Решение по дело №10280/2017 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2175

 

 

гр. Пловдив, 04.06.2018 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и осемнадесета година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10280 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. 415 от ГПК вр. чл. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев " №25, офис страда Лабиринт, ет.2, офис 4 представялвано от Н. С. чрез юрисконсулт С. против П.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***  за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 650,75 лв. /шестстотин и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки/-главница, сумата от 45 лв. /четиридесет и пет лева / такса разходи , както и сумата от 369,65 лв. /триста шестдесети девет лева и шестдесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода от 01.05.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до oкончателното изплащане на задължението. Притендира разноски.

         В исковата молба се твърди, че на 14.05.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и П.Й.С. е сключен Договор за паричен заем с № 1616680. По него  заемодателят се задьлжил да предостави на заемателя сума в размер на 800 лв. представляваща главница и чиста стойност на кредита, като при подписването на договора заемателят се съгласява, от нея ще му бъде удържана еднократна вноска в размер на 149.25 лв. и реално ще получи 650,75 лв. Редът и условията, при които кредиторът е отпускал кредит на кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия към него. Заемодателя е изпълнил задължението си да предостави сумата, а заемополучателя дължи връщането им на погасителни вноски съобразно уговорен погасителен план. Задължава се да заплаща и надбавка , за разноските на заемодателя по оподготовка и обслужване на заема и определена добавка –печалба като лихвен процент. Общата стойност е 1194 лв. Договорната лихва е 543,25 лв. Срока на договора е до 10.11.2012 г., вземането се дължи на 6 равни месечни вноски от по 199.00 лева всяка. При забава плащането на вноски повече от 30 календарни дни се дължи такса разходи от 9 лева за извършени съобщения до лицето, като максималният и размер неможе да бъде по-голям от 45 лв. Поради това на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в общ размер от 45.00 лв., включващ такса на 14.07.2012г. - 9.00 лв.: на 13.08.2012г. - 9.00 лв.; на 13.09.2012г. - 9.00 лв.; на 13.10.2012г. - 9.00 лв. и на 13.11.2012 г. -9.00 лв. Размера на законната лихва за периода 01.05.2014 г.-до 28.04.2017 г.е 365,65 лв. Задължението не е заплатено изцяло. На 22.06.2012 г. е платена сумата от 50 лв.. Срока на договора е изтекъл. На 01.12.2012 г. вземането е цедирано на „АСВ” ООД. На ответника е изпратено уведомление, от цесионера, по пълномощие от цедента, което не е получено, тъй като не е потърсено от получателя. За цесията длъжника е уведомен с исковата молба и приложеното към нея уведомление. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 от ГПК предмет на ч. гр. д. 6340/2017 г., по което е издадена заповед за изпълнение и срещу нея в срок е постъпило възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска, като твърди, че на договора липсва негов подпис, не е уведомен за цесията, като не е търсен на посочения от него адрес в договора. Задължението е погасено по давност с изтичане на петгодишен давностен срок. Клаузите на договора сочат неравнопоставеност на страните и нарушават закона за потребителите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-предложение за сключване на догово за заем от 14.05.2012 г.; договор за заем от 14.05.2012 г. и общи условия към него и заключение по извършена СПЕ от 31.01.2018 г. е видно, че на 14.05.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и П.Й.С. е постигнато съгласие за предаване от първия на последния на сумата от 800 лв., която да бъде върната 6 равни месечни вноски в размер от 199 лв. съгласно изготвен погасителен план, и нулева вноска в размер от 149,25 лв. удържана веднага след отпускане на кредита, като падежа на първата вноска е 13.06.2012 г.

От изготвеното заключение от 04.12.2017 г. по извършената ССЕ е видно, че освен нулевата вноска в размер от 149,25 лв. по договора е извършено само една плащане на сума от 50 лв. на дата 22.06.2012 г., което е покрило част от лихвата. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК вземането на кредитора е било в размер от 650,75 лв.-главница; 45 лв. разходи за събиране, начислени по 9 лв. за м. 07, 08, 09,10 и 11 на 2012 г., както и сума от 305,92 лв. лихва за забава на плащането на всяка една вноска от падежа и до подаване на заявлението или за периода 13.06.2012 г-28.04.2017 г.

От приложения рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.; потвърждение за сключване на цесия; приложение към договор за цесия(лист 16 от делото) е видно, че кредитора е прехвърлил на ищеца съобразно договор за цесия от 16.11.2010 г. вземането си към длъжника.

От приложеното уведомително писмо от 01.08.2016 г.; известие за доставяне(лист 18-19 от делото), пълномощно(лист 21 от делото) е видно, че от името на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в следствие на упълномощаване между тях, е отправено към ответника П.С. уведомление за извършеното прехвърляне на вземането, което не е получено от последния.

От приложеното ч. гр. д. 6340/17 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 3901/02.05.2017г. срещу която е постъпило в срок възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради подаденото възражение от длъжника по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 6340/17 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл. 415 от ГПК, е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Тъй като ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от П.С. на сключен договор за цесия между него и кредитора на последната „Изи Асет Мениджмънт” АД, то той следва да установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице.

По делото не се ангажирани доказателства и не се установяват обстоятелства от страна на цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да е отправено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по сключения между него и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор от 14.05.2012 г. Като такова следва да се приеме връчването на ответника длъжник на препис от исковата молба и приложенията към нея, тъй като сред приложенията са и договора за цесия и пълномощното от цедента на цесионера.

Доколокото, обаче договор за цесия от 2010 г. предхожда с около две години пораждането на процесното задължение по договор от 2012 г. и не са налице данни, че уговорките за прехвърляне обхващат и него, следва да се приеме, че притежанието на вземането от страна на ищеца не е доказано, а това налага иска да се отхвърли поради липса на основание за дължимост на притенцията.

С оглед изхода на делото на ищцата разноски не се дължат, а на ответника ние следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и ангажирани доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев " № 25, офис страда Лабиринт, ет.2, офис 4 представялвано от Н. С. чрез юрисконсулт С. против П.Й.С., ЕГН **********, с адрес *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 650,75 лв. /шестстотин и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки/-главница, сумата от 45 лв. /четиридесет и пет лева / такса разходи , както и сумата от 369,65 лв. /триста шестдесети девет лева и шестдесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода от 01.05.2014г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до oкончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение № 3901/02.05.2017г. по ч. гр. д. 6340/17 г. на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.