РЕШЕНИЕ
№ 3226
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110169220 по описа за 2024 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът предявява иск против „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, чрез „Уиз Еър Унгария
Црт.- клон България“ КЧТ. Ищецът твърди, че имал билет за полет ***/5.9.2023г , явил се
навреме за полета, но не бил допуснат до него – бил му отказан достъп в последния момент,
когато вече пътуването му било организирано. Твърди, че е чакал 5 часа на летището, без да
разбере дали ще може да пътува или не, без да е информиран за причината за отказа. Сочи,
че предварително бил наел л.а. в крайната дестинация, за което заплатил 58,91 евро, както и
закупил втори билет за същата дестинация, за което заплатил 19,49 евро. Твърди се, че е
поискал от ответника заплащане на обезщетение, като постъпил отказ, нито му били
възстановени платените суми. Предявява се искане за осъждане ответникът да му заплати:
250 евро – обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.7 от Регламент ЕО
261/2004, имуществени вреди от общо 198,38 евро, и 19,49 евро разходи – платен втори
билет, както и 86,51 евро законна лихва, и 58,91 евро – разходи за л.а. , заедно със законна
лихва от 9, 68 евро. В исковата молба е посочена левова равностойност, както следва: 198,38
евро / 388,92 лева.
С уточнителна молба от 5.12.2024г.,ищецът конкретизира претенцията си, като сочи,
че не претендира обезщетение за неимуществени вреди, а претендира разходи, - платената
цена на самолетни билети за неосъществения полет, както и сторените разходи във връзка с
отменения полет – 217,87 евро – обща цена на двата билета, върху която сума се претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 6.9.2023г. до 14.11.2024г., от 35,78евро,
законна лихва върху обезщетението по Регламента, за период 6.9.2023г. до 14.11.2024г., в
размер на 41,06 евро, както и сторените разходи за наемане на кола в Бергамо от 58,91 евро,
заедно с лихва върху тази сума от 9,68 евро за период 6.9.2023г. до 14.11.2024г.
Тук е моментът да се посочи, че по първоначално предявения иск, не е посочено, че е
предявена претенция за законна лихва върху обезщетението по Регламента, за период
6.9.2023г. до 14.11.2024г., в размер на 41,06 евро, поради което и същото не следва да се
разглежда от съда.
1
Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че ще заплати
на ищеца: 488,96 лева – обезщетение по чл.7 от Регламента, 387,99 лева – билет, 115,21 лева,
разходи за наемане на автомобил, както и 38,11 лева – стойност на билет, и 188,12 лева
мораторна лихва, както и 50 лева държавна такса по делото.
Възразява се да се присъждат разноски, като се твърди, че пред него не е предявявана
извънсъдебна претенция за плащане, поради което се прави твърдение, че е налице
хипотезата на чл.78,ал2 ГПК.
Препис от молбата с твърдението за плащане е изпратен на ищеца, който не взема
становище по твърдението за плащане.
С определението по чл.140 ГПК, съдът е приел за безспорни твърденията на ищеца,
че е имал сключен договор за въздушен превоз за дата 5.9.2023г. за полет ***/5.9.2023г , с
дестинация София –Милано, Бергамо, планиран за 6,30 часа, че ищецът е заплатил за
билета 388,92 лева, че ищецът се е явил навреме за полета, но не е допуснат до него от
ответната страна, че ищецът е заплатил за наем на л.а. сумата от 58,91 евро за период
5.9.2023.-7.9.2023г, както и че е закупил билет за друга авиокомпания, със същата
дестинация, за полет, който излита 20,35 часа и каца 23,30 часа, за което заплатил 19,49 евро.
Безспорен е и размерът на обезщетението за забава.
При изложените безспорни между страните факти, спорен е въпросът дали
ответникът е заплатил равностойността на билета, както и сторените от ищеца разходи във
връзка с отменения полет, а, оттам и искането на страните за присъждане на разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 13.12.2024г. С допълнителна
молба е представено доказателство, че по посочената, на основание чл.127,ал.4 ГПК,
банкова сметка за доброволно изпълнение, ответното дружество е наредило банков превод
на стойност 1304,39 лева. Сумата е достатъчна да покрие цялата претенция по исковата
молба, а изявлението в отговора на същата, направено в срока за отговор, на 10.1.2025г, кои
суми се плащат, следва да се зачете от съда, на основание чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД и да се
приеме, че с плащането, извършено от ответника на 17.1.2025г., са погасени стойността на
двата билета, наем на автомобил, както и обезщетението за забава и платената държавна
такса, поради което искът следва да се отхвърли.
По претенцията за разноски. СРС намира, че неприложима е нито разпоредбата на
чл.78,ал.1, нито разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, поради следното. Видно от представените с
исковата молба доказателства, ищецът е подал заявление до ответното дружество за
заплащане на обезщетение за отменения полет. Не е предявено, до ответника, извънсъдебно
искане за плащане на исковите суми. Съгласно разпоредбата на чл.5 от Регламент 261/2004г.,
при отказан достъп, пътникът има право на обезщетение, за което превозвачът следва да му
предостави избор : да му възстанови платената стойност на билета или премаршутиране; В
Регламента не е предвидено рекламационно производство, нито процедура по разглеждане
на исковете за обезщетение за имуществени вреди, каквито се претендират с исковата молба.
Ответникът е заплатил обезщетение по чл.7 от Регламента, по претенцията на ищеца.
Претенцията, предмет на иска, е за имуществени вреди – сторени от ищеца разходи,
които следва да му се възстановят заедно с дължимото обезщетение за отмяната на полета.
2
Същата претенция е изискуема, от датата, на която разходите са сторени, но за да се
постави ответното дружество в забава, следва да е поканено извънсъдебно да я плати. При
липса на такава покана, исковата молба съставлява първа покана за плащане. Следователно,
сторените от ищеца разноски за адвокатско възнагражение, не следва да се възстановят от
ответното дружество – не поведението на ответника е довело до завеждането на делото,
поради което и хипотезата на чл.78,ал.1 ГПК не е налице. Същевременно, ответното
дружество, макар да не е станало повод за завеждане на делото, дължи вземането, поради
което и хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК не е налице.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Я. М. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл7§1, б.а Регламент /ЕО/ 261/2004 против УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ, Кфт, действащо
чрез Уиз Еър Кфт.- - клон България КЧТ с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЗОНА
ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СГРАДА ИВТ за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца разходи във връзка с отменен полет
***/5.9.2023г.– 217,87 евро – обща цена на двата билета /198,38 евро и 19,49 евро/, върху
която сума се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва от 6.9.2023г. до
14.11.2024г. от 35,78евро, както и сторените разходи за наемане на кола в Бергамо от 58,91
евро, заедно с лихва върху тази сума от 9,68 евро за период 6.9.2023г. до 14.11.2024г.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните: на ищеца по чл.38,ал.2 ЗАдв, на ответника – по
чл.78,ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, с въззивна
жалба, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3