Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…14…..юни….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ…МАЙ..
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ДЕСИСЛАВА…ГЮЗЕЛЕВА,…като…разгледа
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…836…
по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№138/06.07.2018г, постановено във втора фаза на делбеното производство по
гр.д.№315/2016г. по описа на Районен съд-Л. , първоинстанционният съд е
постановил следното:
На основание чл.347 от ГПК СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за разделителен протокол
между Н.П.К. ***, ЕГН ********** и С.П.Т. с ЕГН ********** ***, при два самостоятелни дяла, както
следва:
ДЯЛ
ПЪРВИ: НИВА – представялаваща
имот с № 336012 в землището на с. Градище, с ЕКАТТЕ 17556, общ. Л. , обл.
Плевен, с площ от 5,961 дка, с начин на трайно ползване – нива, категория на
земята при неполивни условия – трета, в местността „НЕШКОВИЦА”, при граници и
съседи: имот № 000526, имот № 336046, имот № 336057, имот № 336013, имот № 001091, стойност на имота - 5663,25 лв.
ДЯЛ ВТОРИ:НИВА – представялаваща
имот с № 005034 в землището на с. В. , с ЕКАТТЕ 10080, общ. Л. , обл. Плевен, с
площ от 3,165 дка, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – трета, в местността „ДОВРУКА”, при граници и съседи: имот №
005035, имот № 005003, имот № 005002,
имот № 000057,стойност на имота - 3006,75 лв.
ЗА УРАВНЕНИЕ на дяловете дял
първи следва да заплати на дял втори сумата от 1328,25лв.
СЛЕД влизане на
решението в законна сила да се призоват съделителите на тези имоти - Н.П.К. и С.П.Т., за предявяване на
съставения проект за разделителен протокол и изслушване на въраженията им по
него.
На основание чл. 349 ал.2 от ГПК е ПОСТАВИЛ В ОБЩ ДЯЛ на Н.П.К. ***, ЕГН ********** и А.П.К. от с.гр.
и адрес, ЕГН ********** следния недвижим имот:
ИМОТ с
идентификатор № 43236.401.2994 в гр. Л. , обл. Плевен ул „Д-р П.Б. ” № 13, с
площ от 928 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, със стар планоснимачен №
2356, парцел ХVІІІ, кв. 59 с площ на поземления имот 928 кв.м., и застроена
площ 150 кв.м., включващ сграда с идентификатор № 43236.401.2994.1 със
застроена площ от 97 кв.м., брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна, сграда с идентификатор № 43236.401.2994.2 - със застроена площ от 30 кв.м. брой етажи
1, преднаначение – друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор №
43236.401.2994.3 – със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи 1, предназначение
– хангар, депо гараж, при съседи: 43236.401.2996, 43236.401.2995,
43236.401.2968, 43236.401.2969 и 43236.401.2972,стойността на имота - 29 400 лв.
ОСЪДИЛ е Н.П.К. ***, ЕГН ********** и А.П.К. от с.гр. и адрес, ЕГН **********
да заплатят на С.П.Т. с ЕГН ********** *** за уравнение на дяловете сумата от
12 862,50 лв. – стойност съответна на полагаемите й се идеални части от поставения в дял
на Н.К. и А.К. недвижим имот.
ОТХВЪРЛИЛ е искането на С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ против Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и А.П.К. /със сочени по-горе данни/ за заплащане по 85 лв. месечно за периода от 2001 г. до 2014 г.
включително като обезщетение за
ползване на притежаваните от Т. 7/16 идеални части от допуснатия
до делба недвижим имот, находящ се в гр. Л. на ул. „Д-р П.Б. ” № 13.
ОТХВЪРЛИЛ искането на С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ против Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и А.П.К. /със сочени по-горе данни/ за заплащане на сумата от 15.75 лв. от
ответниците, представляваща данък върху недвижимия имот и 43,85 лв. – такса
битови отпадъци за същия имот.
ОСЪДИЛ е Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и
да заплати на С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ сумата от 433 лв., представляваща ½ част от получения от Н.П.К. наем за съсобствената им нива с площ от 5,961
дка, имот № 336012, находяща се в землището на с. Г. за периода от стопанската
2004/2005 г. до 2011/2012 г. включително.
ОСЪДИЛ е Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и
да заплати на С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ сумата от 209,06 лв., представляваща ½ част от получения от Н.П.К. наем за ползването на съсобствената им нива с площ от 3,165 дка в м. Доврука –
имот № 005034 в землището на с. В. .
ОТХВЪРЛИЛ е искането на С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ против Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и А.П.К. /със сочени по-горе данни/ за заплащане на сумата от 1750 лв. за причинени вреди в
резултат на разрушаването
на сграда с
идентификатор № 43236.401.2994.5 била със застроена площ от 27 кв.м., брой
етажи 1, предназначение – постройка на допълващо застрояване, намирала се в
имот с идентификатор № 43236.401.2994 в гр. Л. , обл. Плевен, ул „Д-р П.Б. ” №
13 с площ от 928 кв.м.
ОСЪДИЛ е С.П.Т. /със сочени по-горе данни/ да заплати на Н.П.К. /със сочени по-горе данни/ и А.П.К. /със сочени по-горе данни/ за извършени от тях подобрения в имот с идентификатор № 43236.401.2994
в гр. Л. , обл. Плевен ул „Д-р П.Б. ” № 13 с площ от 928 кв.м. през периода от 2012 до
2016 г. включително,
сумата от 4984,53 лв. ЗА РАЗЛИКАТА над тази сума до сумата от 11 930,80 лв. - първоначално предявено искане по сметки е отхвърлил искането като неоснователно и недоказано.
НАПРАВЕНИТЕ деловодни разноски остават за всяка от страните така, както са направени.
С решение №188/05.10.2018г.,
постановено по гр.д.№315/2016г., РС-Л. е постановил следното:
На основание
чл.247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№138/06.07.2018г. по същото дело, като е допълнил диспозитива на решението,
като е осъдил Н.П.К. да заплати на С.П.Т., законна лихва върху сумата от 209.06лв,
представляваща ½ част от получения от Н.К. наем за ползване на
съсобствената им нива с площ 3.165дка в м.“Доврука“ в землището на с.В. ,
считано от 26.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
Отхвърлил е
направеното от С.П.Т. искане по чл.248 от ГПК за изменение на решение
№138/06.07.2018г- в частта за разноските.
На основание
чл.250 от ГПК е допълнил решение №138/, като е осъдил Н.П.К. да заплати на С. П.Т.
законна лихва върху сумата от 433лв., представляваща ½ част от получения
от Н.П.К. наем за съсобствената им нива с площ 5.961дка, находящ се в землището
на с.Г. е за периода от стопанската 2004/2005г. до 2011/2012г, вкл., считано от
26.03.2018г. до окончателното изплащане.
На основание
чл.250 от ГПК е допълнил решение №138/06.07.201(8г е отхвърлил искането на С.П.Т.
за осъждане на Н.П.К. и А.П.К. да й заплатят обезщетение за ползване на
притежаваните от Т. 7/16 идеални части от имота в гр.Л. , ул.“Д-р П.Б. “№13, по
85лв. месечно за периода от 01.01.2015г. до21.03.2017г., както и за законната
лихва върху тази сума, за периода от 2001г. до 21.03.2017г., като
неоснователно.
Срещу горните съдебни решения са постъпили общо 4бр.
въззивни жалби, подадени от страните, както следва:
Въззивна жалба,
Вх.№3430/25.07.2018г. по регистъра на РС-Л. , подадена от Н.П.К. и А.П.К.-
ответници в първоинстанционното производство, срещу Решение №138/06.07.2018г.
на РС-Л. , постановено по гр.д.№315/2016г. на ЛРС(л.3 и сл. от настоящето
дело);
Въззивна жалба,
Вх.№4081/07.09.2018г. по регистъра на РС-Л. , подадена от адв. В.А. от
САК-пълномощник на С.П.Т. – ищца в първоинстанционното производство, срещу
Решение №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. на ЛРС.(л.13 и сл.
от настоящето дело);
Въззивна жалба,
Вх.№4662/19.10.2018г. по регистъра на РС-Л. , озаглавена “допълнителна“, подадена от Н.П.К. и А.П.К., срещу Решение
№188/05.10.2018г, постановено по гр.д.№315/2016г. на ЛРС.(л.37 и сл.);
Въззивна жалба,
Вх.№4820/29.10.2018г- по регистъра на РС-Плевен подадена от адв. В.А. от
САК-пълномощник на С. П.Т., срещу Решение №188/05.10.2018г, постановено по гр.д.№315/2016г.
но ЛРС.(л.40 и сл.)
С оглед предмета
на обжалване, очертан от съдържанието на въззивните жалби, настоящият съдебен
състав приема, че въззивните жалби, подадени от всяка страна срещу
първоначалното рещение №138/06.07.2018г. и решение №188/05.10.2018г., следва да
се разгледат съвместно, поради връзката между тях.
І. По Въззивна жалба, Вх.№4081/07.09.2018г. по регистъра
на РС-Л. срещу Решение №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. на
ЛРС и Въззивна жалба, Вх.№4820/29.10.2018г- по регистъра на РС-Плевен, срещу
Решение _№188/05.10.2018г., постановено по същото дело, подадени от адв. В.А.
от САК – пълномощник на С. П.Т. – ищца в първоинстанционното производство:
С Въззивна жалба,
Вх.№4081/07.09.2018г., въззивната жалбоподателка С. П.Т., обжалва Решение №138/06.07.2018г.,в следните части: В
частта, в която неподеляемият жилищен имот е
възложен на основание чл.349,ал.2 от ГПК в дял на ответниците Н.К. и А.К.;
В частта, в която е отхвърлен иска й за
заплащане на обезщетение за ползване на съсобственя неподеляем жилищен имот в
размер на 85лв. месечно за периода от 29.05.2001г. до 21.03.2017г.; В частта, в която ответникът Н.К. е осъден да
й заплати обезщетение в размер на ½ част от получената от него наемна
цена за двата земеделски имота,
представляващи ниви в землищата на с.Г. и с.В. ; В частта, в която е отхвърлил
иска на жалбоподателката за заплащане на обезщетение за съборената сграда с
идентификатор 43236.401.2994.4 със застроена площ 52кв.м.; В частта, относно
присъдените суми за подобрения в полза
на ответниците; В частта относно разноските.
Въззивната
жалбоподателка, чрез процесуалния представител адв. В.А., твърди, че в
обжалваните части решението е неправилно и моли Окръжният съд да го отмени и
вместо него да постанови друго в съответствие с нейното становище. Излага
подробни оплаквания, които се свеждат до следното:
Не са налице
предпоставките на чл.349,ал.2 от ГПК за възлагане на неподеляемия жилищен имот
в дял на ответниците – съпрузите –Н.К. и А.К.. Последната няма качеството на
наследник. Освен това двамата не отговарят на условията за възлагане, тъй
като са притежавали друг жилищен имот в
гр.Летница, който са дарили на сина си. Н.К. като наследник не е направил
искане за възлагане на имота в негов дял.Прави искане неподеляемият делбен имот да бъде изнесен на публична
продан; Неправилно съдът не е присъдил в полза на жалбоподателката обезщетение
в размер на 85лв. месечно за ползване на нейната идеална част от жилищния имот, тъй като е установено, че
насрещната страна не й позволява да ползва част, съответна на наследствения й
дял, а целият имот се ползва от
ответниците; Съдът не е присъдил претендираната законна лихва върху присъдената
сума в размер на ½ от наемната цена, получена от Н.К. за двете съсобствени ниви; Неправилно съдът е
приел, че сграда с идентификатор 43236.401.2994.4 се е саморазрушила и не е
присъдил обезщетение на жалбоподателката; Неправилно съдът е уважил претенцията
на ответниците за подобрения в съсобствения имот, като не е доказан периода на
извършването им; Съдът неправилно е
определил разноските, като не е съобразил основанието и размера им.Прави
се искане, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на въззивната
жалбоподателка разноски за първа инстанция в размер на 908.05лв.
С въззивна жалба
Вх.№4820/29.10.2018г., въззивната жалбоподателка С.П.Т., обжалва Решение
№188/05.10.2018г., в следните части: В частта, в която е отхвърлен предявения
от не иск за заплащане от двамата ответници на обезщетение за ползваните от
тях на принадлежащите й 7/16 идеални части от съсобствения недвижим имот в
размер на 85лв. месечно; В частта относно разноските по делото. Жалбоподателката
моли в обжалваните части решението да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което ответниците да бъдат осъдени да й заплатят обезщетение в размер
на 85лв. месечно за ползване на съсебствения имот, считано от 01.01.2015г. до21.03.2018г., тъй като и до
сега същата не може да използва делбения имот.
Ответниците Н.П.К.
и А.П.К. са подали отговори и на двете въззивни жалби, съответно
Вх.№4337/28.09.2018г.(л.31 и сл.) и Вх.№5139/19.11.2018г.(л.48), в които
заявяват, че въззивните жалби са неоснователни и предлагат ОС-Плевен да
потвърди съдебните решения в
обжалваните части.
Плевенският
окръжен съд, настоящият съдебен състав, в качеството на въззивна инстанция,
като провери обжалваното решение с оглед
на оплакванията и сочените нарушения в двете въззивни жалби, приема за установено следното:
Въззивна жалба, Вх.№4081/07.09.2018г. по регистъра на РС-Л.
, подадена от С. П.Т. срещу Решение
№138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. на ЛРС, е ДОПУСТИМА като
подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
при наличие на правен интерес. Разгледа по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивна жалба, Вх.№4820/29.10.2018г по регистъра на РС-Плевен, подадена от С. П.Т. срещу Решение
№188/05.10.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. на ЛРС, е ДОПУСТИМА като
подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
при наличие на правен интерес. Разгледа по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд
разглежда по отделно всяко от оплакванията, при което приема следното:
Относно възлагането на неподеляемия жилищен имот на
основание чл.349,ал.2 от ГПК:
С влязло в сила
съдебно решение №146/07.08.2017г., постановено по гр.д.№315/2016г. по описа на
РС-Л. , е допусната съдебна
делба
и между ищцата С.П.Т.(понастоящем въззивна жалбоподателка) и ответниците Н.П.К. и А.П.К.( понастоящем ответници по
въззивната жалба) на поземлен имот с идентификатор 43236.401.2994, находящ се в гр. Л. на
ул. „Д-р П.Б. ” № 13 с площ от 928 кв.м., заедно с построените в него жилищна
сграда, лятна кухня и гараж при 16 равни дяла, от които 7 дяла за ищцата, 7
дяла за ответника Н.П.К. и 2 дяла общо за ответниците Н.П.К. и А.П.К..
С обжалваната част
на Решение №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. на РС-Л. , на основание чл. 349 ал.2 от ГПК е ПОСТАВИЛ В ОБЩ ДЯЛ на Н.П.К. ***, ЕГН ********** и А.П.К. от с.гр.
и адрес, ЕГН ********** допуснатия до делба неподеляем жилищен имот с идентификатор № 43236.401.2994 в гр. Л. , обл. Плевен ул „Д-р П.Б. ” № 13, с площ от 928 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, със
стар планоснимачен № 2356, парцел ХVІІІ, кв. 59 с площ на поземления имот 928
кв.м., и застроена площ 150 кв.м., включващ
сграда с идентификатор № 43236.401.2994.1 със застроена площ от 97 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор № 43236.401.2994.2 - със застроена площ от 30 кв.м. брой етажи
1, преднаначение – друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор № 43236.401.2994.3 – със застроена площ от
23 кв.м., брой етажи 1, предназначение – хангар, депо гараж, при съседи:
43236.401.2996, 43236.401.2995, 43236.401.2968, 43236.401.2969 и 43236.401.2972,
на стойност 29 400
лв., като е осъдил Н.П.К. ***, ЕГН ********** и А.П.К.
от с.гр. и адрес, ЕГН ********** да заплатят на С.П.Т. с ЕГН ********** *** за уравнение на дяловете сумата от
12 862,50 лв. – стойност съответна на полагаемите й се идеални части
от поставения в дял на Н.К. и А.К. недвижим имот.
Въззивният съд приема, че в частта, в която неподеляемия
жилищен имот е възложен в дял въззиваемите Н.К. и А.К., на основание
чл.349,ал.2 от ГПК, обжалваното решение е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Относно
валидността и допустимостта на решението
във въззивната жалба се не излагат оплаквания, е въззивният съд съгласно
правомощията му по чл.269 от ГПК, не констатира пороци, които да обуславят
нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на решението, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.349,ал.2 от ГПК, съответстващ на чл.288,ал.3 от ГПК(отм), ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари. Когато
няколко съделители отговарящи на условията по изречение първо, предявят
претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който
предложи по-висока цена. Какви са данните в процесния случай? – Допуснатият до
делба неподеляем имот в гр.Л. , съставлява жилище. Искане за поставяне в общ
дял са направили съпрузите Н.П.К. и А.П.К..Първият
притежава 7/16 идеални части от имота на основание наследяване на родителите му
– П.К. и Д.Д. , а двамата притежават
2/16 идеални части, на основание продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД,
извършено възмездно от наследницата Р.М.В. в полза на Н. П. К..Към момента на
откриване на наследството, двамата съделители са живели в наследствения имот;
Към момента на извършване на делбата не притежават друго жилище.Липсва конкуриращо
искане от друг съделител за възлагане на
неподеляемото жилище. При тези данни, въззивният съд споделя становището на
първоинстанционния, че са налице предпоставките на чл.349,ал.2 от ГПК за
възлагане на неподеляем наследствен жилищен имот в полза на ответниците по
въззивната жалба – съпрузите Н.К. и А.К..
Оплакванията,
изложени във въззивната жалба са неоснователни. Същите са обсъдени в
обжалваното решение и изводите на РС се споделят напълно от настоящия състав.
Независимо от това, въззивният съд обсъжда същите като приема следното: Вярно
е, че възлагане при условията на чл.349,ал.2 от ГПК може да се извърши само,
когато съсобствеността възниква от
наследяване, а не от смесен фактически състав.В процесния случай е безспорно,
че съсобствеността е възникнала от наследяване на родителите на страните. В
резултат на това, както е прието с решението по допускане на делба,
въззивницата С.Т. и въззиваемият Н.К.
притежават по 7/16 идеални части всеки един. Двамата ответници, които са
съпрузи (Н. и А. К. ) притежават 2/16 идеални части, на основание продажба на
наследство като съвкупност от права и задължения, извършено от наследницата Р.М.В.
в полза на Н.П.К.. С влязлото в сила съдебно решение по допускане на делба,
съдът е приел, че поради възмездния характер на договора за продажба на
наследство по чл.212 от ЗЗД, собственик на прехвърлената идеална част от
наследството е станал не само наследникът- купувач Н.К., но и неговата съпруга-
А.К..
С ТР № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС се приема, че комбинирана (смесена съсобственост) е тази, която е
възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр. прекратена
съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.
При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася на
публична продан, за да може съсобствениците да получат най- справедливо парично
възмездяване. В последващата съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, се допълва схващането за т. н. комбинирана съсобственост, като се
посочват и случаите, когато такава съсобственост не е налице. Така в р. № 239 от 6.08.2012 г.
по гр. д. № 81/2011 г. на I г. о. се възприема, че когато вещта е била в режим
на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не
възникна смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл.
14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг получаваше само
своя дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследяваше от
децата. Приема се също така, че когато наследниците извършат помежду си
разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната
сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в
съсобствеността на някой от наследниците.
С решение. № 86/ от 9.03.2012 г.
по гр. д. № 1100/2011 г. на II г. о. е прието, че разпоредителните сделки между
сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава
наследствен за всички тях, в съсобствеността не участват трети за наследството
лица, а и в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един
наследниците. В същия смисъл е и Решение №18/27.02.2013г. на ВКС, постановено
по гр.д.№572/2012г. на Іг.о. и много други.
Както беше
посочено по-горе, съсобствеността между съделителите е възникнала в резултат на
наследяване на техните родители и последваща продажба на наследство от
неучастващата във втората фаза по делото наследница Роза Василева в полза на
въззиваемия Н.К.. Следователно, в смисъла на цитираната практика на ВКС,
наследственият характер на съсобствеността не се е променил, което
позволява делбата да се извърши чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, както е сторил РС-Л. с обжалваната
част на решението.
Без значение за
изхода на производството по възлагане на неподеляем жилищен имот е
обстоятелството, че преди това въззиваемите Н.К. и А.К., са отчуждили в полза
на сина си друг жилищен имот. – От доказателствата по делото е установено, че
към момента на заявяване искането за
възлагане, тези съделители не са имали друго жилище. Обстоятелството, че са
отчуждили друг жилищен имот, би могло
да се преценява ако по делото са налице конкуриращи искания за възлагане, но в
процесния случай въззивницата не е направила искане за възлагане. (Освен това е
установено, че жилището на въззиваемите, което са ползвали още приживе на
наследодателя, е именно неподеляемият
жилищен имот, а не отчужденият, който се намира в друго населено место)
Обстоятелството,
че ответницата по въззивната жалба няма качеството на наследник по закон, също
е без значение, тъй като съделителят Н.К. има качеството на наследник по закон
и на купувач на наследство, и той е направил искане за възлагане на
неподеляемия имот в общ дял със съпругата му.Впрочем, винаги в хипотезата на
възлагане на неподеляем имот, придобитата
идеална част, за която се заплаща уравнение, става СИО на съделителя, комуто се
възлага и на неговия съпруг.
По изложените
съображения, в частта относно възлагането на имота и присъдените суми за
уравнение на дяловете, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Относно частта, в която е отхвърлен иска на С.Т. за
заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения неподеляем жилищен имот в
размер на 85лв. месечно за периода от 29.05.2001г. до 21.03.2017г.:
В открито съдебно
заседание, проведено на 26.03.2018г. е приета молба, подадена от пълномощника
на ищцата С.Т. - адв. Й.Я. , чрез която по реда на чл.346 от ГПК срещу ответниците ( и ответници по въззивната
жалба) Н. и А.К., е предявен иск с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС,
последните да бъдат осъдени да заплатят месечен наем по 85лв. за ползване на
7/16 идеални части, считано от датата на писмено поискване 29.05.2001г. до
21.03.2017г.
В същото съдебно
заседание, пълномощникът на ответниците – адв. Ст.Г. е направил възражение за
изтекла погасителна давност.
С първоначалното
Решение №138/06.07.2018г. съдът е отхвърлил иска за заплащане
на наем по 85лв. месечно периода от 2001г. до 2014г., а с Решение
№188/05.10.2018г., на основание чл.250 от ГПК е допълнил същото, като е отхвърлил иска и за наем от 85лв.
месечно за периода от 01.01.2015г. до
21.03.2017г., както и за законната лихва върху претендираната сума.
В частите, в които
е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за ползване по чл.31,ал.2 от ЗС, обжалваните
решения са валидни, допустими и частично правилни.
Въз основа на
данните по делото, съдът приема, че след смъртта на общия наследодател П.К., наследственият имот е ползван от ответниците,
като тяхно жилище. Наред с жилищната сграда, същите са ползвали дворното място,
стопанските постройки и гаража.Установеното от някои свидетели обстоятелство,
че ищцата С.Т. в предходни години е ходила на гости и е приемана от
ответниците, не означава, че същата е имала възможност да ползва съсобствения
имот като свой.
С нотариална
покана, приложена към исковата молба, ищцата е отправила искане към ответниците
за заплащане на обезщетение за ползване на
делбения имот, включващ дворно
място, къща и стопански сгради в размер на 100лв. месечно.( В обжалваните
решение, претендираното месечно обезщетение е посочено на 85лв.)Нотариалната покана е връчена на
ответниците от нотариус Х.К. с район на действие РС-Л. , на 29.05.2001г.(л.32
от първи том на нотариалното дело) Не се твърди и не са представени
доказателства ответниците да са заплащали претендираното обезщетение.
Вещото лице инж.
С.С. е дала заключение, че пазарната наемна цена за ползване на съсобствения недвижим имот,
включващ дворно място, жилищна сграда, гараж, спомагателни постройки, за 7/16 части е следният: За периода от 29.05.2001г. до
01.12.2015г., когато е разрушена една от спомагателните постройки –
10865.56лв.; За периода от 01.12.2015г. до 21.03.2017г. – 922.77лв. В експертизата не е посочен
размерът на пазарния наем за един месец, но в резултат на изчисления същият
може да се определи около 60лв., т.е. по-малко от претендираната сума в размер
на 85лв. месечно.
Въз основа на
текста на нотариалната покана, представена от ищцата, настоящият съдебен състав
приема, че същата е заявила обезщетението за ползване по чл.31,ал2 от ЗС като
периодично плащане. С оглед възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност за периодичните плащания по
чл.111 от ЗС, съдът възприема, че ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят обезщетение, в размер сбора от дължимите плащания
съгласно заключението на вещото лице за период, считано три години, преди
предявяване на иска по чл.436 от ГПК ( 26.03.2018г.) а именно от 26.03.2015г.
до посочената дата 21.03.2017г., когато
се признава, че ищцата е получила ключ.
За периода от
01.12.2015г. до 21.03.2017г., вещото лице е дало заключение, че дължимата сума
за обезщетение в размер на 7/16 от пазарния наем за целия имот, е в размер на
922.77лв. Въз основа данните в заключението за целия период от 29.05.2001г. до
01.12.2015г. , съдът определя обезщетението за периода от 26.03.2015г. до
01.12.2015г. в размер на 477.23лв. Общо за времето от 26.03.2015г.( три години
преди предявяването на иска) до 21.03.2017г.( когато е получен ключ от имота)
дължимото обезщетение е в размер на 1400лв., ведно със законната лихва, считано
от 26.03.2018г. до окончателното изплащане. За периода 29.05. 2001г. до
26.03.2015г., както и за законната лихва, считано от 2001г., искът следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез давност.
Пред вид
изложеното,Решение №138/06.07.2018г., следва да де отменено, в частта, в която
е отхвърлен предявеният по реда на
чл.346 от ГПК, от ищцата С.Т. против ответниците Н.К. и А.К., иск с правно
основание чл.31,ал.2 от ЗС за сумата от 477.23лв., представляваща обезщетение
за ползване на 7/16 идеални части от
делбения имот в гр.Л. за периода от 26.03.2015г. до 01.12.2015г., а Решение
№188/05.10.2018г. следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният
между същите страни по чл.346 от ГПК, иск
с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за сумата от 922.77лв. – обезщетение за
ползване на делбения имот за периода от 01.12.2015г. до 21.03.2017г., и в
частта относно законната лихва, вместо което в отменената част на двете решения
( първоначално и допълнително), да бъде постановено друго, с което Н. К. и А.К. бъдат осъдени солидарно да заплатят
на С.Т. на основание чл.31,ал.2 от ЗС сумата от 1400.00лв., представляваща
обезщетение за ползване на 7/16 идеални
части от съсобствения наследствен жилищен имот в гр.Л. , ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска
- 26.03.2018г. до окончателното изплащане.
Върху присъдената сума от 1400.00лв., ответниците по иска
следва да заплатят по сметка на ОС-Плевен д.т. от 56.00лв.
В останалата част
– в която е отхвърлен искът за обезщетение за периода преди 26.03.2015г., и в
която е отхвърлено искането за законна лихва, обжалваните решения като правилни
следва да бъдат потвърдени.
Настоящият съдебен
състав приема, че не е предмет на установяване
по делото дали след 21.03.2017г., когато е получила ключ, ищцата е имала
реален достъп до имота, тъй като по реда на чл.436 от ГПК не е заявена
претенция за обезщетение за този период.
Относно
частта, в която ответникът Н.К. е осъден да
заплати обезщетение в размер на ½ част от получената от него
наемна цена за двата земеделски имота,
представляващи ниви в землищата на с.Г. и с.В. :
В тази част
въззивната жалба срещу решение №138/06.07.2018г. има характера на молба за
постановяване на допълнително решение. Оплакванията на въззивната
жалбоподателка са, че присъждайки
обезщетение за ползване от ответника Н.К. на наследствените ниви,
съдът не е присъдил законната лихва. От данните по делото се установява, че с
Решение №188/05.10.2018г., на основание чл.250 от ГПК, съдът е присъдил и
законната лихва върху присъдената в
полза на въззивницата сума.
Относно обезщетение за съборената страда с идентификатор
43236.401.2994.4:
В исковата молба
по сметките на основание чл.436 от ГПК, ищцата С.Т. твърди, че без нейно знание
и съгласие през 2015г., ответниците са
разрушили намиращата се в имота сграда на допълващото застрояване с горния
идентификацонен номер и застроена площ 52кв.м., с което са намалили стойността
на имота. Прави се искане да бъдат осъдени ответниците да й заплатят
обезщетение в размер на 1750лв., съответстваща на нейния дял от разрушената сграда.
Ответниците, чрез
пълномощника адв. Ст.Г., са заявили в о.с.з., проведено на 26.03.2018г., че
въпросната постройка се е саморазрушила, поради което за нея не дължат
обезщетение.
Въззивният съд,
като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
В наследствения
делбен имот е съществувала постройка с идентификационен номер 43236.401.2994.4
и застроена площ 52кв.м., с характер на сграда на допълващото застрояване. От
показанията на свидетелите Б. В. и П. П. се установява, че в нея са гледани животни и са съхранявани въглища..
Същата е била паянтова, изградена от
бракувани материали.Покривната конструкция е изгнила и постройката се е срутила, а ответниците са
разчистили материалите. На 09.12.2015г. ответникът е подал заявление до
СГКК-Плевен за заличаване на сградата поради събаряне.
Съгласно
заключението на вещото лице инж.С.С. , пазарната стойност на разрушената сграда
е 3700лв.
При така
установените фактически положения, въззивният съд приема, че заличената през м. декември 2015г сграда на
допълващото застрояване в имота, е
била нестабилна, изградена от дефектни материали, и с времето се е саморазрушила, което е наложило
ответниците са разчистят терена, върху който се е намирала. Пред вид
състоянието й, не може да се приеме, че с нейното премахване е намаляла стойността
на имота. Няма данни по някакъв начин оветниците да са се възползвали от
остатъчните материали, тъй като свидетелите установиха, че същите са били
негодни. Поради това претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение в размер на сума, съответна на
идеалната й част от имота, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Вярно
е, че вещото лице е дало заключение за пазарна стойност, но в тази част то не
може да бъде възприето, тъй като е изготвено въз основа на предполагаемо
състояние съобразно вида на сградата и
нейната квадратура, а не с оглед действителното състояние, установено от
свидетелите В. и П..
В частта, в която
е отхвърлена исковата претенция по чл.346 от ГПК относно обезщетение за стойността на съборената сграда, обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията на ответниците за заплащане на
подобрения в съсобствения имот:
Въззивната
жалбоподателка С.Т. е била ответница по иск, предявен по реда на чл.346 от ГПК
от ответниците Н.К. и А.К., за извършените в имота подобрения, който е уважен
частично от първата инстанция.
От показанията на
свидетелите Б. В. и П. П. е установено,
че претендираните подобрения
действително са извършени от
ищците по иска в периода след
смъртта на общия наследодател. Неоснователно е твърдението на въззивницата, че такива не са извършени, тъй
като противоречи на събраните по делото доказателства. Не е вярно, че същите са
били изградени приживе от наследодателя. – Дори някои от тях да са
съществували, ищците са ги изградили
отново, осъвременявайки ги с оглед променените
стандарти, новите строителни материали и нужди на хората.
Възражението на
въззивницата, че вземането на ищците за подобрения е погасено по давност, е
неоснователно. – Същите са извършвали подобрения в съсобствения имот , в който
живеят продължително време, без някой да им е
спорил за това. Техният правен интерес да искат заплащане на подобренията,
възниква след като ищцата е инициирала
производство за съдебна делба. От това следва, че давностният срок, с
който вземането би се погасило, не е изтекъл.
Относно разноските:
По това оплакване,
въззивният съд ще се произнесе, след като прецени изхода по всичките въззивни
жалби, подадени от спорещите страни срещу първоначалното и допълнителното
решение.
ІІ. По въззивна
жалба Вх.рег.№3430/25.07.2018г.,срещу Решение №138/06.07.2018г. на РС-Л. ,
постановено по гр.д.№315/2016г. и по Допълнителна въззивна жалба № 4662/19.10.2018г.,
срещу Решение №188/05.10.2018г., постановено по същото дело, подадени от
въззивните жалбоподатели Н.П.К. и А.П.К. – ответници в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника адв. Ст.Г. ***:
С въззивна жалба
Вх. Рег.№3430/25.07.2018г., въззивнвите жалбоподатели Н. и А. П. ( ответници в
първиинстанционното производство) обжалват Решение №138/06.07.2018г. в следните
части: В частта, в която е
отхвърлен предявеният от тях по реда на чл.346
от ГПК иск по сметки за извършените подобрения в делбения жилищен имот в гр.Л. ;
В частта, в която не е присъдено обезщетение за някои от извършените
подобрения; В частта, в която Н.К. е
осъден да заплати на С.Т. ½ от получения наем за двата земеделски имота,
представляващи ниви м землището на с. Г. и с.В. ; Относно разноските.
С допълнителна
въззивна жалба Вх.рег.№4662/19.10.2018г., въззивните жалбоподатели Н. и А. К. ,
обжалват Решение №188/05.10.2018г., в частта, с което на основание чл.250 от ГПК е допълнено Решение №138/06.07.2018г., като Н.К. е осъден да заплати на С.Т.
законната лихва върху сумите, представляващи ½ от получения от него наем
за две ниви в землищата на с.Г. и с.В. .
Въззивните
жалбоподатели твърдят, че в обжалваните части двете съдебни решения са
неправилни и молят Окръжният съд да ги отмени. Излагат следните оплаквания:
Неправилно съдът е
присъдил подобрения в размер на по-малката
сума от стойността на извършените подобрения и сумата , с която се е
увеличила стойността на имота в резултат на подобренията. Считат, че
подобренията следва да им се присъдят по
по-високата сума, каквато в случая е стойността на подобренията – 20681.12лв.
За тях ответницата трябва да заплати 7/16, което съответства на 9047.99лв., ведно
със законната лихва, считано от подаването на молбата.
Неправилно съдът е
изключил от присъдената сума стойността на аплиците, комарниците, поставените
тръби за напояване по мотив, че същите не увеличават стойността на имота.
Неправилно съдът е приел, че подмяната на парната инсталация и на корозираните
части и кранове, не представлява подобрение; Неоаабосновано е приел, че
дървеният навес е незаконна постройка и не подлежи на присъждане като
подобрение.
Неправилно въззивният жалбоподател Н.К. е осъден да
заплати на въззиваемата С.Т. ½ идеална част от наема, тъй като същият
своевременно е направил възражение за изтекла тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД- Наемът се претендира за периода 204/2005г. и 2011-2012г, а искът е
предявен през 2018г. При положение, че не се дължи главницата, не се следва и
законната лихва върху претенцията за наем.
Ответницата по
двете въззивни жалби С.Т.,чрез пълномощника К.Т. (син), е подала писмени отговори, в които е
изразила становище за неоснователност на двете въззивни жалби:
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваните решения с оглед оплакванията, изложени
във двете въззивни жалби, приема
за установено следното:
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА Вх.рег.№3430/25.07.2018г., подадена срещу
Решение №138/06.07.2018г. на РС-Л. , постановено по гр.д.№315/2016г. от Н.П.К. и А.П.К., е ДОПУСТИМА като подадена
в срок, от надлежни страни,у срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА Вх.рег.№4662/19.10.2018г.,
подадена срещу Решение №188/05.10.2018г. на РС-Л. , постановено по
гр.д.№315/2016г. от Н.П.К. и А.П.К., е ДОПУСТИМА като подадена в срок, от надлежни страни,у
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, а
разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд като разгледа по отделно всяко
от оплакванията, приема за установено следното:
Относно претендиранте
подобрения в делбения имот:
В първото по
делото заседание след допускане на делбата, настоящите въззивница са предявили
по реда на чл.346 от ГПК срещу
въззиваемата С.Т., иск по сметки, за заплащане на подобрения в жилищния имот в
гр.Л. , с цена 11930.80лв
С обжалваното
съдебно решение, РС-Л. е осъдил ответницата по иска да заплати на ищците(
понастоящем въззивници) за извършените от тях подобрения сумата от
4984.53лв., като за разликата до 11930.80лв. е отхвърлил иска като неоснователен.
Въззивният съд приема, че в частта, в която е отхвърлен
иска за подобренията,
обжалваното решение е частично правилно.
От показанията на свидетелите Б. В. и Д. П. е
установено, че претендираните подобрения в съсобствения имот, са извършени от
ищците – съпрузите Н. и А. П.в периода след 2012година.
Вещото лице инж. С.
С. е дала заключение, че стойността на всички претендирани подобрения е
20681.12лв. Увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения
е 15961.65лв.
В правната теория
и съдебната практика, в зависимост от правното качество на подобрителя,
извършените подобрения се заплащат или
със сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на
извършването им, или по-малката сума от
стойността на извършените подобрения и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота.
В процесния случай
съдът посочва, че ищците по иска( въззивници
сега) в качеството си на съсобственици са владелци на собствените си
идеални части и държатели относно частта на ответницата С.Т.. Тъй като сумата,
с която се е увеличила стойността на имота е по-малка от тази, представляваща
разходи за подобрения, съдът посочва, че е без значение основанието, на което се присъждат
разноските, тъй като във всички случай същите следва да се присъдят съобразно
по-малката сума, с която се е увеличила стойността на имота, а именно
155961.65лв.
Тъй като
ответницата по иска притежава 7/16 идеални части от имота, последната следва да
заплати сума, съответна на тази част, а именно 6983.23лв.
От изложеното е
видно, че въззивният съд достига до правни изводи, които са различни от тези на
първоинстанционния, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която отхвърлен иска по чл.346 от ГПК за сумата от 1998.70лв., представляваща разлика
между присъдената от РС сума от 4984.53лв. и сумата от 6983.23лв, която според
ОС следва да се присъди. В отменената част следва на основание чл.271 от ГПК да
се постанови друго решение, с което
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищците още сумата от
1998.70лв., за подобрения съобразно
увеличената стойност на имота,( или общо
подобрения за 6983.23лв.) ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска – 26.03.2018г. до окончателното изплащане.
В останалата част,
в която е отхвърлен иска за подобрения за разликата над 6983.23лв., обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Няма законно
основание в полза на ищците да бъдат присъдени суми за подобрения съгласно
тяхната пазарна стойност, тъй като в чл.72-чл.74 от ЗС законодателят предвижда възможност или да се присъди сумата, с която
се увеличава стойността на имота, или по-малката стойност от тази ,с която се
увеличава стойността на имота и разходите по пазарни цени за одобренията.
Въззивният съд
намира, че върху присъдената сума ответницата не дължи д.т., тъй като
стойността на подобренията е включена в стойността на делбения имот.(В този
смисъл е Инструкция №18/14.10.1992г. относно прилагане на Тарифа за държавни
такси…., която не е отменена и понастоящем.)
Относно не присъждане на някои подобрения:
Първоинстанционният
съд неправилно от една страна е приел, че подобренията следва да се присъдят
съобразно сумата, с която се увеличава стойността на имота, а от друга е
изключил стойността на някои от тях. – Вещото лице е дало заключение за
пазарната стойност на подобренията
съобразно разходите за извършването им и заключение за стойността с която се
увеличава стойността на имота в резултат на тяхното извършване, като втората
сума в случая е по-малка. Във варианта, в която се определя увеличената
стойност на имота се изключват подобренията, които не увеличават стойността,
поради което не се налага повторното им изключване, както е процедирал РС. Този
порок е отстранен по-горе, като въззивният съд присъжда в полза на ищците сума,
равна на дела на ответницата от сумата, с която се увеличава общо цената на
имота съгласно заключението на техническата експертиза.
Относно претенцията за ½ част от получавания наем
за ползваните земеделски земи:
В първото по
делото заседание, ищцата, понастоящем въззиваема С.Т. е предявила срещу
настоящия въззивник Н.П.К., иск по чл.346 от ГПК за заплащане на ½ част от наема, който
същият е получил за съсобствените два земеделски имота: Сумата от 433лв.,ведно
със законната лихва, представляваща наем, пол,учен от ЕТ“ В.В. “-96 за периода
от стопанската 2004/2005г-. до стопанската 2011-2012г- за нива с площ 5.961дка, находяща се в землището на
с.Градище, м.“Нешковица“, представляваща ½ от получената сума общо ос
866лв.; Сумата от 150лв.- полагащата й
се част от заплатен наем от ЕТ“П.****“ за съсобствената нива от 3.165дка,
находящ се в землището на с.В. , м.“Доврука“
В първото по
делото заседание, след допускане на делбата, проведено на 26.03.2018г.,
ответникът по иска, чрез пълномощника адв. Ст.Г. *** , е направил възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност съгласно чл.111 от ЗЗД.
С обжалваното
решение №138/06.07.2018г., първоинстанционният съд е осъдил ответника( понастоящем въззивник) Н.П.К. да
заплати на ответницата( понастоящем въззиваема) С.Т. следните суми: 433 лв., представляваща ½
част от
получения от него наем за съсобствената им нива с
площ от 5,961 дка, имот № 336012, находяща се в землището на с. Г. за периода
от стопанската 2004/2005 г. до 2011/2012 г. включително; 209,06 лв.,
представляваща ½ част от получения от Н.П.К. наем за ползването на съсобствената им нива с площ от 3,165 дка в м. Доврука –
имот № 005034 в землището на с. В. .
С допълнителното
Решение №188/05.10.2018г., е осъдил ответника да заплати на основание чл.250 от ГПК законната лихва
върху горните суми, считано от подаването на иска – 26.03.2018г. до
окончателното изплащане.
Въззивният съд
съгласно правомощията му по чл. 269 от ГПК, приема, че в частта, в която ответникът по иска е осъден да заплати на
ищцата сумата от 59.06лв., представляваща разлика от 150лв. до 209.06лв. – наем
за нива в м.“Доврука“ в землището на с.В. , Решение №138/06.07.2018г. е
недопустимо, като постановено по непредявен иск и конкретно „плюс петитум“.-
Както беше посочено, искът за заплащане на наем
за този имот е с цена 150лв.-л.327( втора страница от
първоинстанционното дело) . Въззивният съд не откри да е допуснато изменение на
иска при условията на чл.214 от ГПК. Нещо повече, сумата е присъдена като част от наем за бели петна, съгласно
документа на л.469 от делото, какъвто иск не е предявяван. Поради това, в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата по иска с правно
основание чл.346 от ГПК, сумата от 59.06лв., представляваща разлика от 150лв.
до 209.06лв., обжалваното Решение №138/06.07.2018г., следва да бъде обезсилено на основание чл.270 от ГПК
като недопустимо. Също така допълнителното Решение №188/05.10.2018г. следва да
бъде обезсилено в частта, в която е присъдена законна лихва върху сумата от
50.09лв.
Относно
претендираната сума от 433лв.,ведно със законната лихва, представляваща наем,
получен от ЕТ“ В.В. “-96 за периода от стопанската 2004/2005г-. до стопанската
2011-2012г- за нива с площ 5.961дка,
находяща се в землището на с.Градище, м.“Нешковица“, представляваща ½ от
получената сума общо ос 866лв, въззивният съд приема, че вземането на ищцата е
погасено с изтичането на тригодишния давностен срок за периодични плащания
съгласно чл.111 от ЗЗД, тъй като се претендират суми, получени през периода
2004-2012г., а искът е предявен през 2018г. Нещо повече, изтекла е и общата
петгодишна погасителна давност съгласно 110 от ЗЗД. При това положение, в
частта, в която Н.К. е осъден да заплати на С.Т. сумата от 433лв.
представляваща ½ от получен наем за периода до 2912г., обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се
отхвърли иска с цена 433лв. като неоснователен, поради настъпила погасителна
давност.
Относно
претендираната сума от 150лв. представляваща ½ част от получения от Н.П.К. наем за ползването на съсобствената им нива с площ от 3,165 дка в м. Доврука –
имот № 005034 в землището на с. В. , за периода от 2001г. до 2017г,
съдът констатира следното: съгласно
представената справка от наемателя ЕТ“П.****“ на л.402 от първоинстанционното дело за този имот е
извършено следното плащане: От 2004г. до 2011г. – за пет стопански години, наемът е получаван от
ответника Н.К.. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, вземането
на ищцата за ½ част от тези суми е погасено по давност; За стопанските
2011/2012 и 2012/2013, наемната цена е получавана от ищцата, от което следва,
че няма основание да претендира плащане от страна на ответника. За стопанските 2013/2014, 2015/2016 и 2016/2017г., всеки от
двамата наследници с равни права е получавал по ½ част от наемната цена,
поради което претенцията на ищцата против ответника също е неоснователна.
За стопанската
2014/2015г. ищцата е получила 1/3 от рентата в размер на 63.30лв., а ответникът
2/3 от рентата в размер на 126.60лв. Видно е, че ищцата е получила 31.65лв.
по-малко от дължимото, тъй като за тази стопанска година общият размер на наема
е 189.90лв. (126.60лв.+63.30лв.=189.90лв.)
От това следва, че всеки от двамата наследници трябва да получи наем в размер
на 94.95лв.(189.90лв.:2=94.95лв.) Тъй като ищцата е получила по-малко от
дължимото, а ответникът- повече, последният следва да бъде ос ден да й заплати
разликата от 31.65лв. Възражението на
ответника за изтекла тригодишна давност за това вземане, е неоснователна, тъй
като стопанската 2014/2015г. приключва на 01.10.2015г., а искът по чл.346 от ГПК е предявен на 26.03.2018г.
От изложеното е
видно, че решение№138/06.07.2018г. в
частта, в която ответникът Н.П.К. е осъден да заплати на С. П.Т. сумата от 118.35лв.- наем за нива от 3.165дка в м.“Доврука“ в землището на с.В.
, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се
отхвърли иска за разликата от 31.65лв. до 150.00лв. Също така следва да се
отмени и допълнително Решение №188/05.10.2018г., в частта, в която е присъдена
лихва за забава върху сумата от 118.35лв., представляваща разлика от 31.65лв.
до 150.00лв.
В частта, в която
е уважен иска за сумата от 31.65лв. – разлика от наем за стопанската
2014/2015г. и в частта, в която е присъдена законната лихва върху тази сума,
обжалваните решения №138/06.07.2018г-. и №188/05.10.2018г., като правилни
следва да бъдат потвърдени.
Относно разноските:
За разноските, претендираните от Н.К. и А.К., съдът следва да
се произнесе, като съобрази изхода на производството
по четирите въззивни жалби, въз основа на които е образувано делото.
ІІІ. Относно РАЗНОСКИТЕ, претендирани във всички жалби:
С решение
№138/06.07.2018г. съдът е постановил разноските да бъдат понесени от страните,
така, както са направени.
С решение
№188/05.10.2018г., се е произнесъл по молба с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските,
като е приел, че същата е неоснователна. За да постанови този резултат е
изложил съображения, че насрещните страни са предявили по между си искове по
сметки, които са частично уважени,
поради което нито една от тях не следва да бъде осъждана да заплаща на другата
разноски.
Настоящият
въззивен състав споделя изводите на първоинстанцонния, като приема, че между насрещните
страни не следва да се присъждат
разноски за първа инстанция, а следва да
се поемат, така, както са направени.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски
съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за
свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др.
съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата
за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които
включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от
редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и
направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.
В случая всеки от
исковете, предявен по реда на чл.346 от ГПК е частично уважен, което обуславя
извод, че страните не дължат по между си разноски за първа инстанция.
Във въззивната
инстанция, въззивната жалбоподателка С.Т. е доказала разноски от 600лв. за
адвокатско възнаграждение, а въззивните жалбоподатели А.К. и Н.К. – общо 800лв.
за адвокатско възнаграждение и 15лв. за държавна такса.. С оглед изхода на
производството по четирите въззивни жалби, настоящият съдебен състав приема, че
С.Т. следва да бъде осъдена да заплати
на Н.К. и А.К. разноски по компенсация в размер на 450лв.
ІV. Относно ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ:
Въззивният съд
констатира, че с обжалваното решение, първоинстанционният съд не е присъдил
разноски върху стойността на дяловете на
съделителите. Като последица от това не са определени и внесени и дължимите
държавни такси за обжалване на решението, постановено във втората фаза на съдебната
делба, а въззивният съд се е произнасял по нередовни въззивни жалби. Настоящият съдебен състав счита, че не
съществува процесуална пречка с настоящето въззивно решение да бъдат присъдени
както дължимите суми за държавна
такса в полза на РС-Л. , така и
дължимите суми за държавни такси за въззивно обжалване по сметка на Плевенски
окръжен съд.
Съгласно чл.8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите дължат върху стойността на дяловете държавна такса в размер на 4%.
Съделителите С. П.Т.
и Н. П.К. имат равни права върху два земеделски имота със стойност съответно
5663.25лв. и 3006.75лв., или обща
стойност 8670.00лв. и стойност на всеки дял – 4335.00лв. От това следва, че
всеки от двамата дължи д.т. по сметка на РС-Л. в размер на 173.40лв.
От жилищния имот в
гр.Л. , ул.“Д-р П.Б. “№13, на обща стойност 29400.00лв., съделителите С. П.Т. и
Н. П.Т. притежават по 7/16 идеални части всеки, а двамата съделители съпрузите Н.
П.К. и А. К. – общо 2/16 идеални части. При това положение С.Т. и Н.К. дължат
д.т. от по 514.50лв. върху индивидуалните
си дялове всеки на стойност 12862.50лв., а общо двамата съделители Н.К. и А.К.
– д.т. от 147.00лв. върху общия си дял от
3675.00лв.
Общо върху стойността
на дяловете върху всички делбени имоти, съделителите дължат по сметка на Районен
съд-Л. следните суми: С. П.Т. - 687.40лв.(173.40лв.+514.00лв.);
Н.П.К. също 687.40лв.(173.40лв.+514.00лв.); Общо съпрузите Н. П.К. и А.П.К.
- 147.00лв.
С оглед предмета на обжалване по
четирите въззивни жалби, страните
следва да заплатят несъбраните суми за въззивно обжалване по сметка на
ОС-Плевен в следните размери:
-По Въззивна
жалба, Вх.№4081/07.09.2018г. по регистъра на РС-Л. , подадена от адв. В.А. от
САК-пълномощник на С.П.Т. – ищца в първоинстанционното производство, срещу
Решение №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. на ЛРС.(л.13 и сл.
от настоящето дело): Д.т. от 257.25лв. върху въззивната жалба в частта относно
възлагането на имота; Д.т. от 25лв. – за обжалване в частта, в която е
отхвърлен иска й за обезщетение за ползване на жилищния имот; Д.т. от 25лв.- в
частта относно отхвърления иск за обезщетение за съборената сграда; Д.т от
25лв.- за останалия предмет на обжалване. Общо
дължимата д.т. върху тази жалба е 332.85лв., която следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на ОС-Плевен.
-По Въззивна
жалба, Вх.№4820/29.10.2018г- по регистъра на РС-Плевен подадена от адв. В.А. от
САК-пълномощник на С. П.Т., срещу Решение №188/05.10.2018г, постановено по
гр.д.№315/2016г. но ЛРС.(л.40 и сл.): Д.т.
от 25лв.
-По Въззивна
жалба, Вх.№3430/25.07.2018г. по регистъра на РС-Л. , подадена от Н.П.К. и А.П.К.-
ответници в първоинстанционното производство, срещу Решение №138/06.07.2018г.
на РС-Л. , постановено по гр.д.№315/2016г. на ЛРС(л.3 и сл. от настоящето дело):
Д.т. от 81.26лв. в частта за подобренията по раздел І от жалбата; Д.т.25лв.
–жалба по иска по сметки в раздел ІІ и д.т. от 25лв. по раздел ІІІ от въззивната
жалба, или общо д.т. 131.26лв. Тъй като
страните при подаване на въззивната жалба са внесли д-т. от 15лв.(л.7),тази
сума следва да се приспадне и да бъдат
осъдени да заплатят разликата от 116.26лв.
-По Въззивна
жалба, Вх.№4662/19.10.2018г. по регистъра на РС-Л. , озаглавена
“допълнителна“, подадена от Н.П.К. и А.П.К.,
срещу Решение №188/05.10.2018г, постановено по гр.д.№315/2016г. на ЛРС.(л.37 и
сл.):Д.т. от 50лв. – по 25лв. за всеки
от двата раздела на въззивната жалба.
Въззивният
съд намира, че трябва да се разпореди на
съдебните деловодства да не издават заверени преписи от съдебните актове
по делото преди да бъдат внесени присъдените държавни такси по сметка на РС-Л. и
ОС-Плевен.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен
граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
1.ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. по описа на
Районен съд-гр.Л. в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от С. П.Т.
против Н.П.К. и А.П.К., ИСК с правно основание чл.346 от ГПК във вр. чл.31,ал.2
от ЗС за сумата от 477.23лв., представляваща обезщетение за ползване на 7/16 идеални
части от делбен жилищен имот в гр.Л. , ул.“Д.р П.Б. “№13 за периода от
26.03.2015г. до 01.12.2015г. И РЕШЕНИЕ №188/05.10.2018,г,постановено по
същото дело, В ЧАСТТА ,в която на основание чл.250 от ГПК е отхвърлен
предявеният от С. П.Т. против Н.П.К. и А.П.К., ИСК с правно основание чл.346 от ГПК във вр. чл.31,ал.2 от ЗС за сумата от 922.77лв., представляваща обезщетение
за ползване на 7/16 идеални части от делбен жилищен имот в гр.Л. , ул“Д-р П.Б. “№13
за периода от 01.12.2015г. до 21.03.2017г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.П.К.,
ЕГН-********** и А.П.К., ЕГН-********** – и двамата с постоянен адрес *** , ДА
ЗАПЛАТЯТ на С. П.Т., ЕГН-**********, с адрес ***, на основание чл.346 от ГПК
във вр. чл.31,ал.2 от ЗС, СУМАТА от 1400.00лв.( хиляда и четиристотин лв.),
представляваща обезщетение за ползване на 7/16 идеални части от делбения жилищен имот, находящ се в гр.Л. , ул.“Д-р П.Б.
“№13 за периода от 26.03.2015г. до 21.03.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.03.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.П.К.,
ЕГН-********** и А.П.К., ЕГН-********** – и двамата с постоянен адрес *** , ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на Окръжен
съд-гр.Плевен, д.т. от 56лв(петдесет и шекст лв.) върху присъдената сума.
2.ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. по описа на
Районен съд-гр.Л. в ЧАСТТА, в която
Н.П.К. е осъден да заплати на С. П.Т.
сумата от 433лв., представляваща ½ част от наема, получен за нива
от5.691дка в м.“Нешковица“ в землището на с.Градище“ И
РЕШЕНИЕ №188/05.10.2018г, постановено по същото дело, В ЧАСТТА ,в
която Н.П.К. на основание чл.250 от ГПК
е осъден да заплати законна лихва върху сумата от 433лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от С. П.Т. *** , против Н.П.К. иск с правно основание
чл.346 от ГПК и цена 433лв., представляваща ½ от наем за имот,
представляващ нива от 5.691дка в м.“Нешвовица“ в землището на с.Градище,
Област-Плевен.
3.ОБЕЗСИЛВА
като НЕДОПУСТИМО на основание чл.270 от ГПК РЕШЕНИЕ №138/06.07.2018г.,
постановено по гр.д.№315/2016г. по описа на Районен съд-гр.Л. в ЧАСТТА,
в която Н.П.К. е осъден да заплати на С. П.Т. сумата от 59.06лв.
– представляваща разлика от 150лв. до 209.06лв. – наем за нива в м.“Доврука“ в
землището на с.В. , Област-Плевен, И РЕШЕНИЕ №188/05.10.2018г, постановено по
същото дело, В ЧАСТТА ,в която Н.П.К.
на основание чл.250 от ГПК е осъден да заплати на С.Т. законна лихва върху сумата от 59.06лв.,
И ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
4.ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. по описа на Районен
съд-гр.Л. в ЧАСТТА, в която Н.П.К. е осъден да заплати на С. П.Т. сумата от 118.35лв.,
представляваща разлика от 31.65лв. до 150лв. -
½ част от наем, получен за нива от 3.165дка в м.“Доврука“ в
землището на с.В. , Област-Плевен И
РЕШЕНИЕ №188/05.10.2018г, постановено по същото дело, В ЧАСТТА ,в
която Н.П.К. на основание чл.250 от ГПК
е осъден да заплати законна лихва върху сумата от 118.35лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от С. П.Т. *** , против Н.П.К. иск с правно основание
чл.346 от ГПК и цена 118.35лв., представляваща разлика от 31.65лв. до 150лв.-
½ от наем за имот, представляващ нива от 3.165дка в м.“Доврука“ в
землището на с.В. , Област-Плевен.
5.ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2016г. по описа на
Районен съд-гр.Л. в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от против Н.П.К. и А.П.К. против С. П.Т., ИСК с
правно основание чл.346 от ГПК за сумата от 1998.70лв., представляваща разлика от 4985.53лв. до 6983.23лв. –
подобрения в делбения имот в гр.Л. , ул.Д-р П.Б. “№13, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. П.Т.,
ЕГН-**********, с адрес ***,ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.К., ЕГН-********** и А.П.К., ЕГН-**********
– и двамата с постоянен адрес ***, на основание чл.346 от ГПК СУМАТА от 1998.70лв. ( хиляда деветстотин
деветдесет и осем лв. и 70ст.), представляваща РАЗЛИКА от 4985.53лв. до
6983.23лв. – извършени подобрения в съсобствения имот, ведно със законната
лихва, считано от 26.03.2018г. до окончателното изплащане.
6. ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №138/06.07.2018г., постановено по гр.д.№315/2018г. по
описа на Районен съд-гр.Л. , В
ОСТАНАЛАТА обжалвана част.
7. ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №188/05.10.2018г., постановено по гр.д.№315/2018г. по
описа на Районен съд-гр.Л. , в ОСТАНАЛАТА обжалвана част.
8.ОСЪЖДА
С. П.Т., ЕГН-**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-Л. на основание чл.77
от ГПК държавна такса върху стойността на дела
в размер на 687.40лв.(шестстотин осемдесет и седем лв. и 40ст.)
9. ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН-********** *** , ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-Л. на основание чл.77 от ГПК държавна такса
върху стойността на дела в размер на 687.40лв.(шестстотин осемдесет и седем лв.
и 40ст.)
10. ОСЪЖДА Н.П.К.,
ЕГН-********** и А.П.К., ЕГН-********** – и двамата с постоянен адрес *** , ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-Л. на основание чл.77 от ГПК, държавна такса
върху стойността на общия дял в размер на 147.00лв.( сто (четиридесет и седем
лв.)
11.ОСЪЖДА С. П.Т.,
ЕГН-**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛЕВЕН на основание чл.77 от ГПК държавна
такса от 332.85лв.( триста тридесет и два лв. и 85ст.) по
въззивна жалба Вх.№4081/07.09.2018г.по регистъра на ЛРС;
12. ОСЪЖДА С. П.Т.,
ЕГН-**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛЕВЕН на основание чл.77 от ГПК държавна
такса от 25лв. ( двадесет и пет лв.) по въззивна жалба Вх.№4820/29.10.2018г.по
регистъра на ЛРС;
13. ОСЪЖДА Н.П.К.,
ЕГН-********** и А.П.К., ЕГН-********** – и двамата с постоянен адрес *** , ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-Л. на основание чл.77 от ГПК, държавна такса от 116.26лв.( сто и шестнадесет лв. и 26ст.)
по въззивна жалба Вх.№3430/25.07.2018гг по регистъра на ЛРС;
14. ОСЪЖДА Н.П.К.,
ЕГН-********** и А. П.К., ЕГН-********** – и двамата с постоянен адрес *** , ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-Л. на основание чл.77 от ГПК, държавна такса от 50.00лв.( петдесет лв.) по въззивна жалба
Вх.№4662/19.10.2018г. по регистъра на ЛРС.
15. Съдебните
деловодства на РС-Л. и ОС-Плевен да не
издават заверени преписи от съдебните актове
по делото преди да бъдат внесени присъдените държавни такси по сметките
на Районен съд-Л. и Окръжен съд-Плевен.
16. ОСЪЖДА
ОСЪЖДА С. П.Т., ЕГН-**********, с адрес ***,ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.К., ЕГН-**********
и А. П.К., ЕГН-********** – и двамата с постоянен адрес ***, на основание чл.78 от ГПК, РАЗНОСКИ по
компенсация за въззивна инстанция в размер на 450.00лв.(четиристотин и петдесет
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: