и е продължило четири години и пет месеца. Една година ищецът е бил задържан под стража. Наказателното производство срещу ищеца е било разгласявано в медиите. Докато ищецът е бил задържан под стража, му е липсвало семейството му, а той също им е липсвал. Ищецът не е можел и да спортува.  След освобождаването му той трудно се е съсредоточавал върху нещата, които е правил. Съгражданите му в Ловеч са променили в отрицателна посока отношението си към него.

 

[29] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри само едно решение на ВКС, с което той е определил обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал.  5 от НК, което е продължило осем месеца, протекло е само във фазата на досъдебното производство и е приключило на 27.12.2011 г. С него ВКС е определил обезщетение за неимуществени вреди от 7 000,00 лева за наказателното производство, приключило на 27.12.2011 г.[5].

 

[30] Съдът откри и решение на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 212, ал. 4 от НК. При него наказателното производство е било продължило шест години и три месеца, преминало е през досъдебна и съдебна фаза и приключило на 14.05.2012 г. Ищецът е бил задържан за 13 дни, той е бил публична личност и наказателното производство е било широко отразявано в медиите. САС е определил обезщетение от 35 000,00 лева[6].  ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението.

 

[31] Икономическата обстановка в страната от 2011 г. до 2014 г. се е променяла, но несъществено. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:

- 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[7] до 01.05.2012 г.;

- 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[8] до 01.01.2013 г.;

- 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[9];

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[10]. Увеличението на МРЗ от 27.12.2011 г. до 30.09.2014 г. е 25,93%, а от 15.05.2012 г. до 30.09.2014 г. е 17,24%.

[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. Съдът отчита тежестта на предвижданото наказание, както и продължителността на задържането под стража и на наказателното производство. Затова съдът приема, че 20 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Затова съдът осъжда П.да заплати на А.Д. 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска над тази сума до пълния предявен размер..

 

1.2.    По иска за имуществени вреди

 

[33] Съдът установи, че за периода на задържането под стража и домашния арест А.Д. е загубил 21 368,46 лева трудово възнаграждение. Ако той не е бил задържан под стража и не е бил под домашен арест е щял да получи това възнаграждение. А.Д. търси 19 500,00 лева. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 19 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2.           По иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ

 

[34] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ, държавата отговаря за действията на П.за вреди, причинени от незаконно използване на специални разузнавателни средства. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. спрямо ищеца П.да е използвала специални разузнавателни средства; 2. това да е било направено незаконно; 3. от това ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 4. П.да не е заплатила на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[35] Съдът установи, че спрямо ищеца са били използвани специални разузнавателни средства (СРС). Съдът следва да установи дали СРС са били използвани незаконно.

 

[36] Използването на СРС е незаконно и органът, отправил искането за използването им, отговаря за това, когато разрешението е било издадено без да са били налице законовите предпоставки. Такива предпоставки са:

- искането да е било за разследването на престъпление, за което е допустимо използването на СРС;

- искането да е било от надлежен орган;

- искането да е имало изискуемото от чл. 14 от ЗСРС съдържание. Държавата не отговаря за вреди поради издаването на разрешение за ползване на СРС, когато искането за разрешаването им е надлежно, защото съдът по иска за обезщетение не може да проверява вътрешното убеждение на органа по разрешаването (решение на ВКС 166-2018-IV Г. О. по гр. д. 4454/2017 г.).

 

[37] В случая искането е било за разследване на престъпление, за което е допустимо използването на СРС и е било от надлежен орган. То е имало и изискуемото съдържание. Действително, престъплението, описано в искането за разрешаване на СРС, е различно като изписана правна квалификация от това, за което вече е било повдигнато обвинение на А.Д., но и двете престъпления са тежки умишлени, каквото е било изискването на закона.

 

[38] Налице е и различие в описаните факти по извършване на престъплението. Това различие обаче, не е толкова съществено и е напълно оправдано предвид работния характер на постановлението за привличане на обвиняем и ранния етап от досъдебното производство, на което то и искането за използване на СРС са били изготвени. Ето защо съдът приема, че искането е било надлежно. Следователно не е било незаконно използването спрямо ищеца на СРС.

 

2. По разноските

 

[39] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 830,00 лева и е заплатил 8 000,00 лева на адвокат.

 

[40] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи иска на ищеца, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по делото, както и възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от иска. Съдът осъжда П.да заплати на А.Д. 830,00 лева разноски по делото. Съдът уважава исковете за 39 500,00 лева при предявен размер от 319 500,00 лева. Затова съдът осъжда П.да заплати на А.Д. 989,05 лева адвокатско възнаграждение (8 000,00х39 500,00/319 500,00). Адвокатското възнаграждение, което А.Д. е заплатил, не е прекомерно, защото 7 920,00 лева е минималното адвокатско възнаграждение, дължимо за искове с цена от 319 500,00 лева.

Съдия: