Решение по дело №55315/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12771
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20211110155315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12771
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.ВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х.ВА Гражданско дело
№ 20211110155315 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от бащата срещу майката
на детето Калина Л. Ковачка за постановяване на акт на спорна съдебна
администрация, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, за определяне на
родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на
общото дете на страните.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявеният иск. Предявява насрещен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК за определяне упражняването на родителските
права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжка на детето,
която се претендира в размер на сумата от 400 лева, считано от 29.12.2021 г.
В откритото съдебно заседание на 12.10.2022 г. страните заявяват, че са
постигнали споразумение по част от въпросите, предмет на исковете по чл.
127, ал. 2 от СК, а именно по отношение местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и личните отношения с детето, което
представят и поддържат, като молят същото да бъде утвърдено от съда.
За да постанови решението си съдът взе предвид от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото, че страните са разделени, както и че същите са
родители на малолетното дете Калина Л. Ковачка, ЕГН **********. Страните
са постигнали споразумение по част от въпросите, предмет на исковете по чл.
127, ал. 2 от СК, а именно по отношение местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и личните отношения с детето. Така
постигнатото споразумение не противоречи на закона и защитава интересите
на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено в решението на
съда.
1
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. първо от СК в настоящото производство
съдът следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства
да е определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от
минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на чл. 139 от
СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се
издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.
139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това, детето, с оглед
възрастта си, е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да
дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/ поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст /за храна, дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждано, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. Издръжката на детето се дължи от
двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед
даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на
детето. В случая детето се отглежда от майката, която е работоспособна, като
от служебно изисканите от съда справки от НОИ и НАП за последната се
установява, че към м. 03.2022 г. осигурителният й доход е бил в размер на
сумата от 2 435,98 лева. Осигурителният доход на бащата след м. 12.2021 г.
възлиза на сумата от 850 лева. В хода на съдебното производство – в
проведените на 11.07.2022 г. и на 12.10.2022 г. открити съдебно заседание Л.
К. заявява възможност да заплаща месечна издръжка на детето до сумата от
200 лева. Отделно, в постъпил по делото на 27.05.2022 г. социален доклад от
ДСП „Слатина“, неоспорен от страните, бащата е заявил пред социалните
работници, че има собствена фирма, изпълнява длъжността „управител“, с
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева. В проведеното на
12.10.2022 г. о.с.з. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че на 01.11.2021 г. на Л. К. му се е
родило и второ дете – Стефания Ковачка. Съответно, при съвкупната
преценка на наличния по делото доказателствен материал, съдът намира, че
от общата месечна издръжка на малолетното дете бащата има възможност и
следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на сумата от 215 лева,
считано от датата на предявяване на насрещната искова молба - 29.12.2021 г.,
до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, като в
останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 400 лева
исковата претенция на майката следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
2
По разноските:
С оглед характера на настоящото производство – спорна съдебна
администрация, направените от страните разноски следва да останат в тежест
на всяка една от тях така, както са ги направени.
При този изход на спора Л. Д. К. следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата в размер на 309,60 лева - държавна такса върху
определения размер на издръжка на детето, на основание чл. 78, ал. 6, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Л. П. П., ЕГН: **********, и Л. Д.
К., с ЕГН: **********, споразумение, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето - Калина Л. Ковачка, ЕГН **********, на майката Л. П. П., ЕГН:
**********, при която определя местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л. Д. К., с ЕГН:
**********, с детето – Калина Л. Ковачка, ЕГН **********, както следва:
Всяка нечетна календарна седмица от годината за времето от 10:00
часа в събота до 19:00 часа в неделя, в преспиване;
Всяка четна календарна седмица според поредния й номер в годината в
сряда за времето от 17:00 часа /или след приключване на учебните
занятия/ до 08:00 часа на следващия ден;
Всяка нечетна година за Коледните празници от 10:00 часа на първия
почивен ден до 19:00 часа на последния и всяка четна година за
Новогодишните празници от 10:00 часа на първия почивен ден до 19:00
часа на последния;
За Великденските празници – от 10:00 часа на Разпети петък до 19:00
часа на Велика събота, с преспиване;
30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 последователни дни,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. До края на м.
февруари Л. П. е длъжна да уведоми Л. К. за времето на своя отпуск.
ОСЪЖДА Л. Д. К., с ЕГН: **********, да заплаща на малолетното си
дете Калина Л. Ковачка, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Л. П. П., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 215
/двеста и петнадесет/ лева, считано от 29.12.2021 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, като отхвърля
исковата претенция за издръжка в останалата й част за разликата до пълния
предявен размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Л. Д. К., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на СРС
сумата 309,60 лева – държавна такса върху издръжката на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4