№ 78
гр. Варна, 06.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20233100900174 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, предл. ІІ-ро от ГПК
ИЩЦАТА Г. Т. Х., редовно призована, не се явява лично, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 2707/01.02.2024г. от адвокат
Б. Б., който казва, че бил служебно ангажиран и е преупълномощил адвокат
Н. Б., който към настоящия момент бил служебно ангажиран по ЧНД на
Окръжен съд – Бургас и е възможно да закъснее. Моли да бъде изчакан.
Представено е пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ „ЗД БУЛ ИНС” АД , редовно призован, не се явява
законният представител на дружеството, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище с вх. №
2624/31.01.2024г. за даване ход на делото в отсъствие на представляващ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. В. В. е редовно призован, явява се лично.
Явяват се свидетелите при режим на водене за ищцовата страна:
С.Й.К. и Й.П.Х., като след установяване на самоличността им, СЪДЪТ
отстранява същите от съдебната зала.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК
пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.
СЪДЪТ докладва становището на ответника вх. № 2624/31.01.2024г. в
частта, в която се сочи, че ответникът е запознат с проекта на доклад и няма
възражения по него. Моли за поправка в наименованието на
застрахователното дружество на стр.1 последен абзац и на стр.5 от
Определение № 1681/2023г. Запознати са със заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, нямат въпроси към вещото лице. Настояват да се
приеме заключението. Поставени са въпроси към допуснатите до разпит
свидетели.
СЪДЪТ на основание чл. 375 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с определение № 1681/04.12.2023
година и указанията за разпределение на доказателствената тежест, като
извършва техническа поправка в наименованието на ответното
дружество, а именно:
Производството по т.д.№ 174/2023г. по описа на ВОС е образувано по
искова молба на Г. Т. Х. с ЕГН ********** с адрес ****, чрез пълномощник
адв. Б. Б. ВАК, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., бул.Джеймс
Баучер 87, да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на нейната
сестра К. Т. С., поч. на 30.10.2020г., вследствие на настъпило на 30.10.2020г.
пътно-транспортно произшествие на 7-8 км по път П.29 Варна-Добрич по
вина на водача М. С.ов Д. с ЕГН ********** със застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество лек автомобил марка
Мерцедес модел ЦЛК 200 Компресор с рег. № ***.
Ищцата твърди, че на 30.10.2020 г., племенникът й Н.С., племенницата
С.К. и сестра й К. Т. С. пътували от село Полковник Дяково към град Варна с
лек автомобил „Рено Канго" с per. № ****, собственост и управляван от Н.С..
Сестра й К. С. се возила на задната седалка в ляво. Всички са били с
поставени предпазни колани. Около 17:00 часа са достигнали до 7-8 км по
път II-29 Варна - Добрич, до пътен възел „Аксаковска панорама" и
предприели спускане по баира. Автомобилът се движил в лентата за спускане,
която е само една. Спускайки се по баира, след последния завой, който е бил
десен за тях, лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК 200 Компресор" с
peг.№ ***, управляван от М. С.ов Д. ЕГН **********, който се е движил
нагоре, в средната лента, изведнъж свил рязко в ляво, навлязъл в насрещната
лента и застанал перпендикулярно на платното на около 15-20 метра от
колата, в която се е возила С.. Водачът на Рено Канго забелязва, че лек авт.
2
Мерцедес Компресор навлязъл в лента им и веднага активирал спирачната
система на автомобила и отклонил волана леко в дясно, но поради късото
разстояние между двата автомобила последвал удар между двете превозни
средства. В резултат на удара са пострадали всички пътуващи в колата.
Сестра ми е получила тежка гръдна травма и е откарана с линейка в МБАЛ
„Св. Анна" Варна, където малко по-късно е починала.
За случилото се с влязла в сила присъда № 50 от 12.09.2022г.,
постановена от Варненски окръжен съд по нохд № 746/2022г., М. С.ов Д. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, буква «б», вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, че по непредпазливост е
причинил смъртта на К. Т. С., ЕГН ********** и С.С.С., ЕГН **********,
средни телесни повреди на С.Й.К. и на Н.Й.С..
В исковата молба се твърди, че в следствие на инцидента, който е
довел до смъртта на К. Т. С. на ищцата са нанесени неимуществени вреди.
Двете били изключително близки. Покойната била единствената останала
жива сестра на ищцата, което още повече я кара да се чувства разстроена и
сломена. Ищцата се е чувала всеки ден със своята сестра по телефона и са се
виждали винаги, когато имат възможност, по два три пъти в месеца. Ходили
са си на гости и са се грижили една за друга. Ищцата преживяла голям стрес
от загубата на сестра си, от погребението й и от това, че нея вече я няма. До
този, вече повече от три години, ищцата Г. Х. не може да преживее загубата и
се чувства изключително разстроена, когато се заговори за сестра й.
Твърди се, че към момента на произшествието причинилото вреда
МПС имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
което обосновава интереса й от предявяване на настоящия иск срещу
застрахователя.
Сочи се, че ищцата е изпълнила задължението си по реда на чл.380 от
КЗ, като уведомлението е получено от застрахователя на 12.05.2022г., който с
писмо от 18.05.2022г. отказва да изплати търсеното обезщетение.
В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество ЗД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* оспорва иска като неоснователен по основание и
размер.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. марка Мерцедес модел ЦЛК 200 Компресор с рег. № ***
към датата на ПТП.
Оспорва се материалната легитимация на ищцата да получи
обезщетение за неимуществени вреди, както и твърденията за изключителна
близост между двете сестри. Оспорва се твърдението за настъпили за ищцата
изключителни по своя характер вреди от смъртта на нейната сестра. Като се
позовава на разрешението, дадено с ТР №1 по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, се сочи, че обезщетение на братя, сестри, баби, дядовци и
внуци се дължи само по изключение и то при доказана силно изградена
3
връцка между починалия и увредения, която връзка трябва да е идентична с
тази, присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг – родители,
деца, съпруг, за да бъде обезщетено лицето, което претендира обезщетение.
Настоява се, че в конкретния случай не са налице сочените предпоставки,
доколкото двете сестри са живеели в отделни домакинства, създали са
собствени семейства, имат свои собствени деца, за които се грижат.
Отделно, ответното дружество оспорва размера на заявената претенция
, като се позовава на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и чл.493а, ал.4 и § 96 от ДР
на КЗ, като предвид липсата на влязла в сила наредба относно размера на
неимуществените вреди, настоява, че обезщетение може да бъде присъдено от
съда по справедливост в определените рамки до 5000 лева.
Въвежда се възражение относно наличието на трайна и дълбока близка
и емоционална връзка между ищцата и починалия неин родственик, както и
естеството и продължителността на търпените болки и страдания. Въвежда се
възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се
в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл.137 от ЗДвП, с
което поведение починалата сама се е поставила в риск.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените
разноски.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в
отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в
исковата молба досежно основателността на предявения иск. Счита, че
фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен,
поради което се явява дължимо претендираното застрахователно
обезщетение. Оспорва възражението за съпричиняване на вредите и завишен
размер на обезщетението.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба от ответника ЗК „Бул инс“ АД, в който се поддържат
направените възражения в отговора на исковата молба.
Правната квалификация: Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.45 и чл. 86 от ЗЗД.
БЕЗСПОРЕН И НЕНУЖДАЕЩ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните е
факта, че лек автомобил марка Мерцедес модел ЦЛК 200 Компресор с рег. №
*** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* по полица № BG 02120000214776 със срок на
валидност от 14.01.2020г. до 13.01.2021г.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Предвид обстоятелството, че вината се предполага до доказване на
противното, в тежест на ищеца е да установи: пътно-транспортното
4
произшествие, противоправното поведение на деликвента, настъпилите вреди
в резултат на него, претърпените болки и страдания, техния характер,
интензитет и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия; наличието на
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, които биха получили реално проявление, ако починалия родственик
бе жив; включително да обосноват размера на претендираното обезщетение.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи възражението за
съпричиняване на вредите от ищеца.
На осн. чл. 300 от ГПК, съдът указва на страните, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд относно
деянието, противоправността и виновността.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 1884/16.04.2021г.;
Препис-извлечение от акт за смърт на К. С.; Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2020-1020-1390 от 11.11.2020г.;Присъда №
50/12.09.2022г. по НОХД 746/2022г. по описа на ВОС; Решение №
4/11.01.2023г. по ВНОХД № 318/2022г. по описа на ВАпС;Уведомление до ЗД
Бул Инс, изпратено с Известие за доставяне от 12.05.2022г., ведно с разписка
за 16,44лв.; писмо от ЗД „Бул Инс“ изх. № НЩ-3249/18.05.2022г.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 1904/24.01.2024 г. по
допуснатата съдебно-психиатричната експертиза и констатира, че същото е
изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице,
като сне самоличността му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. В. В., 46 години, българин, български гражданин,
без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК,
обещава да говори истината.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Поддържам заключението си.
Жената е с деменция. Лично съм я освидетелствал. В момента
психичното и състояние е лошо, но без връзка в със събитието. Тя в момента
́
не може дори да се сети кога е настъпило събитието. За самото събитие се
сеща, но смята, че няма и година, примерно, от смъртта на сестра и. Смята, че
́
5
има друга жива сестра. Тази е била последната жива. Доста е напреднал
дементния процес. От 18 години не е излизала самостоятелно от дома си. В
инвалидна количка е. С количката синът и я доведе. Но тя не може да се
́
придвижва, нито да функционира по никакъв начин самостоятелно.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-психиатричната експертиза, ведно с
представената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на съдебно-
психиатричната експертиза в размер на 380,00 /триста и осемдесет/ лева,
съгласно представената Справка-декларация от вещото лице, което ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на вещото лице от бюджета на съда (издаден РКО за сумата от
380,00 лева).
СЪДЪТ, с оглед уваженото доказателствено искане ПРИСТЪПВА
към разпит на свидетелката, водена от ищцовата страна, с оглед на което
снема самоличността и, както следва:
́
С.Й.К., ЕГН **********, българка; българска гражданка; неосъждана;
без дела със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл.290
от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. К.: Г. е сестра на майка ми. Майка ми е К. Т., която почина в
катастрофата.
Съдът пристъпва към задаване на въпроси, обективирани в становище
вх. № 2624/31.01.2024г.:
1.Знаете ли къде живее ищцата и с кого?
СВИД. К.: Ищцата живее в Добрич със сина си, който е другият
свидетел и в момента е пред залата. Вдовица е. Има още един син, който е в
друг дом в Добрич.
2. Знаете ли от кога живее там?
СВИД. К.: Когато съм била на 10 години, те бяха в селото, в което
живеехме. Още тогава са се изместили. От около 1967г. живеят в Добрич до
момента. Когато аз вече съм започнала да им ходя на гости, те живеят в една
и съща къща до момента.
6
3.Знаете ли кой се грижи за ищцата и какво налага тези грижи за
нея?
СВИД. К.: Тя е с ревматоиден артрит. Неподвижна е. За нея се грижи
сина и. Майка, докато беше жива, сме я оставяли за по три дни, за по седмица.
́
Тя му помагаше. Сега от три години, откакто майка почина, само той се
грижи за нея. Понякога ходи и големият и син, но по-скоро да я видят.
́
Всичките грижи падат на малкия и син, който живее с нея.
́
Тежки грижи се налагат, защото тя е неподвижна от артрита. След
смъртта на майка мисля, че отключи някаква деменция. На моменти ми задава
въпроси, които не са много адекватни. Аз ходя да я виждам и по телефона
като се чуем, не винаги въпросите и са адекватни с действителността.
́
4.Знаете ли къде е живяла починалата К. Т. С. и с кого?
СВИД. К.: К. Т. С. е моята майка. От 11 години от село от къщата на
брат ми се изнесе. Живееше сама, обгрижваше се сама, като и брат ми и аз
минавахме всеки ден да я видим. Тя живееше на ул. Ангеларий № 1 във
Варна. Сама се гледаше, защото беше здрава. Всеки ден минавахме с брат ми.
Вечер брат ми и снаха ми минаваха, вечеряха с нея. На обяд минавах аз.
Лятото я взимах с мен и живеехме на Боровец. Там имаме вила. Помагаше ми
да си сеем цветя, да сме заедно, понеже аз се пенсионирах.
5. Знаете ли колко често са се виждали Г. Т. и К. Т., и къде са били
техните срещи?
СВИД. К.: Само в дома на леля. Ние водехме майка при нея. Понякога
я оставяхме за един ден - от сутрин до вечер. Много често я оставяхме за по 3
дни, по седмица, да бъдат заедно двете, защото и майка е вдовица и тя е сама.
Помагаше на братовчед ми. Когато майка отиваше, тогава я къпеха заедно.
Майка готвеше. Сядат заедно да се хранят, гледаха телевизия, говореха си.
По-скоро за компания. Данчо си я гледаше, но майка ми му помагаше като
отиде.
6. Знаете ли колко братя и сестри има ищцата, кои от тях са живи и
кои са техните имена?
СВИД. К.: Те бяха шест деца - пет сестри и един брат. Абсолютно
всички са починали. Зная им имената, да. Това са моите лели и вуйчо.
Последно останаха само майка и Г.. Другите вече бяха починали. Затова и
връзката им беше силна, защото с 2 години разлика бяха и са израснали
заедно. Бяха в много тясна връзка. Голямата е С., след нея е И., после В.,
после вуйчо ми М., майка К. и после леля Г.. Всички Т..
7
На въпроси на СЪДА:
СВИД. К.: Семейната им къща била в Полковник Дяково, на село.
Майка първа се е омъжила. В същото село е останала. Леля също се е
омъжила в същото село и е останала там. Майка ми до преди 11 години беше
в това село. Леля и свако по-рано си купиха къща в Добрич и се изместиха.
Леля освен, че е неподвижна, тя е контактна. След смъртта на майка се
промени много. Срина се, защото внезапно се случи. Същия ден, когато стана
катастрофата бяхме в Добрич. Минахме да види леля, постояхме там
следобеда и тръгнахме към 16ч. В 17ч. се случи катастрофата и майка два
часа след това почина. Беше голям стрес за всички нас, защото неочаквано се
случи всичко. Леля много страда като за сестра, с която е била единствена.
Сега остана сама. Често ми се обажда по телефона, плаче, говори за нея.
С оглед изчерпване на въпросите към свидетелката, същата беше
освободена да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел, с оглед на
което снема самоличността му, както следва:
Й.П.Х., ЕГН **********, българин; български гражданин; неосъждан;
без дела със страните.
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: Син съм на ищцата Г..
СЪДЪТ разяснява на свидетеля разпоредбата на чл.166, ал.1 от ГПК за
отказ от свидетелстване и го предупреди за наказателната отговорност по
чл.290 от НК.
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: Ще давам показания. Обещавам да
говоря истината.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, като му задава
въпроси, обективирани в становище вх. № 2624/31.01.2024г.:
1.Знаете ли къде живее ищцата и с кого?
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: Майка ми живее в гр.Добрич с мен, в
една къща.
2. Знаете ли от кога живее там?
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: Живеем заедно от 1971г. в Добрич.
Родителите ми се преместиха от село. Преди това е живяла в с. Полковник
Дяково, окръг Толбухински беше тогава. Сега мисля е Крушаре?
3.Знаете ли кой се грижи за ищцата и какво налага тези грижи за
нея?
8
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: Аз се грижа за ищцата. Тя има
ревматоиден артрит, остеопороза, желязо-дефицитна анемия и глаукома -
перде. От 2006г. е със счупена шийка на тазобедрена става с пластина и шест
винта. Понеже остеопорозата е в много напреднал стадий, ме предупредиха,
че ако си счупи крака отново, ще е много жестоко. От тогава тя се е залежала
на легло и само може да сяда и да ляга. Като я къпя се предвижва с количка.
4.Знаете ли с къде е живяла починалата К. Т. С. и с кого?
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: Леля ми беше вдовица. Със свако ми
живяха. След това вече като дойде във Варна се грижеха за нея децата и, но
́
живееше сама преди да почине.
5. Знаете ли колко често са се виждали двете сестри и къде са били
техните срещи?
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: Срещите им винаги са били вкъщи.
Понеже майка ми беше трудно подвижна. С количка няма как да я водя до
Варна. Леля ми и нейните деца поддържаха къщата на село и си ходеха. И
когато си ходеха, винаги минаваха през къщи да видят сестра си. Понеже
навремето те бяха пет сестри. След това останаха четири. Първата ми леля,
която почина, почина много рано. Четирите останаха да се грижат една за
друга. Всички бяха вдовици. Имат си деца. Грижеха се една за друга. Винаги
когато леля ходят на село минаваха да видят майка ми. Леля ми е оставала да
спи при майка ми и са се виждали и понякога и другата ми леля, понеже
едната беше болна, И. се казва, нямаше как да идва. Другата по-можеше да
ходи и се събираха вкъщи. Да се видят. Те си бяха задружни, грижеха се една
за друга.
6. Знаете ли колко братя и сестри има ищцата, кои от тях са живи и
кои са техните имена?
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: В момента само майка ми остана
жива. Бяха пет сестри и един брат – С., И., В., К., Г. и М..
На въпроси на СЪДА:
СВИД. ХАДЖИДИМИТРОВ: Аз казах на Г. за смъртта на К.. На мен
ми каза брат ми, понеже му казали, че май леля катастрофирала и се обадих
на зет и на леля К. – бате Т.. Преди това звъннах на братовчед си, на сина и,
́́
но той като пострадал не можа да ми вдигне. Не можа да ми вдигне и сестра
му. Обадих се на бате Т. и той каза: Вярно е. Аз и казах на майка ми. Тя
́
дотогава се държеше, държеше, и след това лека полека започна да запада.
Два – три дни не беше на себе си. /свидетелят е видимо разстроен/ Гледаше
към вратата, чакаше някой да дойде. Понеже останаха двете, нямаше кой да
дойде.
9
Отказваше да приеме храна, не била гладна. Принудих се, за да я
подсиля, да давам една течна проетинова храна Фрезубин.
Към настоящия момент аз продължавам да се грижа за нея. Тя е
неподвижна. В количка е. От мъката и залежаването започна да получава
деменция. Понякога като спи вика сестрите си. Понеже леля К. беше
загинала, най-близката жива сестра и се търсеха.
С оглед изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
освободен да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14,59
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10