Р Е Ш
Е Н И
Е № 275
гр.
Пловдив, 01.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи
търговски състав, в открито
заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА
ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 322/2019 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 74 от 12.02.2019 година, постановено по т. дело
№ 44/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З. „Б.И.” АД, ЕИК …, да заплати на Л.Х.Г., ЕГН
**********,*** 26, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д. Б., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата 30 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 24.12.2015 г. в гр. П, за което е налице
влязло в сила на 30.12.2017 г. решение по а.н.д.№ 6826/2017 г., ПРС, ХХІ н.с.,
изразяващи се в значителни и продължителни психически и физически болки и
страдания и дискомфорт от причинена средна телесна повреда – закрито счупване
на лявата бедрена кост в областта на шийката, което е наложило оперативно
наместване и е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник; както и сумата 2 441 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от същото ПТП, представляващи разходи за медицински консумативи и
медикаменти, оздравителни грижи и остеосинтезно средство, използвано по време
на операцията, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.12.2015 г. до окончателното им изплащане.
Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 30 000 лева
до претендираните 55 000 лева. Осъдено
е З. „Б.И.” АД да заплати на Държавата
по сметка на ОС - Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо сумата 1 650
лв. държавна такса и разноски за три експертизи.
Така постановеното решение е
обжалвано от З. „Б.И.“ АД частично в осъдителната му част
за разликата над 10 000 лева до
30 000 лева присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за разликата
над 1220,50 лева до 2441 лева присъдено обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Оплакванията
са за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се неправилност на
извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на
пострадалата. Твърди се, че от събраните доказателства е установено, че
пострадалата е допринесъл съществено за
ПТП, като е престоявала на пътното платно, предназначено за движение на МСП и
по този начин се е поставила в повишен риск. Жалбоподателят счита, че
съпричиняването е в размер на 50%. Втората група доводи касаят неправилно
приложение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изложени са доводи,
че с представените медицински документи не са установени твърдените от ищцата
увреждания – счупвания на срамната кост на
таза, поради което не можела да се прецени тежестта на уврежданията.
Единственото увреждане, което било установено и за което се дължало
обезщетение, било счупването на лявата бедрена кост. По отношение на претенцията за обезщетение за
получената декубитална рана се твърди, че не е в причинна връзка с уврежданията
при ПТП, а се дължи на недостатъчните
грижи за пострадалата. По отношение на кръвоизлива в стъкловидното тяло на
лявото око на пострадалата също се твърди във въззивната жалба липса на
доказателства за причинна връзка с процесното
ПТП. При тези възражения жалбоподателят е посочил като справедлив размер
на обезщетението за счупването на лявата бедрена кост сумата от 20 000
лева, която с оглед съпричиняването от 50 % следвало според него да се редуцира
до 10 000 лева. Размерът на имуществените вреди от 2441 лева не е оспорен
от жалбоподателя, като искането му е той да бъде редуциран на половина с оглед
съпричиняването от 50%. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли
иска за главница и лихви в тази част, като се присъдят на жалбоподателя
разноски и адвокатски хонорар за двете инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от адвокат Б. като процесуален представител на Л.Х.Г. с изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Страните не са направили нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо право на
въззивно обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното производство частично
против решението в частта, с която са уважени предявените срещу него искове.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Пред Окръжен съд – Пловдив по т. дело № 44/2018 година,
е предявен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането /
отм./ – прекия иск на увредения срещу застрахователя.
Исковата молба е подадена от Л.Х.Г.
против З. „Б.И.“ АД. В нея се твърди, че ищцата е пострадала при
ПТП, станало на 24.12.2015 година на паркинга на магазин „К.“ в град П., бул.
„П. ш.“. Изложени са обстоятелства, че е била блъсната от лек автомобил марка Х.
с рег. № …, управляван от П. Х. К. Автомобилът бил спрян, след което започнал
да се движи назад и ударил ищцата, докато тя заедно със съпруга си се приготвяли да прехвърлят покупките от пазарската количка в собствения си
автомобил. Автомобилът, който ударил ищцата, имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество. Срещу виновния водач имало образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, предложение второ във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК. В хода на процеса, след оставя на исковата
молба без движение, ищцата е представила влязло в сила съдебно решение по АНХ
дело № 6826/2017 година на РС – Пловдив, с което П. К. е признат за виновен за
посоченото ПТП с причинена средна телесна повреда на Л.Г.. С исковата молба ищцата твърди, че до ПТП е
била подвижна, работоспособна и поддържала социални контакти. При ПТП ѝ
били причинени увреждания, за които претендира обезщетение в общ размер на 55000 лева. От тях
40 000 лева са претендирани за болките и страданията вследствие на
счупването на лявата бедрена кост и на горен и долен клон на лявата пубисна
кост. Твърди се, че заради посочените счупвания е оперирана още на 24.12.2015
година, като й била поставена метална плака и фиксация със зашиване и дренаж. Болничното
й лечение, което било свързано със силни болки,
продължило до 06.01.2016 година.
След това тя била на лечение още
един месец в хоспис. След този период се нуждаела от помощни средства за
придвижване – патерица, инвалиден стол, проходилка, като и до днес се движела с
бастун и усещала болки в крака. Разрешено
й било да стъпва на левия си крак едва след третия месец, но движението й било
затруднено, трудно изпълнявала домакинските си задължения, имала нужда от придружител
при всяко напускане на дома си, и до момента изпитвала стрес и безсънни нощи
след катастрофата. Освен обезщетението за тези увреждания, с исковата молба е
претендирана сумата от 10 000 лева за кръвоизлив в стъкловидното тяло на
лявото око, както и 5000 лева за получена декубитална рана вследствие на
залежаването. Ищцата е претендирала и сумата от 2441 лева като обезщетение за
имуществени вреди, включваща 1535 лева – стойността на поставената
динамично-компресивна трохантерна система, 650 лева – престой в хоспис „Св. И.
Р.“ и 256,21 лева – стойността на лекарствените средства, за които са
представени съответните касови бележки и фактури. Посочените суми са
претендирани с исковата молба ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.
Ответното дружество е оспорило предявените
искове по основание и размер, като с
отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване на вредата
от страна на пострадалата, изразяващо се в рисково престояване на необозначено
място върху платното, предназначено за движение на МПС. Не е оспорило наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, управляван
от П. К., с който е причинено ПТП. Не е оспорен и претендирания размер на имуществените
вреди, установени с представените от ищцата писмени доказателства.
С настоящото решение съдът ще се
произнесе по конкретните оплаквания, въведени с въззивната жалба, касаещи
незаконосъобразността на първоинстанционното решение, свързани с наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата Л.Г. и с размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
С решение № 2310 от 14.12.2017
година, постановено по АНД № 6826/2017 година на РС – Пловдив, влязло в сила на
30.12.2017 година, П. Х. К. е признат за виновен в това, че на 24.12.2015
година в град П. при управление на лек автомобил марка Х. ХРВ с рег. № … е нарушил правилата за
движение – чл. 40 ал. 1 от ЗДП и чл. 40
ал. 2 от ЗДП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.Г.,
изразяваща се в закрито счупване на лява бедрена кост в областта на шийката,
което е наложило оперативно наместване, довело до трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и му е наложено наказание
по чл. 78а от НК.
По делото е безспорно
обстоятелството за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за автомобила, с който П.
К. е причинил ПТП.
Във връзка с поддържаните в
жалбата възражения за нанесените телесни увреждания на ищцата Л.Г. при ПТП
следва да се посочи следното:
Макар с исковата молба да е
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, свързани с кръвоизлива в
стъкловидното тяло на лявото око, както и с
получената от залежаването декубитална
рана, в мотивите на съдебния акт изрично е прието, че тези увреждания, респ.
свързаните с тях неимуществени вреди не са в причинна връзка с ПТП. Тези свои
изводи първоинстанционният съд е направил при преценка на събраните по делото
доказателства, по-конкретно на приетите съдебно-медицински експертизи,
изготвени от вещо лице – офталмолог и от съдебен лекар. В заключението на
офталмолога доц. д-р Д. К. – Г., както и
при изслушването на вещото лице в съдебно заседание е посочено, че като правило кръвоизлив в стъкловидното тяло
на окото би могъл да се получи при директен удар в окото, за какъвто по делото
няма данни, а не и при удар в главата на пострадалата. Вещото лице е установило, че от 2012 година е
налице диабетна ретинопатия при ищцата и е възможно кръвоизливът да е получен в
резултат на нормалния ход на заболяването или в резултат на изпитания при ПТП
стрес и свързаното с това повишаване на кръвното налягане. Тази експертиза, наред
с обстоятелството, че през периода от ПТП на 24.12.2015 година до месец април
2016 година, когато ищцата е претърпяла операция за отстраняване на кръвоизлива
в стъкловидното тяло на лявото око
липсват медицински прегледи при
офталмолог и медицинска документация,
дават основание да се приеме, че изводът на първоинстанционния съд за неустановена
по делото причинна връзка между кръвоизлива в стъкловидното тяло на окото и ПТП е правилен. Същото важи и за декубиталната
рана на ищцата. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след
ПТП и счупването на левия крак ищцата е
получила и декубитална рана от залежаването. В заключението на
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице доц. д-р С. С. е видно, че липсва каквато и да е
медицинска документация за големината, времето на лечение, локализацията,
времето на появата и на излекуването на декубиталната рана, а и не може да се
приеме, че тя е в пряка причинна връзка
с процесното ПТП, а по-скоро с неправилното лечебно поведение в периода след
операцията.
Съобразявайки тези доказателства
и обстоятелството, че ищцата не е
обжалвала първоинстанционнното решение, с което е прието, че не се дължи
обезщетение за кръвоизлива в стъкловидното тяло на лявото око и декубиталната
рана, настоящият съдебен състав намира, че не следва да взема предвид
посочените неимуществени вреди при определяне на общия размер на обезщетението.
Размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определен само с оглед на действително установените по делото болки и
страдания за ищцата, дължащи се на уврежданията при процесното ПТП.
Обстоятелството, че водачът на лекия автомобил, причинил ПТП, е признат за
виновен за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда, изразяваща
се в закрито счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката, не е пречка в хода на
настоящия процес да се изследва подробно вида на причинената телесна повреда и
свързаните с нея болки и страдания, включително и посоченото с исковата молба счупване на горното и долното
рамо на левите срамни кости на таза. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при ПТП на
ищцата е причинено закрито счупване на лявата бедрена кост в областта на
шийката, което е наложило оперативно лечение и консолидация посредством метална
остеосинтеза, както и счупване на горното и долното рамо на левите срамни кости на таза. Това е
отразено и приобщената като писмено доказателство към настоящото дело епикриза,
издадена от УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД за
болничния престой на ищцата в периода
24.12.2015 година – 06.01.2016 година. От експертизата, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели Л. Г. и Н. И. се установява, че в деня на ПТП на ищцата е извършена открита операция с
метална фиксация с плака, зашиване и дренаж. Тя е била на болнично лечение до
06.01.2016 година, а след това 25 дни е била настанена и в хоспис. От
заключението на вещото лице и свидетелите е видно, че ищцата е търпяла значителни
по интензитет болки и страдания за сравнително продължителен период от време
след инцидента. Свидетелите твърдят, че тя и до момента усеща болки при промяна
на времето и натоварване. През първите 6-8 месеца след ПТП ищцата не е можела
да се обслужва сама, нуждаела се е от чужда помощ дори за елементарни житейски
нужди, като къпане, хранене, обличане и
други. Тя първоначално е ползвала инвалидна количка и хигиенен стол, след това
проходилка, а и до момента се придвижва с помощта на помощно средство – бастун и не може да излиза сама от дома си. Здравословното
състояние на ищцата принудило дъщеря й да се прибере от чужбина, за да полага
грижи за нея.
Свидетелите установяват, че
ПТП е довело до промяна в начина на
живот на ищцата. Преди това тя е била жизнена, грижела се е за домакинството,
пазарувала е и е имала много социални
контакти. След ПТП ищцата не можела да върши тези неща, била затворена в дома
си, станала избухлива, неспокойна, плачела, не можела да спи нощем.
По въпроса за размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Принципът на справедливост,
въведен с чл. 52 от ЗЗД, е приложим при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен
пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление на Пленума на ВС
№ 4/23.12.1968 година понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките и страданията, както и икономическите условия в страната.
В случая е установено, че става
дума за силни като интензитет и продължителни болки и страдания за ищцата в
резултат на причинените й при ПТП счупване на лява бедрена кост в областта на
шийката и на горното и долно рамо на левите срамни кости на таза, които не са
отшумели и към настоящия момент.
При събраните доказателства по делото съдът намира, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лева е справедлив. Той е съобразен с характера и
интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания, подробно описани по-горе. Този
размер отчита и възрастта на ищцата. Става дума за жена, която макар да е била
на осемдесет и една години към момента на ПТП,
е била жизнена и енергична. Размерът на обезщетението е съобразен с неблагоприятната прогноза за невъзможност за
пълното възстановяване на ищцата и
възвръщането на предишния й начин на живот с оглед напредналата й възраст,
както и с факта, че на тази възраст описаните болки и страдания се преодоляват
значително по-трудно.
По тези съображения съдът намира
за неоснователни доводите, свързани с определения от първоинстанционния съд
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Неоснователни са и втората група
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. По делото
със събраните доказателства, включително с приетата съдебна автотехническа
експертиза е установено, че ПТП е станало на паркинга на хипермаркет, в момент,
в който ищцата и нейният съпруг са били с количката за пазар до своя автомобил
и са се канели да натоварят покупките си в автомобила. Ищцата е нямала визуален
контакт към автомобила, който я е ударил, след като е потеглил на заден ход от
мястото, на което е бил паркиран. При такава ситуация – движение на заден ход
на обществен паркинг, единственият виновен за ПТП е водача на движещия се на
заден ход автомобил, който е нарушил правилата за движение, установени в чл. 40
ал. 1 и чл. 40 ал. 2 от Закона за движение
по пътищата. В случая не става дума за престояване на пешеходец на
пътното платно, предназначено за движение на автомобили, каквито са твърденията
на жалбоподателя, за да се приеме съпричиняване от страна на пострадалата.
Що се отнася до размера на
обезщетението за имуществени вреди, ответникът не е оспорил, че общият размер е
този, възприет от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, а именно 2441 лева. Неговото искане, което се поддържа във въззивната жалба, е за намаляване на този
размер до 1220,50 лева на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД – при 50% съпричиняване от пострадалата. Приемайки по
изложените по-горе съображения, че съпричиняване няма, съдът счита, че не е
налице основание за намаляване размера на обезщетението за имуществени вреди.
По изложените съображения съдът
намира, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 38 ал. 2 във
връзка с чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата „З. д. Б. И.“ АД дължи на адвокат Д.Т.Б. ***, с адрес … възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ на ищцата Л.Х.Г. пред въззивната инстанция. При обжалваем
интерес от общо 21220,50 лева / 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
1220,50 лева обезщетение за имуществени вреди/ дължимото възнаграждение,
определено на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 1166,61 лева.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 74 от 12.02.2019 година, постановено
по т. дело № 44/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
- е осъдено З. „Б.И.” АД, ЕИК …, да заплати на Л.Х.Г.,
ЕГН **********,*** 26, със съдебен адрес
***, чрез адв. Д. Б., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата
над 10 000 лева до 30 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП, станало на 24.12.2015
г. в гр. П., за което е налице влязло в сила на 30.12.2017 г. решение по
а.н.д.№ 6826/2017 г., ПРС, ХХІ н.с., изразяващи се в значителни и продължителни
психически и физически болки и страдания и дискомфорт от причинена средна
телесна повреда на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 24.12.2015 година до окончателното й изплащане.
– е осъдено
З. „Б.И.” АД, ЕИК …, да заплати на Л.Х.Г., ЕГН **********,*** 26, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Д. Б., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
сумата над 1220,50 лева до 2441 лева
обезщетение за имуществени вреди, причинени при същото ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.12.2015 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.” АД, ЕИК …, да
заплати на адвокат Д.Т.Б.,***, със служебен адрес: …, сума в размер на 1166,61
лева лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна помощ на Л.Х.Г., ЕГН **********,
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.