№ 693
гр. Перник, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100212 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Т. ИВ., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния й представител – адв. Ал. А., срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо
200 лева, представляваща остатък главница за начислена, но незаплатена
топлинна енергия, за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в
***** /абонатен номер **********/ за периода от 01.09.1999 г. до 31.12.2003
г. вкл. поради погасяването на сумата по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата била титуляр на партида за
процесния имот с номер ********** и имала качеството потребител на
топлинна енергия през процесния период т.е. между страните е била налице
облигационна връзка. По тези съображения ответникът начислил следните
суми: общо 530.09 лева за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия – от които 421.77 лева главница за периода от 01.09.1999 г. до
31.12.2003 г. и 95 лева обезщетение за забава за периода от 31.10.1999 г. до
31.12.2003 г., както и съдебни разноски в размер на 13.32 лева.
Посочва се, че макар процесните вземания да са начислени за период
много отдалечен във времето спрямо настоящия, ответното дружество
продължава да претендира незаплатената част от същите от ищеца, доколкото
те фигурират по партидата му като дължими и незаплатени /суми по
блокирана сметка/. В тази връзка се твърди, че ищецът има интерес от
настоящия иск.
1
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесното вземане
е погасено по давност, доколкото ответникът не е предприел действия по
принудителното му събиране – не е образувал граждански или изпълнителни
дела в продължение на повече от три години. Уточнява се, че ищцата
направила справка в счетоводството на ответното дружество като установила,
че част от начислените за процесния период суми в общ размер от 330.09 лева
били вече погасени чрез плащане. В тази връзка и при прилагане на
правилното по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД при съобразяване на посоченото плащане
оставали незаплатени 200 лева от главницата. Именно тази сума ответното
дружество продължавало да претендира от ищцата, видно от писмо с изх. №
92/10.01.2022 г. Посоченото писмо било изпратено до ищцата в отговор на
нейна молба за отписване на сумите предвид погасяването им по давност.
Поради това ищцата счита, че дружеството с поведението си е станало
причина за образуване на делото.
С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен. С исковата
молба са представени: молба с вх. № 2544/23.12.2021 г. и писмо с изх. №
92/10.01.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се
признава – като дружеството не оспорва и размера на претенцията от
общо 200 лева. Твърди се, че срещу ищеца не са предприемани никакви
принудителни действия, още повече предвид изминалия период от време. В
тази връзка се твърди, че действително правото на принудително изпълнение
е погасено като вземането съществува единствено в естествено състояние,
което не е пречка за доброволно плащане.
Прави се искане за постановяване на решение при признание на иска и
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание по делото, проведено на 30.05.2022 г.,
процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на
съдебно решение при признание на иска, което съдът е приел за основателно.
Излага доводи, че на ищцовата страна се дължат разноски, доколкото
ответникът бил дал повод за завеждане на делото.
Процесуалният представител на ответника изразява становище, с което
поддържа направеното признание, както и искането за прилагане на чл. 78, ал.
2 от ГПК по отношение на разноските. Заявява искане за разноски в
минималния размер от 100 лева и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
В подадения отговор на исковата молба процесуалният представител на
ответника, надлежно упълномощен, е направил признание на иска, като е
посочил и че ответната страна не е дала повод за образуване на делото.
От своя страна в проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави нарочно искане за
2
постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенция на Д. Т. ИВ. срещу „Топлофикация Перник“ АД за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника: сумата от общо 200 лева,
представляваща остатък главница за начислена, но незаплатена топлинна
енергия, за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в *****
/абонатен номер **********/ за периода от 01.09.1999 г. до 31.12.2003 г. вкл.
поради погасяването на задължението по давност.
Горното налага предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са направили и двете страни по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Напротив именно
върху ищеца следвало да бъдат възложени и разноските на ответното
дружество. От своя страна ищцата поддържа, че й се дължат разноски,
доколкото отправила молба за отписване на сумите, но това й било отказано с
изрично писмо, което водело до извод, че дружеството е станало причина за
образуване на делото.
Поради това ищецът претендира сумата от 50 лева държавна такса с
1.41 лева такса превод и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото по делото
не се представят никакви доказателства, че ответното дружеството търси
принудително събиране на процесните суми към датата на исковата молба
или в хода на делото. Страните не спорят, че за процесните вземания никога
не са били образувани заповедни, искови или изпълнителни дела. Не се
твърди от никоя от страните ответникът да разполага с изпълнителен титул за
процесната сума. Освен това искът е признат с отговора на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК. В тази връзка настоящият състав намира, че
единствено отказът на ответното дружество за отпише погасената по давност
сума, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба, като изложените от процесуалния представител
на ищеца възражения за дължимост на разноски са неоснователни. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 95/22.02.2018 г.
по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, 4-то г.о., Определение №
420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. по описа на ВКС, 3-то г.о. и др. По
3
тези съображения и доколкото са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от
ГПК – признание на иска в срока за отговор на исковата молба и липса на
поведение на ответника, което да е дало повод за завеждане на иска, то
разноските, направени от ищеца следва да останат в негова тежест.
Съгласно трайната съдебна практика изричен диспозитив за отхвърляне
на претенциите за разноски при излагане на мотиви за тяхната
неоснователност не се дължи.
От своя страна ответникът претендира разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, която претенция е основателна. Както се
отбеляза и по-горе, кредиторът би дал повод за завеждане на делото и
съответно би дължал разноски ако той предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, оспорвайки направеното от длъжника
основателно възражение за изтекла погасителна давност или пък ако оспори
предявения против него иск за недължимост на вземането поради изтекла
погасителна давност, какъвто не е настоящият случай – доколкото е
направено признание на иска. По тези съображения и разноските в това число
на ответната страна следва да бъдат възложени на ищеца /в този смисъл
Определение № 827/26.11.2018 г. по в.ч.гр.д. № 510/2018 г. на Пернишкия
ОС/.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Т. ИВ., с ЕГН: ********** и
адрес: **** и съдебен адрес: ***** /адв. А./, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 200 лева,
представляваща остатък главница за начислена, но незаплатена топлинна
енергия, за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в *****
/абонатен номер **********/ за периода от 01.09.1999 г. до 31.12.2003 г. вкл.
поради погасяването на сумата по давност.
ОСЪЖДА Д. Т. ИВ., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в
производството по делото.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4
5