Присъда по дело №662/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 28
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20214500200662
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Русе, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
СъдебниГалина Донева Милева

заседатели:Миглена Русанова Димитрова
при участието на секретаря Мариета Цонева
и прокурора Добромира Рачева Кожухарова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Наказателно дело от общ
характер № 20214500200662 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. СВ. П. СТ., родена на 08.01.1976 г. в гр.Русе, неомъжена, със
средно образование, работи, неосъждана, ЕГН:********** за ВИНОВНА в това, че през
периода 13.05.2011г. – 14.07.2011г. в гр.Русе, в качеството си на пълномощник на „С.Р.
Блумен“ ЕООД, ЕИК *********, в условията на продължавано престъпление – на три пъти,
избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери –
данък върху добавената стойност в размер на 40046.93 лева, като:
- потвърдила неистина в подадени от „С.Р. Блумен“ ЕООД, ЕИК ********* пред ТД
на НАП – гр.Варна, офис Русе декларации – справки-декларации за данък върху добавената
стойност с вх.№ 18001166195/13.05.2011г., вх.№ 18001173366/14.06.2011г. и вх.№
18001179289/14.07.2011г. – всички по описа на ТД на НАП, офис Русе, които се изискват по
силата на закон – чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, относно
стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни фактури №
1583/08.04.2011г., № 1584/12.04.2011г., № 1585/15.04.2011г., № 1586/20.04.2011г., №
1587/25.04.2011г., № 1588/27.04.2011г., № 1589/29.04.2011г., № 1590/29.04.2011г., №
1591/29.04.2011г., № 1592/30.04.2011г., № 20001/03.05.2011г., № 20002/09.05.2011г., №
20003/11.05.2011г., № 20004/17.05.2011г., № 20005/20.05.2011г., № 20006/25.05.2011г., №
20007/27.05.2011г., № 20008/28.05.2011г., № 20009/30.05.2011г., № 20012/02.06.2011г., №
1
20013/02.06.2011г., № 20014/02.06.2011г., № 20015/03.06.2011г., № 20016/03.06.2011г., №
20017/03.06.2011г., № 20018/05.06.2011г., № 20019/05.06.2011г., № 20020/06.06.2011г., №
20021/06.06.2011г., № 20022/06.06.2011г., № 20023/06.06.2011г., № 20024/06.06.2011г., №
2002507.06.2011г., № 20026/07.06.2011г., № 20027/07.06.2011г., № 20028/09.06.2011г., №
20029/10.06.2011г., № 20030/10.06.2011г., № 20031/11.06.2011г., № 20032/11.06.2011г., №
20033/11.06.2011г., № 20034/13.06.2011г., № 20035/13.06.2011г., № 20036/13.06.2011г., №
20037/13.06.2011г., № 20038/15.06.2011г., № 20039/15.06.2011г., № 20040/15.06.2011г., №
20041/16.06.2011г., № 20042/16.06.2011г., № 20043/17.06.2011г., № 20044/18.06.2011г., №
20045/18.06.2011г., № 20046/18.06.2011г., № 20047/18.06.2011г., № 20048/20.06.2011г.,
издадени от „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе, ЕИК *********;
- използвала документи с невярно съдържание – дневници за покупки към справки-
декларации за ДДС справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх.№
18001166195/13.05.2011г., вх.№ 18001173366/14.06.2011г. и вх.№ 18001179289/14.07.2011г.
– всички по описа на ТД на НАП, офис Русе, подадени от „С.Р. Блумен“ ЕООД, ЕИК
*********, в които удостоверила, че „С.Р. Блумен“ ЕООД е получател по данъчни фактури
№ 1583/08.04.2011г., № 1584/12.04.2011г., № 1585/15.04.2011г., № 1586/20.04.2011г., №
1587/25.04.2011г., № 1588/27.04.2011г., № 1589/29.04.2011г., № 1590/29.04.2011г., №
1591/29.04.2011г., № 1592/30.04.2011г., № 20001/03.05.2011г., № 20002/09.05.2011г., №
20003/11.05.2011г., № 20004/17.05.2011г., № 20005/20.05.2011г., № 20006/25.05.2011г., №
20007/27.05.2011г., № 20008/28.05.2011г., № 20009/30.05.2011г., № 20012/02.06.2011г., №
20013/02.06.2011г., № 20014/02.06.2011г., № 20015/03.06.2011г., № 20016/03.06.2011г., №
20017/03.06.2011г., № 20018/05.06.2011г., № 20019/05.06.2011г., № 20020/06.06.2011г., №
20021/06.06.2011г., № 20022/06.06.2011г., № 20023/06.06.2011г., № 20024/06.06.2011г., №
2002507.06.2011г., № 20026/07.06.2011г., № 20027/07.06.2011г., № 20028/09.06.2011г., №
20029/10.06.2011г., № 20030/10.06.2011г., № 20031/11.06.2011г., № 20032/11.06.2011г., №
20033/11.06.2011г., № 20034/13.06.2011г., № 20035/13.06.2011г., № 20036/13.06.2011г., №
20037/13.06.2011г., № 20038/15.06.2011г., № 20039/15.06.2011г., № 20040/15.06.2011г., №
20041/16.06.2011г., № 20042/16.06.2011г., № 20043/17.06.2011г., № 20044/18.06.2011г., №
20045/18.06.2011г., № 20046/18.06.2011г., № 20047/18.06.2011г., № 20048/20.06.2011г.,
издадени от „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе, ЕИК *********, при представяне на
информация пред органите по приходите;
- приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 40046.93 лева в подадени от
„С.Р. Блумен“ ЕООД декларации, като в справка-декларация за ДДС с вх.№
18001166195/13.05.2011г по описа на ТД на НАП, офис Русе, в клетка 40 включила такъв в
размер на 4 288.59 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001173366/14.06.2011г. по
описа на ТД на НАП, офис Русе, в клетка 40 включила такъв в размер на 5 833.33 лева, в
справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001179289/14.07.2011г. по описа на ТД на НАП –
гр.Варна, офис Русе, в клетка 40 включила такъв в размер на 29 925.01 лева, поради което и
на основание чл.255 ал.3, вр. с ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр.2 и т.7, вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл. 373,
ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
2
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. СВ. П. СТ. (с установена
самоличност) да заплати по сметка на ОП Русе и Републиканския бюджет направените по
делото разноски в размер на - 975 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв.
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
ВТАС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Русенска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу СВ. П. СТ. затова, че
през периода 13.05.2011г. – 14.07.2011г. в гр.Русе, в качеството си на пълномощник на „С.Р.
Блумен“ ЕООД, ЕИК *********, в условията на продължавано престъпление – на три пъти,
избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери –
данък върху добавената стойност в размер на 40046.93 лева, като:
- потвърдила неистина в подадени от „С.Р. Блумен“ ЕООД, ЕИК ********* пред ТД
на НАП – гр.Варна, офис Русе декларации – справки-декларации за данък върху добавената
стойност с вх.№ 18001166195/13.05.2011г., вх.№ 18001173366/14.06.2011г. и вх.№
18001179289/14.07.2011г. – всички по описа на ТД на НАП, офис Русе, които се изискват по
силата на закон – чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, относно
стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни фактури №
1583/08.04.2011г., № 1584/12.04.2011г., № 1585/15.04.2011г., № 1586/20.04.2011г., №
1587/25.04.2011г., № 1588/27.04.2011г., № 1589/29.04.2011г., № 1590/29.04.2011г., №
1591/29.04.2011г., № 1592/30.04.2011г., № 20001/03.05.2011г., № 20002/09.05.2011г., №
20003/11.05.2011г., № 20004/17.05.2011г., № 20005/20.05.2011г., № 20006/25.05.2011г., №
20007/27.05.2011г., № 20008/28.05.2011г., № 20009/30.05.2011г., № 20012/02.06.2011г., №
20013/02.06.2011г., № 20014/02.06.2011г., № 20015/03.06.2011г., № 20016/03.06.2011г., №
20017/03.06.2011г., № 20018/05.06.2011г., № 20019/05.06.2011г., № 20020/06.06.2011г., №
20021/06.06.2011г., № 20022/06.06.2011г., № 20023/06.06.2011г., № 20024/06.06.2011г., №
2002507.06.2011г., № 20026/07.06.2011г., № 20027/07.06.2011г., № 20028/09.06.2011г., №
20029/10.06.2011г., № 20030/10.06.2011г., № 20031/11.06.2011г., № 20032/11.06.2011г., №
20033/11.06.2011г., № 20034/13.06.2011г., № 20035/13.06.2011г., № 20036/13.06.2011г., №
20037/13.06.2011г., № 20038/15.06.2011г., № 20039/15.06.2011г., № 20040/15.06.2011г., №
20041/16.06.2011г., № 20042/16.06.2011г., № 20043/17.06.2011г., № 20044/18.06.2011г., №
20045/18.06.2011г., № 20046/18.06.2011г., № 20047/18.06.2011г., № 20048/20.06.2011г.,
издадени от „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе, ЕИК *********;
- използвала документи с невярно съдържание – дневници за покупки към справки-
декларации за ДДС справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх.№
18001166195/13.05.2011г., вх.№ 18001173366/14.06.2011г. и вх.№ 18001179289/14.07.2011г.
– всички по описа на ТД на НАП, офис Русе, подадени от „С.Р. Блумен“ ЕООД, ЕИК
*********, в които удостоверила, че „С.Р. Блумен“ ЕООД е получател по данъчни фактури
№ 1583/08.04.2011г., № 1584/12.04.2011г., № 1585/15.04.2011г., № 1586/20.04.2011г., №
1587/25.04.2011г., № 1588/27.04.2011г., № 1589/29.04.2011г., № 1590/29.04.2011г., №
1591/29.04.2011г., № 1592/30.04.2011г., № 20001/03.05.2011г., № 20002/09.05.2011г., №
20003/11.05.2011г., № 20004/17.05.2011г., № 20005/20.05.2011г., № 20006/25.05.2011г., №
20007/27.05.2011г., № 20008/28.05.2011г., № 20009/30.05.2011г., № 20012/02.06.2011г., №
20013/02.06.2011г., № 20014/02.06.2011г., № 20015/03.06.2011г., № 20016/03.06.2011г., №
20017/03.06.2011г., № 20018/05.06.2011г., № 20019/05.06.2011г., № 20020/06.06.2011г., №
20021/06.06.2011г., № 20022/06.06.2011г., № 20023/06.06.2011г., № 20024/06.06.2011г., №
2002507.06.2011г., № 20026/07.06.2011г., № 20027/07.06.2011г., № 20028/09.06.2011г., №
20029/10.06.2011г., № 20030/10.06.2011г., № 20031/11.06.2011г., № 20032/11.06.2011г., №
20033/11.06.2011г., № 20034/13.06.2011г., № 20035/13.06.2011г., № 20036/13.06.2011г., №
20037/13.06.2011г., № 20038/15.06.2011г., № 20039/15.06.2011г., № 20040/15.06.2011г., №
20041/16.06.2011г., № 20042/16.06.2011г., № 20043/17.06.2011г., № 20044/18.06.2011г., №
20045/18.06.2011г., № 20046/18.06.2011г., № 20047/18.06.2011г., № 20048/20.06.2011г.,
издадени от „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе, ЕИК *********, при представяне на
информация пред органите по приходите;
- приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 40046.93 лева в подадени от
„С.Р. Блумен“ ЕООД декларации, като в справка-декларация за ДДС с вх.№
18001166195/13.05.2011г по описа на ТД на НАП, офис Русе, в клетка 40 включила такъв в
размер на 4 288.59 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001173366/14.06.2011г. по
1
описа на ТД на НАП, офис Русе, в клетка 40 включила такъв в размер на 5 833.33 лева, в
справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001179289/14.07.2011г. по описа на ТД на НАП –
гр.Варна, офис Русе, в клетка 40 включила такъв в размер на 29 925.01 лева-престъпление
по чл.255 ал.3, вр. с ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр.2 и т.7, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят Русенска окръжна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин.
Пледира С.С. да бъде призната за виновна по така повдигнатото и обвинение и моли при
определяне на наказанието да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало, направените самопризнания, малкият размер на вредите и
изминалия дълъг период от време от осъществяване на деянието. В този смисъл моли на С.
да бъде определено наказание лишаване от свобода под предвидения от закона минимум –
при условията на чл.55 от НК, а именно – една година и шест месеца, което да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години и шест месеца. Предлага
да не се налага предвиденото кумулативно наказание конфискация.
Упълномощеният защитник на подс. С. поддържа, че предвид спецификата на
диференцираната процедура не следва да се оспорват фактите, отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и обвинението се явява доказано по несъмнен и категоричен
начин. Присъединява се към искането на представителя на държавното обвинение досежно
определяне на размера на наказанието лишаване от свобода и моли за справедлив съдебен
акт.
Подсъдимата С.С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли
съдът да постанови справедлив съдебен акт.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл.
372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият
състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт:
На 13.01.2009 г. било учредено търговско дружество „С.Р. Блумен“ ООД – гр.Русе.
Съдружници в същото били подс. СВ. П. СТ. и К.Й.Р.. С договор за прехвърляне на
предприятие от 20.09.2010 г. подс. С.С. прехвърлила собствеността на ЕТ „Рюкер – Блумен
– С.С.“ чрез безвъзмездно дарение на „С.Р. Блумен“ ООД. Впоследствие, с договор за
продажба на дружествени дялове, подс. С.С. прехвърлила притежаваните от нея 95% от
капитала на дружеството на св. Д.К.Д.. С договор за продажба на дружествени дялове от
11.01.2011г. св. Д.Д. придобил и останалите 5% от капитала на дружеството. Горното
обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 24.02.2011 г. С нотариално заверено
пълномощно рег.№ 459/11.01.2011г. по описа на нотариус № 221 Г.Г. св.Д.Д., в качеството
си на управител на „С.Р. Блумен“ ЕООД, упълномощил подс.С.С. да извършва всички
действия, свързани с управлението на дружеството във връзка с представителство, съгласно
разпоредбите на ТЗ. Цялата търговска дейност на дружеството се осъществявала от подс.С..
Св.Д. не разполагал с документи, не подписвал такива и нямал никаква представа за
дейността на дружеството.
С Решение №1931/2004г. в Регистъра на търговски дружества било вписано
търговско дружество „Комплекс Биляна“ ЕООД – гр.Русе. Едноличен собственик, управител
и представляващ на дружеството бил св.Н.Д.Н.. С договор за продажба на дружествени
дялове от 22.04.2010г. св.Н.Н. продал притежаваните от него дружествени дялове на свой
съсед - св.В.А.А.. Подписите в договора били нотариално заверени на 23.04.2010г. На
същата дата с нотариално заверено пълномощно рег.№ 6011/23.04.2010г. по описа на
2
нотариус № 221 Г.Г. св.В.А., в качеството си на управител на „Комплекс Биляна“ ЕООД,
упълномощил св.Н.Н. да извършва всички действия, свързани с управлението на
дружеството във връзка с представителство, съгласно разпоредбите на ТЗ.
През периода м. май . м. юли 2011 г. собственик и управител на „КОМПЛЕКС
БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе бил св.В.А.А.. Същият не е извършвал каквато и да било дейност
с дружеството. До 2012 г. той не е знаел, че дружеството му е прехвърлено от св.Н.Д.Н..
Последният също не извършвал дейност от името на „Комплекс Биляна“ ЕООД, след като е
прехвърлил дружеството на новия собственик. Същото важало и за св.Д.К.Д. - собственик на
„С.Р. Блумен“ ЕООД. Никой от тях не сключвал сделки, не подписвал фактури, не
притежавал печати или документи на двете дружества.
Счетоводството на „С.Р. Блумен“ ООД и на „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД се
водело от „Актив С“ ООД, представлявано от св.Т.В.П.. В това дружество освен св.Т.П. като
счетоводители работели и нейната майка Л.П., както и баща й св.В.Т.П.. Справките-
декларации за ДДС и дневниците за покупки и продажби към тях били подавани чрез
електронен подпис в НАП.
Въз основа на издаденото й пълномощно подс.С.С. осъществявала фактически
цялостната дейност и функции на търговско дружество „С.Р. Блумен“ ЕООД.
През периода от м.май 2011г. до м.юли 2011г. тя решила да избегне установяването и
плащането на ДДС, като за целта се снабди с фактури с невярно съдържание. В същите,
макар и да нямало действително извършени сделки, такива били удостоверени, като
„С.Р.Блумен“ ООД фигурирало като „получател” по тях. В тези случаи тя действала като
пълномощник на дружеството получател. По този начин следвало да се намаляват
месечните задължения за внасяне на ДДС от страна на дружеството. За целта подс.С. се
снабдила с фактури от „Комплекс Биляна“ ЕООД, в които били вписани фиктивни
търговски сделки, след което да ги отрази в дневниците за покупки за съответния период на
„С.Р. Блумен“ ООД, а така формирания финансов резултат да отрази в месечната справка-
декларация по ЗДДС. Намаляването на задължението за ДДС ставало чрез приспадането на
неследващ се данъчен кредит.
Така през посочения период в дневниците за покупки на „С.Р. Блумен“ ООД били
включени фиктивните фактури, намерили отражение в подаваните СД по ДДС, в които се
ползвало право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Никоя от сделките не
била реално осъществена. Основната цел на подс.С. била получаването на данъчно
предимство.
За целта подс.С. предавала в счетоводно дружество „Актив С“ ООД всички първични
счетоводни документи, съставени при търговската дейност. Свидетелите В.П. и Т.П. ги
включвали в съответните справки декларации за ДДС и дневници за покупки. Подавали ги
чрез електронен подпис в НАП. В това дружество не се съхранявали фактури, тъй като след
осчетоводяването им, те били връщани на подсъдимата. По аналогичен начин в същата
счетоводна къща били носени и документите за доставките от „Комплекс Биляна“ ЕООД.
През м.май 2011г. подс.С., в качеството си на пълномощник на „С.Р. Блумен“ ООД,
се снабдила с фактури №1583/08.04.2011г., №1584/12.04.2011г., №1585/15.04.2011г.,
№1586/20.04.2011г., №1587/25.04.2011г., №1588/27.04.2011г., №1589/29.04.2011г.,
№1590/29.04.2011г., №1591/29.04.2011г., №1592/30.04.2011г., издадени от „КОМПЛЕКС
БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе, ЕИК ********* на „С.Р. Блумен“ ООД.
В същото време „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе включило в дневниците си
за покупки с право на пълен данъчен кредит фактури с посочени доставчици /издатели на
фактурите/ „Сталпром 99“ ЕООД, „Е. П. С. И. – 2007“ ЕООД и „Исдауто“ ЕООД.
Доставките по фактурите били декларирани в подадените справки-декларации за ДДС за
данъчен период м.април 2011г. Сделките не били реално осъществени, а отразените фактури
3
не били издавани от посочените за доставчици в тях дружества.
Въпреки това подс.С. представила описаните фактури с издател „КОМПЛЕКС
БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе и получател „С.Р. Блумен“ ЕООД в счетоводната къща, където
те били отразени в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001166195/13.05.2011г. на „С.Р.
Блумен“ ЕООД и приложения към нея дневник за покупките. След това тя била депозирана
в ТД- НАП. Така било ползвано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4
288.59 лева.
През м.юни 2011г. подс.С., в качеството си на пълномощник на „С.Р. Блумен“ ООД,
се снабдила и с фактури №20001/03.05.2011г., №20002/09.05.2011г., № 20003/11.05.2011г.,
№ 20004/17.05.2011г., №20005/20.05.2011г., № 20006/25.05.2011г., № 20007/27.05.2011г.,
№20008/28.05.2011г., № 20009/30.05.2011г., издадени от „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД –
гр.Русе, ЕИК ********* на „С.Р. Блумен“ ООД.
По същия начин „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе включило в дневниците
си за покупки с право на пълен данъчен кредит фактури с посочени доставчици /издатели на
фактурите/ "Сталпром 99" ЕООД, "Е. П. С. И. - 2007" ЕООД и "Исдауто" ЕООД. Доставките
по фактурите били декларирани в подадените справки-декларации за ДДС за данъчен
период м.май 2011г. Сделките не били реално осъществени, а отразените фактури не били
издавани от посочените за доставчици в тях дружества.
От своя страна подс.С. отново представила описаните по- горе фактури -
№20001/03.05.2011г., №20002/09.05.2011г., №20003/11.05.2011г., № 20004/17.05.2011г.,
№20005/20.05.2011г., №20006/25.05.2011г., № 20007/27.05.2011г., №20008/28.05.2011г.,
№20009/30.05.2011г., с издател „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе и получател "С.Р.
Блумен" ЕООД в счетоводната къща, където те били отразени в справка-декларация за ДДС
с вх.№18001173366/14.06.2011г. на "С.Р. Блумен" ЕООД и приложения към нея дневник за
покупките. След това тя била депозирана в ТД- НАП. По този начин било ползвано правото
на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 833.33лева.
По идентичен начин, през м.юли 2011г. подс.С., в качеството си на пълномощник на
„С.Р. Блумен“ ООД отново се снабдила с фактури № 20012/02.06.2011г.,
№20013/02.06.2011г., №20014/02.06.2011г., № 20015/03.06.2011г., №20016/03.06.2011г.,
№20017/03.06.2011г., № 20018/05.06.2011г., №20019/05.06.2011г., №20020/06.06.2011г., №
20021/06.06.2011г., №20022/06.06.2011г., №20023/06.06.2011г., № 20024/06.06.2011г.,
№2002507.06.2011г., №20026/07.06.2011г., № 20027/07.06.2011г., №20028/09.06.2011г.,
№20029/10.06.2011г., № 20030/10.06.2011г., №20031/11.06.2011г., №20032/11.06.2011г., №
20033/11.06.2011г., №20034/13.06.2011г., №20035/13.06.2011г., № 20036/13.06.2011г.,
№20037/13.06.2011г., №20038/15.06.2011г., № 20039/15.06.2011г., №20040/15.06.2011г.,
№20041/16.06.2011г., № 20042/16.06.2011г., №20043/17.06.2011г., №20044/18.06.2011г., №
20045/18.06.2011г., №20046/18.06.2011г., №20047/18.06.2011г., № 20048/20.06.2011г.,
издадени от „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе, ЕИК ********* на „С.Р. Блумен“
ООД.
В същото време „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе включило в дневниците си
за покупки с право на пълен данъчен кредит фактури с посочени доставчици /издатели на
фактурите/ "Сталпром 99" ЕООД, "Е. П. С. И. - 2007" ЕООД и "Исдауто" ЕООД. Доставките
по фактурите били декларирани в подадените справки-декларации за ДДС за данъчен
период м.юни 2011г. Сделките не били реално осъществени, а отразените фактури не били
издавани от посочените за доставчици в тях дружества.
Подс.С. отново представила описаните по горе фактури с издател „КОМПЛЕКС
БИЛЯНА“ ЕООД – гр.Русе и получател „С.Р. Блумен“ ЕООД в счетоводната къща, където
те били отразени в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001179289/14.07.2011г. на „С.Р.
Блумен“ ЕООД и приложения към нея дневник за покупките. След това тя била депозирана
4
в ТД- НАП и така било ползвано и правото на приспадане на данъчен кредит по тези
фактури в размер на 29 925.01 лева.
Междувременно, със заповед за възлагане на ревизия №1103115/01.08.2011г. било
образувано ревизионно производство по отношение дейността на "Комплекс Биляна"
ЕООД, ЕИК ********* с предметен обхват - задължения по ЗДДС за периода 01.11.2009г. -
30.06.2011г. Същото приключило с издаването на Ревизионен акт №*********/07.02.2012г.,
с който били установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 71 758.51 лева, в т.ч. 65
801.73 лв. главница и 5956.78 лв. лихви до датата на издаване на ревизионния акт. При
ревизията били извършени насрещни проверки на "Сталпром 99" ЕООД, "Е. П. С. И. - 2007"
ЕООД и "Исдауто" ЕООД.
Установено било, че за данъчните периоди 04.2011г., 05.2011г. и 06.2011г. "Комплекс
Биляна" ЕООД било упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 41
197,62 лева, като включило в дневниците си за покупки с право на пълен данъчен кредит
фактури с посочени доставчици /издатели на фактурите/ "Сталпром 99" ЕООД, "Е. П. С. И. -
2007" ЕООД и "Исдауто" ЕООД. Доставките по фактурите били декларирани в подадените
справки-декларации за ДДС за посочените данъчни периоди. Ревизията приела, че сделките
не били действителни, съответно нереални били и сделките между „КОМПЛЕКС БИЛЯНА“
ЕООД – гр.Русе и "С.Р. Блумен" ЕООД.
От заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза било установено,
че механизмът за избягване установяването и плащането на реално дължимия ДДС за "С. Р.
Блумен" ЕООД се изразявал във включване в дневниците за покупки, респективно в
справките-декларации по ДДС на фактури, по които бил ползван пълен данъчен кредит, без
тези фактури да обективизират реални сделки. В резултат на това дружеството декларирало
по-голям размер приспаднат данъчен кредит, който бил приспадат от дължимия ДДС на
декларираните продажби. Това водело до определяне и деклариране на по-малък размер на
дължимия ДДС за внасяне за всеки един от данъчните периоди. По този начин размерът на
данъчните задължения на "С. Р. Блумен" ЕООД, ЕИК ********* по ЗДДС, за данъчния
период 01.04.2011г. - 30.06.2011г. е в размер на 40046,93 лева, по данъчни периоди и
тяхното основание според експертите бил, както следва:
-За данъчен период 04.2011г. - допълнително дължим ДДС в размер на 4288,59 лева,
в резултат на неправомерно упражнен данъчен кредит.
-За данъчен период 05.2011г. - допълнително дължим ДДС в размер на 5833,33 лева,
в резултат на неправомерно упражнен данъчен кредит
За данъчен период 06.2011г. - допълнително дължим ДДС в размер на 29925,01 лева,
в резултат на неправомерно упражнен данъчен кредит.
По делото била назначена и почеркова експертиза, която изследвала авторството на
положени подписи в редица документи, имащи отношение към предмета на доказване. От
заключението на същата било установено, че подс.С. е подписвала документи, имащи
отношение към дейността на дружеството през инкриминирания период.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимата с всички годни
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не
следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимата –
допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на
процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В
процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за
5
нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от
досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа
делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното
производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса
доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по
съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимата, което е изразено пред
съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение
относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния
акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл.
373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Независимо от изложеното по-горе за пълнота и прецизност и съобразявайки
предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и
възприета от съда фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдиата
С., което от своя страна се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното
производство чрез гласните и писмени доказателствени средства, а също и чрез способите за
събиране и проверка на доказателствения материал: показанията на свидетелите Д.И.И.,
Г.В.К., Д.К.Д., В.А.А., Н.Д.Н., Т.В.П., Л.С.П., И.С.Д., М.Ц.П., М.Й.Ч., Х. Д. Д., Г.Ф.П.,
М.М.С., П.Н.Ч. и В.Т.П., заключенията на счетоводната, допълнителната счетоводна и
почерковата експертизи и приобщените писмени доказателства - дневници за покупки и
продажби, фактури, СД по ЗДДС, данъчни документи от НАП-РА, РД и приложения към
тях, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Съдът кредитира изцяло показанията на гореизброените свидетели. Всеки един от тях
възпроизвежда преките си впечатления, последователни и непротиворечиви са, като се
подкрепят и от част от приобщените писмени доказателства. Ведно със самопризнанието на
подсъдимото лице от цялостната доказателствена съвкупност по несъмнен начин се
установяват обстоятелствата относно време, място и начин на осъществяване на отделните
деяния от страна на подсъдимата.
Възприе се и всяко едно от писмените доказателства, изброени по-горе, които съдът
счете за относими към предмета на доказване в производството.
Експертните заключения по делото съдът възприе като компетентно дадени
съобразно със специалните познания на вещите лица в съответната области на науката.
Възприетата за безспорна фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Преценявайки всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимата С.С. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.255 ал.3, вр. с ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр.2 и т.7, вр. с чл.26
ал.1 от НК - през периода 13.05.2011г. – 14.07.2011г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление, на три пъти, в качеството си на пълномощник на „С.Р. Блумен“ ЕООД, ЕИК
********* същата е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 40046.93 лева – Данък върху добавената стойност като
потвърдила неистина в подадени справки - декларации по чл.125 от ЗДДС за данъчни
периоди м. май 2011 г., м. юни 2011 г. и месец юли 2011 г., използвала документи с невярно
6
съдържание – дневници за покупки към справки-декларации за ДДС с вх.
№18001166195/13.05.2011г., вх.№18001173366/14.06.2011г. и вх.№18001179289/14.07.2011г.
– всички по описа на ТД на НАП, офис Русе, подадени от „С.Р. Блумен“ ЕООД и
припаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 40046.93 лева.
Обект на посегателство на инкриминираното данъчно престъпление са обществените
отношения свързани със законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на
държавата от постъпленията от данъци, а техен предмет са неустановените от органите по
приходите или неплатени данъчни задължения. Фактическият състав при който възниква
съответното данъчно задължение към държавата за плащане е предвиден в съответният
данъчен закон. Размерът дължим по ЗДДС се определя чрез самоизчисление, по правилата
на съответните правни норми, за което се подава пред органите по приходите съответната
справка-декларация за конкретния едномесечен данъчен период, придружавана от отчетен
регистър (дневник за покупки за този период), в който са отразени данъчните фактури
обосноваващи правото за ползване на данъчен кредит.
Описаните фактури с право на данъчен кредит представляват първични счетоводни
документи с невярно съдържание относно удостоверяваните /по чл.113, ал.1 от ЗДДС/ с тях
като възникнали облагаеми данъчни събития и начислен ДДС от сочения в същите
доставчик съответно – „Комплекс Биляна“ ЕООД - гр.Русе и получател „С.Р. Блумен“
ЕООД.
Подсъдимата е предоставила на счетоводителите при счетоводното дружество „Актив
С“ ООД инкриминираните фактури с неверните данни в тях, счетводителите са отразила в
производните от тях счетоводни регистри-дневници за покупки, а от там и в справките-
декларации по ЗДДС за съответния данъчен период. По този начин, в подадените справки-
декларации, които се изискват съгласно чл.125 от ЗДДС, тя е потвърдила неистина относно
действителните размери на получените и платени от нея доставки, както и относно размера
на данъчния кредит за съответните инкриминирани периоди и по този начин е избегнала
плащане на данък върху добавената стойност в съответния размер.
Престъпният резултат избягване плащането на данъчни задължения подсъдимата е
постигнала с осъществяването на три от формите на изпълнително деяние по чл.255, ал.1 от
НК, като потвърдила неистина в подадените пред ТД на НАП справки-декларации по чл.125
от ЗДДД с вх.№ 18001166195/13.05.2011г., вх.№ 18001173366/14.06.2011г. и вх.№
18001179289/14.07.2011г. – всички по описа на ТД на НАП, офис Русе и в придружаващите
ги отчетни регистри, използвала документи с невярно съдържание – дневници за покупки
към справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх.№
18001166195/13.05.2011г., вх.№ 18001173366/14.06.2011г. и вх.№ 18001179289/14.07.2011г.
– всички по описа на ТД на НАП, офис Русе и приспаднала неследващ се данъчен кредит за
данъчните периоди: месец май, месец юни и месец юли 2011 г.
Отделните деяния са довършени с подаването на инкриминираните справки-
декларации в ТД на НАП.
По този начин подсъдимата С.С. е избегнала установяването и плащането на
дължими „С.Р. Блумен“ ЕООД - гр.Русе данъчни задължения в особено големи размери-
общо сумата от 40046.93 лева.
Всяко от деянията включени в единното престъпление е осъществено с пряк умисъл
по смисъла на закона, тъй като за всяко по отделно тя е предвиждала настъпването на
общественоопасните му последици, а именно, че ще доведе до избягване плащането на
данъчно задължение. Искала е настъпването им и именно затова е използвала в стопанската
си дейност документи с невярно съдържание, потвърдила неистина пред органите по
приходите в изброените справки-декларации по чл.125 от ЗДДС и приспаднала неследващ
се данъчен кредит. Била е наясно също така, от субективна страна, че такива доставки не са
7
осъществени т.е услугите не са били доставяни и суми по използваните данъчни фактури
реално не са били плащани.
Умисълът на дееца се извежда от конкретните негови действия, а именно в случая -
снабдяване и ползване на документи с невярно съдържание - данъчни фактури, включването
им в дневниците за покупки, а оттам и в СД по ДДС, с ясното съзнание, че по тях не са били
извършени реални доставки, което пък от своя страна е довело до неплащане на данъчни
задължения в особено големи размери.
Подсъдимата е извършила едно единно продължавано престъпление по чл.255, ал.1,
т.2, т.6 и т.7 от НК, включващо 3 (три) деяния, всяко от които осъществява поотделно
състава на едно и също престъпление и всички те са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Всяко едно от тях е извършено от подсъдимата с пряк умисъл.
Използването на първичните счетоводни документи (данъчни фактури за доставки) с
невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и потвърждаването на
неистина в справките-декларации, са послужили на подсъдимата да обоснове право на
ползване на данъчен кредит на „С.Р. Блумен“ ЕООД и така да избегне плащането на
действителните данъчни задължения. С оглед сумата на която възлизат установените
данъчни задължения надхвърляща 12 000лв., следва да се приеме, че е налице съставомерния
признак „особено големи размери“ по смисъла на чл.93, т.14 от НК.
Причините за извършване на престъплението от подсъдимата са стремежа и да се
облагодетелства по неправомерен начин за сметка на държавния бюджет, посредством
несъобразяване с правилата за данъчно деклариране, с цел избягване плащането на
дължимия данък добавена стойност върху реализираните през съответния данъчен период
продажби (доставки).
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата по чл. 255 от НК
съдът съобрази няколко релевантни обстоятелства. Като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство беше отчетен много продължителният период от време,
считано от датата на реализиране на усложнената престъпна деятелност. Самопризнанието
на подсъдимата С. по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да бъде взето предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство в конкретния случай. Същото е отчетено от законодателя с
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като наличието му обуславя задължителното
приложение на чл. 58а от НК при определяне на наказанието, поради което не може да бъде
едновременно и смекчаващо такова за актуалната отговорност на дееца. Противното би
означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза на дееца, което не
отговаря на целта на закона.
Чистото съдебно минало и сравнително невисокия размер на данъчните задължения
са отново факти със значение на смекчаващи обстоятелства.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимата, след като обсъди относимите обстоятелства за личността и степента на
обществената опасност на деянието, съдът прие, че и най-лекото възможно наказание за
налагане по чл. 58а, ал. 1 - 3 от НК (в случая то е три години лишаване от свобода), се явява
явно несправедливо. За това и след като прецени наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, в каквато насока бе искането на представителя на държавното обвинение и на
защитата.
След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира,
че наказанието лишаване от свобода следва да бъде отмерено на една година. Според
вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав така определеното наказание е
8
израз на адекватна санкция за извършеното престъпление, годна да постигне целите и на
специалната, и на генералната превенция.
Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването на така отмереното по
отношение на подс. С. наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на
чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимата не е осъждана преди това, като
неизолирането от нормалната и житейска среда успешно ще подпомогне реализацията на
установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът намери, че по отношение на
конкретната личност на С.С. не се явява за необходима нейната социалната изолация.
Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение – с определяне на изпитателен
срок или с постановяване на ефективно изтърпяване, представляват комплексна форма на
наказателна репресия, която постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и
превъзпитателно въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен
баланс. В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното
значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице обстоятелство и
най-вече чистото му съдебно минало, обстоятелството, че същата е пенсионер с процент на
инвалидност, разкриващи я като лице с невисока степен на обществена опасност. Неизменно
беше отчетено и последващото и поведение – оказаното от нейна страна процесуално
съдействие. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното и наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Кумулативно предвиденото в закона наказание съгласно чл. 255 ал.3 от НК -
конфискация на цялото или част от имуществото на виновния, съдът счете, че не следва да
се налага – при условията на чл.55, ал.3 от НК.
Като взе предвид осъдителния за подсъдимата изход на делото съдът, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимата да заплати ОП Русе и Републиканския бюджет
направените по делото разноски в размер на - 975 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от
НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови съдебния си акт.
9
Съобщи за изтекли лични данни