Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1969
16.06.2017.2017 година гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд III граждански състав
На: 17.05.2017г.
в публично заседание в
следния състав:
председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Гергана Бонева
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. дело номер 8217 по описа от
2016г., намери за установено следното:
Иск с правна квалификация чл.109 ЗС.
Ищцата В.П.Д. с ЕГН ********** *** е предявила иск да бъдат
осъдени ответниците С.Н.Д. с ЕГН **********, Н.Ж.Д. с ЕГН ********** и Е.Ж.Д. с
ЕГН ********** ***, да премахнат изграденото от тях стоманобетонно стълбище в
северната част на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ
магазин със застроена площ от 23 кв.м. и полезна площ от 18,76 кв.м., заемащ
целия първи етаж от сграда в гр.П. , ул.Й. Г.
№ ** с идентификатор 56784.519.843.1.1 по КК на гр.П. , при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:няма, под обекта: няма и над
обекта: обект с идентификатор 56784.519.834.1.2.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на общо
63/120 ид.ч. от магазина, от които 1/120 ид.ч. по наследствено правоприемство
от В. С. Д., поч.на 06.03.1997 г., а останалата 1/60 ид.ч.- придобита по
договори за продажба, сключени с НА № *, том **от **.**.**** г. и НА № *, том **
от **.**.**** г. на пловдивски нотариус.
През 2002 г. ответниците премахнали съществуващото в
магазина старо дървено стълбище без съгласието на ищцата и без одобрени
строителни книжа и изградили в северната му част стоманобетонно такова, което
осигурявало подход към собствения им втори етаж от сградата, тогава
преустройван и сега съществуващ като стоматологичен кабинет. Изграденото
стълбище било със значително увеличена площ и заемало около 9,9 кв.м. от
полезната площ на магазина. въпреки многобройните искания на ищцата,
ответниците не премахвали стълбището. По този начин препятствали ищцата да
ползва повече от половината от магазина, включително нарушавали ползването на
съответната идеална част в съсобствеността. Въз основа на изложените фактически
твърдения е предявен настоящия негаторен иск по чл.109 ЗС. Ангажирани са
доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците С.Н.Д. и Н.Ж.Д. в отговор на исковата молба
оспорват иска с възражения, че описаното в исковата молба стълбище е
съществувало в имота много преди 2002 г., не е новоизградено. То представлявало
единственият подход към собствения им обект на втори етаж от сградата.
Наличието му не пречело на ищцата да ползва магазина съобразно притежаваните от
нея права. Настояват за отхвърляне на иска и присъждане на деловодните
разноски.
Ответникът Е.Ж.Н. също моли за отхвърляне на иска по
съображения, изложени в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Не се спори по делото, че страните са съсобственици на
самостоятелен обект, представляващ магазин със застроена площ от 23 кв.м. и
полезна площ от 18,76 кв.м., заемащ целия първи етаж от сграда в гр.П. , ул.Й.
Г. № ** с идентификатор
56784.519.843.1.1 по КК на гр.П. , което се установява и от представените в
тази насока писмени доказателства- нотариални актове и удостоверения за
наследници. Не е спорно също така, че
ответниците са собственици на самостоятелния обект на втория етаж от сградата,
преустроен през 2002 г. в стоматологичен кабинет.
За извършеното преустройство на самостоятелния обект на
втория етаж са издадени Разрешение за строеж № **/25.03.2002 г. на Гл.архитект
на Район Централен, Община Пловдив, с което се разрешава та С.Н.Д., Е.Ж.Д. и
Н.Ж.Д. на обект: Преустройство на жилищен етаж от двуетажна с магазини жилищна
сграда в стоматологичен кабинет и Разрешение за ползване № *** от 08.04.2003
г.
От приетото по делото СТЕ, изготвено от в.л.К., се
установява, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените и заверени за
екзекутив проекти на 18.03.2003 г. От проекта за преустройство е видно, че
стълбището е съществувало преди извършеното преустройство, като в
конструктивната експертиза е отразено, че е стоманобетонно. Процесното
стълбище, разположено в северната част на първия етаж, заема площ от 5,40
кв.м., което служи само и единствено за втори етаж. Достъпът до магазина се
осъществява откъм ул.Й. Г. . В северозападната част на магазина има изграден
зид с дебелина 0,12 , който възпрепятства достъпа до входа откъм ул.Х. Д. /
описаният преграден зид не е предмет на претенцията/
От
заключенията, изготвени от в.л.инженер-конструктори Д. и М. се установява, а и
не е спорно между страните, че процесната сграда, състояща се от два етажа,
заема изцяло площта на поземления имот и съответно граничи с улици, като
достъпът до втория етаж се осъществява през процесното стълбище. Според вещите
лица не е възможно изграждане на външно стълбище за подход към втория етаж
именно поради обстоятелството, че сградата граничи с улици.
Според заключението на в.л.инж.М., при извършения оглед на
място и направено разкриване на конструкцията на стълбата се констатира, че тя
е стоманобетонна и е армирана със стомана с периодичен профил АІІІ.
Производството на този вид армировъчна стомана започва в ограничени количества
през 1959 г., като е включена в нормите за проектиране през 1968 г. и тогава
започва масовото му прилагане. Въз основа на горното и позовавайки се на
приложеното по делото копие от конструктивна експертиза / л.38/, изготвена през
2002 г. при проектиране на преустройството на втория етаж, в която е
констатирано, че стълбището е стоманобетонно, вещото лице дава заключение, че
процесната стълба е изпълнена в периода 1968 г.- 2002 г. В с.з. на 17.05.2017 г., след запознаване с
приложения на л.180 от делото Протокол № Ц1-94-С-212/16.01.2002 г., в който е
записано, че в заснемането по част „Архитектура“ подходът към втория етаж-
стълба „не е изяснен“, в.л.М. изразява мнение, че този запис не означава липса
на стълба.
В показанията си свид.Д. , брат на ищцата, твърди, че
познава имота от 4,5 годишна възраст. Входът е бил откъм ул.Й. Г. стълбището
било разположено вдясно до стената. То било дървено, тясно, не повече от 90
см.широко. В този вид стълбището съществувало и към момента на реституцията
през 1990 г. Едва 2001 г.- 2002 г. вместо старото, се изградило ново
стоманобетонно стълбище. Пояснява, че последните му впечатления от имота са от
13-14 годишната му възраст. Оттогава не го е посещавал, минавал е от там и му е
направило впечатление, че се появило стоманобетонно стълбище след 2000 г.- 2001
г.-2002 г.
Свид.В. , без родство, участвал при ремонт на втория етаж в
сградата. Излят бил бетон на пода, наредени плочки на стълбището, направена
била ел.инсталация, водопровод, обратни води. Ремонтът се осъществявал след
реституцията, като свидетелят посочва 1987 г., и продължил няколко години
поради липса на средства. По това време не е виждал друго стълбище от към ул.Й.
Г. . Съществувало стоманобетонното, което било винаги там.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Негаторният иск е вещен иск,
предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита
на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по предназначението му. С този иск се дава вещноправна защита
срещу посегателства, които, без да отнемат владението, пречат на собственика да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си
имот.
Предпоставките за уважаване на
негаторния иск са ищецът да е собственик или носител на ограничено вещно право
върху вещта, спрямо която е насочено неоснователно въздействие на ответника,
както и действията, извършвани от последния и нарушаващи правата на ищеца.
В конкретния правен казус
съсобствеността върху магазина на първия етаж, в която както ищцата, така и
ответнвиците притежават права, не е спорна.
Не са налице обаче останалите
кумулативно изискващи се предпоставки за уважаване на исковата претенция, а
именно неоснователно въздействие върху съсобствената вещ от страна на
ответниците, нарушаващо правото на ищеца да ползва вещта съобразно обема на
притежаваните права.
В исковата си молба ищцата твърди,
че в съсобствения имот е съществувало дървено стълбище, което е било
премахнато, без да е уточнила дали то е било разположено на място, различно от
това, на което понастоящем е ситуирано стоманобетонното. Подобни данни се
съдържат единствено в показанията на свид.Д. , които, предвид близката
родствена връзка, съдът не кредитира, тъй като не се подкрепят от друго
доказателство по делото. Категорични данни, че в обекта е съществувало
описаното в исковата молба дървено стълбище, по делото липсват. Обратно,
доказателствата сочат, че съществуващото в имота стълбище към 2002 г. е
стоманобетонно. Дори същото да е незаконно изградено/ доколкото не се откриват
строителни книжа/, то незаконността на строежа не е единственото необходимо
условие за уважаване на негаторния иск. Така, дори в аванс на ищцата да се
приеме, че ответниците са изградили в имота ново стоманобетонно стълбище при
извършването на преустройството на собствения си обект през 2002 г., при
положение, че такова е съществувало и преди това и е осигурявало тогава и
понастоящем единственият достъп до втория етаж на сградата, то тези техни
действия не са основание за ангажиране на отговорността им по чл.109 ЗС. Уважаването
на негаторния иск не е обусловено единствено от незаконността на
строителството, а от обективното смущаване правото на ищеца / в този смисъл
Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК;
Решение № ЗЗ от 6.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г. на ВКС - II г. о.; Решение
№ 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., Г; Решение №
*90 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ94/2008 г., IV г. о., ГК - всички
постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика/. Въз
основа на събраните по делото доказателства не би могъл да се направи обоснован
извод, че съществуващото стълбище смущава правото на ищцата да упражнява
собствеността си. Не се установи по делото, дори да стълбището да е
новоизградено, то да е в по-голям обем от преди съществувалото такова. Наред с
това от значение е и обстоятелството, че единственият подход до втория етаж на
сградата е процесното стълбище, поради което уважаването на претенцията би
означавало лишаване на ответниците от достъп до собствения им недвижим имот,
т.е., недопустимо ограничаване на правото им на собственост.
В обобщение на горното се налага
извод за неоснователност на предявения негаторен иск , поради което той ще се
отхвърли.
При този изход на спора и на
осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответниците ще се присъдят направените деловодни
разноски, които са констатираха в размер от 350 лв. платено адвокатско
възнаграждение от отв.С.Н.Д. и сумата от 500 лв. платено адвокатско
възнаграждение от отв.Е.Ж.Н..
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Д. с
ЕГН ********** *** иск да бъдат осъдени С.Н.Д. с ЕГН **********, Н.Ж.Д. с ЕГН
********** и Е.Ж.Д. с ЕГН ********** *** да премахнат изграденото от тях
стоманобетонно стълбище в северната част на съсобствения между страните
недвижим имот, представляващ магазин със застроена площ от 23 кв.м. и полезна
площ от 18,76 кв.м., заемащ целия първи етаж от сграда в гр.П. , ул.Й. Г. № ** с идентификатор 56784.519.843.1.1 по КК
на гр.П. , при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:няма, под
обекта: няма и над обекта: обект с идентификатор 56784.519.834.1.2.
ОСЪЖДА В.П.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.Н.Д. с ЕГН ********** сумата от 350 лв.
деловодни разноски и на Е.Ж.Д. с ЕГН ********** сумата от 500 лв.деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Таня Б. Георгиева
Вярно с
оригинала
ВК