№ 21
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330203989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4718935 на ОДМВР гр.
Пловдив, с който на П. ИВ. ПЛ., ЕГН **********, с адрес : гр.Пловдив, ул.
„Гаганица“ № 65, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона
за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят, не се явява, редовно призован. Явява се упълномощеният
процес. представител - адв. Н.. В депозираната жалба моли за отмяна на ЕФ,
поради допуснати процесуални нарушения при издаването му.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител, взема отношение по подадената жалба с
писмено становище.
Пловдивският районен съд – VІIІ н.с., като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 4718935 за
1
това, че на 05.04.2021г. в 20:56 в гр.Пловдив бул. България до номер 92, с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, МПС „МИТСУБИШИ
КОЛТ 1.1.” регистрационен номер ** ******, лек автомобил, извършва
нарушение като моторното превозно средство се е движило с установена
скорост 61 км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената
скорост с 11 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 2 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът отрази на база събраните в хода
на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР
гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство,
удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков
материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след
анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваният ЕФ изцяло като
незаконосъобразен, по следните съображения:
Спорното в случая е дали АНО е следвало да издаде обжалвания електронен
фиш или нарушителят е трябвало да бъде санкциониран съгласно правилата в
чл.39, ал.2 вр. ал.4 от ЗАНН, каквито възражения се навеждат с жалбата и в
съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
2
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи”. Обжалвания електронен фиш обаче се явява незаконосъобразен
според съда, тъй като съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, „За
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава
електронен фиш.” В случая с електронния фиш е предвидена и наложена
глоба в размер точно на 50 лева, като това попада в хипотеза по чл.39, ал.2
ЗАНН. Същия текст гласи, че „За маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се
издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на
нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и
размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от
нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия
орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя
се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. При това
положение, макар и минимумът предвиден за нарушението на П. вече да не се
явява необжалваем, то същото следва да квалифицира, като “маловажен
случай”. Според правилата на цитираните по - горе законови разпоредби в
тези случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не електронен такъв/, а
при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН,
респективно да се издаде НП. Този извод следва недвусмислено и от текста
на чл.85а ЗАНН, според който “Доколкото в този закон няма особени правила
за административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. От тук следва и извода,
че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на
съответно правило в него, както е в случая. Във връзка с горното, то текста на
чл.189 ал.4 ЗДвП няма как да се яви и като специален по отношение тези на
чл.39, ал.4 и чл.85а ЗАНН. Направеното възражение във връзка с
3
нарушението на чл.39, ал.2 вр. ал. 4 от ЗАНН, се явява основното, като то
следва да бъде уважено и обжалвания фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото производство те се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Според
чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа,
каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления (за една инстанция), в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 300 лв. Предвид и което искането до този размер следва да бъде
уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя
направените разноски в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІI наказателен състав :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4718935 на ОДМВР гр.
Пловдив, с който на П. ИВ. ПЛ., ЕГН **********, с адрес : гр.Пловдив, ул.
„Гаганица“ № 65, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона
за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
4
размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Пловдив, да заплати на П. ИВ. ПЛ., ЕГН **********
сумата от 300.00 лв, разноски направени пред районната инстанция
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5