Мотиви към Присъда № 296,
постановена на 10.12.2019г. по н.о.х.д. № 5280 по описа на Районен съд – Варна за
2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по бързо производство по описа за 2019г. на 04 РУП при ОД на МВР на К.Р.К.
за това, че nа 07.11.2019 г. в гр. Белослав, обл. Варна, като затворник в Затворническо общежитие от
открит тип „Разделна” към Затвора - Варна, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода”, постановено с протоколно определение от 10.10.2018
г. по ЧНД № 2531/2018 г. по описа на РС-Шумен, влязло в законна сила на
26.10.2018 г., избягал от ЗООТ „Разделна" към Затвора - Варна, като се
отклонил от външен работен обект - „Основен ремонт на открит отводнителен
канал", находящ се в гр. Белослав, обл. Варна- престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК.
Доколкото делото беше внесено
като бързо произ3водство съдът не проведе разпоредително заседание, съобразно
разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.4 НПК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатoто обвинение, като посочва, че същото се
доказва по безспорен начин от наличните по делото доказателства, както и от
самото признание на фактите от страна на подсъдимото лице. Сочи, че степента на
обществена опасност на деянието следва да се квалифицира като много висока, тъй
като подсъдимият е лице лишено от свобода и е длъжен да търпи по закон съществени
ограничения на своите права и свободи. На свой ред обществената опасност на
подсъдимото лице също била висока, тъй като той бил многократно осъждан, както
и с оглед на обстоятелството, че той очевидно добре е познавал възможностите
които му предоставяла системата за изтърпяване на наказанията. Посочва, че
подсъдимият е доказал, че поведението му е било повлияно единствено от идеята
да се възползва от правата, които му предоставя системата и за да стори това е
демонстрирал неистински и формално добро поведение и стремеж към поправяне.
Наред с това той с нищо не бил демонстрирал, че разбира тежестта на извършеното
от него, а от базовия доклад ставало ясно, че подсъдимият е манипулативен и
прикрит, което в още по-голяма степен завишавало неговата обществена опасност.
Пледира да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18
месеца, чийто размер да бъде редуциран на основание чл. 58а, ал.1 НК.
Противно на пледоарията на
представителя на ВРП, защитникът на подс. К. адв. К., изразява становище за безспорна съставомерност на действията на подсъдимия, които не са
спорни от фактическа страна. Доколкото обаче по делото са събрани
доказателства, че подсъдимият е бил многократно награждаван по време на престоя
си в Затвора счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл. 9, ал.2 НК, като деянието единствено формално следвало да се счете за
престъпно такова, доколкото обществената опасност на същото била изключително
незначителна. В условията на евентуалност пледира на същия да бъде наложено
наказание „пробация“, тъй като през месец януари
2020г. му предстои да изтърпи наложените до момента наказания „лишаване от
свобода“.
Подс. К., редовно призована, се
явява лично и посочва, че желае да му бъде предоставен шанс да излезе от
затвора по-скоро, за да се грижи за сина си, който бил болен от диабет и му
било много трудно без него. Посочва, че бил вече на 54 години и си бил намерил
работа
В предоставеното й на основание
чл.297 НПК право на последна дума моли да бъде осъден на „пробация“.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Р.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, лишен
от свобода в Затвора - гр. Варна, с постоянен адрес *** и с ЕГН **********.
За периода на пенитенциарно третиране в МЛС Затвора гр. Варна, ЗОЗТ
„Разделна" и ЗООТ „Разделна" от 21.05.2018 г. до 02.12.2019 г. К.К. е бил награждаван както следва:
- заповед № 436/27.09.2018 г. на Началника на З0
„Разделна" - чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС;
- заповед № 521/26.11.2018 г. на Началника на З0
„Разделна" - чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС;
- заповед № 603/18.12.2018 г. на Началника на З0 „Разделна"
- чл.98, ал.1, т.5 и по т.3, вр.чл.98, ал.2,
изречение второ от ЗИНЗС;
- заповед № 191/26.02.2019 г. на Началника на Затвор Варна -
чл.98, ал.1, т.8 от ЗИНЗС;
- заповед № 513/10.04.2019 г. на Началника на Затвор Варна -
чл.98, ал.1, т.8 от ЗИНЗС;
- заповед № 342/25.06.2019 г. на Началника на З0
„Разделна" - чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС;
- заповед № 665/02.09.2019 г. на Началника на Затвор Варна -
чл.98, ал.1, т.8 от ЗИНЗС.
За времето на престой в ЗООТ
„Разделна“, л.св. К.Р.К. ЕГН ********** - РЦ, CP, OP, ОТ е наказан с заповед №
635/12.11.2019 г. на Началника на 30 „Разделна" - чл.101, т.4 от ЗИНЗС,
като за предходни периоди не е бил наказван.
К.Р.К. изтърпявал групирано
наказание от 2 години и 3 месеца „лишаване от свобода“, постановено с
протоколно определение от 10.10.2018 г. по ЧНД №
2531/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен, влязло в законна сила на
26.10.2018 г.
К.Р.К. започнал фактическото
изтърпяване на наложеното му наказание на 21.05.2018 г. в Затвора в гр. Варна,
при първоначален строг режим.
Със Заповед № 7/11.01.2019 г.
на началника на Затвора в гр. Варна строгият режим на изтърпяване на наказанието
на К. *** г. на началника на Затвора - гр. Варна обв.
К. бил преместен за доизтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затворническо общежитие от открит тип „Разделна“, обл. Варна.
Подсъдимият бил настанен в ЗООТ
„Разделна“ на 30.05.2019г., като декларирал желание за спазване на установените
правила и дисциплина.
Със Заповед № 126/22.06.2018 г.
на началника на ЗО „Разделна“ /на л.31/ на К. било възложено полагането на
доброволен неплатен труд, считано от 22.06.2018 г., в района на ЗО „Разделна“ и
извън него на външен работен обект.
В случаите когато община
Белослав извършвала ремонти, реконструкция и строителство на общински обекти,
на тези обекти често работели лишени от свобода лица, изтърпяващи наказанието
си в ЗО „Разделна“, с право да работят на външни обекти без охрана.
За целта, когато били
необходими работници за общински обекти, директорът на дирекция „Общинска
собственост и териториално селищно устройство“ /ОСТСУ/ при община Белослав се
обаждал на началника на ЗО „Разделна" и го уведомявал колко хора са му
необходими.
За лишените от свобода бил
осигуряван общински превоз, който вземал лицата от ЗО „Разделна“ и ги извозвал
директно до обекта, а след приключване на работния ден ги връщал обратно.
С Разрешение за строеж №
40/17.09.2019 г., влязло в сила на 14.10.2019 г. /л. 19, 20/, на община
Белослав било разрешено да извърши строителство на строеж „Основен ремонт на
открит отводнителен канал“, находящ се в ПИ с
идентификатор 03719.503.3344 по КККР на гр. Белослав / наричан чешма „Чучурките“/.
За работа на обекта били
изпратени лишени от свобода лица, изтърпяващи наказанието си в ЗО „Разделна“,
между които и подс. К.Р.К..
Преди да започнат работа на
този обект, на 16.10.2019 г. лицата били инструктирани за естеството и
задълженията на поставената от администрацията на ЗО „Разделна“ работа,
включително и за спазване на Инструкцията за задълженията на лишените от
свобода, работещи на външни обекти.
Заедно с подсъдимия К. на обекта
„Основен ремонт на открит отводнителен канал" били изпратени други двама
лишени от свобода свидетелите И.Г.Д. и Х.М.Т., като К.Р.К. бил отговорник на
групата.
На 07.11.2019 г. около 08.00 ч.
тримата отново отишли да работят на обекта на който пристигнал и директорът на
дирекция ОСТСУ при община Белослав, който обяснил на отговорника на групата - К.,
каква работа трябва да свършат за деня, след което си заминал. Лишените от
свобода К., Д. и Т. останали сами и без надзор, тъй като имали право да работят
на външен обект без охрана.
Около 09.00 ч. на 07.11.2019 г.
К.К. се качил в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК
№ В0643НН, тъмносин на цвят, който бил паркиран под едно дърво срещу чешмата. К.
привел описания автомобил в движение и се насочил с него в посока центъра на
гр. Белослав, обл. Варна, без да каже къде отива.
Тези негови действия били възприети от св. И.Г.Д. и св. Х.М.Т..
На 07.11.2019 г. свидетелите Д.В.Н.
- командир на отделение при 04 РУ-ОДМВР-Варна и К.Н.К. -мл.инспектор при 04
РУ-ОДМВР-Варна, били на работа за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч.
По разпореждане на ОДЧ при 04
РУ свидетелите били изпратени на КПП на ГП-9004 до хидробаза
в посока гр. Белослав, обл. Варна, като им било разпоредено при установяване на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с ДК № В0643НН да извършат проверка на автомобила и на водача му.
Около 12.50 ч. на 07.11.2019 г.
посоченият лек автомобил, управляван от К.Р.К., минал покрай свидетелите Н. и К..
Последните спрели автомобила в
местност „Орехчето“ в посока гр. Белослав, обл.
Варна. След извършената проверка свидетелите Н. и К. установили самоличността
на водача, а именно К.Р.К., и докладвали на ОДЧ.
Било им съобщено, че К. е лишен
от свобода в ЗО „Разделна“, обл. Варна и е напуснал
външния обект, на който е работел. Подсъдимият К. бил задържан в сградата на 04
РУ-ОДМВР-Варна.
От свидетелските показания на И.Г.Д.
и Х.М.Т., работещи заедно с К. на „Основен ремонт на открит отводнителен
канал", се установило, че всеки ден в продължение на приблизително един
месец К. е напускал обекта с описания по-горе лек автомобил около 09.00 ч. и се
връщал около 13.00 ч., без да споделя къде ходи.
Видно от Заповед №
Л-806/13.02.2019 г. на главния директор на ГДИН, на лишените от свобода,
получили разрешение да положат доброволен неплатен труд на територията на
община Белослав, не се разрешава нощуване извън територията на затвора или
затворническото общежитие.
Според раздел II, т. 2, б.
„а" от Инструкцията за задълженията на лишените от свобода, работещи на
външни обекти /л. 32, 33 от ДП/ на лишените от свобода се забранява да напускат
самоволно района на работния обект и да се отклоняват от него.
От приложената по делото
тетрадка за инструктаж на лишените от свобода е видно, че на 16.10.2019 г. бил извършен
инструктаж на лишения от свобода К.Р.К. като лице, работещо на външен работен
обект без охрана.
Според приложения списък за
полагане на доброволен труд на лишените от свобода при ЗО „Разделна" за
м.ноември 2019 г. подс. К.Р.К. е полагал доброволен
труд в община Белослав за периода 01. - 07. Ноември 2019 г., с почивка на
03.11.2019 г.
Изложената фактическа
обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото
доказателства – признанието на фактите от страна на подс.
К.Р.К., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от
всички налични по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите К., Н.,
Х., Д., Т. и Г.), както и от приобщените от досъдебното производство и в
рамките на проведеното съдебно следствие писмени доказателства, в това число
справка за съдимост, разрешение за строеж № 40/17.09.2019 г. /л. 19, 20 от ДП/,
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа /л. 21-25 от ДП/, Заповед № Л-806/13.02.2019 г. /л. 30/,
Заповед № 126/22.06.2018г. /л. 31/, Инструкция за задълженията на лишените от
свобода, работещи на външни обекти /л. 32, 33/, списък за полагане на доброволен
труд на лишените от свобода при ЗО „Разделна“ за м.ноември 2019 г. /л. 34/,
тетрадка за инструктаж на лишените от свобода на ВРО /л. 35-37/, базов доклад
/л. 38-41/, както и писмо рег. № 178/2018 от 03.12.2019г. на ГД „Изпълнение на
наказанията“ Затвора - Варна.
По делото не бяха констатирани
противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде
изцяло вяра на същите.
Подсъдимото лице на свой ред
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства,
установяващи авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние,
като даде обяснения за поведението си, които останаха недоказани в
производството, а именно досежно наличието на необходимост да се прибере в дома
си, за да окаже съдействие на сина си.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс.
К. от обективна и субективна страна е изпълнил състава на престъпление по чл.
297, ал. 1 от НК, тъй като на 07.11.2019г. в гр. Белослав, обл.
Варна, като затворник в Затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ към
Затвора - Варна, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, постановено с
протоколно определение от 10.10.2018 г. по ЧНД №
2531/2018 г. по описа на PC-Шумен, влязло в законна сила на 26.10.2018 г.,
избягал от ЗООТ „Разделна“ към Затвора - Варна, като е извършил това като се
отклонил от външен работен обект - „Основен ремонт на открит отводнителен
канал“, находящ се в гр. Белослав, обл. Варна.
Към момента на извършване на
деянието подсъдимият несъменено е имал качеството „затворник“
по смисъла на чл. 297, ал. 3 от НК, доколкото същият е бил лице, настанено в
място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по надлежния ред - от
21.05.2018 г. в Затвора в гр. Варна, а поради добро поведение от 30.05.2019 г. е
преместен в ЗО „Разделна".
С подробно описаните си
действия К., самоволно се отклонил от територията на външния работен обект,
където е следвало да работи (макар и без охрана) и на територията на които е
следвало да пребивава неотклонно и по този начин осъществил бягство по косвен
път и от мястото за лишаване от свобода.
Деянието е извършено чрез
действие, при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал както
качеството си на затворник, така и обстоятелството, че не следва самоволно да
напуска обекта на територията на който е следвало да полага труд (за което
обстоятелство той е бил и надлежно инструктиран), респ. осъзнавал е напълно общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване.
Досежно твърдението на
защитата, че извършеното от К. формално осъществява престъпния състав,
предвиден в разпоредбата на чл. 297, ал.1 НК и не следва да бъде квалифицирано
като престъпление по смисъла на чл. 9, ал.2, съдът намери доводите за
неоснователни тъй като извършеното деяние само по себе си се характеризира с достатъчен
интензитет на обществена опасност, пряко засяга установения режим на
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и да се приеме, че
същото е малозначително или такова чиято обществена опасност е явно
незначителна би означавало във всеки един момент, когато някой реши самоволно
да се отклони от изтърпяване на наложеното му наказание, дори и в процесната хипотеза, това поведение да бъде толерирано
посредством липсата на санкциониране, въпреки че в производството не се събраха
доказателства, които по категоричен начин да обуславят наличието на уважителни
причини спешно налагащи отклоняването от работа на външния обект, респ. които
да водят до намаляване или изобщо до изключване на обществената опасност на
деянието и/или на дееца.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
За деяние квалифицирано по чл.
297, ал.1 НК наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок до три години.
В процеса по индивидуализация
на наказанието съдът съобрази, че подсъдимият е многократно осъждан, което
обстоятелство само по себе си съдът следва да отчете като отегчаващо такова,
макар че ако то отсъстваше нямаше да е налице хипотезата на чл.297, ал.3 НК
доколкото нямаше да се касае и за „затворник“ по смисъла на ал.3 на същия законов
текст.
Що се отнася до смекчаващите
отговорността обстоятелства, като такива съдът несъмнено отчете множеството
награди, които са били предоставяни на подсъдимия по време на престоя му в
местата за лишаване от свобода, както и обстоятелството, че между тях има и
такива свързани с предоставянето на отпуски, от които същият своевременно се е
завръщал.
Въпреки това обаче в
разглеждания случай съдът не намери основания да определи размера на
наказанието при условията на чл.55 НК, тъй като по делото не се събраха
доказателства за наличието на уважителни и силно належащи
причини, които да са довели до допуснатото отклонение, наред с това налице са
гласни доказателства, че подсъдимият и други пъти се е отклонявал от служба на
обекта и се е завръщал, когато е следвало да се прибере в общежитието, тоест с
поведението си той не е показал по надлежния начин, че е разбрал, че въпреки,
че му е позволено да работи на външен обект без охрана, той не е спирал да
търпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и че като лице лишено от
свобода, той е следвало да съобразява поведението си с установените норми.
Според съда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца се явява съизмеримо като тежест с извършеното
престъпление и с оглед данните за личността на подсъдимия в най – пълна степен
ще способства за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Що се отнася до доводите на
прокурора, в които се прави пълен анализ на личността на подсъдимия К., като
манипулативен и адаптивен индивид, съдът не намери основание да сподели същите
доколкото на първо място това преценява оценъчно съждение, основаващо се
анализа на базовия доклад, в който едновременно с посоченото се съдържат и
данни в положителна насока досежно личността на подсъдимия и на второ основават
се единствено на факта на извършеното бягство, посредством отклоняване от
работен обект, за което подсъдимия така или иначе следва и ще понесе
наказателна отговорност.
На основание разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнението на наказанията и
задържането под стража, наказание "лишаване от свобода" следва да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: