Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 09 юни 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, пъти
състав в публично заседание на 05.02.2021г. /пети февруари две хиляди двадесет
и първа година/ в състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова - Алексиева
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Жаклин Димитрова - Алексиева гражданско дело № 14 по описа за 2020г.
на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда
6 чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен
адрес *** против А.О.А., ЕГН **********,
с адрес ***, п.к. 3327, ул. „Бели брег“ № 34.
Исковата молба е с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК и цена на иска 1223,02 лева.
С молбата се иска от съда да
постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането на
ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 649/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй против
длъжника - ответник Анатолн О.А. с ЕГН **********, както следва:
- 1223,02 лв. (хиляда двеста
двадесет и три лева и две стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно фактура № **********/10/12/2016 г., фактура № **********/10/01/2017г.,
фактура № **********/10/02/2017г., фактура № **********/10/03/2017г. и фактура
№ **********/10/04/2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, 20.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират също така на основание чл. 78 от
Гражданския процесуален кодекс, съдът са
осъди ответника А. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД присъдените в полза на дружеството
деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева), от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло
изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца,
разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на
25 лв. (двадесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на
378,73 лв. /триста седемдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ с вкл.
ДДС (315,61 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22
януари 2019 г.
Поради неизпълнение на задължението за плащане от
ответника длъжник, ищеца заявител на 20.05.2019г. е подал заявлението по чл.
410 ГПК, с което е претендирал за незаплатени далекосъобщителни услуги. Съдът е
образувал частно гражданско дело № 649/2019г., по което се е произнесъл със
Заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя
претендираната сума. Тъй като длъжникът не е намерен и заповедта по чл.410 от ГПК не му е връчена и не може да влезе в сила, след указание на съда, в
настоящото производство ищецът претендира заплащане на непогасените по Заповед
за изпълнение срещу длъжника суми. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи тези суми присъдени
му в заповедното производство.
Към исковата молба са приложени следните доказателства:
Договор за мобилни услуги № ********* от 26.09.2014 г. - заверено копие;
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 27.01.2015 г. - заверено копие; Договор за мобилни услуги №********* и
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor от 23.09.2015 г. -
заверено копие; Договор за допълнителен лизинг от ********* от 13.11.2015 г. -
заверено копие; Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 05.10.2016 г. - заверено копие; Договор за лизинг
от 05.10.2016 г. - заверено копие; Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 05.10.2016 г. - заверено копие; Договор за лизинг
от 05.10.2016 г. - заверено копие; фактура № **********/10/12/2016г. - заверено
копие; фактура № **********/10/01/2017г. - заверено копие; фактура №
**********/10/02/2017г. - заверено копие; фактура № **********/10/03/2017г. -
заверено копие; фактура № **********/10/04/2017г. - заверено копие; заверено копие от покана за
доброволно плащане от 11.03.2017 г., изпратена на ответника А.О.А. .
В съдебно заседание не участва представител на ищцовото
дружество.
Ответника участва чрез особен представител адвокат И.Л. ***
назначен при хипотезата на чл.47 от ГПК, който не се явява, но поддържа иска с
депозирани по делото писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска и
заявява, че изпълнява процедурното си задължение в качеството на особен
представител на лицето и изразява становището си на база писмените
доказателства приложени към исковата молба. Заявява, че не признава иска по
основание и размер, като счита, че ищцовото дружество само се е поставило в
невъзможност да получи плащане.
В съдебно заседание особения представител на ответника
адвокат Л., не се явява, депозирал е писмена защита, поддържа отговора и претендира разноски.
Съдът, след
преценка на представените и събрани в хода на производството писмени и гласни
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 649/2019 г. по описа на КРС, се
установява, че по повод подадено заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на
20.05.2019г. по което е било образувано в полза на ищеца е издадена Заповед № 410
от 22.05.2019г. за претендираните в настоящото производство суми, която не е
влязла в сила по отношение на длъжника, който не е намерен. В дадения месечен
срок, заявителят е подал настоящата искова молба, която прави исковата молба
процесуално допустима.
При така
установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:
Иска с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК е законодателно уреден, за да бъде установено дали съществува вземането, което
е претендирано по реда на заповедното производство, когато срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение от сочения в заповедта за изпълнение длъжник.
Това означава, че предметът на установителния иск е идентичен с предмета на
заповедта за изпълнение – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер, което е заявено по реда на заповедното
производство. С оглед това, че иска е положителен установителен, в тежест на
ищеца е възложено да докаже наличието на материалноправни предпоставки за
уважаването му.
В конкретния случай ищцовото дружество основава
претенцията си на твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължими
суми за мобилни услуги и абонаментни такси от ответника. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се доказа по безспорен начин вземането на
ищеца срещу ответника.
Законът за електронните съобщения въвежда писмена форма
за действителност на индивидуалните договори с абонатите на мобилни оператори:
На първо място, от приложените по делото заверени преписи
от Договор за мобилни услуги № ********* от 26.09.2014 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 05.10.2016
г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 23.09.2015 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 05.10.2016
г. безспорно се установява възникването и съществуването на валидни
облигационни правоотношения между „Т.Б.“ ЕАД и ответника А.О.А. с ЕГН **********
с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез мобилни номера
********** и **********. Видно от отговора на исковата молба, съществуването на
процесиите правоотношения по гореизложените договори не се оспорват от
насрещната страна.
Договорите са сключени при предварително определени Общи
условия, които са задължителни за потребителя. Съгласно чл. 2 от Общите условия
за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), които са
общодостъпни на интернет- страницата на дружеството в изпълнение на
задълженията му по чл. 232, ал. 5 от ЗЕС, мобилни услуги, предоставяни от
оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален договор, сключен в писмена
форма със съответния абонат като за неуредените в съответния договор случаи се
прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна част от него и имат
задължителна сила. Съгласно чл. 4 от ОУ потребителят се счита уведомен за ОУ от
датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях от датата на подписване
на индивидуален договор за ползване на услугите.
С оглед представените по делото доказателства съдът приема
за установено, че ответникът е подписал процесните договори и, тъй като те
съдържат всички съществени клаузи на договор за мобилни услуги, сключени са в
писмена форма и страните изрично са се съгласили с клаузите, то следва да се
приеме, че със сключването им ответникът е страна по тях. Сключените в
границите на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) договори
обвързват страните със силата на закон, а чл. 20а. ал. 1 от ЗЗД изисква от
всяка от тях да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1
от ЗЗД - точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да
изпълнява задълженията си по същия начин. Доколкото потребителят се е съгласил
с условията на оператора, следва да се приеме, че А.А. е валидно обвързан от
договорите и носи отговорност за неизпълнение на клаузите им.
Наред с това, от приложените по делото заверени преписи
от Договор за лизинг от 05.10.2016 г., Договор за допълнителен лизинг от
********* от 13.11.2015 г. и Договор за лизинг от 05.10.2016 г. безспорно се
установява възникването и съществуването на валидни консенсуални облигационни
правоотношения между „Т.Б.“ ЕАД и ответника с предмет предоставяне за ползване
на движими вещи - мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy АЗ 2016 Gold, мобилен
телефонен апарат LG Magna White и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J7
2016 Gold.
От представените документи се изяснява и съдържанието на
съответните отношения през процесния период, в т.ч. приложимите тарифни планове
и ценови условия, продължителността на действие на съответните договори, като
са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната - ответник,
както и последиците от неизпълнението им и правилата, при които се формират
задълженията за заплащане на неустойки в случай на неизпълнение от страна на
потребителя.
Съгласно Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 05.10.2016 г. абонаментната програма,
при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя,
чрез номер **********, е „Нонстоп“, със стандартна месечна абонаментна такса
30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 21,99 лв. с вкл.
ДДС или 18,32 лв. без вкл. ДДС. В съответствие с уговореното, начисляваната във
фактурите от оператора месечна абонаментна такса е в размер на 18,32 лв. без
вкл. ДДС. Съгласно раздел IV, т. 2 с подписване на споразумението срокът за
ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя, се продължава
до 05.10.2018 г.
Съгласно Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 05.10.2016 г. абонаментната програма,
при условията на която е уговорено да се
предоставят услугите на потребителя чрез номер **********, е „Нонстоп“, със
стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 21,99 лв. с вкл. ДДС или 18,32 лв. без вкл. ДДС. В
съответствие с уговореното, начисляваната във фактурите от оператора месечна
абонаментна такса е в размер на 18,32 лв. без вкл. ДДС. Съгласно раздел IV, т.
2 с подписване на споразумението срокът за ползване на услугите, предоставяни
от оператора на потребителя, се продължава до 05.10.2018 г.
Със сключването на процесните договори и споразумения
страните са поели насрещни задължения, като основното задължение на А.О.А. е
именно заплащането на уговорената месечна абонаментна такса, което произтича
пряко от договора. Ползваните от абоната услуги, които не са включени в
месечния абонамент, подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова
листа на мобилния оператор, в случай че такива са ползвани по инициатива на
абоната.
От приложените по делото фактура № **********/10/12/2016
г., фактура № **********/10/01/2017 г., фактура № **********/10/02/2017 г. и
фактура № **********/10/03/2017 г., в т.ч. от фигуриращите към тях извлечения
за вида и размера на предоставените на ответника и ползвани от последния
мобилни услуги се установява изпълнението на договорните задължения на мобилния
оператор (като изправна страна) да предостави достъп до своята електронна съобщителна
мобилна наземна мрежа и конкретни услуги чрез мобилни номера ********** и
**********. От изброените фактури се установява, както изпълнението на
договорните задължения на мобилния оператор да предостави услугите, така и
тяхната конкретна облагаема стойност за съответните отчетни периоди.
Предплащането от предишен отчетен период на сумата от
0,02 лв., приспадната от задължението на ответника по фактура №
**********/10/12/2016 г., не е факт, от който ищецът черпи благоприятни
последици, поради което не следва да попада сред кръга на подлежащите на
доказване от негова страна факти.
От съдържанието на фактура № **********/10/02/2017г., в
която са начислени единствено вземания на ищеца за месечни абонаментни такси за
номерата, става ясно, че през отчетния период, за който е издадена, операторът
е предоставял на насрещната страна единствено достъп до своите
далекосъобщителни мрежи.
Причините за начисляване на абонаментни такси с
отрицателна стойност във фактура № **********/10/03/2017 г. са подробно
изложени в исковата молба.
В съответствие с Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, които
представляват неразделна част от сключените между страните договори,
потребителят се задължава да заплаща стойността на месечния абонамент, а
операторът се задължава да осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор, в т. ч. и разходите за поддръжка на мрежата. Съгласно чл.
23 б. б) абонаментната такса се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Чл. 23 от
Общите условия предвижда, че освен месечния абонамент, в дължимите от
потребителя цени се включва и месечната цена на ползвани услуги. Тя се формира
като сбор от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения
месец. В тази цена са включени всички изходящи разговори, в т. ч. осъществени
от потребителя повиквания, кратки текстови съобщения и др., таксувани съгласно
договорените тарифни планове и приложимата ценова листа. Съгласно т. 9, б. в) от
Общите условия доставчикът на има право да начислява такса за услугата
получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение, каквато
представлява т. нар. такса спиране на номер.
Начислените задължения за ползвани услуги във фактура №
**********/10/12/2016 г. в размер на услуги 0,80 лв. (Кратки текстови съобщения
(SMS) и във фактура № **********/10/01/2017 г. в размер на 0.02 лв. (Разговори
към „Грижа за клиента“), са в размери, съответстващи на определените в
съответната Ценова листа за абонаментни планове за частни лица. приложими към
момента на сключването на процесния договор. Ценовите листи са връчени на А.А.
при подписване на договорите и споразуменията, като същият безусловно ги е приел,
полагайки подписа си. В допълнение следва да се отбележи, че действащата ценова
листа е достъпна на интернет страницата на Теленор (www.telenor.bg), както и
във всеки магазин от търговската мрежа на мобилния оператор.
По отношение на използваните услуги, извън месечния
абонамент следва да се съобрази и заложеното в чл. 31 от общите условията на
мобилния оператор, действащи в отношенията между страните, а именно, че
месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред оператора в
6-месечен срок след издаване на фактурата, като оспорването не възпрепятства
правото на потребителя да оспори сметката си по съдебен ред, но самото
оспорване не освобождава последния от задължението за плащане на дължимите
суми. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесиите фактури,
в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, както и на
използваните услуги извън месечния абонамент, като към всяка от фактурите има
приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. По делото
няма представени доказателства от страна на ответника последният да е оспорил
месечните си сметки в предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор, поради
което следва да се приеме, че същият е признал реалното предоставяне на
услугите и дължимостта на тяхната цена. Падежът на тези задължения също е
настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани
съответно и доказателства за плащането им.
Установи се, че ответникът е извършвал изпълнение чрез
плащания на възникнали за него парични задължения по правоотношенията преди
процесния период - в периода от сключването на договорите до датата на издаване
на първата процесна фактура (10.12.2016 г.). Това обстоятелство е видно и ог
представената фактура № **********/10/12/2016 г., на чиято заглавна първа
страница изрично е включен реквизит „Внесени плащания - БЛАГОДАРИМ ВИ!“
(-104,00 лв.), с което са изпълнени „Задължения от предходен период с ДДС“ -
103,98 лв. Доброволното изпълнение на задължения по правоотношенията преди
процесния период доказва, че ответникът се е считал за обвързан от
правоотношението, съзнавал е правата и задълженията, включващи се в
съдържанието му, и е приел да изпълнява задълженията си, съгласно уговореното в
договора и общите условия към тях; съзнавал е как се формират по размер и
стойност паричните му задължения по правоотношението. Обстоятелството, че на
процесиите СИМ карти е бил предоставен достъп до мрежата се потвърждава и от
това, че от периода на възникване на правоотношенията между страните до
началото на процесния период ответникът надлежно е заплащал съответните
ползвани услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на оператора при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. Основанието за плащане обаче са доставените на абоната услуги въз
основа на договорното правоотношение между него и оператора, като същият е
приел при подписване на процесния договор да заплаща месечни абонаментни такси
в съответния размер. Доколкото паричното задължение е носимо, а не търсимо, мястото
на изпълнение е определено по силата на чл. 68 от ЗЗД, поради което връчването
на фактура или нейното подписване не е необходимо нито за индивидуализация на
престацията, нито за поставянето на длъжника в забава. Съобразно уговореното
между страните, фактурата се издава на 10-то число от текущия месец. Падежът на
всички фактури настъпва петнадесет дни след издаването им и тези дати са
изрично указани на фактурите. Следва да се отбележи, че съгласно Общите условия
на „Т.Б.“ ЕАД неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. Още повече, че по силата на
общите условия датата на издаване на фактурата е предварително известна на
длъжника и при полагане на дължимата грижа същият би могъл и е длъжен да се
осведоми за нейното съдържание.
Съгласно чл. 196, б. в) от Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД,
както изрично е упоменато, операторът има право едностранно да прекрати
индивидуален срочен договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми
след изтичане на срока за плащането им. С изтичането на петнадесетдневен срок
от издаването на гореописаните фактури и липсата на изпълнение на начислените в
тях парични задължения за заплащане на месечни абонаментни такси и еднократни
такси ответникът е изпаднал в забава по отношение на оператора. Виновното
неизпълнение на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в
издадените фактури, представлява основание за едностранното предсрочно
прекратяване на договора от страна на мобилния оператор. Поради неизпълнение на
задълженията на длъжника за заплащане на потребените услуги и дължимите лизингови
вноски, операторът е спрял достъпа на клиента до мобилната си наземна мрежа
(т.нар. двустранно спиране) на 02.03.2017 г. За момент на прекратяването на
договора за мобилни услуги се счита датата на спиране на достъпа на клиента до
мрежата на оператора.
Ответникът А.О.А. е бил уведомен за възможността
доброволно да заплати дължимите суми чрез изпратената му на посочения адрес
последна покана за доброволно плащане, представена по делото. На 11.03.2017 г.
на адреса за кореспонденция на ответника в с. Гложене, п.к. 3327, ул. „Бели
брег“ № 34 е изпратена последна покана за доброволно плащане, с която А.А. е
уведомен за наличието на неизпълнени задължения за предоставени мобилни услуги
към оператора на обща стойност 359,46 лв., както и за размера на оставащите
лизингови вноски, които могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми в случай
на неизпълнение. Съобщен му е и общият размер на задълженията за неустойки (не
се претендират в рамките на настоящото производство), които в случай на липса
на доброволно изпълнение в рамките на предоставения допълнителен десетдневен
срок, предстои да се фактурират, както и оставащите към дата на изпращане на
писмото лизингови вноски (853,65 лв.), конто от своя страна предстои да се
фактурират като предсрочно изискуема цена на предоставените устройства на
лизинг. В поканата „Т.Б.“ ЕАД изрично е указало, че при липса на доброволно
плащане в срок до 10 дни от датата на писмото, ще бъдат предприети действия за
съдебно събиране на дължимите суми, както и че след изтичането на срока
ползването на мобилните номера няма да бъде възможно, а всички оставащи към
момента лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Предвид изложеното не
може да се приеме за основателно възражението, че ответникът не е уведомен за
задълженията си, както и за последиците от неизпълнението им. Доколкото в
предоставения допълнителен срок за доброволно изпълнение нс е постъпило плащане
на просрочените задължения, ищецът е издал фактура № **********/10/04/2017 г. Предвид
и липсата на последващо погасяване на задълженията към доставчика на услуги
последният е предприел съответните действия по принудителното им събиране.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги, при условията на които са ползвани процесиите номера ********** и
**********, сключени между „Т.Б.“ ЕАД и А.О.А., по негова вина, поради
изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура №
**********/10/04/2017г., която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в размер на 1001.70 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг
мобилни устройства SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold, SAMSUNG Galaxy A3 2016 Gold и
LG Magna White в общ размер на 863.56 лв. с вкл. ДДС. За мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold предсрочно изискуемият остатък от лизинговите
вноски е в общ размер на 388,62 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет
неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy АЗ 2016 Gold
предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в общ размер на 316,62
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски. За
мобилно устройство LG Magna White предсрочно изискуемият остатък от лизинговите
вноски е в общ размер на 158,32 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем неначислени
лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. Сумата от 1001,70 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, не се претендира в
настоящото производство.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно
се установява сключването на Договор за лизинг от 05.10.2016 г., Договор за
допълнителен лизинг от ********* от 13.11.2015 г. и Договор за лизинг от
05.10.2016 г. при условията на глава Двадесет и трета от Търговския закон и
приложими Общи условия на договор за лизинг, които при сключването на договора
са предоставени на ответника и последният е изразил съгласие с неделимостта на
уговореното в тях от индивидуалните договорни клаузи, видно и от чл. 6 от
договора за лизинг.
Съществено условие на договора за оперативен лизинг и
основно задължение на лизингодателя, съгласно чл. 344 от ТЗ, е да предостави за
ползване на насрещната страна лизинговата вещ, като последното с оглед липсата
на насрещни възражения и представените писмени доказателства следва да се счете
за доказано в рамките на настоящото производство. На първо място, с
подписването на договорите за лизинг ответникът е декларирал обстоятелството,
че лизинговите вещи не само му били предадени, но са били и годни за употреба,
изрядно функциониращи, съответстващи напълно на договорените технически
характеристики и придружена от цялата необходима документация - чл. 4 от
Договор за лизинг от 05.10.2016 г., Договор за допълнителен лизинг от *********
от 13.11.2015 г. и Договор за лизинг от 05.10.2016 г. Също така, надлежното
изпълнение на паричното задължение по отношение на част от вноските следва да
се тълкува като насрещна престация за предоставеното от лизингодателя
действително ползване на лизинговите вещи. Предвидена е и възможност
лизингополучателят да придобие собствеността върху предоставените за ползване
устройства - чрез сключване на допълнителен договор за изкупуване на устройство
и заплащане на допълнителна сума в размер цената на една месечна лизингова
вноска, което не е упражнено от лизингополучателя. В случай че не упражни
правото си, лизингополучателят е длъжен да върне устройството в срок от един
месец след изтичането на срока на договора за лизинг.
Ответникът е преустановил изпълнението на насрещното си
задължение да престира на лизингодателя месечни лизингови вноски, уговорено
подробно в индивидуалните договори за лизинг, съобразно нормата на чл. 345 от ТЗ, включително не е върнал процесните вещи на лизингодателя след
преустановяване заплащането на лизинговите вноски, а дори и след изтичането
срока на договорите за лизинг.
Ответникът не е изпълнил свои задължения за текущи
лизингови вноски по фактура № **********/10.12.2016 г. с настъпил падеж на
25.12.2016 г., фактура № **********
/ 10.01.2017 г. с настъпил падеж на 25.01.2017г., фактура № **********/10.02.2017г. с настъпил падеж на 25.02.2017
г. и фактура № **********/10.03.2017 г. с настъпил падеж на 25.03.2017 г.,
начислени при условията на чл. 3, ал. 2 от договорите за лизинг. Предвид
гореизложеното съдът счита, че към дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (17.05.2019 г.) ответникът е изпаднал в забава по
отношение на кредитора си ищец не само по отношение на процесния договор за
мобилни услуги, но и досежно изпълнението на задълженията си по договорите за
лизинг.
На 11.03.2017 г. на адреса на кореспонденция на ответника
е изпратена последна покана за доброволно плащане, с която А.А. е уведомен за
обстоятелството, че при неплащане на дължимата сума към този момент (359,46
лв.), всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми, съгласно
условията по договорите на лизинг, като изрично е посочен евентуалният размер
на предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски (общо 863,56 лв.).
Съгласно чл. 6 от посочените договори за лизинг Общите
условия на договорите за лизинг на устройство (ОУ) са неразделна част от всеки
договор, като лизингополучателят изрично декларира, че е запознат с тях и
безусловно се задължава да спазва. От своя страна, обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ОУ на
договорите за лизинг предсрочната изискуемост на лизинговите вноски настъпва
при наличието на определени предпоставки — в случай на предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, сключени от Лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
С оглед изпадането в забава на А.О.А. по отношение на
ликвидни и изискуеми задължения за месечни такси и неспазване на погасителния
план за заплащане на лизинговите вноски и предвид обстоятелството, че ответникът
не е върнал лизинговите вещи на мобилния оператор, а същите са останали негово
притежание, „Т.Б.“ ЕАД е реализирало правото си с фактура №
**********/10/04/2017 г. с падеж на 25.04.2017г. да обяви за предсрочно
изискуеми остатъка от неначислените лизингови вноски за двете предоставени
устройства.
За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy АЗ 2016 Gold
предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в общ размер на 316,62
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски.
За мобилно устройство LG Magna White предсрочно
изискуемият остатък от лизинговите вноски е в общ размер на 158,32 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на осем неначислени лизингови вноски.
Фактът, че „Т.Б." ЕАД е упражнило правото си именно
с тази фактура, не води до неблагоприятни последици за лизингополучателя
предвид факта, че и двете устройства не са върнати, тъй като в който и момент
след възникването му да е било реализирано това право, начислената сума е щяла
да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до края на срока
на договорите - за Договор за лизинг от 05.10.2016 г. - до 05.09.2018 г.,
Договор за допълнителен лизинг от ********* от 13.11.2015 г. - до 13.10.2017 г.
и Договор за лизинг от 05.10.2016 г. - до 05.09.2018 г. Променил се е
единствено характерът на насрещната престация, която лизингополучателят, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение, вече не дължи под
формата на периодични парични вноски, фактуриращи се чрез месечните сметки за
номерата по договорите за мобилни услуги, които са развалени, а като предсрочно
изискуем остатък вследствие на прилагането на разпоредбата на чл. 12 от Общите
условия за договорите за лизинг на устройство.
Доколкото по делото няма данни устройствата да са върнати
или цената им да е изплатена, както и изобщо да са предприемани действия по
разваляне на договорите за лизинг (на основание чл. 10 от общите условия), вкл.
и от лизингополучателя, следва да се отбележи, че последните са запазили
първоначалния си срок на действие. Изискуемостта на задължението в резултат на
изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да
иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако
срокът бе изтекъл.
Към гореизложеното следва да се добави, че уговорката за
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, съдържаща се в чл. 12 от общите
условия към договорите за лизинг следва да се отличава от развалянето на
договора за лизинг, уговорено в чл. 10 от общите условия. С уговорката за
предсрочна изискуемост ответникът изгубва преимуществото на срока, като
последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по
силата на настъпване на законовите предпоставки, предвидени в чл. 71 от Закона
за задълженията и договорите. Договорите за лизинг са запазили действието си,
променил се е единствено характерът на насрещната престация, която
лизингополучателят, в качеството си на страна по облигационното правоотношение,
вече не дължи под формата на периодични парични вноски, фактуриращи се чрез
месечните сметки за номерата по договорите за мобилни услуги, които са
прекратени, а като предсрочно изискуем остатък вследствие на прилагането на
разпоредбата на чл. 12 от Общите условия за договорите за лизинг на устройство.
Фактът, че „Т.Б.“ ЕАД е упражнило правото си именно с тази фактура, не води до
неблагоприятни последици за лизингополучателя, тъй като в който и момент след
възникването му да е било реализирано това право, начислената сума е щяла да
представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до края на срока на
договорите.
Освен това, нито клаузата на чл. 12 от ОУ, нито самият
индивидуален договор за лизинг предвиждат конкретен момент, в който
лизингодателят следва да реализира така възникналото право на обявяване на предсрочна
изискуемост на оставащите лизингови вноски или пък в който тя настъпва
автоматично. Ето защо и на основание чл. 12 от Общите условия на договорите за
лизинг, лизингодателят е имал право да обяви предсрочната изискуемост на
остатъка от лизинговата цена във всеки един момент след преустановяването от
страна на ответника на изпълнението на задълженията му да извършва лизингови
вноски по договорите за лизинг и да заплаща цените на далекосъобщителните
услуги и месечните си абонаментни такси по договорите за мобилни услуги. Т.е. съдът
приема, че с издаването на фактурата лизингодателят е реализирал надлежно
правото си да обяви предсрочната изискуемост на задълженията за вноски по
договорите.
Безспорно се установи още, че към датата на образуване на
заповедното производство - 17.05.2019 г., срокът на Договор за лизинг от
05.10.2016 г. - до 05.09.2018 г., Договор за допълнителен лизинг от *********
от 13.11.2015 г. - до 13.10.2017 г. и Договор за лизинг от 05.10.2016 г. - до
05.09.2018 г., сключени за период от 23 месеца, е изтекъл и падежът на всички
уговорени лизингови вноски е настъпил, което обосновава основателността на
претенцията на мобилния оператор за остатъка от лизингови вноски за
предоставените мобилни устройства, които към днешна дата остават незаплатенн от
ответника, въпреки обстоятелството, че устройствата са останали във владението
на А.А.. Следва да се подчертае, че в тази насока се е произнесъл и Върховен
касационен съд в ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. Според тълкувателното решение предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Аналогично, постановките за
банковия кредит могат да бъдат приложени и по отношение на договорите за
лизинг. Дори да се приеме, че не са били налице предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост, то следва да се има предвид, че към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК всички вноски по процесиите неразвалени
Договори за лизинг са били падежирали и са изискуеми.
В съответствие с Общите условия за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги, изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“
ЕАД по всяка от изброените фактури е настъпвала петнадесет дни след издаването
й. Доколкото срокът за заплащане на начислените суми за съответния отчетен
период е изрично упоменат във всяка от фактурите, съдът проиема, че поради
липсата на плащания, по отношение на ответника е налице забавено изпълнение на
всяко едно от паричните му задължения, предмет на настоящото производство.
Предвид изложеното и с оглед на това, че вземането на
ищеца, произтичащо от издадената по ч. гр.д. 649/2019 г. Заповед за изпълнение,
представлява сбор от вземанията, индивидуализирани в изброените по-горе и в
исковата молба фактури, съдът приема, че то е ликвидно, изискуемо и подлежащо
на изпълнение в своята цялост и в размера, в който се иска неговото
установяване.
По разноските.
Според общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно
изхода на делото на ищеца се дължат разноски върху уважената част от иска, т.е.
в пълен размер от 719,33 лв., представляващи 25,00 лв. заплатена д.т. в
исковото производство, 378,73 лв. с вкл. ДДС – изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и 315,60 лв. – заплатен депозит за
особения представител на ответника. Освен това с оглед задължителните указания,
дадени с т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и
в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед по
чл.410 ГПК включва и вземане за разноски, 25,00 лв. платена държавна такса и 360,00
лв. платено адвокатско възнаграждение, като тези разноски са претендирани от
ищеца. Съдът намира, че по изложените по-горе съображения в заповедното
производство ответникът дължи на ищеца разноски в размер на общо 385.00 лв.
На особения представител на ответника, адв.И.Л. следва да
се заплати внесеното от ищеца възнаграждение за правната помощ в размер на 315.60
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че А.О.А., ЕГН **********, с адрес ***, п.к. 3327, ул. „Бели брег“ № 34 дължи
на “Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК *********, вземането
присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 649/2019г. по
описа на РС-Козлодуй, сумата от - 1223,02
лв. (хиляда двеста двадесет и три лева и две стотинки), представляваща общ
сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/10/12/2016 г., фактура №
**********/10/01/2017г., фактура № **********/10/02/2017г., фактура №
**********/10/03/2017г. и фактура № **********/10/04/2017 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, 20.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.О.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, п.к. 3327, ул. „Бели брег“ № 34 да заплати на “Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК *********
направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00ст./
платена държавна такса и 360,00 лв.
/триста и шестдесет лева и 00 ст./ платено адвокатско възнаграждение, както и
направените в исковото производство разноски в размер на 719,33 лв. /седемстотин и деветнадесет лева и 33 ст./,
представляващи 25,00 лв. заплатена д.т. в исковото производство, 378,73 лв. с
вкл. ДДС – изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, определено съгласно
Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
315,60лв. – заплатен депозит за особения представител на ответника.
РАЗПОРЕЖДА на особения представителна ответника адвокат И.Л.
*** да бъде изплатено внесеното от ищеца възнаграждение за правната помощ на
ответника в размер на 315.60 лв.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд от страните в двуседмичен
срок от датата на връчването му.
Да
се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен
съдия:
/Жаклин Димитрова - Алексиева/