РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Плевен, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20204400100658 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д. СТ. П. от гр.П., чрез
пълномощникът адв.М.А. против И. СТ. К.от гр.Плевен, с която е предявен
иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“В“ от ЗЗД за отмяна на договор за
дарение, сключен между страните на 09.03.2017г. с нотариален акт №*,
т.първи, рег.№ *, дело № 29/2017г. на нотариус В. П. - №* на НК, с район на
действие Плевенски РС.В исковата молба се твърди, че ищцата като прабаба
и съсобственик, заедно с другия съсобственик дядо С. И. П. са дарили на
ответницата-нейна правнучка следния недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-71/06.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адм.адрес: гр.П., ул.“Г. С.“ № *, вх.*,
ет.*, ап.*, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в
поземлен имот с идентификатор***, с предназначение на самостоятелния
обект:ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта 1, с площ по
документ: 49.26кв.м., с прилежащи части: МАЗА № *от 6.54кв.м. и 0.793%
ид.ч. от общите части на сградата, НИВО 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж:няма, под обекта***, над обекта:***, по
1
док.документи- АПАРТАМЕНТ № 13, построен през 1979г., находящ се в
гр.П., бул.“С.“ №*, вх.*, ет.*, в жилищна сградата бл.*, състоящ се от ДВЕ
СТАИ с БОКС, БАНЯ-КЛОЗЕТ, със застроена площ 49.26кв.м., при съседи
на жилището изток-коридор, запад-двор, север-улица, юг-коридор, отгоре-
ап.16, отдолу-ап.9, заедно с принадлежащата към апартамента МАЗА № *, с
полезна площ 6.54кв.м., при съседи: изток-маза № 8, запад маза № 6, север-
улица, юг-коридор, както и 0,793%ид.ч. от общите части на сградата,
построена върху 1199кв.м. държавна земя в кв. 168 по плана на гр.П. При
извършване на дарението ищцата-дарител си е запазила правото на ползване
върху имота пожизнено и безвъзмездно.
Ищцата твърди, че е извършила дарението с надеждата, че когато
има нужда, с оглед възрастта и здравословното си състояние, ще може да
разчита на помощта на правнучката си.Твърди, че от около година се обръща
периодично към ответницата с молба да и помага-било с парични средства,
било с грижи или друга помощ, под формата на закупуване на лекарства и
храна. Твърди, че пенсията е единствения доход и тя не стига за
удовлетворяване на всичките нужди, свързани предимно със разходи за
храна и лекарства.Твърди, че е искала от ответницата минимални средства от
около 100-120лв. месечно или поне на два месеца.Искала е да и помага с
пазаруването когато е с влошено здраве. Твърди, че ответницата ѝ е отказала с
аргумента, че след като си е запазила ползването на апартамента, не и се
следва друго. Твърди, че ответницата работи и получава добри доходи. Счита,
че това нейно поведение е укоримо и неморално, тъй като доходите и са
добри, но всички средства използва само за себе си. Счита отношението на
ответницата към нея за непризнателоност за извършеното дарение и проявена
щедрост, с което ищцата се е лишила от имущество от което, при нужда да се
издържа. Твърди, че през цялото време тя е заплащала данъците за имота.
Многократно е отправяла покани към ответницата за финансова, физическа и
морална помощ, каквато не е получавала от нея, въпреки възникнала нужда
от допълнителни средства за лекарства и храна и възможността на
ответницата да ги дава.
В исковата молба се твърди и това, че ищцата е узнала от ЧСИ Т.
К., че имота ще бъде описан и продаден на публична продан, тъй като е бил
ипотекиран от правнучката за обезпечаване на задължение на
2
„ВЕНАГРО“ЕООД. Имота е бил ипотекиран с нот.акт № * том първи, рег.№*,
дело № 34/19.03.2019г. на нотариус Р. И., рег. № *на НК. Ищцата твърди, че
не е била уведомявана за тази ипотека и не е правила отказ от правото си на
ползване, въпреки че в нот.акт е отбелязано нейното право.След консултация
с адвокат е установила, че е образувано изп.д.№ 20208150400810 по описа на
ЧСИ Т. К., по което е насрочен опис и съществува реална възможност имота,
в който живее да бъде продаден на търг. Застрашено е правото и на
безвъзмездно обитаване на жилището до края на живота . Ищцата твърди, че
по този начин няма и да може да разчита на каквато и да било издръжка от
надарената, каквато е била целта на сделката. Счита, че е нарушен общия
принцип на равнопоставеност на страните като морално-етична норма на
живот, при което дарителката в края на живота си, ще остане без
жилище.Моли да бъде отменено дарението за притежаваната от нея 3/4 ид.
част от имота, на основание чл.227, ал.1, б.“В“ от ЗЗД. Поискала е
обезпечаване на иска чрез спиране на изпълнението и тази молба е уважена.
Към исковата молба са приложени заверени копия от следните
документи : Нот.акт за дарение №*, т.първи, в.рег.№*, д. № 29/09.03.2017г. на
нотариус В. П.; Нот.акт за ипотека № *, том първи, рег.№*, дело №
34/19.03.2019г. на нотариус Р. И., рег. № * на НК; Схема № 15-139624 от
18.02.2019г. на Службата по геодезия, картография и кадастър-гр.Плевен;
Данъчна оценка № 4064/31.07.2020г. на Община П.; Молба за образуване на
изп.дело № 20208150400810 на Т. К., рег.№ * на КЧСИ; Изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 993/2020г. на РС-Плевен; Покана за доброволно плащане от
22.05.2020г.; Протокол за опис на недв. имот по изп.дело. Допълнително са
представени и следните документи: н.акт за покупка на имота №*, том трети,
нот.дело № 228/10.10.2002г. на нотариус А. П., рег. №* на НК; удостоверение
за смърт и наследници от 11.08.2020г., изд. от Община П.; Решение на ТЕЛК
от 23.09.2014г. № 2417 и Етапна епикриза за периода от 01.01.2020г. до
11.06.2020г.- 2 бр.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ал. 1 ГПК. В съдебно заседание признава, че ищцата и е искала помощ
под формата на морална подкрепа, лична грижа и издръжка, но че тя не е
имала възможност и не е давала такава.Не е ангажирала доказателства за
доходите си и за твърденията си, че има дете и че сама се грижи за него,
3
затова не може да отделя никакви суми за издръжката на прабаба си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл.227, ал.1,
б.“в“ ГПК. В тежест на ищеца е да установи, че е изпълнено задължението по
прехвърляне на имота с валиден договор и наличието на предпоставките на
чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението поради проявена
непризнателност от страна на надарения, изразяваща се в отказ на дарения да
даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Предмет на установяване
са следните обстоятелства: 1) изпадане на дарителя в трайна нужда; 2)
отправено искане до надареното лице и че то е стигнало до него 3) отказ на
последното да даде исканата издръжка, които обстоятелства следва са налице
към момента на поканата или поне към момента на приключване на
съдебното дирене, тъй като съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да
вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от
значение за спорното право.
Безспорно е, че по силата на сключения на 09.03.2017г. договор -
нотариален акт № *, т.първи, рег.№ *, дело № 29/2017г. на нотариус В. П. -
№* на НК, с район на действие Плевенски РС ищцата, която е прабаба на
ответницата, заедно със сина си С. И. П. - дядо на ответницата, са дарили
следния недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****, с адм.адрес: гр.П., ул.“Г. С.“ № *, вх.*,ет.*, ап.*, който самостоятелен
обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение на самостоятелния обект:ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ,
брой нива на обекта 1, състоящ се от ДВЕ СТАИ с БОКС, БАНЯ-КЛОЗЕТ,
със застроена площ 49.26кв.м., с прилежащи части: МАЗА №* от 6.54кв.м. и
0.793% ид.ч. от общите части на сградата, като ищцата-дарител валидно е
прехвърлила притежаваната от нея ¾ ид. ч. от имота и си е запазила правото
на ползване върху него пожизнено и безвъзмездно.
Безспорно е, че след придобиване на апартамента, ищцата го е
ипотекирала за обезпечаване на задължение към „ВЕНАГРО“ЕООД. Имота е
бил ипотекиран с нот.акт №*, том първи, рег.№*, дело № 34/19.03.2019г. на
нотариус Р. И., рег. №* на НК, като няма данни това да е станало със знанието
4
и съгласието на ищцата, нито че дори е била уведомявана за тази тежест
върху имота. Няма спор, че кредиторът „ВЕНАГРО“ЕООД се е снабдил с
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 993/2020г. на Плевенски РС срещу
длъжницата И. С. К.и въз основа на него е образувано изп.д.№
20208150400810 по описа на ЧСИ Т. К., по което е извършен опис на
апартамента. Изпълнителното дело е спряно за обезпечаване на иска по
настоящото дело.
Спорно е налице ли са предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД
за отмяна на дарението досежно 3/4ид.ч. от дарения имот.За да се произнесе
по спора, съдът взе предвид следното:
Договорът за дарение е едностранен договор и по начало не
създава никакви задължения за надарения, включително и да дава издръжка
на дарителя. Надареният има само морално задължение да бъде признателен
на дарителя за направеното дарение. Това морално задължение се
трансформира в правно задължение за даване на издръжка, само ако настъпят
нови юридически факти – ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от
надарения да му дава издръжка. Последица от неизпълнение на това вече
правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от дарителя
на основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. Смисълът на тази разпоредба е да се
върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за
издръжката и гледането си.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се
установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага и
конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му
нужди. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищцата към момента на дарението е била освидетелствана с решение на ТЕЛК
№ 2417/153 от 23.09.2014г. при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД-Плевен, със
75% степен на увреждане с придобито право на пенсия за ОСВ, пожизнено, с
общо заболяване Исхемична кардиомиопатия, Полиартроза,
Неинсулинозависим захарен диабет, Диабетна полиневропатия. Няма спор, че
преди завеждане на делото, състоянието на ищцата трайно се е влошило, като
съгласно представената Етапна епикриза, ищцата е била прегледана на
11.06.2020г. от д-р Е. С.и д-р Л. П., при което е установено : Оплаквания от
лесна умора при обичайни физически усилия, понякога сърцебиене, болка и
5
тежест в гърдите и гърба, переодично.От м.март 2014г. е с доказан диабет на
медикаментозно лечение.През периода световъртеж, залитане при ходене,
изтръпване и парене на ходилата, намаление на слуха.Преди години е имала
съдов инцидент във ВБС, лек тремор на ръцете.През м. април 2018г. е
установено отлепване на ретината в ДО.През м.март 2014г. проведена
холецистектомия.През м.май 2019г. по повод на болка и оток на дясно бедро и
подбедрица, установено възпаление на бедрения нерв. Оплаква се от болки в
коленните и двете тазобедрени стави.Проведени са и изследвания и назначена
терапия.Ответницата признава, че влошаването на състоянието на ищцата е
свързано и със скорошната смърт на сина ѝ.
В случая е безспорно, че единствения доход на ищцата Д.П. е от
пенсия, която е в минимален размер/434.43лв./ и не е достатъчна, за да
удовлетвори екзистенциалните потребности от храна подходяща за
възрастта и здравословно и състояние; от лекарства; нуждата от помощ в
бита и за лична грижа; от средства за заплащане на отопление и други
консумативи за имота, в който живее.В тази връзка ищцата е заявила, чрез
пълномощникът си, че сумата от 400лв., съставляваща месечните средства,
необходими за минимална издръжка, тя не може да покрие със собствени
средства. Освен от пенсията, в размер на 300лв. и добавката за вдовица в
размер на 60лева, към момента на приключване на съдебното дирене, не
притежава други източници на доход. Няма спестявания и др.
приходи.Разликата от 40лв. няма кой да я покрие, като ответницата И. К.
заявява, че и такава сума не може да отдели за издръжката ѝ.
Установява се от разпита на свидетелката С. Г. П., че съпругът ,
който вече е починал, е другият дарител на имота, че той и майка му са
решили да прехвърлят собствеността върху апартамента на И., тъй като тя
има дете, което гледа сама и за да ги подсигурят със жилище. През този
период ищцата е била освидетелствана с решение на ТЕЛК и е имала разходи
за лекарства за лечението на хроничните си заболявания.Свидетелката дава
показание, че когато здравословното състояние на свекърва се влошава, тя
се обажда на нея, че тя е посещава всеки ден, че ходи да плаща тока и
кабелната телевизия, а също и че ходя да и помага и да я гледа, и като цяло, че
тя се грижа за ищцата като за своя майка, защото тя няма друг, който да го
прави. Потвърждава, че ищцата освен пенсията няма други източници на
6
доходи, че тя и помага безвъзмездно - нищо не се заплаща за грижите.
Установява, че свекърва се е обръщала за помощ към И., но че тя е
отказала такава, тъй като няма възможност. Искала е И. да я гледа, да ходи да
пазарува, но тя е отказвала, защото е заета - сама си гледа детето, ходи на
работа. Пенсията на ищцата е минимална - 300 лева, като взема от пенсията
на починалия си съпруг добавка от 60 лева, като свидетелката смята, че Д. би
се справяла със сума около 400лв.Твърди, че тя няма средства за почивка или
санаториално лечение, че не може да си позволи хубава храна или деликатеси
или да си купува дрехи. Ако има нужда от дреха, свидетелката и купува със
свои средства. Свидетелката установява също, че ищцата не е била уведомена
за предстоящата продажба на търг на жилището, разбрала е чак, когато е
дошъл ЧСИ да го описва.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
иска е доказан и основателен. Изпадайки в трайна нужда от допълнителни
средства за издръжка дарителката се е обърнала към дарената си правнучка с
искане да и осигурява такава, при което моралното задължение на
признателност е прерастнало в правно такова за заплащане на издръжка за
нуждаещата се дарителка.Нуждата не е инцидентна, а има траен характер, тъй
като дарителката не е в състояние сама да се издържа от притежаваните от
нея средства и имущества. В тези случаи закона изрично предвижда отмяна
на дарението, когато се отказва помощ на дарителя, от която той се нуждае.
Без значение е дали нуждата на ищцата от издръжка е била удовлетворявана в
натура или в пари от други лица – снаха , която я гледа и при нужда и
купува дрехи. Следва да се приеме, въз основа на събраните доказателства, че
надарената проявава непризнателност, тъй като дарителката има нужда от
издръжка, а тя след покана не я удовлетворява като не може да и предложи и
издръжка в нищожно малък размер-необходим за допълване на средствата
за най-необходимото. Обстоятелството, че друго лице е отзовавало и
удовлетворява нуждата на дарителката, няма отношение към проявената
непризнателност от надарената.Проява на непризнателност е и недобре
преценения от ответницата риск, ипотекирайки имота като обезпечение за
задължение, което не може да погаси, да постави прабаба си в риск
принудително да напусне дома си при продажбата му.
Не се твърди и поради това не са събирани доказателства, че
7
поради липса на достатъчно средства, има опасност ако даде поисканите
средства за издръжка на дарителката, ответницата да постави себе си и детето
си, което по закон е длъжна да издържа, в по-лошо положение от това на
дарителката.Ето защо, съдът приема, че е възникнало правото на дарителя да
иска отмяна на дарението за своята 3/4ид.ч. от имота, тъй като е налице
обществено-укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява
непризнателност. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява
основание за отмяна на дарението по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД –трайната
нужда от издръжка на дарителя, искането , отправено от него до дарения и
отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка, в случая са
налице, поради което искът следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът
има право на разноски по делото, поради което следва да бъде осъдена
ответницата да заплатят на ищцата сумата 1415лв. за направени по делото
разноски, от които 1000лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно договора
за правна защита и съдействие, съдържащ разписка, на л.17 от прил. дело на
ПРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн.чл. 227/1/ б.”в” ЗЗД дарението, изразено в
нот.акт №*, т.І, вх.рег.№*, нот.д. 29 от 2017г. на Нотариус В. П., с рег. №* по
описа на Нотариалната камара гр.С., с район на действие Районен съд
гр.Плевен, по силата на което Д. СТ. П. е дарила на И. СТ. К.следния свой
собствен недвижим имот, находящ се в гр.П.: ¾ ид.ч. от Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адм.адрес: гр.П., ул.“Г. С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта 1, с площ по документ: 49.26кв.м., с
прилежащи части: МАЗА № * от 6.54кв.м. и 0.793% ид.ч. от общите части на
сградата, НИВО 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
8
етаж:няма, под обекта***, над обекта:***, по док.документи-
АПАРТАМЕНТ № *, построен през 1979г., находящ се в гр.П., бул.“С.“ №*,
вх.*, ет.*, в жилищна сградата бл.*, състоящ се от ДВЕ СТАИ с БОКС,
БАНЯ-КЛОЗЕТ, със застроена площ 49.26кв.м., при съседи на жилището
изток-коридор, запад-двор, север-улица, юг-коридор, отгоре-ап.16, отдолу-
ап.9, заедно с принадлежащата към апартамента МАЗА № 7, с полезна площ
6.54кв.м., при съседи: изток-маза № 8, запад маза № 6, север-улица, юг-
коридор, както и 0,793%ид.ч. от общите части на сградата, построена върху
1199кв.м. държавна земя в кв. 168 по плана на гр.П.
ОСЪЖДА И. СТ. К.от гр.П., ул.“З.“ №*, ет.*, ап.*, с ЕГН
********** да заплати на Д. СТ. П. от с.гр., ул.“Г. С.“№ *, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на
1415лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9