Р Е Ш
Е Н И Е
№ 04.12.2015 година гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд X състав
На двадесет и четвърти ноември 2015 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар И.Г.
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело №58 по описа за
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Иск
с правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕКСПО 2000, бул.
“Н.Вапцаров” № 55, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
ЕИК *********, представлявано от Евелина Милтенова
Великова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, действащи
чрез пълномощника юр.к. Атанас Данчев Скотаров, редовно упълномощен с нотариално заверено
пълномощно per. №№8659, 8660/27.11.2014 г. по описа
на Лили Лакова - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в
регистъра на Нотариалната камара, против 1. ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев- Р.Ц.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, с представляващ Р.Г.Ц. и 2. Н.П.Ц. – ЕГН **********,***, за сумите, както следва: главница - в
размер на 263 437,00 евро (двеста
шестдесет и три хиляди четиристотин тридесет и седем евро); редовна лихва,
начислена за периода от 05.06.201З г. до 07.08.2013 г. включително - в размер
на 2213,10 евро (две хиляди двеста и
тринадесет евро и десет евроцента);
наказателна лихва за периода от 05.08.2013 г. до 12.09.201З г.
включително - в размер на 6078,68 евро
(шест хиляди и седемдесет и осем евро и шестдесет и осем евроцента); законната
лихва върху главницата от 16.09.201З г. до окончателното й погасяване, разноски
в общ размер на 16 393,66 лева.
В исковата молба се твърди, че със Заповед
№578 от 18.09.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 18.09.2013 г., издадени от Районен съд Попово по ч.гр.д.
№615/201Зг., въз основа на представени от “Райфайзенбанк (България)”ЕАД
доказателства ответниците-длъжници ЕТ “АМОРФА — 94-Пенчо Калчев- Р.Ц.“ и Н.П.Ц.
били осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД главница, лихва и
наказателна лихва по Договор за банков кредит от 27.04.2007 г. в общ размер от
271,728.78 евро, ведно със законната лихва върху главницата по договора за
кредит, считано от 16.09.2013 г., както и сумата от общо 16393,66 лева -
разноски по ч.гр.д. № 615/2013г. по описа на Районен съд Попово, за
принудително събиране на които „Райфайзенбанк (България)”ЕАД образувала
Изпълнително дело № 142/201Зг. по описа на ЧСИ Стойко Аспарухов с per. № 873 от регистъра на КЧСИ. След като им била връчена
Заповедта за незабавно изпълнение, ответниците депозирали в Районен съд Попово
възражения по чл.414 от ГПК, че не дължат паричните суми по заповедта, поради
което и на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявяват настоящия иск за
установяване на вземанията им от ответниците-длъжници по договора за кредит и
анексите към него, и Договор за поръчителство от 18.03.2011 г.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства:
На 27.04.2007 г. между ищеца “Райфайзенбанк
(България)” ЕАД и Пенчо Калчев Ц., действащ като ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев“
с ЕИК *********, бил сключен договор за банков кредит, по силата на който
Банката му отпуска кредит в размер на 467 196.00 (четиристотин шестдесет и
седем хиляди сто деветдесет и шест хиляди лева) с краен срок за погасяване на
кредита 20.03.2017 г. На 24.11.2010 г. кредитополучателят умира и по реда на
чл. 60 ТЗ един от неговите наследници и съдлъжник по
кредита Р.Ц. поема търговското предприятие на ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев“,
променяйки и фирмата на ЕТ "АМОРФА-94 - ПЕНЧО КАЛЧЕВ-Р.Ц." съгласно
изискванията на чл. 60 (3) ТЗ. Другият
наследник Н.П.Ц. е поел да отговаря към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за
всички задължения на неговия наследодател съгласно Договор за поръчителство от
18.03.2011 г. Съгласно чл.5 от Анекс № 13 към Договора за кредит, крайният срок
за погасяване на кредита бил променен на 05.04.2017г. Средствата по отпуснатия
кредит били усвоени изцяло от първоначалния кредитополучател за периода от
10.05.2007 г. до 25.09.2007 г. С Анекс № 13 от 15.11.2012 г. страните се
съгласили, че към датата на сключване на анекса общият размер на дължимите от
кредитополучателя суми по договора за кредит и анексите към него е 279 979,53 евро, от които: - редовна главница
- 272 943 евро; - просрочена главница - 3 294 евро; - текущо начислена
наказателна лихва за забава върху просрочена главница за периода от 22.10.2012
г. до 14.11.2012 г. - 50,95 евро; - текущо начислена редовна лихва за периода
от 22.10.2012 г. до 14.11.2012 г. - 1 570,33 евро; -просрочени лихви, начислени
за периода от 20.09.2012 г. до 21.10.2012 г. - 2 121,25 евро. С чл.З, чл. 4 и
чл.9 от Анекс №13 страните уговорили нов погасител план за дължимите от
кредитополучателя суми по Договора за кредит и анексите към него. На датите на
падеж - 07.05.2013 г. 05.06.2013 г., 05.07.2013 г. и 05.08.2013 г. главният
длъжник ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев- Р.Ц.“ не платил дължимите вноски за
главница и лихви. Същите не били платени и от поръчителя. На основание чл. 432
от ТЗ във вр. с чл. 10.3 от договора за кредит
Банката упражнила правото си и обявила за предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички суми по Договора за кредит и анексите към него, за което
уведомила длъжниците. По ч.гр.д. №615/201З г. по описа на ПРС банката се
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответниците.
С настоящата искова молба Банката
претендира установяване на вземанията си от ответниците-длъжници, произтичащи
от гореописаните Договор за кредит, анекси към него и Договор за поръчителство
и анексите към него, които вземания са обективирани в Заповед №578 от
18.09.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417
от ГПК и Изпълнителен лист от 18.09.2013 г., издадени от Районен съд гр.
Попово по ч.гр.д. № 615/2013г., а именно: а) вземане за главница — в размер на
263 437,00 евро (двеста шестдесет и три хиляди четиристотин тридесет и седем
евро); б) вземане за редовна лихва, начислена за периода от 05.06.2013 г. до
07.08.201З г. включително - в размер на 2213,10 евро (две хиляди двеста и
тринадесет евро и десет евроцента); в) вземане за наказателна лихва за периода
от 05.08.2013 г. до 12.09.2013 г. включително - в размер на 6078,68 евро (шест
хиляди и седемдесет и осем евро и шестдесет и осем евроцента); г) вземане за
законната лихва върху главницата от 16.09.201З г. до окончателното й
погасяване; д) разноски в общ размер на 16 393,66 лева (шестнадесет хиляди
триста деветдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), от които 10 629,11
лева (десет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и единадесет стотинки) за заплатена
държавна такса и 5764,55 лева (пет хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение; както и разноските
да платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, на
24.06.2015 година, е постъпил писмен отговор от втория ответник Н.П.Ц., в който
се акцентира на следното: счита предявеният иск за частично неоснователен.
Оспорва същия по размер и моли съда да го отхвърли с произтичащите от това
правни последици. Не оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка, касаеща сключването на договор за кредит и анексите към
него. Въвежда като относими факти следното: По силата
на извънсъдебно споразумение, сключено по изпълнително дело № 20138730400142 по
описа на ЧСИ Стойко Аспарухов, с рег.№ 873 на КЧСИ, с район на действие - ОС -
Търговище, между банката - кредитор и ищец в настоящото производство и първия
ответник ЕТ”Аморфа - 94 - Пенчо Калчев - Р.Ц.”,
едноличният търговец е погасил част от своите задължения, както следва: 10
629.11 лева - представляващи част от разноските по заповедното производство по
чл.417 от ГПК, 24.00 лева, представляващи част от разноските по изпълнително
дело № 142, 25.00 - представляващи платени разноски за подновяване на
вписването в ЦРОЗ, както и 281 503.89 (двеста осемдесет и една хиляди петстотин
и три лева и осемдесет и девет стотинки) или 143 749.11 (сто четиридесет и три
хиляди седемстотин четиридесет и девет евро и единадесет евроцент) евро. Всички
тези плащания са извършени преди изпращане на призовката за доброволно
изпълнение и пред вид обстоятелството, че правното основание, на което са
изплатени е извънсъдебно споразумение, те би следвало да се отразят в
призовката за доброволно изпълнение и да не се ангажира отговорността на
длъжника и на втория ответник като поръчител, както за разноските в тази им
част, така и за лихви върху вече платеното задължение. Отделно от това твърди,
че на 30.01.2015 г. от сметката на търговеца в „Пощенска банка”АД по запор на
ЧСИ Стойко Аспарухов са преведени 128 096.15 лева. Счита, че е налице
недобросъвестно поведение от страна Банката, не са надлежно и своевременно
отразявани извършените от длъжниците плащания по процесния Договор за кредит и
анексите към него. Представя следните писмени доказателства: заявление с вх. №
440-426 от 30.07.2014 г., заявление с вх. № 440-427 от 30.07.2014 г.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, на
26.06.2015 година, е постъпил писмен отговор от първия ответник със същото съдържание.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца, в която се излага следното:
На 04.08.2014 година на основание
„Споразумение по Изпълнително дело №20138730400142/2013 по описа на ЧСИ Стойко
Аспарухов с per. № 873 на КЧСИ, район на действие ОС
Търговище“ са извършени следните плащания от страна на ответниците: а) Плащане
в размер на 10 629,11 лева, с което са погасени разноски по заповедното
производство по чл. 417 от ГПК; б) Плащане в размер на 281 503,89 лева, с което
е погасена част от главницата; в) Плащане в размер на 25 лева, с което са
погасени разноски за подновяване на вписване в ЦРОЗ; г) Плащане в размер на 24 лева, с което са
погасени разноски по ид 142/2013. От 04.08.2014 г. до
31.12.2014 г. ответниците не са направили никакво плащане в съответствие с
договореното в Споразумението. На 24.01.2015 Банката подала молби по и.д.
142/2013 за предприемане на изпълнителни действия срещу ответниците, в които
изрично е указан актуалния остатъка от вземанията на Банката. До момента на
подаване на молбите от 24.01.2015 г. на ответниците не са били връчвани покани
за доброволно изпълнение, не са налагани никакви обезпечителни мерки и не са
предприемани никакви изпълнителни действия. На 02.02.2015
г. ЧСИ е изпратил коригиращи съобщения до ответниците по настоящото дело и
длъжници по ид 142/2013. На 23.02.2015 г. Банката
получила 17990,13 лева (седемнадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и
тринадесет стотинки) от ЧСИ Стойко Аспарухов с per. №
873 на КЧСИ, район на действие ОС Търговище по ид
142/2013 г., с които са погасени разноски по заповедното производство по чл.
417 от ГПК в размер на 108 лева и главница в размер на 17 882,13 лева
(равностойността на сумата в евро по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за 1
евро). Предвид изложените факти ищецът изразява становище, че всички събрани по
Споразумението суми, както и сумата, получена от ЧСИ на 23.02.2015 г., са
събрани в рамките на изпълнителното производство, защото с тях са частично
погасени присъдените в заповедното производство суми. По силата на чл.235 ал. 3
от ГПК и ТР 4/2013 ищецът счита, че производството по настоящото дело следва да
приключи с установяване на вземанията на банката не само към датата на подаване
на заявлението за ИЛ и заповед за изпълнение, а също така и към приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Излага се и становище по направените от
втория ответник възражения в следната насока: Банката е била коректна спрямо
ответниците като своевременно е информирала ЧСИ относно направените от
ответниците погасявания въз основа на постигнатото по изпълнителното дело
споразумение. Ищецът възразява срещу твърдението на ответника за релевантност на събраната от ЧСИ Аспарухов сума в размер на
128 096.15 лева от запор по сметка в Пощенска банка АД. Запор по сметка на
ответника е наложен за събиране на вземанията на Банката по три изп. дела (ид 142/2013, ид 143/2013. и ид 144/2013) като
в случая е важно каква част от тази сума е постъпила по ид
142/2013. Правят се доказателствени искания за
разширяване на обхвата на съдебно-счетоводната експертиза.
Постъпила е и втора допълнителна искова
молба, в която ищецът заявява, че поддържа всички свои изявления до този
момент.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата
банка – юрисконсулт Скотаров поддържа така
предявените искови претенции с искане съдът да ги уважи като евентуално съдът
съобрази сумите, които длъжниците са изплати доброволно преди получаване на
призовката за доброволно изпълнение като се присъдят разноски съобразно
уважената част на исковите им претенции.
В съдебно заседание ответниците не се
явяват и не се представляват.
В съдебно заседание съдът е направил
окончателен доклад по делото съобразно своето определение по насрочване на
делото като е приел следното: - обстоятелства,
от които произтичат претендираните от ищеца права – Договор за банков кредит от
27.04.2007 година и анекси към него; Договор за поръчителство от 18.03.2011 г.
и анекси към него; твърдения за неизпълнение на задълженията по кредита от
страна на кредитополучателя /правоприемника/, издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, възражение срещу заповедта от длъжника. Възражения
на ответниците – относно размера на предявеното вземане, - правна квалификация на
претендираните от ищеца права - предявен е положителен установителен иск с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК – иск относно
установяване вземането на ищеца
срещу ответниците. Поради
обстоятелството, че този иск е уреден
специално с оглед подадено възражение от длъжника, предпоставките
за разглеждане на иска по
същество са – а/ издадена заповед за изпълнение;
б/заповедта за изпълнение да не
е влязла в сила поради валидно и постъпило в срок възражение от длъжника;
в/ предявяване на иска в едномесечен срок съгласно чл.415, ал.1 от ГПК; г/ довнасяне на държавна такса.
Настоящият съдебен състав, на базата на
събраните и обсъдени от него доказателства и изхождайки от същността на
предявените искови претенции, приема следното от фактическа страна:
На 27.04.2007 г. между ищеца “Райфайзенбанк
(България)” ЕАД и Пенчо Калчев Ц., действащ като ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев“
с ЕИК *********, бил сключен Договор за банков кредит, по силата на който
Банката му отпуска кредит в размер на 467 196.00 (четиристотин шестдесет и
седем хиляди сто деветдесет и шест хиляди лева) с краен срок за погасяване на
кредита 20.03.2017 г. На 24.11.2010 г. кредитополучателят умира и по реда на
чл. 60 ТЗ един от неговите наследници и съдлъжник по
кредита Р.Ц. поема търговското предприятие на ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев“,
променяйки и фирмата на ЕТ "АМОРФА-94 - ПЕНЧО КАЛЧЕВ-Р.Ц." съгласно
изискванията на чл. 60 (3) ТЗ. Другият
наследник Н.П.Ц. е поел да отговаря към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за
всички задължения на неговия наследодател съгласно Договор за поръчителство от
18.03.2011 г. Съгласно чл.5 от Анекс № 13 към Договора за кредит, крайният срок
за погасяване на кредита бил променен на 05.04.2017г. Средствата по отпуснатия
кредит били усвоени изцяло от първоначалния кредитополучател за периода от
10.05.2007г. до 25.09.2007г. С Анекс № 13 от 15.11.2012 г. страните се
съгласили, че към датата на сключване на анекса общият размер на дължимите от
кредитополучателя суми по Договора за кредит и анексите към него е 279 979,53 евро, от които: - редовна главница
- 272 943 евро; - просрочена главница - 3 294 евро; - текущо начислена
наказателна лихва за забава върху просрочена главница за периода от 22.10.2012
г. до 14.11.2012 г. - 50,95 евро; - текущо начислена редовна лихва за периода
от 22.10.2012 г. до 14.11.2012 г. - 1 570,33 евро; -просрочени лихви, начислени
за периода от 20.09.2012 г. до 21.10.2012 г. - 2 121,25 евро. С чл.З, чл. 4 и
чл.9 от Анекс №13 страните уговорили нов погасител план за дължимите от
кредитополучателя суми по Договора за кредит и анексите към него. На датите на
падеж -07.05.2013 г. 05.06.2013 г., 05.07.2013 г. и 05.08.2013 г. главният
длъжник ЕТ “АМОРФА - 94-Пенчо Калчев- Р.Ц.“ не платил дължимите вноски за
главница и лихви. Същите не били платени и от поръчителя. На основание чл. 432
от ТЗ във вр. с чл. 10.3 от Договора за кредит
Банката упражнила правото си и обявила за предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички суми по Договора за кредит и анексите към него, за което
уведомила длъжниците. По ч.гр.д. №615/201З г. по описа на ПРС банката се
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответниците.
За изясняване на основният въпрос по спора
дали ответниците имат задължения към ищцовата банка по договора за банков
кредит от 27.04.2007 година и в какъв размер, съдът назначи съдебно-счетоводна
експертиза. Съобразно заключението на вещото лице П.С. – икономист, по договора
за банков кредит, предмет на разглеждане в настоящото производство, кредитополучателят
е усвоил общо сума в размер на 467 196 евро. В хода на изпълнение на договора
за банков кредит той /респ. неговият правоприемник/ е погасил част от
задълженията си по кредита. От общият размер на усвоеният кредит в размер на 467 196 евро, ответникът е погасил главница в
размер на 203 759 евро, от което следва, че дължимата непогасена главница към
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.09.2013 г. е в размер на - 263 437 евро съгласно приложеното
извлечение/ лист 44 от делото/. При съобразяване на извършените от ответниците плащания
по договора размерът на дължимата редовна лихва върху остатъка по кредита като
главно задължение за периода от 05.06.2013 г. до 07.08.2013 г. включително
е в размер на 2
213,10 евро, а размерът на дължимата наказателна лихва за периода от
05.08.2013 г. до 12.09.2013 г. включително е
в размер на – 6 078,68 евро.
За
периода от датата на образуването на изп. дело
142/10.10.2013 г., инициирано от Банката срещу
ответниците въз основа на процесната заповед за незабавно изпълнение, до датата
на получаване на призовките за доброволно изпълнение, от страна на ответниците
са преведени следните суми за погасяване на задълженията по дължимата главница
на отпуснатия банков кредит както следва: - на 04.08.2014 г. е погасена
главница в размер на - 143 930,65 евро; - на 15.08.2014 г. е погасена главница
в размер на 253,10 евро; - на 09.01.2015 г. е
погасена главница в размер на – 3 901,78 евро или общо погасената
главница е в размер на 148 085,53 евро.
Установени са и извършени плащания събрани
по принудителен ред – след образуването на изпълнителното дело при ЧСИ - Стойко Аспарухов както следва:
- с платежно нареждане от 23.02.2015 г. е преведена
сумата от – 17 990,13 лева /погасителна вноска по изп.дело
142/2013 г./ с която са погасени - 108,00 лева разноски по изп.делото
/извършени на 28.01.2015 г./ и дължима главница в размер на евровата
равностойност на - 17 882,13 лева – 9 142,99 евро;
- с платежно нареждане от 22.04.2015 г. е преведена
сумата от – 1 737,60 лева /погасителна вноска по изп.дело
142/2013 г/. с която са погасени – 134
лева разноски по изп.делото /извършени на
08.04.2015г./ и дължима главница в размер на евровата
равностойност на – 1603,60 лева – 819,91
евро;
- с платежно нареждане от 09.06.2015 г. е преведена
сумата от – 3 322,43 лева /погасителна вноска по изп.дело
142/2013 г./ с която са погасени – 3 191,43 лева разноски по делото /държавна
такса във връзка със заповедното производство/, други разноски по изп.дело в размер на – 132,00 лева / извършени на 05.05.2015г./
- с платежно нареждане от 10.07.2015 г. е преведена
сумата от 145,46 лева /погасителна вноска по изп.дело
142/2013 г./ /. с която са погасени – 37,97 лева разноски по изп.дело /извършени на 18.06.2015г./ и – 107,49 лева с
която са погасени други разходи натрупани по дълга. Общата сума на погасената
главница дължима по кредита е в размер на 9 962,90 евро, като погасяванията са
осъществени от принудително събиране на сумите по образуваното ИД № 142/2013 г.
след издадения изпълнителен лист въз основа на заповедта по ч.гр.д. № 615/2013
г. на ПРС. Спрямо ответниците има образувани от ищцовата
банка още две изпълнителни дела, по които също са извършвани погасявания чрез
изтеглените от ЧСИ суми от сметка на ответниците в „Юробанк“
АД. Тези суми обаче не са предмет на обсъждане в настоящото производство
предвид предмета на делото.
Според изчисленията на вещото лице поради
обстоятелството, че остатъкът от дължимата непогасена главница към момента на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2013 г. е
в размер на 263 437 евро, следователно
към датата на изготвяне на експертизата размерът на дължимото непогасеното
задължение за главница, с оглед доброволно внесените суми от ответниците по процесния
договор за кредит, е в размер на 115
351,47 евро.
Анализът
на горните факти води до следния правен извод:
Предявен е иск с правно основание в
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да
докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право. С договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ищецът следва да установи, че
въз основа на валидно сключен в писмена форма договор за банков кредит е
предоставил на ответника определена сума пари, но поради неизпълнение от страна
на кредитополучателя да върне заетата сума, има изискуемо вземане към него в
определен размер. Ответникът би следвало да докаже фактите, които изключват, унищожават
или погасяват спорното право – че няма задължение за връщане на заетата сума
поради въведени твърдения, касаещи възникване на задължението или неговото
изпълнение чрез различни способи за това – плащане, прихващане, новация, заместване
в дълг и пр.
Настоящият съдебен състав приема, че отношенията
между основните страни по делото се основават на договор за банков кредит,
валидно сключен в съответната писмена форма съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ.
Договорът е обезпечен чрез поръчителство от страна на втория ответник.
По делото се установява, че на датите на падеж
- 07.05.2013 г. 05.06.2013 г., 05.07.2013 г. и 05.08.2013
г. главният длъжник ЕТ “АМОРФА – 94 - Пенчо Калчев-Р.Ц.“ не е платил
дължимите вноски за главница и лихви, договорени с анекс. Неплащането
на падежните дати представлява случай на неизпълнение
по смисъла на чл. 9., б. „а” от Договора
за кредит. При такова неизпълнение Банката има право да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. Настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за банков кредит е доведена до знанието на
ответниците.
Относно отговорността на поръчителя съобрази
следното:
Поръчителството е каузален договор с
основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи
кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг,
затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно
правоотношение. Поръчителството поражда имуществено право - вземане в полза на кредитора.
Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговоря за изпълнението на негово задължение, затова поръчителят
отговоря по самостоятелно правоотношение с кредитора.
При така установените факти и изложени
правни съображения съдът приема, че исковата претенция е частично основателна.
Съгласно т.11 б.”в” на ТР № 4/2013г. в
производството по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК е допустимо е релевирането на правопогасяващи
възражения, чийто ефект е настъпи както преди подаване на заявлението, така и
след неговото депозиране и до приключване на съдебното дирене в исковото
производство, като съдът не съобразява
единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК по
съображенията по т.9 – предвид изрично предвидената в чл.422 ал.3 ГПК
възможност за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска на
основания, различни от погасяването му чрез плащане, в който случай ще бъде
установено със СПН несъществуване на вземането към момента на принудителното му
изпълнение.
В настоящия случай към датата на подаване
на заявлението дължимата от ответниците сума в частта на непогасената главница
по договора за банков кредит е била 263 437 евро. В периода 04.08.2014 година
до 09.01.2015 година ответниците са внесли доброволно сумата от 148 085,53
евро. При преценка на основателността на иска с оглед неговия размер съдът
следва да изхожда от сумите, доброволно заплатени от ответниците до настоящия
момент. Разликата между сумата от 263437 евро и доброволно заплатената от
ответниците сума в размер на 148085.53 евро формира сумата от 115 351,47 евро.
Именно тази сума от 115351.47 евро представлява дължимото вземане, което ищцовата банка има към ответниците. Искът е основателен и
доказан за главница в размер на 115351.47 евро, както и за дължимата редовна
лихва върху остатъка по кредита като главно задължение за периода от 05.06.2013
г. до 07.08.2013 г. включително в размер на
2 213,10 евро и за сумата от 6 078,68 евро, представляваща размера на
дължимата наказателна лихва за периода от 05.08.2013 г. до 12.09.2013 г.
включително. Общото вземане на Банката към ответниците е в размер на 123643.25
евро и следва да се уважи в този размер като се отхвърли до пълния предявен
размер за дължима главница от 263437 евро.
По разноските: ищецът има право на
разноски в размер, съответстващ на уважената част на исковите претенции.
Първоначалните искови претенции са общо за сумата от 271728.78 евро, а искът
следва да бъде уважен за сума в общ размер от 123643.45 евро – т.е. искът е
основателен в процентно изражение – 45.50%. В исковото производство на ищцовата банка следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 7784.77 лева съобразно уважения размер на иска в
левово изражение и съобразно Наредба №1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждение. Следва да се присъдят и разноски за внесената от ищеца в
исковото производство държавна такса и възнаграждение за вещо лице – т.е. следва
да се присъди сумата от 5018.25 лева разноски в исковото производство за
внесена държавна такса и депозит за вещо лице съобразно уважената част на
исковите претенции. Общата дължима сума за разноски в исковото производство,
която следва да се възложи върху ответниците, е в размер на 12803.02 лева. Съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство. В заповедното производство са присъдени разноски в
размер на 16393.66 лева и съобразно уважената част на иска ответниците следва
да бъдат осъдени за сумата от 7459.12
лева разноски в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕКСПО 2000, бул. “Н.Вапцаров” № 55, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Евелина Милтенова
Великова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, действащи
чрез пълномощника юрисконсулт Атанас Данчев Скотаров,
редовно упълномощен, ЕТ “АМОРФА – 94 - Пенчо
Калчев-Р.Ц.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с
представляващ Р.Г.Ц., и Н.П.Ц. – ЕГН
**********,***, че „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕКСПО 2000, бул.
“Н.Вапцаров” № 55, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
ЕИК *********, има вземане от 1. ЕТ
“АМОРФА – 94 -Пенчо Калчев-Р.Ц.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, с представляващ Р.Г.Ц. и 2. Н.П.Ц. – ЕГН **********,***, в условията на солидарност, за сумата от 123643.25 евро (сто двадесет и три хиляди шестстотин четиридесет
и три евро и 25 евроцента), представляваща вземане за изискуема главница в размер на 115351.47 евро (сто и петнадесет
хиляди триста петдесет и едно евро и 47 евроцента); вземане за изискуема
редовна лихва, начислена за периода от 05.06.2013 г. до 07.08.2013 г.
включително в размер на 2 213,10 евро (две хиляди двеста и тринадесет евро и 10
евроцента) и вземане за изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2013 г.
до 12.09.201З г. включително в размер на 6078,68 евро (шест хиляди и седемдесет
и осем евро и шестдесет и осем евроцента) по Договор за банков кредит от 27.04.2007
г. и Договор за поръчителство от 18.03.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.09.2013 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед №578 от
18.09.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от Районен
съд Попово по ч.гр.д. №615/201З г., на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК като отхвърля иска до пълния му предявен размер, а именно - за разликата
над присъдената главница от 115351.47 евро до пълния претендиран
размер от 263437 евро, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “АМОРФА – 94 - Пенчо Калчев-Р.Ц.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с представляващ Р.Г.Ц.,
и Н.П.Ц. – ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕКСПО 2000, бул. “Н.Вапцаров” № 55, вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от Евелина Милтенова Великова -
Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, действащи чрез
пълномощника юрисконсулт Атанас Данчев Скотаров,
редовно упълномощен, сумата от 12803.02
лева (дванадесет хиляди осемстотин и три лева и две
стотинки), представляваща направените по настоящото дело
разноски съобразно уважената част на исковите претенции, както сумата от 7459.12 (седем хиляди четиристотин
петдесет и девет лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща съответна
част от направените в заповедното производство разноски съобразно уважената
част на исковите претенции.
Решението
подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.