Решение по дело №12/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 346
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040700012
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер               346                              14.03.2022 г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XVI-ти състав, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:

                                                         Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

     ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Й. Б.

Прокурор: Дарин Х.

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 12 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.Ш., чрез процесуален представител адв.А.Д. от ВАК, с адрес ***, против Решение № 46 от 18.11.2021г., постановено по НАХД № 146 от 2021г. по описа на Районен съд – гр.Поморие, с което е оставено в сила Наказателно постановление № 19-0320-000591/24.06.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР - Бургас, РУ Поморие, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от същия закон на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение, е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаване на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът излага теза, че деянието не е извършено виновно. Намира, че не може по безспорен и категоричен начин да се докаже къде е мястото на извършване на нарушение – дали извън гр.Поморие или в самия град. Не може да разбере точните правни рамки на вмененото му нарушение. Посочва, че в АУАН не е описана съответната Заповед за налагане на принудителна административна мярка, с която процесния автомобил е бил спрян от движение, както и че липсват каквото и да са данни дали такава заповед е издавана, кога и от кого и на кого и кога е връчена. Изтъква се, че ако има някакъв документ, с който ППС е било временно спряно от движение и той не е бил връчен на касатора, същия няма как да знае, че управлява МПС спряно от движение. Прави възражение, че в оспореното решение е посочено основанието за спиране на процесния автомобил, а именно чл.171, т.2, б.“К“ от ЗДвП и се изтъква, че същата разпоредба е обявена за противоконституционна, което касаторът приема за основание да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН – по-благоприятния закон. Иска се отмяна на решението, а в условията на евентуалност, ако не са налице основания за отмяна на решението, да бъде намален размера на наложеното наказание.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалноправни норми, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, РУ-гр.Поморие, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.

Административен съд – Бургас, в настоящият състав, като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по жалба на Р. Анри Ш., против НП № 19-0320-000591/24.06.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР Бургас, РУ-гр.Поморие, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от същия закон на водача Ш. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Фактическо основание за налагане на наказанието е обстоятелството, че на 19.06.2019г. на територията на община Поморие на път, в близост до Аквапарк в посока гр.Ахелой, водачът управлявал собствения си лек автомобил, който е спрян от движение, съгласно регистъра на КАТ.

С оспореният съдебен акт, Районен съд – Поморие е потвърдил НП, а за да постанови това решение съдът приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Позовава се на доказателствената сила на редовно съставените АУАН, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП и доколкото същата не е опровергана, като в процесният случай съдът посочил, че е налице хипотеза за служебно прекратена регистрация на автомобила, съгласно чл.143, ал.11 от ЗДвП към датата на деянието- 19.06.2019г. При това положение, с осъщественото управление на това МПС на инкриминираната дата жалбоподателят извършил вмененото му с НП административно нарушение. Според съда, административнонаказващият орган е определил правилно размера на наложеното наказание към максималния такъв, при съобразяване на превеса на отегчаващите вината обстоятелства, а именно множеството налагани наказания за нарушение по ЗДвП в предходен момент. При този изход на спора е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

  Настоящият касационен състав, счита, че решението на районният съд е НЕПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Действително, няма спор, че на посочената дата 19.06.2019г. именно жалбоподателят Ш. е управлявал собственото си МПС на територията на община Поморие, като от приложени по преписката доказателства се установява служебното прекратяване на регистрацията на МПС- „Ауди А 6“, с рег.№ В 5242 НХ.

По преписката е приложена справка- л.8-13 относно водача Р.Ш., а видно от раздел „ЗППАМ“ се установява наличието на описаната под т.2 от раздела ЗППАМ № 18-0819-000605 от 11.03.2018г., издадена на 11.03.2018г. от ОД на МВР-гр.Варна, сектор „ПП“. Сочи се, че административният акт се издава на основание чл.171, т.2, б. „К“ от ЗДвП и съставлява „временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължима глоба“.

В първоинстанционното дело са приложени 2 бр. заповеди за прилагане на ПАМ, като с една от тези заповеди е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 190 дни, а и двете са издадени на 19.06.2019г. /л.25-26 от АНД № 146/21г. на ПРС/. Същите обаче нямат отношение към процесното деяние, за което е съставен Акт за установяване на нарушението, серия Д, с бл.№ 875322, изготвен на 19.06.2019г. /л.5 от първоинстанционното дело/, тъй като видно от неговото съдържание, което е пресъздадено и в оспореното НП вмененото на водача нарушение се изразява в управление на автомобил, който е „спрян от движение в регистъра на КАТ“.

Вярно е, че и процесният АУАН е съставен на 19.06.2019г., когато са издадени цитираните по-горе ЗППАМ, вкл. тази, с която е прекратена регистрацията на МПС за 190 дни, но фактическото основание посочено в АУАН, респективно НП, което се включва и в състава на процесното нарушение от обективна страна не включва ЗППАМ от 19.06.2019г., а предходно волеизявление на административните органи, с което МПС е „спряно от движение“ и което е въведено в регистъра на КАТ. В този смисъл, единственото относимо доказателство в тази насока е приложената справка на л.7 от делото на ПРС, в която са обективирани данни за „служебно прекратяване на регистрацията на МПС, с рег.№ В 5242 НХ, на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП. Посочено е също така, че „спирането“ по чл.171, т.2, б. „К“ от ЗДвП е с фактическо основание „незаплатена глоба / 11.03.2018г.“ Липсват данни по делото заповед с подобно съдържание да е била връчвана във времето на адресата- жалбоподателя Р.Ш.. Видно от приложената справка описана по-горе липсва отразяване на евентуалната дата за връчване на подобна заповед, като ЗППАМ № 18-0819-000605 от 11.03.2018г. въобще не се съдържа в материалите по делото.

След като административнонаказващият орган твърди, че такава е налице и се позовава на фактическите и правни основания за нейното издаване и служебно въведени данни в регистъра на КАТ в тази насока, следва да бъде доказано редовното връчване на подобна заповед, съответно влизането й в законна сила, за да се вменява нарушение свързано с евентуалното неизпълнение на тази заповед. Това обаче не е сторено от издателят на НП, който носи и доказателствена тежест в производството. Следователно, въобще остава недоказано връчването на Заповед за прилагане на ПАМ от 11.03.2018г., а оттам и евентуалното й влизане в сила, за да се позовава впоследствие издателят на НП на това фактическо и правно основание за спиране на автомобила от движение.

 За пълнота, следва да се отбележи, че процесният правораздавателен акт, както и АУАН са изготвени от компетентни лица и принципно съдържат изискуемите реквизити, с изключение липсата на обстоятелствата кога и с какъв акт автомобилът е спрян от движение, съответно основанието за това, поради което това лаконично отразяване на обстоятелствата относно спирането на МПС от движение не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /досежно НП/ и противно на констатираното от предходната съдебна инстанция НП страда и от формална незаконосъобразност. При вменяване на подобно нарушение, актосъставителят и издателят на НП следва да опишат конкретното основание за спиране на МПС от движение и актът, на който се основава, защото правната уредба съдържа множество хипотези за подобно ограничение, чиито фактически състави са твърде различни, а оттам и фактите подлежащи на установяване в производството по налагане на адм. наказание са разнородни.

В случаят, дори преписката съдържа противоречиви данни след като в разпечатката на л.7 от делото се сочи „служебно прекратяване по чл.143, ал.11 от ЗДвП“, за което по принцип въобще не се издава заповед за налагане на ПАМ, а в справката за водача /л.13 от делото на РПС/ се цитира Заповед № 18-0819-000605 от 11.03.2018г., без данни за връчване и отразяване дали е влязла в сила. При тази непълнота на фактите от една страна не става ясно какво следва да се установи в процеса, след като не е ясно точно на коя хипотеза се позовават актосъставителят и наказващият орган, респективно така се нарушават и правата на подведеното под отговорност лице да разбере фактите, които му се вменяват.

На следващо място, макар от приетите по делото доказателства да се установява, че на 19.06.2019г., в 10:48 часа, в гр.Поморие на път I-9 до Аквапарк в посока гр.Ахелой, при извършена проверка от полицейски служители на РУ Поморие, касаторът е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ В 5242 НХ. Не се установява обаче, че описаното в НП деяние за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, а именно за управление на МПС спряно от движение, е извършено от касатора виновно. Не се установи наличието на един от основните елементи на административното нарушение, а именно неговата субективна страна. Вината, като елемент от състава на административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил на наказващия орган. Дори да се приеме, че спирането от движение не е по реда на чл.143, ал.11 от ЗдвП /служебно/, а с нарочна Заповед с № 18-0819-000605/11.03.2018г. липсват въобще доказателства относно връчване на посочена ЗППАМ, каквито не са представени нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата касационна инстанция.

Следва да се посочи също, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение“, като в нормата на чл.172, ал.4 от ЗДвП е указано, че в случаите по чл.171, т.2, букви "в", "к", "л", "м" и т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство. Липсват каквито и да е доказателства по делото, регламентираните с тези разпоредби действия по отнемане на част втора от СРМПС и поставянето на знака да са били извършени, кога и от кого, а оттам и за наличие на виновно поведение, т.е. за наличие на съзнание у дееца, че управлява МПС спряно от движение. При тези констатации, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по отношение на процесният за настоящото АНП санкционен акт, поради което НП № 19-0320-000591 от 24.06.2019г. следва да се отмени.

Независимо от изложеното по-горе, налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на НП, поради материална незаконосъобразност.

Основателни са изложените в жалбата доводи и с оглед обявяване на нормата на чл.171, т.2, б.“К“ от ЗДвП за противоконституционна.

С Решение № 3 от 23.03.2021г. по конституционно дело № 11 от 2020г. по описа на Конституционния съд на Република България, нормата на чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП е обявена за противоконституционна. Този акт на КС на РБ е обнародван в Държавен вестник, бр.26 от 30.03.2021г.

Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България „Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.“

 Вярно е, че към 24.06.2019г., когато е издадено процесното наказателно постановление, решението на КС на РБ, с което правното основание за спиране на МПС от движение /чл.171, т.2, буква „К“ от ЗДвП/ е обявено за противоконституционно, не е било постановено, съответно влязло в сила. Актът на КС е влязъл в сила три дни след обнародване в Държавен вестник на 30.03.3021г., т.е. на 03.04.2021г. Обаче, относно действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционността на закон, по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл.151, ал.2 изр.трето от Конституцията са дадени задължителни указания в т.2 от Решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело № 5 от 2019г. В този акт Конституционният съд на Република България е постановил, че: "Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1 – никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право – което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, и с духа и принципите на правовата държава. "В заключение, Конституционният съд на РБ е решил, че: "По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.“

                       Следователно, в настоящото висящо административнонаказателно производство по обжалване на процесното НП обявеният от Конституционния съд с Решение № 3 от 23.03.2021 г. по конституционно дело № 11/2020 г. за противоконституционен чл.171, т.2, б. „К" от ЗДвП не се прилага, респективно издаденото НП противоречи на материалния закон и неговите цели и подлежи на цялостна отмяна и на това самостоятелно основание. Това е така, защото с отпадане на основанието, съобразно което се твърди, че управляваното от касатора МПС е било временно спряно от движение, вече липсва и елемент от обективната страна на нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. В случаят, с обявяване за противоконституционна на нормата на чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП е отпаднало основанието за възникване на подобно ограничение, а за да е на лице административно нарушение, е необходимо неговото съдържание да обхваща всички елементи от обективната и субективната страна. Отсъствието на който и да е от тях води до отпадането на административно-наказателната отговорност.

При разглеждане на жалбата съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита, но не е констатирал формалната незаконосъобразност на НП, респективно наличието и на друго основание за отмяна на оспореното НП, поради което е приложен неправилно материалният закон, респективно подадената касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.

Обобщено, съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друг съдебен акт за решаване на делото по същество, тъй като не са налице основания за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на РС-гр.Поморие.

В касационната жалба искане за присъждане на разноски не е направено, нито впоследствие до приключване на устните състезания /вкл. с приложените писмени бележки/. Предвид липсата на подобно искане, отправено до настоящата инстанция разноски не могат да се присъждат, въпреки изхода на делото, поради което и съдът не би могъл да се произнася в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.222, ал.1, вр. с чл.218 от АПК и чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Решение № 46 от 18.11.2021г., постановено по АНД № 146 от 2021г. по описа на Районен съд – гр.Поморие, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

   ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0320-000591/24.06.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР Бургас, РУ-Поморие, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП на Р. Анри Ш. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

             Председател:                           Членове: 1.                                 2.