Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260116 11.05.2021 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На единадесети май
2021 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 455 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
С
определение № 114/13.04.2021 год. по
гр.д.№ 4014/2020 год. на ВКС,ІV г.о. са
направени констатации,че с решение № 260031/09.10.2020 год. по в.гр.д.№ 455/2020
год. Д.кият окръжен съд е потвърдил изцяло
решение № 1308/29.11.2019 год. по гр.д.№38/2019 год. на Районен съд Д., поправено с решение №
144/07.02.2020 год. и решение № 418/02.06.2020 год.,въпреки че е посочил като
предмет на въззивното обжалване само частта от решението ,с което е уважен
отчасти главния иск и без да посочи в диспозитива си,че изменя правната
квалификация на иска от чл. 50 на чл. 49 от ЗЗД.Делото е било върнато на
въззивния съд за проверка дали е допусната
явна фактическа грешка в решение
№ 260031/09.10.2020 год. по въззивно гражданско дело № 455/2020 год.
С
определение № 260238/16.04.2021 год. по
в.гр.д.№ 455/2020 год. ,съдът е иницирал производството по чл. 247 от ГПК,за
което е съобщил на страните.
По
реда на чл. 247 ал.2 от ГПК въззивникът “Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК ***, гр.Д.
бул.”Т.М.” №**не е депозирал отговор.
По
реда на чл. 247 ал.2 от ГПК въззиваемата Д.С.В. ЕГН ********** *** е депозирала отговор,че счита правната квалификация
на претенцията си за такава по чл. 49,във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Районен съд Д. е посочил в решение
№ 1308/29.11.2019 год. по гр.д.№38/2019
год., поправено с решение № 144/07.02.2020 год. и решение № 418/02.06.2020
год., че е сезиран с претенция на Д.С.В., да й бъде заплатено обезщетение
за вреди,причинени на имуществото й от наводнение, вследствие аварии на улична
канализационна тръба на дати 17.12.2018 год. и 29.12.2018 год.,определено по
размер на разходите за отстраняването им в размер на сумата от 12 736 лв.,
заявена главно срещу търговско дружество -ВиК оператор , а в условията на евентуалност
и срещу Община гр.Д..
Първоинстанционният съд е счел,че дружеството носи отговорност за вещта - канализационна тръба и за настъпилата авария
:на първо място, на основание чл.50 ЗЗД
- безвиновна отговорност за вреди , произтекли от вещта , която е под надзора/ стопанисване ,
управление/ на ВиК Д.,както и отговорността на ВиК Д. се основава и на договор за поддържане , стопанисване
и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги от
07.03.2016 год. По
тези съображения е счел,че главният иск следва да бъде уважен до размер 12 600 лв. ,а за разликата до
12 736 лв. - отхвърлен.На осн.чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следвало да се присъди и обезщетение в размер на законната
лихва от датата на иска до окончателното
плащане,както и сторени съдебно-деловодни разноски.С решение № 1308/29.11.2019
год. по гр.д.№38/2019 год., поправено с
решение № 144/07.02.2020 год. и решение № 418/02.06.2020 год.,ДРС постановил
осъждането на “Водоснабдяване и
канализация” АД, ЕИК ***, гр.Д. бул.”Т.М.” №**да заплати на Д.С.В. ЕГН ********** ***
сумата от 12 600 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на авария на улична
канализационна тръба на 17.12.2018 год. и на 29.12.2018 год. , които вреди съставляват необходимите СМР, разходи за
възстановяване на приземен етаж, извършване на необходимото укрепване,
закупуване на нови уреди и оборудване заедно със законната лихва от датата на
исковата молба - 07.01.2019 год. до окончателното плащане,
като е отхвърлил иска срещу дружеството за разликата над 12 600 до 12736 лв. “Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК ***, гр.Д.
бул.”Т.М.” №**е осъдено да заплати на Д.С.В. ЕГН ********** *** сторените по гр.дело N 38/2019 год.по описа на РС
Д. съдебно-деловодни разноски – 509.44 лв. платена държавна такса и 2 лв.
банков комисион , 200лв. депозит за вещо
лице и 2 лв. банков комисион ; 900 лв. – адвокатски хонорар.
ДРС е посочил,че предвид основателността на
главния иск, не следва да се произнася
по евентуалния,поради което с решение № 1308/29.11.2019 год. по гр.д.№38/2019 год., поправено с решение №
144/07.02.2020 год. и решение № 418/02.06.2020 год. е оставен без разглеждане предявения от Д.С.В.,
ЕГН ********** *** като евентуален иск
срещу Община Д. за заплащане солидарно с
“Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК ***, гр.Д. бул.”Т.М.” №** на сумата от 12 736 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на авария на улична
канализационна тръба на 17.12.2018 год. и на 29.12.2018 год. , които вреди съставляват необходимите СМР, разходи за
възстановяване на приземен етаж, извършване на необходимото укрепване,
закупуване на нови уреди и оборудване заедно със законната лихва от датата на
исковата молба - 07.01.2019 год. до окончателното плащане,а на
Община гр.Д. са били присъдени сторени съдебно-деловодни разноски в размер на
150 лв.
Решение № 1308/29.11.2019 год. по гр.д.№38/2019
год., поправено с решение № 144/07.02.2020 год. и решение № 418/02.06.2020 год. не е било обжалвано от Д.С.В., ЕГН **********
***,т.е. по правилото на чл.296 т.2 пр.1-во от ГПК,същото е влязло в частите ,в които е отхвърлен иска на Д.С.В. против “Водоснабдяване и канализация” АД за разликата над 12 600 до 12736 лв. и е оставен
без разглеждане иска на Д.С.В. ***.
От “Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК ***, гр.Д. бул.”Т.М.” №**е била подадена
жалба рег.№ 25425/10.12.2019 год. срещу решение №
1308/29.11.2019 год. по гр.д.№38/2019
год., поправено с решение № 144/07.02.2020 год. и решение № 418/02.06.2020
год. в частта на осъждането да заплати на Д.С.В. сумата от 12 600 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на авария
на улична канализационна тръба на 17.12.2018 год. и на 29.12.2018 год. , заедно
със законната лихва от датата на исковата молба
- 07.01.2019 год. до
окончателното плащане,както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззивният съд се е произнесъл по съществото на спорното материално
право,предвид очертания от жалбата при наличие на правен интерес предмет на уважаване на заявената срещу дружеството
осъдителна претенция. В мотивите си е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл.
49,във връзка с чл.45 от ЗЗД- тази правна квалификация е обусловена от
изложените в исковата молба твърдения, на които се основава предявеният иск -
твърдение за противоправно бездействие на служители на ответника, на които нормативно
и по договор е възложена отговорността за
техническата изправност и поддръжка на канализационната система в населеното място.
С решение № 260031/09.10.2020 год. по
в.гр.д.№ 455/2020 год., Д.кият окръжен съд е потвърдил изцяло решение № 1308/29.11.2019 год. по
гр.д.№38/2019 год., на Районен съд Д., поправено
с решение № 144/07.02.2020 год. и решение № 418/02.06.2020 год.,въпреки че е
посочил като предмет на въззивното обжалване само частта от решението ,с което
е уважен отчасти главния иск и без да посочи в диспозитива си,че изменя
правната квалификация на иска от чл. 50 на чл. 49 от ЗЗД.
Посоченото
противоречие между съдържанието на въззивното решение по чл.236 ал.1 т.5 и мотивите към същото по
чл.236 ал.2 от ГПК,следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 от ГПК,поради
което и съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 260031/09.10.2020 год. по в.гр.д.№ 455/2020
год. Д.кият окръжен съд,като вместо “потвърждава решение № 1308/29.11.2019 год.
по гр.д.№38/2019 год., на Районен съд Д.,
поправено с решение № 144/07.02.2020 год. и решение № 418/02.06.2020 год.“,същото
се чете :
ПОВЪРЖДАВА решение №
1308/29.11.2019 год. по гр.д.№38/2019 год., на
Районен съд Д., поправено с решение № 144/07.02.2020 год. и решение №
418/02.06.2020 год. в частта,в която е уважен иска по чл. 49 от ЗЗД,във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на собственик на недвижим имот,находящ се в гр.Д.,ул.“К.Д.С.“
№**срещу търговско дружество-ВиК оператор,като “Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК ***, гр.Д.
бул.”Т.М.” №**е осъдено да заплати на Д.С.В. ЕГН ********** *** :1./сумата от 12 600 лв.,съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на
основите и приземния етаж на двуетажна
жилищна сграда:подови настилки,мазилки,врати и инсталации, унищожени вещи,мебели и уреди,определено по размер на
необходимите разходи за възстановяването им в предишното състояние,вследствие аварии
на улична канализационна тръба от дати 17.12.2018 год. и 29.12.2018 год., предизвикани от бездействието
на ВиК оператора във връзка с изграждане,поддържане и ремонт на уличната
канализация , 2./ведно със законната лихва върху сумата от 12 600 лв. ,считано от датата на подаване на исковата молба -
07.01.2019 год. до окончателното плащане, както и 3./сторените по
гр.дело N 38/2019 год.по описа на РС
Д. съдебно-деловодни разноски – 509.44 лв. платена държавна такса и 2 лв.
банков комисион , 200лв. депозит за вещо
лице и 2 лв. банков комисион ; 900 лв. – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.