РЕШЕНИЕ

№………

гр.Радомир, 20.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд - гражданска колегия, VІ^-ти състав в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Районен съдия: Т.Т.

при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 765 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът В.М.В. с ЕГН ********** *** е предявил искове против С.Е.К. с ЕГН ********** ***, с който е поискал от съда да постанови решение, по силата на което, поради неизпълнение задълженията на ответника да бъде развален по съдебен ред сключения по между им предварителен договор от 13.05.2013 г. за покупко – продажба на недвижим имот, находящ се в с. Друган, общ. Радомир, махала „Грамаге” представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от 3300 кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. при граници на имота описани в нотариален акт № . том . дело № ./2011 г., както и да бъде осъден ответника да върне на ищеца в двоен размер заплатеното от него капаро в размер на 4000 лева, дадени от ищеца при сключването на предварителния договор или да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер 8000 лева, представляваща дойния размер на заплатеното капаро. В исковата молба ищецът твърди, че на 13.05.2013 г. сключил с ответника предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот подробно описан в него, за който ответника се легитимира като собственик съгласно нотариален акт № ., том ., дело № ./2011 г., при договорена цена за имота от 39800 лева, от които 4000 лева ищецът заплатил на ответника при подписване на предварителния договор, а останалата част следвало да заплати в деня на сключване на окончателния договор. Сочи, че крайния срок за прехвърляне на имота съгласно подписания по между им предварителен договор бил не по – късно от 30.06.2013 г. Твърди че в хода на снабдяването с необходимите документи се установило, че страните не могат да се снабдят със скица на имота, тъй като недвижимият имот предмет на предварителния договор бил земеделска земя, не е бил заявен за възстановяване в срока по чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ и попада в картата на възстановената собственост като по чл.19 от ЗСПЗЗ. Сочи, че за да бъде включен имота в кадастралния план се изисквало геодезическо заснемане, което било извършено и изготвена скица – проект за изменение и допълнение на кадастралния план на новообразуван поземлен имот по плана на с. Друган, за което ищеца заплатил сумата от 480.00 лева. Излага доводи, че многократно ищеца канил ответника да сключат анекс към подписания по между им предварителен договор за удължаване на неговия срок до включването на имота в кадастралния план, но продавача отказал подписването на такъв анекс, което породило съмнения в ищеца, че ответника не желае да изпълни поетите от него договорни задължения. Твърди че изпълнението на предварителния договор към датата на предявяване на иска е изцяло невъзможно, тъй като ответника не явява собственик на недвижимия имот предмет на предварителния договор, тъй като имота е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ независимо от договореното в чл.10 от договора, че ответника е изцяло собственик на имота. Сочи, че след развалянето на предварителния договор отпадат с обратна сила последиците на същия, като всяка страна е длъжна да върне това, което е получила от другата в изпълнение на договора, поради което ищеца счита, че има право да получи платените от него суми като платени на отпаднало основание, което съгласно чл.8 от договора следва да му бъде присъдено в двоен размер.

В срока за отговор ответника С.Е.К. е подал такъв, с който е оспорил предявения иск. Твърди, че имота предмет на предварителния договор не е земеделска земя. Излага доводи, че имота е бил земеделска земя, собственост на бащата на ответника – Е.Г. К., но впоследствие статута на недвижимия имот бил променен в неурегулиран поземлен имот и е застроен, като предназначението на имота е ниско застрояване до 10 м., имота се намира в урбанизираната територия на населеното място, за което притежава нотариален акт № ., т.., рег. № ., дело № ./2011 г. Твърди, че имота граничи с имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ, но не е земеделска земя. Оспорва твърдението в исковата молба, че не е искал да сключи анекс към предварителния договор за удължаване на срока, тъй като на 01.07.2013 г. лично се е явил при Нотариус Б.К. за сключване на окончателния договор, което било удостоверено в протокол рег. № ., т.., № .от 01.07.2013 г. на Нотариус Б.К., но ищеца, в качеството си на купувач не се е явил при Нотариуса. Твърди, че на посочената в протокола дата носел необходимите документи за сключване на окончателния договор, но поради това, че ищеца не се е явил същият не е могъл да бъде сключен. Сочи, че няма доказателства Нотариуса да е отказал да изповяда сделката поради нередовни документи. Излага доводи, че имота е заснет, но Община Радомир се изисква удостоверение от ОСЗ гр. Радомир за съвместяване заснемането на имота и КВС за територията, но твърди че ОСЗ го е уведомила, че няма фирма изпълнител на техническите дейности към ОСЗ гр. Радомир, което твърди че се установява от писмо № . от 10.09.2013 г. В отговора оспорва и предявения от ищеца иск за заплащане от ответника на дадената сума като капаро в размер на 4000 лева, което счита че е неустойка в размер на 8000 лева, тъй като ответника е изправната страна по договора и съответно не дължи неустойка и твърди, че ищеца няма основание да претендира такава, поради това, че в чл.7 от предварителния договор е договорено, че продавача има право да задължи полученото капаро като неустойка, ако не бъде подписан окончателен договор по вина на купувача, а в случая твърди че е така, тъй като ищеца не се е явил при Нотариуса за подписване на окончателния договор.

Същевременно ответника С.Е.К. е предявил обективно кумулативно съединени искове против В.М.В., като е поискал от съда да бъде обявен за окончателен сключеният на 13.05.2013 г. предварителен договор за покупко – продажба върху недвижим имот: НУПИ с площ от 3330 кв.м., находящ се в населената част на с. Друг, общ. Радомир, местността “Г.”, ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв.м., съгласно Нотариален акт №., том ., рег. № ., дело № .от 2011 г., както и да бъде осъден ответника по насрещния иск да му заплати сумата в размер на 4000.00 лева, представляваща уговорена неустойка за забава на ответника за сключване на окончателен договор, като съдът му присъди и направените по делото разноски.

В срока за отговор по предявения от С.Е.К. иск ответника по него В.М.В. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск, като е заявил становище, че счита същия за неоснователен. Твърди, че С.Е.К. не е представил скица и към двата нотариални акта, издадена от техническа служба при Община Радомир или от ОСЗ, която скица счита, че е необходима за да се извърши сделка с урегулиран поземлен имот. Излага доводи, че земята предмет на предварителния договор е земеделска, като със заявление № .от 10.09.2013 г. е поискано от ОСЗ да бъде извършено геодезическо заснемане на процесния имот, при което било установено, че новообразувания поземлен имот № ., който е и процесния, попада върху поземлен имот № .по картата на възстановената собственост на землището на с. Д. – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, поради което моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск за обявяване на предварителния договор за окончателен и развали същия поради неизпълнение, като му се присъдят претендираните суми и разноски по делото.

В хода на делото по искане на Й.И.К. – съпруга на С.Е.К., същата е конституирана на страната на ищеца С.Е.К. по предявения от него иск за обявяване на предварителния договор за окончателен.

В съдебно заседание В.М.В. чрез процесуалния си представител – адв. Р. поддържа предявения от него иск, като оспорва предявения от С.Е.К. иск и моли съда да постанови решение, с което да развали сключения по между им предварителен договор, като осъди С.Е.К. да му заплати сумата в размер на 8000 лева, представляваща двойния размер на заплатеното от него капаро при сключване на предварителния договор. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание С.Е.К. оспорва предявения от В.М.В. иск, като моли съда да постанови решение, с което да обяви сключеният по между им предварителен договор за окончателен, като бъде осъден В.М.В. да му заплати неустойка в размер на 4000 лева, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание Й.И.К. не се явява и не изпраща представител. В становище с рег. № .. при РРС от 02.04.2014 г.заявява, че поддържа иска за обявяване на предварителния договор за окончателен.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

На 09.02.1994 г. С.Е.К. сключил граждански брак с Й.И. Антова, за което бил съставен акт за граждански брак № . от 09.02.1994 г. на Общински народен съвет – ТОА – „Сердика” при СГО област София.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ., том ., рег. № ., дело № ../1999 г. от 03.02.199 г. на нотариус Б.К., вписан под № . в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Радомир, Е.Г. К. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно неурегулирано място, находящо се в с. Д., общ. Радомир, обл. Перник в местността „Г.”, с площ от 3330 кв.м., при граници: С.Е.К., наследници на В. и А. З. и от две страни път, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда – без строителни книжа и документи.

Е.Г. К. починал на 17.12.2010 г., като след смъртта си оставил свои законни наследници – В. Е. Д. (дъщеря), Г.Е.К. (син) и С.Е.К. (син), което се установява от представеното и прието по делото удостоверение за наследници № . от 09.11.2011 г. на Столична община София – град, район Искър.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./2011 г. от 15.11.2011 г. на нотариус Б. К., вписан под № . в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Радомир, В. Е. Д.и Г.Е. К., двамата чрез пълномощника си С.Е.К. продали на съсобственика си С.Е.К. следният свой собствен недвижим имот, а именно: 2/3 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Друган, общ. Радомир, област с административен център гр. Перник, в местността „Г.”, с площ на неурегулирания поземлен имот от 3330 кв.м. при граници: С.Е.К., наследници на В.и А.З.и от две страни път, ведно с 2/3 ид.ч. от построената в този имот масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., която сграда е със статут на строеж по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

На 13.05.2013 г. между С.Е.К. от една страна, в качеството му на продавач и В.М.В. в качеството му на купувач бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, съгласно който страните по договора, действайки по своя воля и убеденост, се задължили в определен в договора срок, при продажна цена и условия да се явят пред нотариус и да сключат окончателен договор за покупко – продажба (нотариален акт) на недвижим имот, представляващ НУПИ, находящ се в населената част на с. Друган, общ. Радомир, в местността „Г.” с площ от 3300 кв.м., ведно с построената в поземления имот масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв.м., съгласно документ за собственост – нотариален акт № ., том . рег. № ., дело № ./2011 г., при окончателно договорена продажна цена на имота от 39800 лева, от която при подписването на договора купувача да заплати сумата в размер на 4000 лева, представляваща капаро (задатък), а останалата част от договорената продажна цена купувачът се задължил да заплати в деня на подписване на окончателния договор. При подписване на предварителния договор страните по него се споразумели окончателният договор да бъде подписан в срок не по – късно от 30.06.2013 г., за което страните следвало да се явят на посочената дата при нотариус Б.К.с район на действие района на Районен съд гр. Радомир, вписан под № . в регистъра на Нотариалната камара, носейки всички необходими за сделката и изискващи се от закона документи и подготвени за изпълнение на всички поети задължения по този договор и за подписване на окончателен договор под формата на нотариален акт.

Тъй като посочената в договора крайна дата за подписване на окончателния договор – 30.06.2013 г. била почивен ден (неделя), на 01.07.2013 г. в 14:15 часа С.Е.К. се явил в кантората на нотариус Б.К., на който заявил, че се явява при него във връзка със сключен между него и В.М.В. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 13.05.2013 г., като В.М.В. не се е явил в кантората на нотариуса да заяви, че желае да участва като купувач в нотариално производство за покупко – продажба на недвижим имот с нотариален акт, за което бил съставен от Нотариуса протокол от 01.07.2013 г., приет и неоспорен от страните по делото.

По искане на Й.К. по делото е разпитан свидетеля В. Т.В., който в показанията си твърди, че в офиса на фирма за недвижими имоти е закарал К., съпругата му и дъщеря му за подписване на предварителен договор, но договора е подписан само от К., а съпругата му Й. останала в колата. По искане на В.М.В. по делото е разпитан свидетеля И.А. И., който в показанията си твърди, че С.К. не е могъл да се снабди със скица на имота, за който твърди, че е собственик, тъй като имота се водел земеделска земя, което установил заедно с дъщерята на К. при справка в техническа служба на Община гр. Радомир.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите В.Т.В.и И. А. И..

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

По предявения от В.М.В. иск с правно основание чл.87 във вр. с чл.19, ал.3 от ЗЗД:

Съдът намира същия за недопустим, по следните съображения:

Съгласно константната практика на ВКС за характера на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, обективирана и в решение на ОСГК № 66/1.06.1961 г. по гр. д. № 50/1961 г. на ОСГК, искът за обявяване на предварителния договор за окончателен (по чл.19, ал.3 от ЗЗД) е личен иск, тъй като има за предмет сключване на окончателен договор за продажба. Той не е вещен иск. Съгласно тълкувателно решение № 84/06.09.1968 г. по гр.д. № 74/1968 г. на ОСГК, предварителният договор има за предмет поемане на задължение между страните в един по-късен момент да сключат уговорения окончателен договор, какъвто предмет има и представения и приет по делото предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 13.05.2013 г. Тъй като предварителното съглашение - обещание за продажба - няма вещно-прехвърлително действие, то не съставлява договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Затова и развалянето на предварителния договор не се извършва по съдебен ред съгласно чл.87, ал.3 от ЗЗД, а извънсъдебно. От тук следва извода, че ищците нямат правен интерес от предявяването на иск за разваляне на предварителния договор по съдебен ред, тъй като такава претенция е недопустима. За потестативното право на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, законът предвижда същото да се реализира едностранно и извънсъдебно.

С оглед изложеното, производството по делото в частта му по този от предявените искове, следва да бъде прекратено.

По иска предявен от С.Е.К. с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД:

Иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД цели постигане на транслативния ефект на сключения предварителен договор. Макар да няма вещно-правно действие, този договор създава облигационна връзка между страните, по силата на която е постигнато съгласие за сключването на окончателен договор.

За успешното провеждане на конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: че между страните е сключен валиден предварителен договор по смисъла на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, че предмет на същия е прехвърляне правото на собственост върху конкретно определен, съществуващ и понастоящем обект, че се явява изправна страна по договора, т.е. изпълнил е поетите с него задължения, както и че към датата на приключване на устните състезания са налице условията за валидното прехвърляне на имота, в това число, че се явява собственик на вещта.

В конкретния случай, видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ 91 г. № 137348 от 09.02.1994 г., С.Е.К. и Й.И. А. са сключил граждански брак на 09.02.1994 г. По време на брака му с Й.И. А. на 15.11.2011 г. С.Е.К. е закупил от В. Е. Д.и Г. Е. К. 2/3 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Друган, общ. Радомир, област с административен център гр. Перник, в местността “Г.”, с площ на имота от 3330 кв.м., при граници: С.Е.К., наследници на В.и А. З. и от две страници път ведно с 2/3 ид.ч. от построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., която сграда е със статут на строеж по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том . рег. № ., дело № ./2011 г. от 15.11.2011 г. В представения по делото предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 13.05.2013 г., продавачът по него – С.Е.К. се е легитимирал за собственик на недвижимия имот предмет на предварителния договор, именно с посочения – по – горе нотариален акт. След като С.Е.К. е придобил имота чрез възмездна сделка по време на брака му с Й.И. А., то и недвижимия имот предмет на предварителния договор от 13.05.2013 г. е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която е бездялова. В хода на производство по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД съдът не може да разглежда бездяловата имуществена общност като дялова. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, а именно решение № 594 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1592/2009 г., IV г. о. Съгласно чл.24, ал.3 от Семейния кодекс разпореждането с общо имущество, каквото представлява поетото с предварителния договор задължение от С.Е.К., се извършва съвместно от двамата съпрузи. Точното спазване на разпоредбата на чл.24, ал.3 от СК има предвид, че разпорежданията чрез правни сделки с общите вещи и права върху вещи между съпрузите, докато трае бракът, се извършва съвместно от двамата съпрузи. Законът не дава право на разпореждане с частта на единия съпруг от общото право на собственост върху вещта. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от общото имущество или с част от него. Затова настоящият съдебен състав намира, че предварителния договор сключен от С.Е.К. е недействителен, тъй като води до изменяване на установените от закона права върху общото имущество на съпрузите, до заменяване на общата собственост върху общите вещи и права върху вещи с индивидуална собственост на единия от тях. Налице е относителна и висяща недействителност на предварителния договор. В действителност С.Е.К. притежава и част от имота предмет на предварителния договор, като лично имущество придобито по наследство от неговия наследодател Е.Г. К., но предмет на предварителния договор е именно тази част от имота, придобита от К. по време на брака му с Й.И.К., а не и частта, която К. притежава като лично имущество. Това е така тъй като в предварителния договор е посочен нотариалния акт, с който К. по време на брака му е придобил възмездно 2/3 ид.ч. от недвижимия имот, като документ за собственост легитимиращ продавача по предварителния договор като собственик на имота. Не без значение в случая е и факта, че само и единствено С.Е.К. се е явил пред нотариуса на 01.07.2013 г. за сключване на окончателния договор, без неговата съпруга, която не е имала намерение и не е искала да продава своята част от имота. Този извод следва от представения по делото и неоспорен от страните протокол от 01.07.2013 г. на нотариус Б.К., от съдържанието на който става ясно, че само К. се е явил пред него и е заявил, че иска да сключи окончателен договор и само той е искал да се разпореди с имота придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Ето защо съдът намира, че предварителния договор е относително недействителен и не може да бъде обявен за окончателен.

Що се отнася до представената по делото обяснителна записка с обект: скица – проект за изменение и допълнение кадастралния план на новообразуван ПИ № . по плана на с. Д., общ. Радомир, съдът намира същата за неотносима към предмета на делото, тъй като видно от съдържанието на същата се касае до новообразуван поземлен имот с номер № .. в землището на с. Друган, като геодезическото заснемане на имота е възложено от собственика на имота С.Е.К., за който се легитимира като собственик, но съгласно нотариален акт № .., том .., рег. № 1., дело № ../2011 г., който е различен от двата представени по делото нотариални акта, въз основа на които К. твърди, че е собственик на имота предмет на предварителния договор. По делото не се доказа, че имота предмет на обяснителната записка, за който е изготвена и скица проект, е идентичен с имота предмет на предварителния договор от 13.05.2013 г., поради което и съдът, като неотносима към предмета на делото не я кредитира при постановяване на настоящето решение. В тази връзка недоказани останаха и твърденията на В.М.В., че част от имота попада върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Представеното и прието по делото удостоверение от Община гр. Радомир, съгласно което имот с № ., представляващ земя по чл.19 от ЗСПЗЗ – нива, десета категория, с площ от 5615 дка, находяща се в местността „Г.м.”, в землището на с. Друган, общ. Радомир, при граници: имот № . – населено място на гр. Радомир, с. Д., имот № . – нива на М.И.К. и имот № .. – полски път на община Радомир съгласно скица № . от 09.09.2013 г. и Приложение № . към раздел., т.. от протоколно решение № . от 10.07.2008 г. на Общинска служба по земеделие гр. Радомир не е актуван като общинска собственост също е неотносимо към предмета на делото, тъй като не се доказа посочения в удостоверението имот да е идентичен с имота предмет на предварителния договор от 13.05.2013 г., поради което и съдът не го кредитира при постановяване на решението.

Недоказани останаха и твърденията на К., че имота предмет на предварителния договор от 13.05.2013 г. е възстановен на неговия дядо Е.Г.К., но по делото не събраха доказателства, от които да е видно, че имот предмет на решение № . от 09.06.1993 г.  на ПК – Радомир е идентичен с имота по предварителния договор. Представеното по делото удостоверение от 17.01.2014 г. издадено от Кмета на с. Д., в което е посочено че имота предмет на предварителния договор е идентичен с нива от 3300, находяща се в землището на с. Д., в местността “Г.”, съгласно решение № . от 09.06.1993 г. на ПК гр. Радомир, съдът също не кредитира при постановяване на настоящето решение, тъй като същото е издадено от Кмета на с. Д.. Съгласно § 5, ал.1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, се поддържат в актуално състояние от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти в случаите по чл.57 и § 8 от Наредбата, а скиците на недвижимите имоти се изработват съгласно приложение № 12 към Наредбата. Село Д. няма общинска администрация и не поддържа в актуално състояние кадастралните планове и регистрите към тях одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, поради което и Кмета на с.Д. не би могъл да удостовери налични данни по посочените планове и регистри. Това би могла да стори Община гр. Радомир, която поддържа кадастралните планове и регистрите към тях до одобряването на кадастрална карта на с. Друган. Ето защо съдът не кредитира при постановяване на настоящето решение, представеното по делото удостоверение.

С оглед горе изложеното иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД предявен от С.Е.К. се явява неоснователен и недоказан, тъй като сключения от него предварителен договор е недействителен и липса една от кумулативно изискуемите се от закона предпоставки за неговото обявяване за окончателен. На обявяване за окончателен подлежи само предварителен договор, който е действителен и е породил своето облигаторно действие между страните. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че договора не може да бъде обявен за окончателен независимо, че в хода на производството е конституирана на страната на ищеца и съпругата на К. - Й.И.К., която в молбата си с искане за конституиране като страна по делото е заявила становище, че не е знаела за разпореждането от съпруга и с недвижимия имот съпружеска имуществена общност, поради което за да защити своите права е поискала от съда да бъде конституирана като страна в процеса. В хода на делото същата е заявила, че поддържа предявения иск за обявяване на сключения между съпруга и С.Е.К. и В.М.В. предварителен договор за окончателен, но същата не е участвала при сключване на предварителния договор от 13.05.2013 г., не го е подписала, не е дала своето съгласие двамата съпрузи съвместно да се разпоредят с притежавана от тях обща вещ – недвижим имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност, респ. и не е страна по предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 13.05.2013 г. Поради това и не би могла да има качеството на надлежна страна по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Надлежни страни по този иск са само страните по предварителния договор, а именно С.Е.К., в качеството му на обещател по предварителния договор и В.М.В.. Двамата съпрузи – С.Е.К. и Й.И.К. нямат качеството на необходими другари по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, а са обикновени другари. Ето защо и при нейно участие в хода на настоящия процес предварителния договор не може да бъде обявен за окончателен. В тази връзка са решение № 126 от 09.05.2011 г., постановено по гр.д. № 421/2009 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 118 от 26.04.2011 г., постановено по гр.д. № 36/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.

С оглед горното иска с право основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД предявен от В.М.В.:

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен (подходящ) срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален, но в разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки), каквито предпоставки не се твърдят в исковата молба и не се доказаха по делото. Ето защо съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД и предварителния договор сключен между страните не би могъл да се развали на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД.

Правото за извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, но само ако са налице предпоставките по чл.87 от ЗЗД. В този смисъл е и решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, търговска колегия, II т. о., имащо характер на задължителна за съдилищата съдебна практика.

В конкретния случай, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.87 от ЗЗД. От доказателствата по делото по безспорен начин се установи, че между страните не е възникнала валидна облигационна връзка, тъй като при сключване на предварителния договор не е участвала и съпругата на К.. Поради това и даденото от В.М.В. в изпълнение на предварителния договор от 13.05.2013 г. не е дадено на отпаднало основание, въз основа на каквито факти се претендира и осъждане на ответника С.Е.К. да върне на ищеца полученото от него капаро по предварителния договор, а дадено без основание. Такива твърдения не са наведени в исковата молба, а освен това и чрез възражение не са направени в хода на процеса, поради което иска като неоснователен и недоказан, на предявеното основание „дадено на отпаднало основание” следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД, предявен от С.Е.К.:

Неустойката, както и задатъкът, обезпечават изпълнението на сключен договор и обезщетява за вреди от неизпълнението му изправната страна по него. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, отговорността за заплащане на неустойка от страна на неизправния длъжник се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, което тя обезпечава и обезщетява, поради което се дължи само в случаите и при условията, за които е договорена.

В конкретния случай, съдът намира, че ищецът С.Е.К. не е провел пълно и главно доказване на фактическия състав на възникване на договорната отговорност и начисляване на неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД, а именно, валиден предварителен договор, неизправност на ответника, наличие на неустоечна клауза и основанието за прилагането и.

С оглед недействителността на предварителния договор от 13.05.2013 г., неоснователни се явяват претенциите на ищеца за заплащане на договорна неустойка в размер на 4000 лева.

По разноските:

С оглед изхода от спора съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на направените от тях по делото разноски.

По претенцията на В.М.В. за присъждане на разноски:

В последното по делото съдебно заседание ищецът В.М.В. чрез процесуалния си представител адв. Р. е представил списък на разноските, в който е описал направени такива на обща стойност 1313.00 лева, от които 220.00 лева – държавна такса; 10.00 лева – такса вписване на исковата молба; 483.00 лева по фактура № . от 22.07.2013 г. и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева. Видно от съдържащите се в делото доказателства В.В. е заплатил държавна такса по делото в размер на 211.20 лева, за което и представил и съответните писмени доказателства по делото, установяващи нейното внасяне. С оглед на това държавната такса, която страната е заплатила не е в претендирания от нея размер от 220.00 лева, а е в размер на 211.20 лева, която следва да бъде присъдена на страната. По делото не са представени доказателства, страната да е направила разход за вписване на исковата молба в размер на 10.00 лева, поради което и тази сума не следва да бъде присъдена на страната. Освен това видно от самата искова молба същата не е вписвана в Агенцията по вписванията гр. Радомир, поради което и исканата сума в размер на 10.00 лева не следва да бъде присъдена на страната. По отношение на претендираната сума в размер на 483.00 лева по фактура № ********** от 22.07.2013 г., съдът намира че същата не следва да бъде присъждана на страната, тъй като видно от датата на самата фактура този разход е направен от страната преди завеждане на исковата молба, т.е. същата не е направена в хода на делото. Искане сумата да бъде присъдена на страната не се съдържа в исковата молба, поради което и съдът не се произнася по нея, що се отнася до исканото адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, съгласно който В.М.В. е упълномощил адв. Р. да го представлява в хода на настоящето дело, за което страната е заплатила сумата в размер на 650.00 лева. Съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК страната претендира заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, поради което и именно такъв размер следва да бъде присъден на страната. С оглед горе изложеното и предвид изхода на делото С.Е.К. следва да бъде осъден да заплати направените от В.М.В. разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с т.1 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, като страната се присъдят действително направените от нея в хода на настоящето производство разноски при съблюдаване на претендираните такива в съответствие с представения от В. по делото списък по чл.80 от ГПК. Поради изложеното на В.М.В. следа да се присъдят разноски в размер на 811.20 лева, които С.Е.К. да му заплати.

По претенцията за разноски на С.Е.К.:

В последното по делото съдебно заседание С.Е.К. чрез процесуалния си представител е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения по делото списък на разноските страната е направила такива в общ размер на 1873.00 лева, от които 1800.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; 63.25 лева – държавна такса при образуване на делото и 10.00 лева за вписване на исковата молба. По делото са налични доказателства за действително направени от страната разходи, а именно: заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева и заплатена държавна такса за предявените искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД в размер на 63.25 лева. Липсват доказателства за претендираната от страната заплатена държавна такса в размер на 10.00 лева за вписване на исковата молба, поради което и същата не следва да бъде присъждана. Що се отнася до направеното от В.В. чрез процесуалния му представител за прекомерност на заплатеното от С.К. адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, тъй като видно от представения по делото анекс към договор за права защита и съдействие едва на 20.05.2014 г. е договорен нов размер на адвокатско възнаграждение, който е многократно завишен от първоначално договорения такъв. По делото не са настъпили нови обстоятелства обуславящи предоговаряне на размера на адвокатското възнаграждение. Ето защо и на основание т.3 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, при нов договорен размер на адвокатско възнаграждение от 1800.00 лева, с оглед заявеното от В.М.В. чрез адв. Р. възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, съдът счита, че следва да се намали по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо същия следва да бъде присъден съразмерно с предвидения минимален размер на възнаграждението, съобразно с редакцията на чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ в редакцията му до изменението публикувано в ДВ бр.28 от 2014 г., а именно в размер на 633.25 лева, определен на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо с оглед изхода на делото на С.Е.К. следва да се присъдят разноски в размер на 696.50 лева.

Съдът констатира, че не е събрал изцяло дължимите държавни такси, както при образуване на гр.д. № 765/2013 г. на РРС, така и по гр.д. № 1374/2013 г. на РРС, които производства продължават под един номер, а именно гр.д. № 765/2013 г. При образуване на гр.д. № 765/2013 г. В.М.В. с оглед предявените от него искове е заплатил държавна такса в размер на 211.20 лева. Дължимата държавна такса по двата предявени от него иска е в размер на 383.25 лева, поради което страната следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 172.05 лева. При образуване на гр.д. № 1374/2013 г. на РРС С.Е.К. е заплатил държавна такса в размер на 63.25 лева. С оглед предявените от страната обективно кумулативно съединени искове, дължимата държавна такса е в размер на 223.25 лева, поради което С.Е.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 160.00 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В.М.В. с ЕГН ********** *** срещу С.Е.К. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.87 във вр. с чл.19, ал.3 от ЗЗД - за разваляне на сключения между страните Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 13.05.2013 г. на недвижим имот, представляващ НУПИ, находящ се в населената част на с. Д., общ. Радомир, в местността „Г.” с площ от 3300 кв.м., ведно с построената в поземления имот масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв.м., съгласно документ за собственост – нотариален акт № ., том . рег. № ., дело № ./2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, поради недопустимост на иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Е.К. с ЕГН ********** *** срещу В.М.В. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 13.05.2013 г. между С.Е.К. от една страна и В.М.В. от друга страна, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: представляващ НУПИ, находящ се в населената част на с. Д., общ. Радомир, в местността „Г.” с площ от 3300 кв.м., ведно с построената в поземления имот масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв.м., съгласно документ за собственост – нотариален акт №., том ., рег. № ., дело № ./2011 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.В. с ЕГН ********** *** срещу С.Е.К. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за заплащане на сумата 8000 лева, представляваща двойния размер на заплатеното от В.М.В. капаро от 4000 лева, като платена на отпаднало основание по развален предварителен договор от 13.05.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Е.К. с ЕГН ********** *** срещу В.М.В. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 4000 лева неустойка по предварителен договор от 13.05.2013 г.

ОСЪЖДА В.М.В. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Е.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 696.50 (шестотин деветдесет и шест лева и петдесет стотинки) лева, представляваща направени от страната разноски в хода на делото.

ОСЪЖДА С.Е.К. с ЕГН ********** *** да заплати на В.М.В. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 811.20 (осемстотин и единадесет лева и двадесет стотинки) лева, представляваща направени от страната разноски в хода на делото.

ОСЪЖДА В.М.В. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 172.05 (сто седемдесет и два лева и пет стотинки) лева.

ОСЪЖДА С.Е.К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева.

Решението е постановено при участието на Й.И.К. с ЕГН ********** ***, конституирана в хода на делото на страната на ищеца.

Решението, в частта му, имаща характера на определение, с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на предявения иск за разваляне на сключения между страните предварителен договор, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата му част, решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

вярно с оригинала,

секертар:/И.С./