Р Е Ш Е Н И Е
№….……………./.……..07.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Елена Петрова, като разгледа докладваното от
съдията, търговско дело №2024 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба предявена от С.И.А., с ЕГН **********, С.И.А., с
ЕГН **********, Ю.И.А., с ЕГН **********, тримата с адрес: *** и със съдебен адрес:***,
чрез адв.Н.М., против “Застрахователна компания “Лев Инс““ АД, с ЕИК121130788,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А,
представлявано заедно от Б.Е.В. и П. В. Д., действащи чрез адв.С.Р., с която са
предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ
/отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците сумата от
100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат им- Р И.А., починал в
следствие от ПТП настъпило на 09.10.2015г., около 13.00 часа, по път I-2, между
с.Белоградец, обл.Варна и с.Зайчино Ореше, обл.Шумен, км.146+207 м. по вина на водача
на л.а.“***, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, с Полица №BG22114003123371,
валидна от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 09.10.2015г. до окончателното
ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
09.10.2015г., около 13.00 часа, по път I-2, между с. Белоградец, област Варна и
с.Зайчино Ореше, обл.Шумен,
км.146+207 м. настъпва ПТП по вина на водача на л.а.“***. Сочи се, че инцидента
е настъпил при навлизане на автомобила в локва на пътното платно, при което е
загубил напречната си устойчивост и се занесъл странично, след което се е
завъртял надясно, излязъл извън платното за движение и се ударил с лявата си
задна част в крайпътно дърво. Твърди се, че вследствие на катастрофата,
пътуващият на задната лява седалка Р И.А., бил тежко ранен и в безсъзнание,
неадекватен, а от ушите и носът му течала кръв. Сочи се, че пострадалият бил приет
ОИЛ при МБАЛ-Шумен, но въпреки проведеното лечение починал на 16.10.2015г.
Твърди се, че по отношения на процесното МПС към датата на описаният инцидент с
ответника имало е сключена и валидна застраховка “Гражданска отговорност“,
обективирана в Полица №BG22114003123371. Сочи се, че деянието, вината на водача
на МПС и причинно-следствената връзка между деянието и причинените телесни
увреждания, довели до смъртта на Р И.А. са установени с Присъда №7/16.02.2017г.
по НОХД №464 по описа за 2016г. на Окръжен съд Шумен, която е влязла в сила.
Сочи се още, че ищците, са съответно братя и сестра на загиналия в
катастрофата, както и че отношенията между тях, са били много топли и близки,
основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение.
Имали са много силно изградена емоционална връзка помежду си, тъй като цял
живот са живели в един дом, израснали са заедно, споделяли са едно домакинство,
радост и тревоги. Твърди се, че четиримата, са били възпитани на вяра надежда и
любов, милосърдие и състрадание, и др., които са зачитали както помежду си,
така и в отношенията си с хората. Имали са общи приятели и са излизали често в
една компания, като ищците, са познавали всичките приятели на брат си, както и
той техните. Живеели са щастливо в съвместно съжителство в бащиният си дом,
като взаимно, са се грижели за децата си. Подкрепяли се взаимно, като са
разменяли съвети за всичко, което се е случвало в ежедневието им и са си
помагали в трудните моменти. Разчитали са един на друг, никога не са се делили.
Ето защо се поддържа, че предвид изложеното и най-вече силната любов и
привързаност между ищците и брат им Р, е изградило и създало помежду им трайна
и дълбока емоционална и душевна връзка. Поддържа се, че ищците преживяват
изключително тежко загубата на брат си Р А., който е бил едва на 37 години, в
разцвета на своята младост и живот. След смъртта на брат си, ищците изпаднали в
тежка депресия, станали затворени и неконтактни, постоянно плачели. Към
настоящият момент, въпреки изминалите четири години, мъката и болката е
нестихваща за всеки един от тях, като ищците много често посещават гроба на
брат си и говорят за него. Сочи се, че смъртта на близък човек, се приема
изключително тежко от роднините и хората, които го обичат, но особено болезнено
обаче се приема смъртта от брат, които е изгубен внезапно. Твърди се, че това е
травма, която не може да се преживее и преодолее дори и с времето, както и че
след внезапната загуба на Р А., животът на ищците вече не е същият и никога
няма да бъде. Поддържа се, че загубвайки брат си, ищците са загубили
най-близкия си човек, на когото са разчитали безусловно във всяко едно
отношение. Ето защо се поддържа, че на
основание чл.226 от КЗ /отм./ застрахователят отговаря пред ищците за
причинените им болки и страдания, като се сочи банкова сметка ***: ***, по
която да бъде преведено присъденото обезщетение.
С депозирания от ответникът в срока
по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите.
Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на
водача на процесният автомобил към датата на инцидента. Оспорва наличието на “особено близка
връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла на
т.р.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на изключение, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка, между ищцата и починалия, като се
твърди, че в отношенията им не е имало нищо изключително, което да подлежи на
репариране. Поддържа
се, че не всяко
страдание свързано със загуба на роднина, подлежи на репариране, като и че в
случай на родство от втора степен по съребрена линия, то трябва да е “особено“
и “изключително“. Поддържа
се, че описаните в исковата
молба отношения между ищците и техният брат, нямат тези характеристики, а са
едни нормални житейски взаимоотношения, които съществуват във всяко едно
традиционно българско семейство. В условията на евентуалност се поддържа, че
обезщетението е прекомерно и не отговаря на обичайните съдебно определени
размери на обезщетенията за вреди настъпили през 2015г., както не е отчетен и
приносът от страна на починалото лице към настъпване на вредите. На следващо
място се поддържа, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия
на настъпилият вредоносен резултат, поради което на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. Поддържа се, че пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като към момента на
инцидента той не бил с поставен обезопасен с колан, съответно че ако
пострадалият е бил с поставен колан, то не биха настъпили същите по вид и
тежест травми, довели до летален изход. По отношение на претенцията за
мораторна лихва, се поддържа, че пострадалият е починал на 16.10.2015г., от
която дата се дължат лихви, а не от датата на инцидента-09.10.2015г., като
наред с това се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД за периода 09.10.2015г. до 05.12.2016г.
С подадената от ищцата допълнителна
искова молба, се оспорват възраженията, твърденията и част от доказателствените
искания на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че
между ищците и техният брат, е била налице особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка, която ще се установи с поисканите гласни доказателства.
Относно възражението за съпричиняване, се поддържа, че не е налице такова от
страна на починалия, както и че възражението е недоказано. Относно размера на
претенциите се поддържа, че същото е съобразено с справедливостта визиран в
чл.52 от ЗЗД и с общностното право, като са развити подробни съображения.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалният си представител, поддържат предявените искове и молят за тяхното
уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез пълномощникът си,
оспорва предявеният иск, поддържа отговора на ИМ и възраженията си. Претендира
деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното
ПТП-09.10.2015г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
л.а.“***, което е обективирано в Полица №BG22114003123371, валидна от
20.12.2014г. до 20.12.2015г.
Установява се от представеният по
делото заверен препис от влязла в законна сила на 06.06.2017г. Присъда
№7/16.02.2017г. по НОХД №464 по описа за 2016г. на Окръжен съд Шумен, че
водачът на л.а.“***, е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 09.10.2015г., около
13.00 часа, по път I-2, между с. Белоградец, област Варна и с.Зайчино Ореше,
обл.Шумен, км.146+207 м. е предизвикал
ПТП и в резултат от това по непредпазливост е причинил смъртта на
пътуващият на задната лява седалка Р И.А., която е настъпила на 16.10.2015г.
Видно е от приетия по делото препис от
Удостоверение за родствени връзки издадено от Община Девня, че ищците, са
съответно братя и сестра на загиналия в катастрофата Р И.А..
От заключението на вещите лица по първоначално
назначената комплексна САТМЕ, се установява, че към момента на инцидента,
возещият се на задната лява седалка в л.а.“***, Р И.А., не е бил с поставен
предпазен колан, което е довело до летален изход. Установява се още, че при
правилно поставен колан процесните травми не биха настъпили или биха били
значително по леки.
В заключението по повторната
комплексна САТМЕ, вещите лица са посочили, че при поставен предпазен колан, Р И.А.
не би получил такива тежки увреждания и най-вече би се предотвратил удара на
главата на същия с детайли в купето, респективно е възможно да не настъпи
смъртта му.
Свидетелят Г.С.М., който живее на
съпружески начала с дъщерята на покойният Р А., сочи, че познава ищците и
починалият, като според него те били много задружно семейство, като живеели в
съседни отделни къщи, но близо един до друг. Сочи, че по цял ден те били
заедно-братята работели заедно в строителството, а вечер се събирали за вечеря
заедно със С., която не работела, защото съпругът ѝ работел. Сочи, че
приживе Р и неговите братя и сестра, си помагали един на друг-финансово и със
съвети. Сочи, че ищците приели смъртта на Р много тежко, тъй като той бил
най-големият брат, т.е. първи след бащата, поради което всички много го
уважавали, защото така са възпитани. Сочи още, че животът на ищците много се
променил след кончината на Р, както и че понастоящем те страдат за него.
Свидетелят П.С.Д., съпруг на ищцата С.А.,
чиито показния съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, сочи, че отношенията
между ищците и по-големият им брат Р, се характеризирали с обич, уважение и
взаимопомощ. Сочи, че приживе контактите им били ежедневни, за което спомагал
факта, че живеели много близо един до друг. Сочи още, че членовете на
семейството, включително и починалият, си помагали един на друг, според това
кой какви конкретни нужди и възможности има. Относно емоционалното състояния на
съпругата си сочи, че С. много обичала брат си Р и 3-4 месеца след неговата
смърт изпаднала в голяма паника, тъй като той много и липсвал и мъката ѝ
била силна. Сочи, че след смъртта на Р у С. настъпила промяна, като тя станала
безсилна и без кураж. Сочи още, че въпреки, че са минали 5-6 години, мъката по Р
не е стихнала.
В показанията си свидетелят С. Й. А.,
сочи, че отношенията между Р, братята и сестра му, били добри, като той им бил
почти като баща. Сочи, че те се намирали в непрекъснат контакт и си помагали
взаимно, поради което приели смъртта му много тежко. Сочи още, че въпреки
изтеклото време, ищците продължават да тъжат за Р.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно приложимата, с оглед датата
на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на чл.267, ал.1 от КЗ /отм./
застрахователят по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, неимуществените и имуществените вреди вследствие от използването на
застрахованото моторно превозно средство. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и
ал.2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите, е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, като в кръга на застрахованите лица са включени собственикът
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва същото на законно
основание.
С оглед изложеното за успешното
провеждане на прекия иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние, от страна на застрахования или от лице, което ползва
неговия автомобил на законно основание; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди. Наред с
горното, предвид процесната родствена връзка между пострадалият и ищците, в
случая, са приложими постановките възприети с ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение-само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
В разглежданият казус, както вече се
посочи, е безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на л.а.“***,
е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника,
като водача на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание.
Налице са и елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на
лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено от него
виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, и по конкретно смърт на дядото на ищците, в резултат от ПТП настъпило
на 03.12.2015г. по вина на водача на процесният автомобил, които обстоятелства,
са установени с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №464/2016г. по описа на
Окръжен съд Шумен и съобразно чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието.
На следящо място, доколкото ищците не
попадат в кръга от лица определени ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г.,
за да им се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
смъртта на техният брат, е нужно да се установи изключението, предмет на ТР
№1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а именно особено
близка привързаност, която може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби, дядовци и внуци и когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение, не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а е необходимо от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Анализа на събраните по искане на
ищците гласни доказателства, не позволява да се направи извод за наличие на
горецитираното изключение, визирано в ТР №1/21.06.2018г. на ВКС, доколкото
показанията на свидетелите установяват обичайна привързаност и нормални
житейски взаимоотношения в разширеният роднински кръг, които съответстват на
възпитанието и традициите в семейната среда на починалия. В този смисъл
отношенията им могат да се определят като типични за традиционно семейство, а
не като изключителни /т.е. различни от обичайните за средата/ и като особено
близка и силна привързаност. Изложеното важи и по отношение на интензитета на
претърпените в резултат от смъртта на Р болки и страдания от ищците.
В заключение съдът приема, че ищците
не са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния брат, съответно че
предявената претенция, следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника, се дължат сторените в производството
разноски, които в случая възлизат на сумата от общо 400лв. за внесен депозит за
възнаграждение на вещи лица.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.И.А., с ЕГН
**********, С.И.А., с ЕГН **********, Ю.И.А.,
с ЕГН **********, тримата с адрес: *** и със
съдебен адрес:***, за осъждане на
“Застрахователна компания “Лев Инс““ АД, с ЕИК121130788, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано
заедно от Б.Е.В. и П. В. Д., да заплати
на всеки от ищците сумата от по 100000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на
брат им-Р И.А., починал в следствие от ПТП настъпило на 09.10.2015г., около
13.00 часа, по път I-2, между с.Белоградец, обл.Варна и с.Зайчино Ореше,
обл.Шумен, км.146+207 м. по вина на водача на л.а.“***, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с Полица №BG22114003123371, валидна от 20.12.2014г. до
20.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането 09.10.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
С.И.А., с ЕГН **********,
С.И.А., с ЕГН **********, Ю.И.А., с
ЕГН **********, тримата с адрес: *** и със
съдебен адрес:***, да заплати на “Застрахователна компания “Лев Инс““ АД,
с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ №67А, представлявано заедно от Б.Е.В. и П. В. Д., сумата от 400лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: