Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8219 по описа на съда за 2009 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Е.И.Х. и В. В.Х. искова молба за осъждане на
ответниците Д.Д.С., Р.И.Б., С.Д.С. и Д.Д.С. да им предадат владението върху
апартамент № 48, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ж.к. „*** ********,
застроен на 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро
помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от север – ап.
*******, от изток – двор и стълбище, от юг – двор, от запад – двор, отдолу ап.
№ 47, отгоре – ап. № **.
Ищците
твърдят, че по силата на членство в ЖСК „Б.Х.“ Е. Х. станал собственик на ап. №
**, подробно описан в исковата молба, заедно с принадлежащото му мазе с полезна
площ от 6.12 кв.м. и 7.077% ид.ч. от общите части на вх. Г от жилищната сграда,
заедно с 0.847% ид.ч. от собствеността върху УПИ І с площ от 8 500 кв.м. в
кв. 133д по плана на гр. София, м. „Красно село-Плавателен канал“, утвърден със
заповед № РД-09-50-83 от 24.02.2000 г. на главния архитект на София, при
граници: от север – улица, от изток – УПИ ІІ от кв. 133д, от юг – бул. „Т.К.“,
от запад – улица.
На
основание влязло в сила решение по чл. 35 от ЗЖСК, ЖСК „Б.Х.“ като собственик
на построения имот, снабдила Е.Х. с нотариален акт през 2009 г.
Ответниците
Д.Д.С. и Р.И.Б. оспорват иска с доводи, че ЖСК „Б.Х.“ не е собственик на имота,
тъй като парцелът, върху който е построена сградата, в която се намира
процесния апартамент № 48, бил съсобствен, а правото на строеж не било надлежно
учредено. Считат, че сделките, с които на ЖСК „Б.Х.“ е прехвърлено право на
собственост върху парцела, са нищожни. Ответниците оспорват и упражняваната от
тях фактическа власт върху имота.
Ответниците
С.Д.С. и Д.Д.С. оспорват по идентични съображения с тези на първите двама
ответници. Позовават се на придобивна давност, като упражнявали фактическа
власт върху процесния апартамент с намерение за своене от 15.12.1995 г.
Третото
лице помагач на страната на ищците – ЖСК „Б.Х.“ изразява становище за
основателност на предявения от Е.Х. и В. Х. ревандикационен иск.
Третото
лице помагач на страната на ответниците Н.Й.Б. счита предявения иск за
неоснователен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
На
06.10.2007 г. с решение на УС на ЖСК „Б.Х.“ извършено разпределение
на имотите в жилищна сграда на ЖСК „Б.Х.“, построена в УПИ І, кв. 133д, м.
„Красно село-Плавателен канал“, като на ищеца Е.Х., по време на
брака си с В. Х., сключен на 01.04.1979 г., видно от удостоверение за
граждански брак от 08.03.1989 г. на Ленински РНС, е разпределено в собственост жилище № 48 в бл. 5, ет. 4, със застроена площ
от 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник,
преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от юг и запад – двор, от изток
– стълбище и двор, от север – Ж. № 56, отдолу Ж.№ 47, отгоре – Ж.№ 49, заедно с
мазе 10 в бл. № 5 със светла площ 6.14 кв.м., заедно с 25.95/366.67 кв.м.
(7.077%) от общите части на вх. Г и 72/8500 кв.м. (0.847%) ид.ч. от парцела.
Въз основа на необжалвания и влязъл в сила протокол е съставен нотариален
акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ № 93/17.07.2009 г., том ІІ, рег.
№ 8426, дело №275/2009 г. на нотариус рег. № 053 на НК, с който Е.И.Х. е
признат за собственик на гореописаното жилище.
На 28.07.2009 г. Е.Х. е подал декларация в СО, Дирекция „ПАМДТ“ по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти.
С протокол №
9/30.05.1989 г. на ОНС „Триадица” е взето решение, с което ЖСК „Б.Х.” е
определен за инвеститор на 9 броя жилищни блокове в западната част на парцел V,
кв.133 Д, м. „Красно село – Плавателен канал“.
С разрешение за
строеж № 75 от 21.06.1990 г. на ЖСК „Б.Х.”, разрешено да построи съобразно
одобрените проекти на 20.06.1990 г. от УАГ жил. блок № 1, 2 и 3 в квартал 133-д
по плана на гр. София, м. „Красно село – Плавателен канал”.
С разрешение за
строеж № 87 от 13.07.1990 г. на ЖСК „Б.Х.” е разрешено да построи съгласно
одобрени проекти на 10.07.1990 г. от УАГ жилищни блокове № 4, 5, 6, 7, 8, 9 и
10 в кв. 133-д по плана на гр. София, м. „Красно село – Плавателен канал”.
С протокол № 8 от
22.06.1990 г. на СНС – СП „Териториален кадастър” е определена строителна линия
и ниво на ЖСК „Б.Х.” за строеж в кв.133-д, в м. „Красно село – Плавателен
канал”, въз основа на разрешение за стоеж № 75/21.06.1990 г.
С протокол № 14 за
определяне на строителна линия и ниво от 02.08.1990 г. на ЖСК „Б.Х.” е определена
строителна линия и ниво за строеж в кв.133-д, м. „Красно село – Плавателен
канал”, въз основа на разрешение за строеж 87/13.07.1990 г.
С констативен
протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за завършеност на строеж, находящ се в гр.
София, ж. к. „*** Делчев”, бл. ***, УПИ І, кв.133-д, м. „Красно село –
Плавателен канал”, СО – Район „Триадица” е констатирано, че жилищната сграда е
изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ от началото на
1994 г.
Издаден е нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот № 162, том ХІ, дело 2251/1975
г., с който Творческият фонд на СБХ е признат за собственик на имоти с площ
8 500 кв. м., съставляващи парцел ІV, кв.133.
Със заповед №
236/09.06.1978 г. е одобрен регулационния план на м. „Красно село – Плавателен
канал”, съгласно който в кв.133 са обособени парцел V – фонд САБ и парцел VІ –
фонд СБХ. Със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. е одобрено регулационно
изменение на кв.133-д, като парцел V е отреден за комплекс от жилища, ателиета,
магазини, подземни гаражи и надземни паркинги, трафопостове на САБ и СБХ. Със
заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. е одобрен ЧЗП, ЧКЗСП, ЧРП и Кадастрален
план за кв.133-д, м. „Красно село – Плавателен канал”, с който са обособени
нови парцели І, ІІ, ІІІ, и ІV. Според така изложеното е установено, че
новообразуваният парцел І, кв. 133-д е обособена част от парцел V и част от
парцел VІ в кв.133-д по плана, одобрен със заповед № 236/09.06.1978 г. Парцел
ІV – СБХ – ателиета за сувенири по плана, одобрен със заповед № 210/11.06.1969
г. попада върху част от новообразуваните парцел І и част от парцел ІІ,
кв.133-д. Парцел ІV, кв.133 не е идентичен с парцел VІ, кв.133-д.
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 183/19.05.1994 г., том LVІІІ, дело 11607/1994 г. на
нотариус при СРС СБХ е дарил на ЖСК „Б.Х.” 1/10 ид.ч. от следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр. София, съставляващ 8 500/20595 ид. ч. от
дворно място, цялото от 20 595 кв. м., представляващо парцел V, кв.133-д
от местността „Красно село – Плавателен канал”.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 184/19.05.1994 г., том LVІІІ, дело 11608/1994 г.
нотариус при СРС СБХ е продал на ЖСК „Б.Х.” 9/10 от описания по – горе недвижим
имот.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, според заключението на която приложените с исковата молба разрешения за строеж и протоколи за определяне на строителна линия и ниво се отнасят за строежа на ЖСК „Художник“ – жилищни блокове 1-10, находящи се в бивш парцел V, кв. 133д в м. „Красно село-Плавателен канал“, гр. София. Повторната съдебно-техническа експертиза е установила, че наличната документация не позволява категоричен отговор на въпроса за какво застрояване в парцел V са били предвидени заповед № 443/05.11.1982 г. и заповед № РД-50-09-322/23.05.1986 г. – дали за комплексно малкоетажно или многоетажно застрояване. Според вещото лице В. Т., неофициална информация за предвидено застрояване може да се извлече от копие на първа страница на обяснителна записка, част „Архитектурна“ относно обект „ЖСК „Художник“ в ж.к. „Красно село-Плавателен канал“, кв. 133д, парцел V: в т. І – градоустройствено решение е записано „жилищна верига на ЖСК „Художник“ е ситуирана съгласно градоустройствено решение за ж.к. „Красно село-Плавателен канал“, кв. 133-А, парцел V със заповед № РД-50-09-332/23.05.1986 г., а относно етажността е посочено – от два до пет етажа с ателиета.“
По делото е приет нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 126, том Х, рег. № 11452, дело № 1610 от 06.11.2006 г. на нотариус рег. № 040 на НК, с който С.Д.С. и Д.Д.С. са признати за собственици на основание давност на 8500/20595 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, район „Триадица“, ж.к. „*** *********, представляващ апартамент № 48, на четвърти жилищен етаж, вх. Г, със застроена площ от 185.29 кв.м., състоящ се от кухня, трапезария, дневна, три спални, баня, WC, три тераси и антрета, с граници: от изток – стълбище и двор, от юг – бул. „Т.К.“, от север –ап. № 56, от запад – двор към трафопост, отдолу – ап. № 47, отгоре – ап. № 49, заедно с прилежащо мазе № 10 с площ 6.56 кв.м., при съседи: от изток – двор между бл. *** и бл. 258, от юг – мазе № 9, от запад – коридор, от север – мазе № 11, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото върху мястото, както и на недвижим имот, представляващ подземен гараж № 37 (стар № 23) с граници: от изток – гараж № 38, от юг – подземна улица, от запад – гараж № 36, от север – двор между бл. № *** и бл. 258, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж върху мястото.По силата на договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт от 23.01.1995 г. продавачът „Б.“ ЕООД се е задължил да изгради и продаде на купувача Д.Д.С. апартамент № 48, ет. 4, бл. 5, находящ се в гр. София, с площ от 185.29 кв.м. + мазе № 10 с площ от 6.56 кв.м. + подземен гараж № 23, състоящ се от кухня, трапезария, дневна, три спални, баня, WC, три тераси, антрета, включително съответните идеални части от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж върху терена, срещу което купувачът се задължава да заплати посочената в чл. 3 от договора сума.
С решение № 1343/28.12.2007 г. по гр.д. № 1363/2006 г. по описа на ВКС, ІV г.о. Д.Д.С. е осъден да заплати на ЖСК „Б.Х.“ сумата от 8 870.03 лева обезщетение за ползване на апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „*** ******** за периода 16.08.1995 г. – 24.04.2000 г., заедно със законната лихва от 28.07.2000 г. до окончателното изплащане на сумата.По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно упражняваната от ответниците Д.Д. и С.Д. фактическа власт върху процесния имот.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Всеки,
който твърди, че правото му на собственост върху определена вещ се оспорва или
се владее от друго лице може да предяви иск за установяване на собственическите
си права и да иска предаване на владението върху обекта на собственост.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС, в тежест
на ищците беше да докажат, че са собственици на процесния имот на соченото от
тях основание и че имотът се владее от ответниците, които не разполагат с
противопоставими на ищците права.
За ищците е налице правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост по отношение ответниците Д.Д. и С.Д., тъй като
съставеният в тяхна полза констативен нотариален акт за идеални части от имота
засяга заявените от ищците права върху процесния имот.
Въз основа на съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства се установи, че към момента ЖСК „Б.Х.“ е
собственик на 8500/20595
ид.ч. от УПИ І от кв.133д по плана на гр. София, м. „Красно село -
Плавателен канал“.
При липса на доказателства за надлежно издадена заповед по чл. 13 вр. чл. 15 от ЗС за учредяване на право на строеж, следва да
се приеме, че ЖСК „Б.Х.“ не е била носител на суперфициарното право за
изграждането на жилищните блокове, за които й е издадено разрешението за
строеж. Протокол № 9/30.05.1989 г. на ИК на
ОНС не поражда валидно право на строеж в полза на ЖСК. Строителството е осъществено в парцел V от кв. 133д по плана на м.
„Красно село-Плавателен канал“, гр.
София, който е бил съсобствен, съгласно нормата на чл. 31 от ЗТСУ
(отм.). При липса на данни за извършена
делба на парцел V и съответно на образуваните от него парцели І, ІІ и ІІІ със
заповедта от
Ответниците оспорват правото на собственост на праводателя на ищците – ЖСК
„Б.Х.“ върху обекта с твърдения, че нотариалните актове, от които ЖСК черпи
права са нищожни поради липса на представителна власт и при липса на единодушно
решение за сделките (нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗЖСК). Това възражение съдът
намира за неоснователно.
При сключване на договорите, за което са съставени нот. актове №№ 183 и
184/1994 г. нотариусът е удостоверил извършена от него проверка на
представителната власт на явилите се пред него лица. Изявлението на нотариуса в
този смисъл се ползва с материална доказателствена сила и обвързва съда до
опровергаването му от страната, извършила оспорването. Доказателствената тежест
относно оспорването на липсата на представителна власт е върху ответниците.
Действително, това представлява отрицателен факт, за който обаче не важи общото
правило за недоказуемост, доколкото е налице допустимо доказателствено средство
за установяване на неговото отсъствие – писмен документ, удостоверяващ
отсъствие на валидно упълномощаване. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЖСК, УС
организира изпълнението на решенията на общото събрание, решава оперативните
въпроси и представлява жилищностроителната кооперация. Не е налице законова
забрана да бъде учредено представителството на кооперацията и по волята на
представляваното юридическо лице. Тя може да бъде изразена в устава, тъй като,
освен от закона, правомощията на органите на кооперацията се определят и от
устава й. В него може да се предвиди овластяване на част от членовете на
управителния съвет за извършване на действия по представителството на
кооперацията, без да е необходимо тези действия да се осъществяват от целия
управителен съвет като колективен орган, щом е налице валидно упълномощаване.
Видно от списъка на документите, по нотариалното дело е приложен протокол на УС
на СБХ от 13.04.1993 г. Данни за неговото съдържание липсват, но относимостта
му към сделките косвено се свързва именно с взетото от УС решение за
придобиване на идеалните части от правото на собственост върху парцела и
надлежно упълномощаване на председателя на оперативното бюро да изрази съгласие
от името на кооперацията.
Независимо от гореизложеното, по делото са представени
и приети декларации с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. №
1511/15.03.2010 г. и 1515/15.03.2010 г. Дори при сключването на оспорените от
ответниците сделки председателят на УС на ЖСК да не бе надлежно овластен от УС,
извършените от него действия са били потвърдени в изискуемата по чл. 42, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 37 ЗЗД форма за действителност.
На
06.10.2007 г. с решение на УС на ЖСК „Б.Х.“ извършено разпределение
на имотите в жилищна сграда на ЖСК „Б.Х.“, построена в УПИ І, кв. 133д, м.
„Красно село-Плавателен канал“, като на ищеца Е.Х., по време на
брака си с В. Х., сключен на 01.04.1979 г., видно от удостоверение за
граждански брак от 08.03.1989 г. на Ленински РНС, е разпределено в собственост жилище № 48 в бл. 5, ет. 4, със застроена площ
от 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник,
преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от юг и запад – двор, от изток
– стълбище и двор, от север – Ж. № 56, отдолу Ж.№ 47, отгоре – Ж.№ 49, заедно с
мазе 10 в бл. № 5 със светла площ 6.14 кв.м., заедно с 25.95/366.67 кв.м.
(7.077%) от общите части на вх. Г и 72/8500 кв.м. (0.847%) ид.ч. от парцела. Въз основа на необжалвания и влязъл
в сила протокол е съставен нотариален акт за собственост на жилище, построено
от ЖСК „Б.Х.“.
Нотариалният
акт, с който се легитимират ищците, е съставен по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК.
Въз основа на влязло в сила решение по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК нотариусът
снабдява членовете на ЖСК с нотариални актове. Правото на собственост върху
имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото (или от
правото на строеж върху него) се придобива с издаването на нотариалния акт. В
този смисъл са и указанията в т. 2 на ППВС № 3/12.11.1983 г. по гр. д. № 1/1983
г. Съставянето на нотариален акт надлежно удостоверява придобиване на правото
на собственост от член - кооператора, на когото този обект е разпределен. В
разглеждания случай в нотариален акт 93/17.07.2009 г. са описани представените
на нотариуса документи, въз основа на които е съставен нотариалния акт.
Обстоятелството, че ищците са съсобственици на процесния
имот ги легитимира да го ревандикират от упражняващите фактическа власт
ответници, само доколкото последните не им противопоставят права, основани на
правоотношение, включващо съсобственост на същия имот, в който случай
отношенията между страните се регламентират от нормите на чл. 30 и сл. от ЗС. В случая
липсват подобни твърдения, а и надлежно ангажирани доказателства.
По делото е представен договор от 22.10.1991 г., а и не
се спори между
страните, че ЖСК „Б.Х.“ е възложила на строителна
фирма „МБ“, преименувана и преобразувана неколкократно и с последно
наименование „З.“ ЕООД,
извършването на строително-монтажни работи, включително въвеждане в експлоатация с акт обр. № 16 на 10 броя отделни, но свързани
със стълбищни клетки жилищни блокове
(включително бл. 5, в който е разположен процесния апартамент № 48), като е предоставила на дружеството и правото да се
разпорежда с 50 броя жилища, заедно с припадащите им се общи части и
зимнични помещения, съгласно приложение 1
към договора. ЖСК „Б.Х.“ е поела задължение в срок от 6 месеца след
въвеждането на обекта в експлоатация с акт
обр. № 16 да снабди изпълнителя с нотариален акт.
Така
сключеният договор поражда само облигационни
права и задължения между страните по
него, но не и вещни права. Тъй като изпълнителят
не е притежавал вещни права нито върху терена, нито му е било надлежно учредено
право на строеж, построените обекти
са станали притежание на съсобствениците на парцела. Поради това и облигационните права на Д.С., придобити въз основа на договор за
изграждане и продажба на готов строителен продукт с изпълнителя „Б.“ ЕООД (сега
"З." ЕООД) са непротивопоставими на ЖСК „Б.Х.“ и съответно на
неговите правоприемници, каквито са ищците по силата на издадения им на 17.07.2009
г. нотариален акт.
Следва да се отбележи, че договорът от 23.01.1995 г., както и постановеното
по гр.д. № 1363/2006 г. по описа на ВКС решение № 1343/28.12.2007 г. имат
отношение към направеното от низходящите на Д.С. - С.Д. и Д.Д. възражение за
давност - упражнявана от тях непрекъснато, явно и необезпокоявано фактическа
власт в периода
Придобивната
давност представлява оригинерно основание за възникване на правото на
собственост за владелеца.
За
уважаване на това изключващо правата на ищците възражение, следва да бъде
установено наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната
давност: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя) и определен
срок от време.
Относно
втория елемент, чието наличие следва да бъде доказано – срока на упражняваното
владение, съдът намира, че в случая е необходимо същото да е продължило десет
години непрекъснато или при прекъсване, но за не повече от шест месеца (чл. 81
от ЗС).
Относно
упражняването на фактическа власт върху имота са изслушани свидетелите К. иГ.. И
двамата свидетели описват подробно и изчерпателно, по идентичен начин,
местоположението на процесния имот, който многократно са посещавали.
Категорично заявяват, че сградата е била довършена през
К. иГ.
разказват, че познават семейството на Д. и Р. от началото на 1996 г., когато
заживели в процесния апартамент заедно с децата си С. и Д.. Д. и Р. купили
жилището за децата си, правили ремонт и им обзавели детски стаи. От 1999 г. до
2009 г. нямало никакъв проблем за достъп до блока. Според св.Г., Д.Д. и до
момента живеел в жилището. За времето от 1996 г. до момента претенции срещу
семейството били предявявани за заплащане на суми, които Д.С. заплащал
доброволно (според споделеното от него със свидетеляГ.).
Неоснователно е и позоваването на невъзможност да се
придобият по давност вещи, собственост на кооперация. С ТР № 5/2014 г. на ВКС,
ОСГК е прието, че при действието на забраната, установена в чл. 31, ал. 3 от ЗК
(отм.) правото на собственост върху вещ, собственост на жилищно-строителна
кооперация, може да се придобие по давност.
Съгласно ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок. Владелецът става собственик на имота от
момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок, но при спор за
собственост това негово вещно право може да бъде зачетено, само ако той се е
позовал на давността. Позоваването на давността може да стане или чрез
снабдяването на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, или
чрез предявяване на иск за собственост на основание давностно владение, или
чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу владелеца
собственически иск.
В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 89/10.09.2010 г. по гр.д. №
4133/2008 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че няма установена в закона пречка
недееспособно лице (малолетно или поставено под пълно запрещение) да придобива
собственост по предвидените в закона способи, в това число и по давност. В тези
случаи осъществяването на владението се извършва от законния представител – от
името на недееспособния. Доколкото последният не може да изявява правно валидна
воля, намерението за своене по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС се преценява с
оглед изявената от законния представител воля.
В случая
следва да се установи, че обитаването на имота от С. и Д. до навършване на
пълнолетие е било осъществявано чрез родителите им, като техни законни
представители.
Договорът
от 23.01.1995 г. поставя начало на упражнявана фактическа власт от Д.С.. В
лично качество, а не като законен представител на деца си Д.Д. и С.Д., той и
членовете на семейството му са започнали да обитават имота в началото на 1996
г., като в тази насока съдът възприема показанията на разпитаните по делото
свидетели. По силата на чл. 126, ал. 1 от СК, родителите и ненавършилите
пълнолетие деца живеят заедно. Данни по делото за обръщане на владението на Д.С.
и съпругата му Р.Б. в държане на апартамент № 48 за ненавършилите пълнолетие
деца липсват. Този извод се подкрепя и от постановеното по гр.д. № 1363/2006 г.
по описа на ВКС решение, с което Д.С. е осъден да заплати обезщетение за
ползването на имота на ЖСК „Б.Х.“ в периода 16.08.1995 г. – 24.04.2000 г.
Действително,
предявеният облигационен иск не спира придобивната давност, но Д.С. не се и позовава
на такава в настоящото производство. Осъдителното решение обаче е
доказателство, че той е ползвал имота в лично качество, а не като държател за
децата си, каквото възражение е могъл да релевира като защитно средство в
производството по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
За да се
уважи възражението на Д.Д. и С.Д. за придобивна давност и при наличие на начало
на фактическа власт от техния законен представител по силата на договора от
23.01.1995 г. следваше да се докаже момента, в който „титулярът“ на своенето на
имота е сменен от своите низходящи, съответно – че е започнал да държи имота за
тях.
Най-ранният
момент, в който това е могло да стане е 2000 г., а до предявяване на исковата
молба, по която е образувано настоящото производство - 31.08.2009 г. не е
изтекла 10-годищната придобивна давност.
От
процесуалното поведение на ответниците Д.С. и Р.Б. не може да се прави
заключение за изпълнение задължението на ищците, чиято е доказателствената
тежест за установяване пасивната легитимация по ревандикационния иск. Ищците,
които твърдят, че ответниците ползват процесния имот без основание, дължат,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, да проведат пълно доказване за тези факти. В случая Е.Х. и В. Х. не доказаха
с допустимите и относими по делото доказателства, че Д.Д.С. и Р.И.Б. упражняват
фактическа власт върху имота, поради което искането да бъдат осъдени да
предадат владението върху имота следва да бъде отхвърлено.
Не се
спори обаче, че към момента на приключване на устните състезания имотът все още
е във владение на ответниците С.Д. и Д.Д. и при липса на противопоставими от
тези ответници права на ищците, предявеният ревандикационен иск следва да бъде
уважен.
Съставеният констативен нотариален акт за придобиване на недвижим имот по
давност № 126, том Х, рег. № 11452, дело № 1610 от 06.11.2006 г. на нотариус
рег. № 040 на НК, в частта, в която С.Д.С. и Д.Д.С. са признати за собственици
на основание давност на 8500/20595 ид.ч. от процесния апартамент № 48 подлежи
на отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Претенции за присъждане на разноски са правили и ищцовата, и ответната
страна.
Налице са доказателства за сторени от ищците разноски на стойност 6 696.08
лева. Съгласно чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г., 100 лева са заплащат за
всяко следващо второто съдебно заседание. В случая след съдебните заседания на
10.02.2011 г. и 26.01.2012 г., са проведени 9 допълнителни съдебни заседания,
поради което се дължат допълнително 900 лева, включени в горепосочената сума.
Тъй като ревандикационният иск срещу Р.Б. и Д.С. е уважен в установителната
му част, те следва да заплатят на ищците 1 674.02 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответниците Р.Б. и Д.С. се
дължат половината от сторените в настоящото производство разноски –
4 087.50 лева. С протоколно определение от 30.01.2015 г. е определен
депозит за допълнителни задачи към вещото лице по поставени от третото лице
помагач Н.Б. и ответниците Р.Б. и Д.С. въпроси. Тъй като не е определено кой от
тях по колко дължи, съдът счита, че на ответниците следва да се присъди
половината от депозита – 175 лева. На третото лице помагач не се присъждат
разноски, съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Уважаването на ревандикационния иск срещу ответниците С.Д.С. и Д.Д.С.
поражда право за ищците да получат разноски в размер на 3 348.04 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от Е.И.Х., ЕГН **********
и В. В.Х., ЕГН ********** срещу Д.Д.С., ЕГН ********** и Р.И.Б., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищците са собственици на апартамент №
48, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ж.к. „*** ********,
застроен на 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро
помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от север – ап.
*******, от изток – двор и стълбище, от юг – двор, от запад – двор, отдолу ап.
№ 47, отгоре – ап. № 49, като отхвърля искането за осъждането им да предадат на
ищците владението върху гореописания имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от Е.И.Х., ЕГН **********
и В. В.Х., ЕГН ********** срещу Д.Д.С., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищците са собственици на апартамент №
48, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ж.к. „*** ********,
застроен на 158.09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро
помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: от север – ап.
*******, от изток – двор и стълбище, от юг – двор, от запад – двор, отдолу ап.
№ 47, отгоре – ап. № 49, като осъжда ответниците да предадат на ищците
владението върху гореописания имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален
акт за придобиване на недвижим имот по давност № 126, том Х, рег. № 11452, дело
№ 1610 от 06.11.2006 г. на нотариус рег. № 040 на НК в частта, в която С.Д.С. и
Д.Д.С. са признати за собственици на основание давност на 8500/20595 ид.ч. от
недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, район „Триадица“, ж.к. „*** *********,
представляващ апартамент № 48, на четвърти жилищен етаж, вх. Г, със застроена
площ от 185.29 кв.м., състоящ се от кухня, трапезария, дневна, три спални,
баня, WC, три тераси и антрета, с граници: от изток – стълбище и двор, от юг –
бул. „Т.К.“, от север – ап. № 56, от запад – двор към трафопост, отдолу – ап. №
47, отгоре – ап. № 49.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.Д.С., ЕГН ********** и Р.И.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***-3 да заплатят на Е.И.Х., ЕГН ********** и В. В.Х.,
ЕГН **********, и двамата с адрес *** сумата от 1 674.02 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.Д.С., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********
да заплатят на Е.И.Х., ЕГН ********** и В. В.Х., ЕГН **********, и двамата с
адрес *** сумата от 3 348.04 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.И.Х., ЕГН ********** и В. В.Х., ЕГН **********,
и двамата с адрес *** да заплатят на Д.Д.С., ЕГН ********** и Р.И.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес ***-3 сумата от 4 087.50 лева разноски за производството.
Решението
е постановено при участието на Н.Й.Б., ЕГН **********, трето лице помагач на
страната на ответниците и ЖСК „Б.Х.“, рег. по ф.д. № 982/1989 г. по описа на
СГС, трето лице помагач на страната на ищците.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: