Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2021 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
в публичното съдебно заседание на пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД №4328
по описа на ВРС за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано по жалба на К.А.К. ЕГН**********,***,
против НП № 20-0819-000112 / 06.02.2020г. на Началник група в Сектор ПП-ОД
на МВР- Варна, с което на въззивника са наложени административни наказания, както
следва: “Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП , за нарушение
на чл. 5 ал.1т.1 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175 ал.1т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и„Глоба” в размер на 10 лв., на основание
чл. 183 ал.1т.1пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП .
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, поради което, като допустима ,е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, приема
се, че са допуснати съществени процесуални нарушения още при съставянето на
АУАН при неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на виновно поведение,
както и без проверка на спорните обстоятелства и в този смисъл е била нарушена
нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, оспорва се допускането и участието на
жалбоподателя в ПТП, визира се нарушено право на защита, твърди се, че НП е
издадено при непълнота на доказателствата, оспорва се размерът на наложеното
административно наказание и в заключение
се иска цялостна отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв.Б.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като излага
аргументи в подкрепа на становището си за неправилно приложение на материалния
закон, наличие на противоречие между обстоятелствената и санкционна част по
отношение на първото описано в АУАН и НП нарушение, сочи се, че не следва да
бъдат кредитирани показанията на очевидеца поради наличието на противоречия и
нелогичност, като се приема, че същият е заинтересован от изхода на делото,
оспорва се описаният от очевидеца механизъм на настъпване на ПТП, акцентира се
върху забавено предоставената информация на собственика на автомобила, твърди
се, че въззивникът не е възприел ПТП, ако такова е настъпило и се моли за
решение в горния смисъл.
Представител на органа
издал НП, редовно призован, не се явява, като се депозират писмени бележки с
искане НП да бъде потвърдено, аргументирайки доказаност
и съставомерност на извършеното нарушение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско
възнаграждение в минималния размер.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На 21.12.2019г., св.Й.,
паркирал собственият си л.а. „ Волво“ рег.№ В 2905НХ на ул.“Радост“ пред бл.2, в
който живеел и се прибрал в дома си.Около обяд на 22.12.2019г. горепосоченият свидетел слязъл на паркинга,
където бил паркиран автомобила и установил деформации по предния ляв калник и подкалник на автомобила със следи от жълта боя.Св. Й. прегледал
записите от камерите, монтирани на блока и видял жълт таксиметров автомобил,
чийто регистрационен номер и работен номер не били видими.На 23.12.2019г. св.Й.
депозирал писмен сигнал в сектор ПП-ОД на МВР-Варна за настъпилото
произшествие, като проверката във връзка със сигнала била възложена на св.С.,
който също се запознал с прегледаните от Й. записи, от които било видна, че
настъпва някакво събитие, но не бил видим рег.№ на конкретен автомобил.
Няколко дни след като подал сигнала
в сектор ПП, св.Й. се срещнал случайно със св.С., негов съсед, като последният
му споделил, че е бил очевидец на произшествието, тъй като е разхождал кучето
си пред блока и посочил рег.№ на автомобил л.а. „Дачия
Сандеро“ С рег.№ В 8454ВС, за който твърдял, че е
участвал в произшествието.На 30.12.2019г. св.С. попълнил сведение, в което
посочил, че на 22.12.2019г., след като е паркирал автомобила си на ул.“Радост“
бл.2 и докато все още е бил в автомобила, покрай него е преминал лек таксиметров
автомобил с рег.№ В 8454 ВС и по време на движение е ударил л.а. „Волво комби“ с рег.№ В 2905 НХ,
след което не е спрял и е потеглил назад и заминал в неизвестна посока.
На 02.12.2019г. били снети
сведения и от въз.К., в които той потвърдил, че е изпълнявал курс на процесната дата- 22.12.2019г. около 03,20ч. на ул.“Радост“
и при маневра на заден ход е охлузил автомобил без да е усетил.
Предвид горното св.С.
приел, че въззивникът е извършил нарушения на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП, чл.123
ал.1т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП, тъй като било прието, че въззивникът
не е носил КТ към 22.12.2019г. и на 02.01.2020г. съставил срещу него АУАН, в
който описал приетите за установени нарушения.
АУАН бил надлежно връчен
на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му го подписал без
възражения.
На 02.01.2020г. бил
съставен и протокол за ПТП, В който били описани щети, както следва: за л.а. „Дачия Сандеро“ С рег.№ В 8454ВС-
деформация по задна странична лява част и за л.а. „Волво
комби“ с рег.№ В 2905 НХ- деформация по предна лява
част.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради
което въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите С. и Й., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът не кредитира
показанията на св. С., дадени в с.з., относно механизма на настъпване на ПТП,
тъй като в действителност показанията на свидетеля са непоследователни и
противоречиви.Така и не се установи точно в кой момент и как е настъпило
произшествието, тъй като първоначално свидетелят посочи следното:“ Таксито чух,
че вкара задна, но се чу някакъв удар преди това. Помислих, че е съединител,
защото се чу много силно, , но в последствие като слязох видях, че е ударил
калника на моя комшия Я..“ В последствие свидетелят посочи следното:“Като вкара
задна скорост, преди това чух удара.След като слязох от колата видях, че колата
на Я. е ожулена.“В още по-късен момент от разпита същият свидетел сочи:“Удара
го видях, точно като вкара задна скорост…..С предна лява част на таксито беше
ударът.“Предвид горното съдът намира, че в крайна сметка изобщо липсват
доказателства, къде точно се е намирал свидетелят по време на произшествието
и какво точно свидетелят е възприел
лично, тъй като показанията са му напълно непоследователни и най-вече щети по
автомобила, управляван от жалбоподателя, в предна лява част изобщо не са били
установени, щети са описани в задна странична лява част.Недоумение буди и
фактът, първо, защо свидетелят е уведомил пострадалия седмица след
произшествието и на второ място защо пред св.Й. е заявил, че е разхождал кучето
си по време на настъпване на произшествието, а в с.з. заявява, че се е намирал
в автомобила си.В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля,
тъй като и от обясненията на въззивника
се потвърждава, че същият се е намирал с таксиметров автомобил на процесната дата и на процесното място.
Съдът кредитира останалите писмени доказателства по
делото, тъй като кореспондират с установената фактическа обстановка.
Гореописаното се
установява от приобщените материали по делото- показанията на свидетелите С., Й.
и С., дадени в съдебно заседание в
кредитираните от съда части, НП, АУАН, протокол за ПТП , заповед и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон:
Проверяваният акт е
издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед , приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно.Видно от същите заповеди, АУАН също е съставен от компетентен служител
и е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП.
По отношение на пункт
първи от НП, съдът напълно споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.Съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, нарушенията следва да бъдат описани достатъчно
пълно, точно и ясно от фактическа страна, да са посочени обстоятелствата при
които са извършени, дата и място на извършване, както и доказателствата, които
ги подкрепят.Освен горното следва да има съответствие между приети за
установени факти и описанието на нарушението от правна страна, респективно
посочена като нарушена норма.В конкретния случай, както е посочено по-горе
изобщо не става ясно въз основа на какви доказателства е описан приетият за
установен механизъм на настъпване на ПТП, а именно настъпване на ПТП при
движение назад, тъй като доказателства в тази насока липсват по преписката, а и
в с.з. не се установи по безспорен и категоричен начин как точно е бил увреден
автомобила на св.Й..Освен горно, ако се приеме, че в действителност ПТП е
настъпило при движение назад на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не
става ясно защо от правна страна АНО описва нарушение на общата разпоредба на
чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП и налага наказание на основание общата санкционна норма на
чл.185 от ЗДвП, тъй като в ЗДвП фигурира специална разпоредба, регламентираща
задължения на водача при движение назад, като фигурира и специална санкционна
норма, касаеща настъпване на ПТП при движение
назад.Липсата на съответствие между описанието на нарушението от фактическа и
правна страна, посочената като нарушена норма и приложената санкционна норма
винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото
на защита на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
По отношение на пункт
втори от НП, касаещ приетото за установено нарушение
на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП следва да се отбележи, че същото е умишлено и за да
е налице субективна съставомерност следва безспорно да е установено, че водачът
на автомобила е възприел, че е настъпило ПТП и не е изпълнил задълженията си
като участник в същото.видно от установените по делото факти, липсват
доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да сочат, че
жалбоподателят е възприел настъпване на ПТП, ако изобщо именно той е бил
участник в същото.Механизмът на настъпване на ПТП не се установи по категоричен
и несъмнен начин.Непосредствено след като е бил установен, въззивникът е вписал
в сведението си, че не е възприел настъпването на ПТП, от показанията на св.С.
също не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че няма как въз.К.
да не е възприел, че евентуално е настъпило ПТП, както предвид твърденията на
този свидетел, че е чул силен звук от задействане на съединител към момента на настъпване
на произшествието, така и предвид незначителните щети, констатирани по двете
МПС, което логично води до извода, че ако този шум съвпада с момента на
съприкосновение между двата автомобила е напълно логично водачът на автомобила,
който е в движение да не възприеме лекото съприкосновение между двете
МПС.Налагането на административно наказание за нарушение, чието извършване не е
доказано по категоричен и несъмнен начин от субективна страна, обуславя
неправилно приложение на материалния закон, което също е основание за отмяна на
НП.
По отношение на пункт
трети от НП изобщо не става ясно защо на въззивника е наложено наказание за
нарушение на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП, което да е извършено на 22.12.2019г. на
процесното място, след като въззивникът е установен повече от седмица след процесната дата и няма каквито и да било доказателства по
преписката, дали на 22.12.2019г. същият е носил КТ към СУМПС или не.Както е
посочено по-горе, налагането на административно наказание за нарушение, чието извършване
не е доказано по категоричен и несъмнен начин от субективна страна, обуславя
неправилно приложение на материалния закон.
Предвид основанията за
отмяна на НП, съдът намира претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО за неоснователна.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 20-0819-000112 / 06.02.2020г. на Началник група в Сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на К.А.К. ЕГН**********,*** са наложени административни наказания, както
следва: “Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП , за нарушение
на чл. 5 ал.1т.1 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец , на основание чл. 175 ал.1т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и„Глоба” в размер на 10 лв., на основание
чл. 183 ал.1т.1пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП .
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: