№ 153
гр. Разград , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Ирина М. Ганева
Секретар:Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500269 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от И. В. И., подадена чрез пълномощник, против
решение № 254/4.09.2020г., постановено по гр.д. № 2544/2019г. по описа на РС Разград, с
което упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца В. И. и П.И.
са предоставени на майката П. К. Д., определен е режим на лични отношения между децата
и техния баща И.И. и последният е осъден да заплаща на всяко от децата ежемесечна
издръжка в размер по 250лв. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването й. Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано и моли
въззивния съд да го отмени, като уважи неговия иск за предоставяне на родителските права
на него. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от явилия се процесуален
представител само срещу определения режим на лични отношения между децата и техния
баща.
Въззиваемата П. К. Д., представлявана в процеса от назначен от съда особен
представител, е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. В съдебно заседание поддържа изразеното становище.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка, сходна с установената от районния съд:
страните по делото И.И. и П.Д. съжителствали съвместно в периода 2009 – 2018г. в
с.Мелигала, РГърция. В този период се родили децата им В. И., роден на 25.05.2010г. и
1
П.И., родена на 12.04.2011г.
За начина на живот на страните и децата през периода на съвместното им
съжителство в Гърция са събрани свидетелски показания, изготвена е съдебно-
психологическа експертиза, проведено е изслушване на детето Василиос, постановено е и е
влязло в сила решение между същите страни от ОС Перник по реда на ЗЗДН. Във въззивната
жалба ищецът оспорва заключението на експертизата, като прави възражение, че вещото
лице не е отговорило пълно и обосновано на поставените въпроси. Въззивният съд не
споделя това твърдение. Експертът е отговорил всестранно в писменото заключение на
поставените въпроси, обосновал се е на събрания доказателствен материал и на проведеното
интервю с двете деца и тяхната майка, анализирал е събрания материал съобразно научните
понятия и норми, а в съдебно заседание е отговорил пространно на поставените от двете
страни уточняващи въпроси. Настоящият съдебен състав не намира пропуски в експертното
заключение, поради което го приема изцяло.
При анализ на събраните доказателства се установява, че ищецът се занимава със
земеделие и животновъдство в с.Мелигала. Същият е уважаван гражданин на общността, в
която живее, коректен е в професионалните си отношения и в отношенията с работниците
си, установено от показанията на св.Анка Асенова. За семейството е осигурил добри
жилищни условия. В личните отношения между него и ответницата, както и между него и
двете деца обаче, не съществувала хармонична връзка, което се установява от показанията
на св.Първанова и Чанкова, извършения от вещото лице психологически анализ,
изслушването в с.з. на детето Василиос. Свидетелите излагат разказ на случки и събития,
предадени им от децата, но съдът ги кредитира, тъй като са наблюдавали непосредствено
реакциите им в новата социална среда след пристигането им в България, свидетелстват за
това колко са били разстроени и за нежеланието им да се върнат в Гърция, както и за
желанието, с което ходят на училище и играят с приятелите си, откакто са се установили в
гр.Разград. Тези реакции се потвърждават и от съдебно-психологическата експертиза, от
социалното проучване, извършено от ДСП гр.Разград, както и от непосредственото
изслушване на по-голямото дете от първостепенния съд. Всички доказателства сочат на
факта, че през време на престоя им в Гърция децата и тяхната майка били поставени в
социална изолация. Децата не общували със своите връстници, не играели, не се
разхождали, защото баща им не ги пускал да излизат извън дома. От ранна детска възраст
Василиос е бил приобщаван от баща си към трудова дейност, нехарактерна за възрастовите
му потребности, за сметка на необходимата самоподготовка за училище. Двете деца не са
могли да се приобщят и в училищната среда, съучениците им не искали да контактуват с
тях.
Всяка година ответницата водела децата в България за известно време през лятото,
със съгласието на ищеца. Така станало и през 2018г., когато на 12 август П.Д. отпътувала с
Василиос и Панайота към България. Уговорката с ищеца била майката и децата да се върнат
в Гърция на 3.09.2018г.
2
На 10.08.2018г., преди отпътуването им за България, между страните възникнал
конфликт. В двора на къщата, в която живеело семейството, ищецът започнал да коли агне,
а ответницата му помагала, като държала животното. Ищецът започнал да я упреква, че не
го държи както трябва и да я псува. Всичко това станало пред двете деца, които избягали
вътре в къщата и се покрили с одеяло. В това време И.И. хвърлил ножа, който държал, към
П.Д., но не я уцелил. Добрева влязла в къщата и заварила двете си деца, покрити с одеялото.
При завръщането си в България ответницата от свое име и като законен представител
на двете деца инициирала пред РС Перник производство по реда на ЗЗДН по повод
описания по-горе инцидент. На 30.08.2018г., в периода на съгласувания между двамата
родители престой на децата в страната, съдът издал заповед за незабавна защита, с която
задължил И.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П.Д. и
децата Василиос и Панайота; наложил му е и забрана да приближава Добрева и децата до
жилището им, в което се установят да живеят, училището, в което учат двете деца и местата
за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100м. В хода на развилото се
съдебно производство с влязло в сила на 5.03.2019г. решение по в.гр.д. № 59/2019г.на ОС
Перник е потвърдено решение на РС Перник, с което са наложени мерки за защита от
домашно насилие, като ищецът е задължен да се въздържа от извършване на такова спрямо
П.Д. и двете деца, наложена е забрана същият да доближава жилището, в което живеят и в
което се установят да живеят занапред, местоработата на Добрева, училището на децата и
техните места за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 150м., за срок от 6
месеца. Състоялият се на 10.08.2018г. конфликт в дома на страните в с.Мелигала, е
квалифициран от съда като акт на домашно насилие. Съдебният акт, постановен по реда на
ЗЗДН в съдебно производство между същите страни, които са имали възможност да
осъществят в пълен обем своята съдебна защита, ги обвързва със сила на пресъдено нещо и
в настоящото съдебно производство горните факти и обстоятелства следва да бъдат приети
за установени.
Междувременно, по подадена молба от И.И., на 23.10.2018г. районен съд в
гр.Каламата, РГърция, е постановил режим на лични отношения между бащата и двете деца
като привременна мярка и е дал възможност на бащата да предяви в срок от 60 дни иск за
родителски права. Такъв е предявен на 15.02.2019г., но на 18.06.2020г. И.И. е депозирал
отказ от иска.
След завръщането си в България, първоначално ответницата е заживяла с двете деца
в гр.Перник. Впоследствие, през м.декември, 2019г. тримата са се преместили да живеят в
гр.Разград, в апартамент, собственост на ответницата. Последната получава месечно
трудово възнаграждение като личен асистент на своята майка, започнала е и работа на още
едно място. Двете деца са записани като ученици в ОУ“Никола Икономов“ и към
настоящия момент са в трети клас. Установява се от представените педагогически
характеристики, изготвени от класния ръководител, че двете деца са научили бързо
български език, приобщили са се към колектива и правилата в училището, поддържат
3
приятелски отношения с децата от класа, включват се в организираните мероприятия,
Василиос се включва в конкурси на национално ниво, Панайота посещава извънкласни
дейности – рисуване, англ.език и народни танци, а Василиос – информатика, англ.език и
баскетбол.
От социалното проучване, извършено от ДСП гр.Разград, се установява, че майката
разполага с необходимите лични качества, както и материални условия, за полагане на
адекватни грижи за двете деца. Осъзнава, че е важно децата да съхранят емоционална връзка
със своя баща. Подкрепа в отглеждане на Василиос и Панайота майката получава от другите
си две, вече пълнолетни деца. Съдебно-психологическата експертиза също установява, че
децата чувстват сигурност, опора и защита у по-големия си брат и той е идентифициран
като мъжката фигура в семейството, осигуряваща подкрепа в различни сфери от социалното
функциониране.
От заключението на вещото лице – психолог се установява, че понастоящем психо-
емоционалното състояние на децата е стабилно, същите растат в любяща и сигурна среда.
Идентифицира се висока степен на тревожност по отношение на въпроси, свързани с
бащата, с наличие на страх, че може да ги отведе в Гърция и да не ги върне никога. Налице
са нарушения на привързаността и емоционалната връзка с бащата. Причината за тези
нарушения е в неефективните отношения с него вследствие на неблагоприятния семеен
психоклимат преди раздялата на родителите, наличието на негативни преживявания и
спомени, свързани с домашно насилие, конфликтни взаимоотношения между родителите,
емоционална хладност от страна на бащата, липса на адекватни социални контакти,
авторитарен стил на поведение и общуване, изолация, липса на условия за социален
комфорт, стимулиращ уважение към личността, любов и сигурност. Вещото лице отчита
необходимостта от връзка на децата и с двамата родители. Експертното мнение е, че
първоначално трябва да се възстанови доверието към бащата и емоционалната връзка с него
да се изгражда постепенно, предвид което експертът намира за разумно и щадящо детската
психика условието срещите с бащата да се извършват в присъствието на трето лице.
Изслушан в съдебно заседание, Василиос заявява, че предпочита да живее в България
– тук има много приятели, с които играе, чувства се свободен. Не желае да се връща в
Гърция, защото там е бил затворен вкъщи. Страхува се, че ако отиде на посещение при баща
си, той може да не го върне обратно.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е неоснователна. В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца заявява, че поддържа въззивната жалба само в частта относно оспорването на
определения режим на лични отношения между децата и бащата. Доколкото липсва изрично
оттегляне на жалбата срещу останалите части на първоинстанционното решение, съдът
дължи произнасяне в цялост по повдигнатия правен спор.
Съгласно чл.59 ал.4 СК, към който препраща чл.127 ал.2 СК, при преценка на кого от
4
родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права, следва да бъдат
взети предвид всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности.
По отношение на възпитателските качества съдът преценява дефицит по този
критерий у бащата. От психологическия анализ на състоянието на децата е направен извод в
заключението на СПЕ, че поведението на ищеца е способствало за създаване на
неблагоприятен семеен психоклимат преди раздялата на родителите, за негативни
преживявания и спомени у децата, свързани с домашно насилие, конфликтни
взаимоотношения между родителите, емоционална хладност от страна на бащата,
авторитарен стил на поведение и общуване, изолация, липса на създадени условия за
социален комфорт, стимулиращ уважение към личността, любов и сигурност. В допълнение,
установява се от влязлото в сила решение по в.гр.д. № 59/2019г. на ОС Перник, че същият е
упражнил акт на домашно насилие спрямо майката и двете деца.
Възражението във въззивната жалба за приложение на чл.10 от Регламент №
2201/2003г. е направено от ищеца не поради оспорване на компетентността на българския
съд за разглеждане на иска – самият той е предявил иска си пред български съд, а е
депозирал отказ от предявения иск пред гръцкия съд. Освен това признава във въззивната
жалба, че съобразно установеното вече обичайно местопребиваване на децата в България,
компетентността да реши спора принадлежи на българския съд, съгл. чл.8 от същия
регламент. Възражението е направено във връзка с това, че е налице неправомерно
отвеждане и задържане на двете деца по смисъла на чл.10 от регламента и чл.3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, като въз основа
на това обстоятелство ищецът твърди за наличието на дефицит на възпитателските качества
на майката. Съдът не споделя това твърдение. Предпоставките за международно отвличане
на деца са: прехвърлянето или задържането им да е извършено в нарушение на правото на
упражняване на родителските права съгласно законодателството на държавата по обичайно
местопребиваване преди прехвърлянето им и това право да е било ефективно упражнявано
съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено
прехвърлянето или задържането. В случая се установява, че съгласието на бащата е било
налице за извеждането на Василиос и Панайота от Гърция на 12.08.2018г., т.е.
прехвърлянето е извършено в съответствие с установеното право на бащата да упражни
родителските си права. Преди настъпване на крайната дата 3.09.2018г., до която бащата се е
съгласил децата да пребивават в РБългария, е издадена заповед за незабавна защита от РС
Перник, по силата на която, считано от 30.08.2018г. на И.И. е наложена забрана да
приближава жилището, училището, местоработата и местата за социален отдих на двете
деца и майката, до разрешаване на спора за наличие на осъществено домашно насилие. С
5
влязлото в сила решение по реда на ЗЗДН, този срок е окончателно определен на шест
месеца от постановяване на решението и заповедта за защита от РС Перник на 10.01.2019г.
Следователно, от 30.08.2018г. последващото задържане на децата не е неправомерно, а е въз
основа на постановен съдебен акт, по силата на който обемът на родителските права на
ищеца е значително ограничен, в т.ч. и правото му на съвместно съжителство с двете деца.
Независимо от горното обаче, дори и при извод за неправомерно задържане на децата
от страна на майката, това обстоятелство не би променило преценката относно родителя с
по-добри възпитателски качества. При наличието на установен акт на домашно насилие,
извършен от И.И. спрямо П.Д. и техните деца Василиос и Панайота, обстоятелството, че
майката не е върнала децата в Гърция на 3.09.2018г., не води до неблагоприятен извод за
нейните родителски качества. Напротив, родителят, полагащ грижи за възпитанието и
отглеждането на децата, има задължението да ги предпазва от актове на насилие, водещи до
засягане на тяхната психика. Предвид горните съображения, съдът намира за неоснователни
възраженията на ищеца, изложени във въззивната жалба.
Във връзка с полаганите за Василиос и Панайота грижи следва да се отбележи, че
през време на съвместното съжителство между двамата родители, грижите за възпитанието
и отглеждането са полагани преимуществено от майката, а след раздялата им – изцяло от
майката.
При изслушването им от районния съд двамата родители са изразили в еднаква
степен желание да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на децата. От гледна
точка на Василиос и Панайота, двете деца са привързани към своята майка, а видно от
съдебно-психологическата експертиза, налице са нарушения на привързаността и
емоционалната им връзка с бащата, дължащи се на поведението и отношението на
последния към тях.
Майката има подкрепата и помощта на своите пълнолетни деца. Особено в лицето на
по-големия им брат Василиос и Панайота чувстват сигурност, опора и защита. В
допълнение следва да се посочи, че двете деца посещават училище в гр.Разград, психо-
емоционалното им състояние се е стабилизирало, т.е. ответницата е тази, която може да
осигури спокойна и сигурна среда за отглеждането им.
Двамата родители разполагат с материални възможности за отглеждане на децата,
като от св.показания на А.Асенова се установява, че бащата е по-добре осигурен
материално. Всеки от родителите обаче би могъл да задоволи в необходимата степен
материалните потребности на децата в периода на тяхното израстване.
Василиос е на 10 години, а Панайота – на 9 години.
При така направения анализ на критериите, съдържащи се в чл.59 ал.4 СК, съдът
приема, че родителят, който следва да упражнява родителските права, е майката П.Д..
6
Съпоставката между критериите, по отношение на които се проявяват разлики за всеки от
родителите сочи, че интересите на децата ще бъдат защитени в по-голям обем, ако бъдат
отглеждани и възпитавани от майката. Тя е родителят, който е по-пригоден да даде
необходимата сигурност, спокойствие и стабилност в живота на децата, от които Василиос и
Панайота се нуждаят след досегашния си живот на социална изолация и преживяно
домашно насилие. Интересите на децата ще бъдат защитени по-добре, ако живеят в дома на
своята майка, която да полага непосредствените грижи за възпитанието и отглеждането им.
Постановеният режим на лични отношения между децата и техния баща е адекватен
и защитава в пълна степен интересите на децата. Във въззивната жалба се сочи, че
определеният от районния съд режим ще създаде пречки на Василиос да се яви на военна
служба при навършване на 17-годишна възраст, а на двете деца – да изпълняват граждански
и данъчни задължения към гръцката държава, защото забравят гръцкия език. Отделно се
сочи, че ако не им бъде разрешено да посещават Гърция, ще се отчуждят от роднините си в
Гърция. Съдът не споделя направените възражения. Режимът е съобразен изцяло със
събраните по делото доказателства и преди всичко – с психологическия анализ на
състоянието на двете деца. Посещения при бащата в неговия дом в с.Мелигала към
настоящия момент биха се отразили негативно върху възстановяващата се детска психика.
Необходимо е плавно и постепенно възстановяване на доверието на децата към техния баща
и когато това бъде факт, режимът би могъл да бъде променен във всеки един момент по
негово искане от съда. Без да навлиза в подробности относно това кое гражданство на
децата е първостепенно и какви бъдещи задължения ще възникнат за тях към държавите,
чиито граждани са, съдът намира за необходимо да отбележи, че РГърция, както и
РБългария, е държава – член на ЕС, в който принципът на свободното движение на хора е
основополагащ. Това означава, че всеки гражданин на ЕС е свободен да избира къде да бъде
неговото местожителство и в кои държави да пътува. След като майката е избрала да живее
в България и упражняването на родителските права е предоставено на нея, въззивното
оплакване, че забравяйки гръцкия език децата няма да могат да изпълнят задълженията си
към гръцката държава, са неоснователни. Противното би означавало, че под заплахата от
невъзможност да изпълняват бъдещи публични задължения, гръцките граждани биха били
лишени от право да се установяват в чужда държава, което противоречи на принципите на
законодателството на ЕС. Тук е мястото обаче съдът да обърне внимание на майката, че
поддържането на познанията на двете деца по гръцки език и бъдещото му задълбочено
изучаване от тях ще бъде само и единствено в тяхна полза.
Липсват конкретни оплаквания във въззивната жалба по отношение на определените
ежемесечни издръжки за двете деца. Съдът не намира нарушения на материалния закон при
определянето им от първостепенния съд, налагащи ревизиране на решението в тази част.
Решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
7
Жалбоподателят претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Съобразно изхода от делото обаче такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 254/4.09.2020г., постановено по гр.д. № 2544/2019г. по
описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8