Мотиви към присъда №66 от 20.10.2016г., постановена по НЧХД № 239/2016г. по описа на Великотърновски районен съд.

 

            ОБВИНЕНИЕТО е повдигнато по тъжба на на Ц.Й. С., с ЕГН **********,*** подс. А.М.К. роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство, средно образование, неосъждан, женен, работещ, ЕГН **********, за това, че на 05.12.2015 г. в гр. К.  причинил на Ц.Й.С., с ЕГН **********,***, временно разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК  – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Предявен е и допуснат за съвместно разглеждане  граждански иск от тъжителката срещу подсъдимия, за сумата от 5000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието по повдигнатото обвинение.

            В съдебно заседание повереника на частния тъжител - адв. П. от ВТАК, поддържа тъжбата и предявения граждански иск, като доказани и основателни.

            Защитникът на подсъдимия -  адв. Н., счита, че подсъдимият не е действал умишлено при извършване на деянието, поради което се моли съда да признае за невиновен, като отхвърли и предявеният граждански иск. Алтернативно, моли съда да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като наложи административно наказание - глоба в минимално предвидения размер.

Подс. К. твърди, че е извършил деянието случайно и моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост подс. А.М.К., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, с български гражданин, средно образование, женен, работещ, ЕГН **********, е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

От показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подс.Кюумджиев се установи, че на 05.12.2015г., подс.К., заедно със свои приятели - А. и св.И.И. посетил заведение "Под липите", стопанисвано от св.К.А.. Заведението се състояло от две помещения за посетители и отделно помещение - хранителен магазин, в който се намирала и касата на заведението.

подс.К. заедно със своите приятели седнали на маса в едното от помещенията, като по същото време в другата част на заведението  се намирала тъжителката Ц.С., на маса в заедно със св.С. В., св Д.В. и св.К.А.. По това време тъжителката С. живеела със св.К.А. и  му помагала в заведението и в магазина.

Същата вечер заведението посетил и св.Ш.А.. Той седнал на масата на подс.К. и си поръчал бира. След известно време св.К.А. се присъединил към компанията на подс.К., като им предложил да ги почерпи от приготвената от него риба за предстоящия празник "Никулден". Подс.К. също решил да почерпи, като отишъл до дома си донесъл пастърма за мезе. В един момент св.К.А. се сетил, че св.Ш.А. не си е платил стара сметка в заведението и поискал от него да се издължи. Св.А. нямал достатъчно пари в себе си за двете сметки и предложил да плати само задълженията си по новата. В този момент към масата се приближила тъжителката С. и като чула разговора между св.К.А. и св.Ш.А., се обърнала към св.А. с думите "Колко пъти съм ти казвала да не се занимаваш с тези цигани, аз добре ги познавам и  толкова години съм работила с такива като тях".   

Като чул тези думи подс.К. предложил на останалите на масата да си платят сметките и да си тръгнат.  Самият той станал и се насочил към касата на заведението, намираща се в частта която функционирала, като хранителен магазин. Тъжителката С. слязла помещението преди подс.К. и застанала зад касата, за да вземе парите за сметката. Касата се намирала в обособен щанд - маса с размери от около 2 метра на 90 сантиметра, върху която бил поставен, кантар, куп с амбалажна хартия и монетник.  Подс.К. повлиян от думите на тъжителката С., хвърлил по нея монетника, който  я ударил в лицето като засегнал дясното око, подочната област и носа. Тъжителката С. се хванала за окото и излязла в помещението на заведението за да се измие, тъй като от мястото на удара се стичала кръв.   Според показанията на св.В., тъжителката казала, че била ударена със монетника от подс.К..  

Св.В. като видяла пострадала излязла извън заведение и подала сигнал на тел.112. Останала навън и изчакала пристигането на органите на полицията. В последствие на местопроизшествието пристигнал и екип на бърза медицинска помощ, като пострадалата била откарана за оказване на медицинска помощ.

На следващият ден подс.К. потърсил тъжителката в дома на св.К.А. и провел разговор с нея в който поискал да и се извини. Тъжителката споделила в последствие на св.А., че подс.К. и предложил сумата от 1000 лева, но тя отказа да ги приеме, като отговорила, че ще търси правата си по съдебен ред.

По случая била подадена жалба тъжителката и образувана прокурорска преписка №4341/2015г. След анализ на събраните материали по извършената полицейска проверка, бил постановен отказ да се образува досъдебно производство за разследване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, с постановление от 22.01.2016г. на ВТРП.

 Видно от заключението по извършената съдебномедицинска експертиза е получила: кръвонасядания по горен и долен клепач на дясно око с оток притварящ напълно очната цепка, подлигавичен кръвоизлив в булба на дясно око, цепковидна/порезна/рана на дясна подочница, кръвонасядане по носа, горночелюстен синуит/възпаление/, субективни оплаквания от главоболие и световъртеж.

            Получените травматични увреждания са в резултат от удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност с гладък или добре изразен ръб. Според експерта, травмите се намират в сравнително близка анатомична област и е възможно да са получени от един удар с евентуалния предмет.

Получените травматични увреждания са причинили на С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване от около 30 дни.

Изложената фактическа обстановка съдът установи от показанията на посочените по-горе свидетелите, както и обясненията на подс.К.. Спорен по делото е единствено въпросът, дали подсъдимият целенасочено и умишлено е хвърли по пострадалата монетника или това се дължи на негово неволно поведение, следствие на ръкомахане при което е закачил с ръка предмета. В това отношение съдът, като взе предвид заключението на експертизата, относно силата и насочеността на удара, достигна до извода, че подобно действие може да се осъществи само при съзнателно,  целенасочено и волево деяние. Явен е бил конфликтът между страните, послужил като повод за извършване на  увреждането.      

                        С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

С деянието си  подс.К. е осъществил състава на чл.130, ал.1 от НК.  

                        От обективна страна : подс. К. ***, чрез нанасяне на удар с твърд предмет - монетник, причинил на пострадалата Ц.Й.С. разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

                         В резултат от извършеното деяния са причинени увреждания, довели до временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, съчетани с интензивни болки и страдания. Болките и страдания се поглъщат от по-тежкия резултат - временното разстройства на здравето, неопасно за живота, поради което деянието е съставомерно по чл.130, ал.1 от НК, от обективна страна.

                        От субективна страна, видно от силата на удара и областта в която е насочен – главата на пострадалата, подсъдимият  е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл за причиняване на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си  и е предвиждал, че чрез действието си ще причини  разстройство на здравето на пострадалата в резултата от удара. Така съдът намира, че подс.К. е съзнавал и предвиждал настъпването на телесните повреди и е искал тяхното реализиране. Следва да се има предвид, че теорията и практиката приемат, че когато  деецът съзнава абсолютната неизбежност на престъпния резултат, то тогава  той иска неговото настъпване, независимо и дори въпреки това, че е набелязал до постигне нещо друго. Съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно на неговото искане. В конкретната хипотеза, подсъдимият е бил в състояние да осъзнае, последиците от хвърлянето на твърдия предмет, срещу лицето на пострадалата и неминуемото настъпване на увреждане.  

                        С оглед субекта на престъплението – подс. К. не е осъждан за престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на  чл.78а от НК.

За извършеното престъпление в особената част на НК, се предвижда наказание – лишаване от свобода за срок   до 2 година или пробация. Ето защо, съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, а именно – за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода, деецът не е осъждан, не е освобождаван по този ред от наказателна отговорност  и няма  невъзстановени съставомерни имуществени вреди.

Относно индивидуализацията на наказанието, при превес на мсекчаващите отговорността обстоятелства,  с оглед ниската обществена опасност  на дееца, желанието му да уреди по доброволен ред спора, съдът счете, че следва да бъде наложено административно наказание в минималния предвиден размер – глоба от 1000лв.

Относно предявеният граждански иск : При това решение по повдигнатото обвинение, основателен се явява и гражданския иск за заплащане на сумата до 1500 лв., като обезщетение за причинените от деянието извършено на 05.12.2015г., неимуществени вреди – болки и страдания. По делото безспорно се установи факта на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди – физически болки и страдания, претърпени от пострадалата.  Ето защо, съдът уважи частично предявения граждански иск, като осъди подс.К., да заплати на тъжителя сумата от 1500 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, като отхвърли иска  за горницата до 5000 лева, като неоснователен. Това обезщетение, според съда, справедливо ще репарира причинените неимуществени вреди – съгл. чл.52 от ЗЗД и размерът му е  съобразен с характера на причиненото увреждане на здравето, съпроводено с болки и страдания.

                        При този изход на делото, на сн. чл.189, ал.3 от НПК, подс. Н. бе осъден да заплати на частния тъжител сумата от 612 лв. – направените в наказателното производство разноски в това число -  заплатен адвокатски хонорар, разноски за експертиза и ДТ,  а  по сметка на Великотърновски районен съд, сумата от 60 лв. – ДТ- върху размера на уважения граждански иск, както и 5 лв. - ДТ,  в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

                        По тези съображения, съдът постанови присъдата.

                       

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :