гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 3705 по описа за 2021 година
Производството е по реда
на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №30030 от 31.01.2020 г., постановено по гр. д. № 24598/2019
г. на Софийски районен съд, 44 състав, са отхвърлени исковете на
„Софийска Вода” ЕАД, ЕИК ******, срещу Н.В.Н., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че Н.В.Н. дължи на „С.в.“ АД съответно сумата от 1809,41 лв. — главница,
представляваща неплатена цена за предоставени ВиК услуги през периода от 08.07.2016
г. до 08.08.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с
клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 24.08.2018г. до окончателното плащане, и сумата от
154,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 8.08.2016 г. до
8.08.2018 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 56539/2018 г. по описа на СРС, 44 с-в.
Решението е обжалвано от
ищеца - „Софийска Вода” ЕАД. Изложените доводи във въззивната жалба са за
неправилност на решението поради неправилна преценка на установената по делото
фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че процесното
количество вода е реално доставена и отчетена от съответния водомер в обекта,
собственост на ответника. Оспорва се изводът на съда, че не е доказано по
делото, че Н.В.Н. е собственик на процесния имот и следователно не е потребител
на ВиК услуги. Моли се да се уважи въззивната жалба, предявените искове да
бъдат уважени и да бъдат присъдени сторените в първоинстанционното и въззивното
производство разноски.
Ответникът по въззивната
жалба - Н.В.Н., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивната жалба. С него се оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на
обжалваното решение на районния съд. Претендира се присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания
за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната
жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че от приетите по делото доказателства не се установява, че между страните е
съществувало валидно облигационно отношение. В разглеждания случай ищецът не е
доказал по безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, в който са доставяни ВиК услугите, поради което
не може да се ангажира отговорността му за плащане на процесните суми. Предвид
изложеното районният съд е отхвърлил
предявените искове като недоказани.
Изложените фактически и правни аргументи от районния
съд, въз основа на които са отхвърлени предявените искове, са законосъобразни,
обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по
делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди.
В случая същественото е, че районният съд е указал на
ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
Н.В.Н. има качеството на краен потребител (носител е на право на собственост
или на ползване) на ВиК услуги, доставяни на процесния обект и през процесния
период. Обосновано е заключението му, че твърденията на „Софийска Вода” ЕАД в
тази насока не са доказани. Това положение се отнася и за въззвиното
производство. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите за ползван на водоснобдителни и
канализационни системи ползватели на ВиК услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, и те са длъжни, съгласно чл. 40
от Наредбата, да заплащат цена за ВиК услугите при условията и по реда,
определени в общите условия и договорите. В настоящия случай не се установи по
безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
строеж или ползване върху имот в сграда - етажна собственост, поради което не
може да се ангажира отговорността му за плащане на сумите за доставена питейна
вода. В случая не се доказва, че именно Н.В.Н. отговаря за задължението за
заплащане на ползваните ВиК услуги за процесния период в процесния обект. В
тази насока следва да бъде посочено, че подадената данъчна декларация от Н.В.Н.
по отношение на процесния имот не е документ, с който може да се установи вещно
право на собственост или ползване. В този смисъл е практиката на ВКС, възприета
например в решение № 972/06.01.2010 г. по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о.,
която настоящият въззивен състав споделя напълно.
Неоснователни са възраженията на въззивника,
обективирани във въззивната жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са
оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство, които
по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и
липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не
намира за необходимо да ги обсъжда по - детайлно.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на
правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, въззивникът следва
да заплати разноските за предоставената адвокатска защита на въззиваемия – заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Следва да бъде посочено, че е
неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК на размера на заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение, тъй като същият е по-нисък от минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното,
Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение
№30030 от 31.01.2020 г., постановено по гр. д. № 24598/2019 г. на Софийски
районен съд, 44 състав.
ОСЪЖДА „Софийска Вода”
ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК
разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.