ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1612
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500849 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По делото е постъпила частна жалба от адв.Десислав Веселинов Михайлов – АК-
Пловдив, в качеството му упълномощен процесуален представител на ищеца И. Т. Г., ЕГН:
**********, против решение № 662от 11.04.2022г. по гр.д. № 7679/2021г. по описа на БРС, с
което в производство по чл. 247 и чл. 248 от ГПК е поправено и изменено решение № 324 от
24.02.2022г. по гр.д. № 7679/2021г. по описа на БРС, като същото се обжалва в частта за
разноските, с която е отказано присъждане на жалбоподателят- адвокат на сумата над
уважения размер от 300 лв. до претендирания размер от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , дължимо за оказаната на ищеца по делото
безплатна адвокатска помощ.
В частната жалба се твърди, че обжалваното решение, в частта, в която
представлява определение по чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА съдът не е
съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, съгласно която възнаграждението следва
да се определи поотделно по всеки от обективно съединените искове, а е определил
такова в общ размер според общия им материален интерес. В подкрепа на доводите си
цитира съдебна практика. Иска отмяна на обжалваното решение, представляващо
определение в частта за разноските и постановяване на ново, с което в полза на
адвокатския пълномощник на ищеца да се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от
ЗА в размер на общо 600 лв. съобразно правилото на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.
В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна „ВИВА
КРЕДИТ“ООД представил писмен отговор, в който е изложил съображения за
неоснователност на частната жалба. Счита, че в случая е неприложима цитираната от
жалбоподателят норма на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, с доводи, че независимо, че се касае
за два обективно съединени иска, те произтичат от общ юридически факт. Предвид
това счита, че в случая размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА
следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно
1
материалния интерес на всеки от исковете поотделно.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира
следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК, подадена е от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция за намира частната жалба за
основателна, по следните съображения:
Пред районният съд ищецът е предявил срещу ответното дружество два обективно
съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на договорни клаузи
по чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от сключения помежду им договор за паричен заем от
16.10.2020г.
В съдебното производство пред първата инстанция ищецът е представляван от
упълномощен адвокатски представител – адв. Десислав Михайлов, като по повод оказаната
му безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатския му пълномощник е
направил искане за присъждане на възнаграждение в размер на 600 лв. – по 300 лв. за всеки
от двата искове.
С постановеното в първата инстанция съдебно решение, районният е уважил изцяло
предявените искове, като с оглед изхода на спора е осъдил ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на сумата от 700 лв., от която сумата от 100 лв. –
платена държавна такса и сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение, определяйки го в
рамките на минималния му размер по НМРАВ.
С молба, депозирана на 21.03.2022г. ищцовия пълномощник - адв. Михайлов е
поискал поправка на допусната фактическа грешка в съдебното решение относно лицето, в
чиято полза е присъдено адвокатското възнаграждение, а с последваща молба от 30.03.2022г.
ответното дружество е поискало изменение на решението в частта за разноските, чрез
намаляване на определеното адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 300 лв. съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
С последващо решение от 11.04.2022г., на основание чл. 247 и чл. 248 от ГПК
първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото съдебно решение № 662от 11.04.2022г. по гр.д. № 7679/2021г. по
описа на БРС относно лицето, в чиято полза е присъдил адвокатското възнаграждение по чл.
38, ал.1 от ЗА, като е постановил, че същото се присъжда в полза на адв. Десислав
Михайлов, но е намалил размера му съобразно общата цена на исковете в по-малка сума от
първоначално присъдената именно от 600 лв. на 300 лв.
Тъй като в случая се касае за възнаграждение за оказа на страна безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 2 от ЗА, съгласно чл. 2, ал. 2 от НМРАВ
полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното
производство съгласно тази наредба.
Относно определяне на адвокатското възнаграждение, тъй като в случая се касае за
два обективно съединени иска, съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ минималното адвокатско
възнаграждение се определя за всеки от тях поотделно, а не чрез сборуване на материалния
им интерес /в т. см. определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. по описа на
ВКС, I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева, определение № 533 от 30.10.2017г. по
т.ч.д. 1649/2017г. по описа на ВКС, докладчик съдията Вероника Николова/.
Предвид горната нормативна уредба и обстоятелството, че заявената от ищеца цена
на всеки от исковете попада в хипотезата на нормата чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, съгласно
която минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. за всеки иск, следва, че
за двата предявени и уважени искове, с оглед изхода на делото на адвокатския представител
2
на ищеца, оказал му безплатна адвокатска помощ се следва възнаграждение в размер на от
по 300 лв. за всеки иск или общо сумата от 600 лв.
По гореизложените съображения, обжалваното решение, представляващо
определение по чл. 248 от ГПК, следва да се измени, като в полза на адв. Десислав
Михайлов следва да се присъди останалата част от следващото му се адвокатско
възнаграждение за първата инстанция над уважения размер от 300 лв. до претендирания
размер от 600 лв.
Поради основателност на частната жалба в полза на адв. Михайлов следва да се
присъдят направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса в
размер на 15 лв.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 324 от 24.02.2022г. по гр.д. № 7679/2021г. по описа на БРС, с
което е поправено и изменено решение № 662от 11.04.2022г. по гр.д. № 7679/2021г. по
описа на БРС, В ЧАСТТА за разноските над уважената част на присъденото в полза на адв.
Десислав Веселинов Найденов адвокатско възнаграждение от 300 лв. до претендирания
размер от 600 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ 258, бл. АТЦ, „Силвър Център“, ет. 2
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Десислав Веселинов Найденов, АК- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
ул. „Пещерско шосе“№ 81, ет. 3, ап. Б сумата от още 300 лв., представляваща останалата
част от следващото му се на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 1, т. 2 от ЗА вр. с чл. 2, ал. 2 и
ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
помощ на ищеца И. Т. Г., цялото възлизащо в размер на сумата от 600 лв., както и сумата от
15 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски за платена
държавна такса.
На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3