№ 413
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20231100901789 по описа за 2023 година
СГС е сезиран с искова молба от „Ж.“ ООД, с която са предявени срещу Държавата искове с
правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а при условията на евентуалност искове по чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“. Твърди се от
ищеца, че на 29.09.1998 г. и на 01.10.1998 г. е сключил с Варненския затвор, на който
правоприемник е Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“, договори за съвместна
дейност за срок от 20 години, по които Варненският затвор е предоставил на ищеца
ползването на празни терени, а ищецът в изпълнение на задълженията си е построил общо
13 на брой сгради, които са били въведени в експлоатация с разрешения за ползване. С
изтичане на срока на договорите е прекратено действието им, но на ищеца не е платена
стойността на построените от него сгради, които са били иззети по реда на чл.80 ЗДС и за
тях са съставени актове за държавна собственост, а имотите са предоставени за стопанисване
и управление на Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“. Поддържа се, че стойността
на построените от ищеца сгради възлиза на общо 5 874 600 лв., но след прекратяване на
договорите не му е платена тази сума от ДП“ Фонд Затворно дело“. Сочи се, че Държавата
следва да отговаря като главен ответник по иска, защото е собственик на построените от
ищеца сгради. Иска се от ищеца Държавата да бъде осъдена да плати сумата от 3 623 529 лв.
– частично от 3 817 200 лв., представляваща стойността на изграденото в държавните имоти
по договора от 01.10.1998 г., както и сумата от 1 623 456 лв. – частично от 2 057 400 лв.,
представляващ стойност на построено по договор от 29.09.1998 г., а при условията на
евентуалност се иска Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ да бъде осъден да плати
процесните суми.
С допълнителната искова молба се поддържат предявените искове срещу Държавата,
обосновани на твърдението за факта, че е собственик на построените от ищеца сгради.
По делото е извършена двойна размяна на съдебни книжа, но съдът констатира, че е
налице пречка за постановяване на определение за доклад на делото по чл.374 ГПК, защото
е недопустим предявеният иск срещу посочения от ищеца главен ответник – Държавата.
1
Предмет на предявените срещу предпочитания ответник /Държавата/ искове са вземания
за стойността на построени от ищеца сгради, върху които Държавата е придобила
собствеността по приращение – чл.92 ЗС, а за имотите, в които сградите са построени, са
съставени два акта за държавна собственост. Българската държава, която е посочена като
главен ответник, участва в гражданския процес винаги чрез процесуален субституент, който
защитава от нейно име заявеното с иска спорно материално право. Когато предмет на иск е
недвижим имот или вземане, възникнало от отношение по повод на този имот,
процесуалният субституент на държавата е държавният орган, учреждението или друго
юридическо лице, на което е предоставено правото на управление на държавния имот.
Константната практика на ВКС приема, че с предоставянето на държавните имоти и вещи
за управление на държавни учреждения и на държавни предприятия, които не са
преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или са създадени като
държавни предприятия на основание чл. 62, ал. 3 ТЗ, съответното публично тяло е
легитимирано в процеса да предявява и да отговаря по искове за собственост и други вещни
права, както и по облигационни искове за вземания, породени от ползването, респ.
застрояването на държавен имот. Държавата е предоставила за нуждите на определени
субекти вещи - публична или частна държавна собственост, поради което няма съмнение, че
тези субекти разполагат с правомощието да упражняват материалното право, а в качеството
на процесуални субституенти те разполагат с правомощието да защитават пред съда правото
на собственост активно и пасивно, т.е да са страни по дела по искове за собственост, за
неоснователно обогатяване и др.
Не се спори, че с Решение № 576/24.06.2005 г. на МС /лист 237 и 238 по делото/, имотите,
в които се намират процесните сгради, са били предоставени за безвъзмездно управление на
втория ответник, който има качеството на публично предприятие по смисъла на чл. 62 ал. 3
ТЗ; това е отразено и в актовете за държавна собственост. Систематическото тълкуване на
нормите на чл. 14 ал. 3 ЗДС и чл. 12, ал. 1 ППЗДС, чл.37 ЗИНЗ; чл.2 ал.1, чл.4 ал.1 и чл.6
ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ДП "Фонд Затворно дело", обуславя
извода, че предоставеното на това държавно предприятие право на управление, в което е
включено и правомощието да владее и ползва имотите, не се конкурира с правото на
собственост на Държавата, а произтича именно от това право.
С исковете са предявени за защита облигационни вземания по чл.59 ЗЗД за стойността на
построените в имотите на Държавата сгради, а по твърдения процесните вземания
произтичат от правото на държавна собственост и от упражняването на включените в него
правомощия. От тази връзка произтича и пасивната процесуална легитимация единствено на
втория ответник, който в качеството на процесуален субституент защитава правата
държавата. В този смисъл съдът приема, че надлежен ответник по предявените искове е ДП
"Фонд Затворно дело", сочен за евентуален.
При тези факти съдът намира, че пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове
е само евентуалният ответник, а не и соченият за предпочитан и главен ответник -
2
Българската държава / в този смисъл решение № 127 от 19.07.2021 г. по гр.д. № 2719/2020
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 3585 от 17.11.2023 г. по гр.д. № 1745/2023 Г., Г.
К., ІІІ Г. О. на ВКС/. Исковете по чл.59 ЗЗД следва да се разгледат само с участието на
Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ като ответник, който е легитимиран като
ответник и по предявените на договорно основание искове, защото се твърди, че е
правоприемник на страната по договорите – Затвор Варна.
С оглед на изложеното съдът намира, че производството следва да се прекрати в частта,
с която са предявени искове срещу Държавата като главен ответник.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която са предявени от „Ж.“ ООД срещу
Държавата като главен ответник искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата
от 3 623 529 лв. – частично от 3 817 200 лв., представляваща стойността на изграденото в
държавните имоти по договор N 1823/01.10.1998 г., за сумата от 1 157 020,35 лв. –
обезщетение за забава; за сумата от 1 623 456 лв. – частично от 2 057 400 лв.,
представляваща стойността на изграденото в държавните имоти по договор N
1811/29.09.1998 г., за сумата от 518 381,94 лв. – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА „Ж.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на Държавата, представлявана от министъра
на финансите, гр.София, ул.“****“ съдебни разноски от 450 лв.
Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3