О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 146
Гр. Пловдив, 1.06.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, трети граждански състав в закрито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова
в.ч.гр.д. № 166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 278 от ГПК.
Обжалвано е определение № 100,
постановено на 24.01.2020 г. по гр.д. 59/2019 г. на ОС-Смолян, с което окръжният
съд не разглежда молба с вх. № 330/24.01.2020 г. от С.Е.К., в която се прави
изявление за увеличаване на предявения иск за обезщетение за вреди от пропуснати
ползи в размер на сумата 5 100 лв. до размер на 25 100 лв., като
подадена след влизане в сила на определението за прекратяване на производството
по делото, и оставя без уважение алтернативно направеното искане с молба №
330/24.01.2020 г. от С.Е.К. за продължаване на срока за обжалване на
определение № 17/6.01.2020 г. като неоснователно.
Жалбоподателят
С.Е.К. моли това определение да бъде отменено по съображенията, изложени
в частната жалба с вх. № 887/4.03.2020 г.
Ответникът по частната жалба „Т.“ООД-гр.Ч.
моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално, да
бъде тя оставена без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в
отговор от 21.05.2020 г. Претендира за присъждане на разноски за производството
по частната жалба.
Пловдивският окръжен съд прецени
обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
Производството
по гр.д. № 59/2019 г. на ОС-Смолян е образувано по исковата молба, подадена на
9.08.2013 г. от ищеца С.Е.К. против ответника „Т.“ООД-гр.Ч., с която ищецът
претендира съдът да го признае за собственик на 7 броя движими вещи и да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху тях, както и претендира да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата 20 000 лв., частично от сумата
54 000 лв., като парично обезщетение за периода от 7.08.2016 г. до
7.08.2019 г. за лишаване от ползването на вещите. С отговора на исковата молба
ответното дружество възразява, че исковете не са подсъдни на окръжния съд
съгласно разпоредбите на чл. 104,т.1 от ГПК и чл. 104,т.4 от ГПК, а са подсъдни
на Районен съд-Ч. На 6.01.2020 г. съдът постановява определение № 17, с което
приема, че предявените искове не са му подсъдни, а са подсъдни на районен съд,
поради което прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност на
РС-Ч. За това определение на съда ищецът К. е уведомен на 16.01.2020 г.
На 24.01.2020 г. с вх.№ 330
постъпва молба от ищеца С.К., с която се прави изявление за увеличаване на иска
за обезщетение за вреди от пропуснати ползи с 5 100 лв. до размер на
25 100 лв. и във връзка с увеличението на иска моли съда на основание чл.
253 от ГПК да отмени изцяло определението № 17/6.01.2020 г. вследствие на
изменение на обстоятелствата, а именно увеличаването на иска за обезщетение за
вреди от пропуснати ползи в размер над 25 000 лв. с оглед нормата на чл.
104,т.4 от ГПК. Със същата молба е заявено и искане, в случай, че съдът не
уважи довода на молителя за отмяна на определение № 17/6.01.2020 г., на
основание чл. 63 от ГПК да продължи срока за обжалване с частна жалба пред
АС-Пловдив на определение № 17/6.01.2020 г.
На 24.01.2020 г. окръжния съд
постановява обжалваното определение № 100, с което приема, че определението за
прекратяване на производството по делото и изпращане на същото по компетентност
на РС-Ч. е влязло в законна сила на 23.01.2020 г., а молбата е подадена след
изтичане на срока за обжалване, поради което съдът няма основания да я
разгледа, като освен това не е приложен документ за внесена ДТ, а относно
искането за продължаване на срока за обжалване посочва, че след изтичането на
установените в закона преклузивни срокове се погасява правото за извършване на
дължимото процесуално действие и в случая молбата е подадена след изтичането на
срока за обжалване, поради което искането не следва да се уважава. За
определението на окръжния съд от 24.01.2020 г. ищецът е уведомен на 24.02.2020
г. и на 2.03.2020 г. подава (изпраща по куриер) частната жалба, постъпила в
съда с вх. № 887/4.03.2020 г.
С
подадената частна жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно,
тъй като съдът неправилно е приел молбата да е подадена след изтичане на срока
за обжалване, поради което съдът да няма основание да я разгледа. Посочва, че е
получил съобщението за определението на съда от 6.01.2020 г. на 16.01.2020 г. и
на 23.01.2020 г. по куриер е изпратил молбата, получена в съда с вх. №
330/24.01.2020 г., поради което тя е подадена в срок, за което прилага към
частната жалба товарителница от куриерска фирма „Е.“. Заявява, че изпращането
на молбата в законния срок води до неправилност на констатацията на съда, че
определението за прекратяване на производството по делото е влязло в законна
сила на 23.01.2020 г. Посочва, че при констатиране от съда на нередовност на
исковата молба следва за това да бъде съобщено на ищеца и да му бъде даден срок
за отстраняването й, поради което неправилно окръжният съд е приел, че поради
липса на приложен към молбата документ за внесена ДТ тя е нередовна и няма
основания за разглеждането й. Искането е определението да бъде отменено, като
апелативният съд укаже на окръжния съд да продължи съдопроизводствените
действия пред него, да разгледа и допусне депозираната пред него молба с вх. №
330/24.01.2020 г., изпратена на 23.01.2020 г., в която се прави изявление за
увеличаване на предявения иск за обезщетение за вреди от пропуснати ползи с
5 100 лв. и изрично да отмени своето определение № 17/6.01.2020 г. за
прекратяване на производството по делото пред окръжния съд.
С отговора
на частната жалба ответното по нея дружество възразява, че тя е недопустима,
тъй като обжалваното определение не подлежи на обжалване съгласно нормата на
чл. 274,ал.1 от ГПК. Посочва, че съгласно ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.д.
№5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, от инстанционен контрол са изключени определенията по
въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат
отношение към правилността на крайния съдебен акт (сред които определенията за
продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия), както и
определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Заявява, че
процесното определение не попада в нито една от двете хипотези на чл. 274,ал.1
от ГПК, тъй като то нито прегражда (временно или окончателно) по-нататъшното
развитие на производството, нито е определение, чието обжалване е изрично
посочено в закона. Посочва, че неразглеждането от окръжния съд на молбата на
ищеца за увеличаване на размера на частично предявения иск не представлява акт,
с който се слага край на производството по делото нито изцяло, нито по
отношение на иска, увеличаването на чийто размер се иска. Заявява, че по
аргумент за противното на приетото в т.7б от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК (че определението, с което се отхвърля искане за
увеличение на иска, който не е предявен като частичен, подлежи на обжалване),
когато искът е предявен като частичен, какъвто е случаят, определението по
направено искане за увеличение на иска не подлежи на обжалване. Заявява, че
такова определение няма характер на преграждащо по смисъла на чл. 274,ал.1,т.1
от ГПК за съответната заявена за увеличаване част, а страната разполага с
възможност да предяви иск за разликата до пълния размер на претенцията си в
отделно исково производство, а може да заяви увеличаването на иска пред РС-Ч.,
на когото е изпратено делото по родова подсъдност. Посочва, че определението на
съда в частта му относно отказа на окръжния съд да разгледа молбата по чл. 63
от ГПК за продължаване на срока за обжалването на определение № 17/6.01.2020 г.
(за прекратяването на делото и за изпращането му на РС-Ч. по родова подсъдност)
също не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Моли частната жалба да
бъде оставена без разглеждане. Евентуално счита частната жалба за частично
неоснователна. Заявява, че окръжният съд правилно е оставил без разглеждане
молбата за увеличаване на размера на частично предявения иск, след като към
датата на подаването й в съда производството по делото е прекратено и същото е
изпратено на РС-Ч. по родова подсъдност, поради който окръжният съд не може да
извършва каквито и да било действия по делото с изключение на действия по
администриране на евентуални жалби срещу прекратяването (каквито не са
постъпили в законоустановения срок) или по искания за предоставяне на правна
помощ и за продължаване на срока за обжалване. Посочва, че съдът, след като
вече е постановил определение, с което е прекратил производството по делото, не
може да се произнесе по молбата на ищеца за увеличаване на размера на частично
предявения иск, а по тази молба ще се произнесе съдът, на който делото е
изпратено по правилата на родовата подсъдност – РС-Ч., който с оглед на
заявеното увеличаване на цената на иска може отново да го изпрати на ОС-Смолян,
но който ще вземе предвид и евентуалната необходимост от разделяне на обективно
съединените искове по реда на чл. 210, ал.2 от ГПК. Посочва, че окръжният съд
не може сам да отмени по реда на чл. 253 от ГПК определението, с което е
прекратил производството по делото, тъй като с последното се слага край на
делото и същото може да бъде отменено единствено по реда на инстанционния
контрол. Относно искането в молбата да бъде продължен срокът за обжалване с
частна жалба на определение № 17/6.01.2020 г. посочва, че ищецът действително е
подал молбата преди изтичането на срока за обжалването, поради което окръжният
съд е следвало да я разгледа и да я остави без уважение, а не да я оставя без
разглеждане, поради което определението се явява неправилно в частта му за
оставянето без разглеждане на молбата по чл. 63 от ГПК. Счита обаче, че
апелативният съд не следва да връща делото на окръжния съд с указания, както е
поискал жалбоподателят, а на основание чл. 278,ал.2 от ГПК следва сам да реши
въпроса по жалбата. Счита, че молбата на ищеца за продължаване на срока за
обжалване на определението от 6.01.2020 г. е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, защото съгласно чл. 63,ал.3 от ГПК разпоредбата на чл. 63,ал.1
от ГПК е неприложима за сроковете за обжалване, какъвто именно е срокът, чието
продължаване иска ищецът. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна (ако не
бъде оставена без разглеждане като недопустима) частната жалба в частта, с
която се иска да бъде отменено обжалваното определение относно оставянето без
разглеждане на молбата на ищеца за увеличаване на размера на частично
предявения иск, и да бъде отменено обжалваното определение в частта, с която е
оставена без разглеждане молбата на ищеца по чл. 63,ал.3 от ГПК, като вместо
това апелативният съд да постанови определение, с което да остави тази молба
без уважение като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат
подавани частни жалби в случаите, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. В случая с
обжалваното определение от 24.01.2020 г. окръжният съд, на първо място, е отказал
да разгледа молбата на ищеца К. от 24.01.2020 г. за допускане на увеличаване на
размера на предявената претенция за обезщетение за вреди от 20 000 лв.
(частично от 54 000 лв.) с 5 100 лв. до размер на 25 100 лв. и,
на второ място, е оставил без уважение направеното със същата молба искане от
ищеца К. за продължаване на срока за обжалване на определението от 6.01.2020 г.
Касае се всъщност за две определения. Всяко от тези две определения от 24.01.2020
г. нито прегражда развитието на делото, нито относно определение от такъв вид е
предвидено изрично обжалване в закона.
С
определението от 6.01.2020 г. окръжният съд е приел, че спорът по делото не му
е подсъден по правилата на родовата подсъдност, поради което е прекратил
производството по своето дело и е изпратил делото на РС-Ч. по подсъдност. За
това определение ищецът е уведомен на 16.01.2020 г. Съгласно нормата на чл. 121
от ГПК това определение може да се обжалва от заинтересованата страна (както
изрично е посочено и диспозитива на определението). Затова то не е определение
от вида по чл. 253 от ГПК, което съдът да може да изменя или отменя вследствие
на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В случая на 24.01.2020 г.
в окръжния съд е постъпила молба от ищеца, с която той прави изявление за
увеличаване на иска за обезщетение за вреди от 20 000 лв. с 5 100 лв.
до размер 25 100 лв., във връзка с което иска и окръжният съд да отмени
своето определение от 6.01.2020 г. вследствие промяна на обстоятелствата. Тази
молба е изпратена от ищеца на 23.01.2020 г. по куриер, което се установява от
представената с частната жалба разписка. Разглеждането на тази молба обаче
следва да бъде извършено от съответния съд с оглед на това дали ще се
стабилизира определението от 6.01.2020 г. (в който случай тя следва да бъде
разгледана от районния съд) или то ще бъде отменено (ако е подадена и бъде
уважена частна жалба до апелативния съд, каквато обаче не се нито твърди, нито
установява да е подадена, в който случай молбата следва да бъде разгледана от
окръжния съд). Съответно, като краен резултат е правилно приетото от окръжния
съд, че той на датата 24.01.2020 г. не разглежда молбата за увеличаване на
претенцията до размер на 25 100 лв. Това приемане, съответно това
определение на окръжния съд, несъмнено не прегражда по-нататъшното развитие на
делото и няма изрично посочване в закона то да подлежи на обжалване. Доколкото
така приетото касае и искането по чл. 253 от ГПК, следва да се отчете, че
определенията по чл. 253 от ГПК не преграждат по-нататъшното развитие на делото
и няма изрично посочване в закона те да подлежат на обжалване. Затова
определението на окръжния съд от 24.01.2020 г. относно неразглеждането на
молбата на ищеца от 24.01.2020 г. за увеличаване на предявения иск за
обезщетение за вреди до размер 25 100 лв. не подлежи на обжалване.
Определението
относно оставянето от окръжния съд без уважение на молбата на ищеца от
24.01.2020 г. за продължаване на срока за обжалване на определението от 6.01.2020
г. е съобразено като краен резултат с нормата на чл. 63,ал.3 от ГПК, която
забранява продължаване на срок за обжалване. В случая е заявено именно искане
за продължаване на срока за подаване на частна жалба против определението от
6.01.2020 г. Определение, с което такова искане се оставя без уважение, не
подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като то не прегражда по-нататъшното
развитие на делото и няма изрично посочване в закона то да подлежи на
обжалване, като не се нито твърди, нито установява от жалбоподателя, от него да е била подадена в случая частна
жалба против определението на окръжния съд от 6.01.2020 г.
Установява
се при тези обстоятелства, че не са налице предпоставките на чл. 274,ал.1 от ГПК, частната жалба с вх. № 887/4.03.2020 г. се явява недопустима, поради което
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено също като
недопустимо.
От страна
на ответника по частната жалба се претендира за присъждане на разноски за
производството по частната жалба – сумата 900 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Присъждане на разноски обаче в случая не се дължи от
апелативния съд, тъй като производството по спора продължава и разпределянето
на разноските следва да се извърши с крайния съдебен акт с оглед изхода по
спора.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 887/4.03.2020
г., подадена от С.Е.к. против определение № 100, постановено на 24.01.2020 г.
по гр.д. 59/2019 г. на ОС-Смолян, и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в.ч.гр.д.
166/2020 г. по описа на ПАС като НЕДОПУСТИМО.
По искането
на ответника по частната жалба „Т.“ООД-гр.Ч. за присъждане на разноски за
производството по частната жалба за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лв. следва да се произнесе съдът, постановяващ крайния съдебен акт с
оглед изхода по спора.
Определението
може да се обжалва с частна жалба съгласно чл. 274, ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК
пред Върховния касационен съд - гр. София в едноседмичен срок от получаване от
жалбоподателя на съобщението за постановяването му, заедно с което съобщение да
му се изпрати и препис от настоящото определение за връчване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)