Р Е Ш
Е Н И Е
№ 450 / 05.08.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шести юли през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 11 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/, от ЕТ "Канини - Стоянка Калинова" с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. ***************** ***;
против Етажната собственост /ЕС/ с адрес в гр. *****************, представлявана от председателя на
Управителния й съвет /УС/ Р. П. Г. с ЕГН **********.
Исковата молба е изпратена по пощата на 03.01.2020 г., с вх.рег. №
127/06.01.2020 г.
Ищецът твърди, че е член на посочената ЕС, като собственик
на няколко самостоятелни обекта в сградата /СОС/ в режим на ЕС, видно от нотариален
акт за покупко-продажба № 12 том II peг. № 974 дело № 249 от 03.07.2000 г. на нотариус
с peг. № 353. С протокол № 9 от проведено общо събрание /ОС/ на собствениците
на ЕС на 15.11.2017 г., с решение № 5 бил избран от ОС на ЕС състав на УС,
както следва: инж. Р. Г.- изп.директор на *********, инж. Г. Р. - представител
на "*******" ООД и Н. С. - представител на ***********. Така
избраният състав на УС на ЕС, с протокол № 31/21.11.2017 г. избрал за
председател на УС на ЕС - инж. Р. П. Г.. Същата обаче от 27.11.2017 г. вече не била
изпълнителен директор на „******" АД, в каквото именно качество тя била
избрана за член на УС на ЕС. Знаейки това и до настоящия момент не били
предприети действия за свикване на ОС на ЕС за избор на нов УС на ЕС, тъй като
съставът му вече не бил пълен - единият от членовете му загубил качеството си,
в което е избран 12 дни след избора му. Мандатът на УС на ЕС бил две години,
съгласно чл. 19 ал.2 от ЗУЕС и изтекъл на 15.11.2019 г., до когато е следвало
да свика ОС на ЕС за избор на нов УС, съгл. чл. 21 ал.1 от ЗУЕС. Вместо това,
членовете на този УС, без да имат правомощие, с протокол № 56/25.11.2019 г. на
УС, обявен със съобщение от 26.11.2019 г., взел решение, да се свика ОС на ЕС
на 05.12.2019 г. със следния дневен ред: «Преразглеждане резултатите от
проверката и анализа на представения отчет за приходите и разходите на каса ЕС
„Канини", ********. Причина за това било, че ищецът поискал отмяна на решенията
на ОС на ЕС, взети с протокол от 23.07.2019 г., и дневен ред: „Разглеждане на
резултатите от проверката и анализа на представения отчет на каса ЕС
„Канини" на 15.05.2019 г. и вземане на решения в тази връзка.". За
определен период С. К. била член на УС на ЕС и касиер на ЕС, като при нея за
този период 09.10.2007 г. - 20.08.2012 г. не се събирали дължимите суми към ЕС
от етажните собственици *********** и АГКК, с изключение на тези, дължими за
ремонти на общи части на сградата. Останалите, дължими от етажните собственици ********
и АГКК, суми се събирали от Р. Г., въпреки взетото решение на ОСЕС на
09.10.2007 г. по т.5., с което К. била избрана за касиер. С протокол №
2/18.06.2010 г. на ОС на ЕС, касата на ЕС следвало да се води и съхранява от ******.
За посочения период К. предала документацията, която се е водила при нея, и
наличността в касата на ЕС към 20.08.2012 г. в размер на 217.08 лева, на
15.05.2019 г. с приемо-предавателен протокол на Г. - председател на УС на ЕС. С
оглед ревизия на касата на ЕС, водена от касиерите К. и Г., и запознаване с
документация в оригинал, касаеща сградата – К. като етажен собственик поискала
достъп до цялата оригинална налична документация на ЕС, която се съхранявала
при Г., но достъп не й бил осигурен и към момента. Така УС на ЕС свикал ОСЕС на
31.05.2019 г., като в дневния ред било включено приемането на отчета за
приходите и разходите на УС на ЕС. Единият от членовете на УС на ЕС - Н. С.,
представителят на ищеца - Д. К. и представителят на СГКК - В. Т. пожелали
няколкократно да се направи ревизия на касата на ЕС, за да се установи
действителната й наличност и след това да се гласува представеният отчет на УС
на ЕС за приходите и разходите. Това не било сторено и с решение по т.З ОСЕС от
31.05.2019 г. било гласувано приемане на рекапитулацията (отчета) на УС на ЕС
относно приходите и разходите, като отчетът бил приет от двамата членове на УС
на ЕС - Р. Г. и Г. Р., както и А. Д., роднина на Г., злоупотребявайки с права
си. Против приемането били собствениците, които не са в УС на ЕС, и единият от
членовете му С.. На това ОС присъствали и тримата членове на УС на ЕС, които
вместо да предприемат необходимите действия съгласно ЗУЕС за извършване на
поисканата ревизия на касата, свикали ново ОСЕС на 23.07.2019 г. с протокол №
15 от същата дата. Г. самоинициативно и злоупотребявайки с правата си,
направила проверка на предадената от К. каса на ЕС на 15.05.2019 г., като не
отчела факта, че е в конфликт на интереси. Част от представената документация
на етажните собственици преди ОС на 23.07.2019 г. бил именно документ със
съставител Г., наименуван „Резултати от проверка и анализ на представения отчет
за приходите и разходите на каса ЕС- „Канини", датиран - м.06.2019 г.,
одобрен от членовете на УС на ЕС на неизвестна дата и извън правомощията им по
ЗУЕС. С решение № 1 от проведеното на 23.07.2019 г. ОСЕС било прието, че
касовата наличност на каса ЕС „Канини" към 31.12.2010 г. не е 217,08 лв.,
а 616,70 лв. и разликата от 399,70 лв. К. следва да внесе в каса ЕС „******"
в срок до 30.09.2019 г. Другите две решения взети на това ОС касаели
предаването и разпределението на посочената сума между съответни собственици.
За тези решения било образувано гр. дело № 2461/2019 г. на ХРС, по което било
допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението им. Това съдебно
производство не било приключило с влязло в сила решение. С цел заобикаляне на
съдебния контрол и на закона, без да изчака приключването на делото и в разрез
със ЗУЕС, членовете на УС на ЕС свиквали ново ОСЕС за 05.12.2019 г., за да се
гласуват отново резултатите, предмет на дневния ред на ОС, проведено на
23.07.2019 г., за което образувано било посоченото дело. Това ОС се провело,
свикано с покана от 26.11.2019 г., оформена и подписана от членовете на УС на
ЕС, на които мандатът вече бил изтекъл. Протоколът от проведеното на 05.12.2019
г. ОСЕС бил обявен със съобщение от 12.12.2019 г.
Според ищеца, решенията, взети на проведеното на 05.12.2019
г. ОСЕС, били нищожни/ незаконосъобразни и извън правомощията на ОСЕС, съгласно
ЗУЕС, взети при нарушаване на императивно установените процедурни правила за
свикването и провеждането на ОСЕС, както и други императивни правни норми на
ЗУЕС и ЗС, което налагало тяхната отмяна. Нарушен бил редът по чл. 13 от ЗУЕС
за свикване и по чл.15 и чл.16 за провеждане на ОСЕС. Процесното ОС било
свикано от УС, на който мандатът изтекъл на 15.11.2019 г., без правомощия да
свика ОС с дневен ред, различен от този за избор на нов УС. Нормата на чл.19
ал.2 от ЗУЕС била императивна и налагала извод, че в случаите на избор на
определен състав на УС на ЕС, максималният срок на мандата може да бъде 2
години. С изтичането му се прекратявало правомощието, да управлява ЕС.
Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗУЕС, следвало да се разглежда в съвкупност с
тази на ал.1 от същия. Така УС/ управителят можел да продължи да изпълнява
функциите си и след изтичане на мандата в случаите, в които преди изтичане на срока
му е проведен избор на нов управител/УС; но в случая решението било обжалвано и
не било стабилизирано. В противен случай щяло да се стигне до злоупотреба с
правата и диктатура от страна на УС/ управителя, който не желае да бъде сменен,
когато не е налице хипотезата на чл. 12 ал.2 или ал.5 от ЗУЕС, за да се свика
ОСЕС с такъв дневен ред, въпреки нежеланието на този изпълнителен орган на ЕС.
Видно от поканата на УС на ЕС от 26.11.2019 г. за свикване на процесното ОС,
дневният ред бил различен от този по протокол № 56/25.11.2019 г. на УС на ЕС.
Така или членовете на УС на ЕС не били свикали ОСЕС, съгласно взетото решение
на УС от 25.11.2019 г., или се свиквало ОСЕС, за което не е взето решение от УС
на ЕС - колективен орган. При провеждането на ОС липсвал кворум за това, при
което то било незаконосъобразно проведено и такива се явявали всички взети
решения. То било обявено за 05.12.2019 г. в 17:30 ч., а било проведено в 17:45
ч., без да е бил налице изискуемият кворум от най-малко 67% от ид.ч. от общите части
на сградата, съгл. чл.15 ал.1 от ЗУЕС. Не всички лица в Списъка на
собствениците, присъствали на ОС в 17:45 ч., били собственици на СОС,
същевременно не се сочели всички собственици и техните СОС и площ, както и %
ид.ч. от ЕС - чл.16 ал.5, чл.17 и чл.40 от ЗУЕС. Така не можело да се прецени,
редовно ли е събранието и може ли да взема решения. В протокола били вписани
изявления и предложения, без да е ясно, от кого са направени, както и не били
записани предложения за взетите решения от т.2 до 4 на ОСЕС, част от описаното
било непълно и избирателно вписано, като нарушен бил чл.16 ал.5 от ЗУЕС. В
случая липсвала възможност, съдът да упражни контрол по законосъобразност за
спазване на изискванията на чл.15 от ЗУЕС, респ. разграничаване в коя от
неговите хипотези е започнало и се е провело ОСЕС, респ. невъзможността да се
потвърди наличието на формалните предпоставки за провеждане на ОСЕС, в т.ч. и
как по същество са били разпределени гласовете при гласуванията.
Нарушен бил и чл.14 от ЗУЕС относно представителството на
процесното ОСЕС, що се отнася до обектите на ет.7, като не ставало ясно, кой е
техен собственик и кой е негов представител, както и присъствали ли са, което
се отразявало на записаните като представени 69,16 % ид. ч. от общите части на
сградата и не било изпълнено изискването на чл.15 ал.1 от ЗУЕС. Подписите в
присъствения лист за П. Б. и ********* били положени от Р. Г. след приключване
на ОСЕС, без да се е легитимирала с пълномощно. Първият не притежавал обект/и в
ЕС и не бил вписан в присъствения списък. Относно дружеството, сочело се
пълномощно в полза на Г. от П. Д., т.е. в лично качество на упълномощителя, а
не като законен представител на дружеството. Така на процесното ОСЕС не били
представени и твърдените да съответстват на П. Б. - 3,00% ид.ч. и на ******** -
55,97% ид. ч., поради което и на основание чл.15 ал.2 от ЗУЕС събранието
следвало да се отложи с 1 час и проведе, ако е налице кворум от минимум 33%
ид.ч. от общите части на сградата, което не било направено. Нарушен бил и чл.16
ал.7 предл.3, вр. чл.14 ал.5 от ЗУЕС, тъй като пълномощните се отразявали в
протокола, а копие от тях се прилагало към него, което не било направено.
Нарушен бил и чл.16 ал.1 от ЗУЕС, като според поканата за ОСЕС същото следвало
да се проведе в офис 519, без да е указано къде се намира, а съгласно процесния
протокол мястото за провеждането на ОС било в офис ***, бул. ******************,
който бил частна собственост и седалище и адрес на управление на ********. Така
се ограничавал достъпът на всеки, който желае и има право да присъства на ОС,
като УС на ЕС неправомерно ограничавал и възпрепятствал упражняването на
правата по ЗУЕС. Нарушен бил и чл.16 ал.4 от ЗУЕС, т.к. ОСЕС не е вземало
решение за избор на протоколчик.
Извън изложеното, самите взети решения от процесното ОСЕС
били незаконосъобразни и по същество, като противоречали на материалното право,
т.к. при вземането им ОСЕС упражнило правомощия, каквито съгл. чл.11 от ЗУЕС
нямало, и надхвърлило своята компетентност, което водело до тяхната нищожност.
Решение № 1 било извън дневния ред на процесното ОС, нарушавайки чл.16 ал.З от ЗУЕС, като ОСЕС нямало компетентност да взема такова, като препятствало
упражняването на представителната власт от страна на Д. К. за ищеца. Съзнателно
и информирано са били вземани решения, предмет на съдебен контрол по цитираното
дело на ХРС. Незаконосъобразно и в нарушение на императивните си задължения,
председателят на УС на ЕС Г. и членове, отказали да приемат искания на
представителя на ищеца, свързани с дневния ред. Вземани са били решения за
проверка и анализ на част от касата на ЕС от некомпетентни лица, които нямали
законно основание да правят това и без необходимото икономическо/ счетоводно
образование, както и също изпълнявали функциите на касиер за същия период, без
да е ясно и как са достигнали до предложения на ОС вариант 2 с дата 28.11.2019
г. ОС взело решения, които не са част от неговата компетентност, а именно да
решава един имуществен спор между частноправни субекти. Отделно от това,
действителната наличност в частта от касата на ЕС, водена от Калинова, била
посочената от нея сума и предадена с приемо-предавателен протокол на 15.05.2019
г. - 217,08 лв. Така Решение № 2 за наличност на тази част от касата на ЕС към
15.05.2019 г. да е в размер на 626,54 лв. и внасяне на сумата от 409,46 лв. от
К. в каса ЕС „******" в срок до 20.12.2019 г. - било неправилно, незаконосъобразно
по същество/ нищожно.
Предвид изложеното, поради допуснати множество нарушения по свикването и
провеждането на ОС на 05.12.2019 г., както и по същество - взетите решения от
това ОСЕС били незаконосъобразни/ нищожни и следвало да бъдат отменени от съда
или да се прогласи тяхната нищожност. Ищецът иска, съдът да постанови решение в
посочения смисъл, като му присъди направените по делото разноски. Това си
искане поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения за това
срок по чл.131 от ГПК, като оспорва предявения иск изцяло. Неоснователни били
оплакванията за допускането на сочените нарушения по свикването на процесното
ОС. С решение на ЕС от 15.11.2017 г. бил избран УС на ЕС, който на 21.11.2017
г. от своя състав избрал председател. Според чл.19 ал.3 от ЗУЕС, към датата на
избора Р. Г. била представител на ********, но видно от протокола на
проведеното ОС, тя била предложена като член на УС в лично качество, а не в
качеството й на представител на дружеството. Към тази датата, тя освен, че
представлявала дружеството - собственик на обекти в ЕС, била и собственик на
обект в ЕС, придобит от нея като ФЛ - обект с кадастрален № 77195.712.6.2.15,
придобит с нот. акт № 142/ 2015 г. Затова по-късното й заличаване като представител
на дружеството не се отразявало на законността на УС и в частност на неговия председател.
Твърденията, че поради изтекъл мандат на УС на ЕС, той нямал правомощия да
свиква ОС по въпроси, различни от избора на нов УС, също били неоснователни и не
намирали опора в ЗУЕС.Съгласно чл.21 ал.1 и 2 от ЗУЕС,УС продължавал да
изпълнява функциите си до избора на нов, което му давало правомощия да свика ОС
на 15.12.2019 г. Тази възможност следвало да се счита за приета в случая, т.к.
ищецът или друг собственик на обект в ЕС не се възползвал от възможността по чл.12
ал.2 от ЗУЕС. Твърденията, че в поканата от 26.11.2019 г. за свикване на ОС на
05.12.2019 г. бил посочен дневен ред, различен от този, посочен в решението на
УС от 25.11.2019 г. за свикване на събранието, били неоснователни и ирелевантни
за преценка законността на свиканото ОС. Разпоредбата на чл.13 ал.1 изр.1 от ЗУЕС,
уреждала реда за свикване на ОС на ЕС, който в случая бил изпълнен точно, като
липсвало законово изискване - преди поставяне на поканата за ОС на видно място,
да е проведено заседание на УС, на което да е свикано ОС и да е определен
дневния ред. Подписаната покана от всички членове на УС, юридически изпълвала
съдържанието на свикване на ОС. Прочитът на съдържанието на протокола от заседание
на УС, проведено на 25.11.2019 г., и поканата за свикване на ОС показвал, че
няма разлика в обявения дневен ред. Ответникът не оспорва твърдението, че
общите части на ЕС са приети от ОС, проведено на 09.10.2007 г., но без вариант
6, към който препращало решението на ОС т.2, представляващ „Обобщена справка за
участие на съсобствениците в поддръжката на Общите части". Това приложение
към т.3 от протокола на ОС посочвало поименно собствеността на всеки един от
собствениците в ЕС и приспадащите се части от общите части на сградата, подписано
от всички собственици към датата на приемането му, вкл. и от ищеца. От 2007 г.
досега били извършвани продажби на обекти от ЕС на трети лица, при което се изготвяла
нова обобщена справка, като припадащите се идеални части на закупения обект са
намалявани от идеалните части на прехвърлителя и са записвани като идеални
части на новия собственик. Изчисляването ставало по приетите в т.2 от протокола
за ОС от 09.07.2007 г. коефициенти. Така след последната покупка на обекти от
ЕС, от П. Б. П. (през 2019 г.) било съставена нова справка за идеалните части -
по собственици, обекти, документ за собственост и идеални части, в която с
идеалната част, изчислена по т.2 от протокола от 09.07.2007 г., за закупените
обекти от П. Б., се намалявала идеалната част на ********, продавач на
обектите. С оглед тази справка, бил изготвен списъкът на собствениците,
присъствали на ОСЕС проведено на 05.12.2019 г., с посочени имена и идеални
части на всеки собственик и подпис. Фактът, че в списъка не се съдържал номерът
на всеки обект в ЕС, а само видът на обекта, не опорочавал процедурата по
провеждане на ОС, тъй като не било спорно, че участието на всеки един от
собствениците на обекти в ЕС, в общите части е такова, каквото е отразено в
списъка на собствениците, присъствали на ОСЕС. Макар че сградата съдържала
много самостоятелни обекти, те били собственост на 12 физически и юридически
лица, от които 5-ма притежавали повече от един обект. Това дало основание, в
присъствените списъците, изготвяни за всяко едно от провежданите ОС, да се
посочват собствениците и общите идеални части, които те притежават от общите
части. Тези общи идеални части били посочени конкретно за всеки един от
обектите на ЕС в справките, изготвяни след всяка една промяна в
съсобствеността, въз основа на коефициентите, приети от ОС проведено на
09.10.2007 г. На всички ОС, вкл. и на това от 09.10.2007 г., присъствал ищецът,
който не е имал възражения за начина на посочване на идеалните части (общо) за
всеки един собственик в ЕС, нито за размера на тези идеални части. От справката
с дата 05.05.2019 г. се виждало, че промяна в размера на идеалните части има
само за собственика ********, като идеалните му части намалявали с толкова,
колкото са придобили новите собственици. Така, липсата на номерата на
самостоятелния обект в присъствения списък, не опорочавала провеждането на ОС,
тъй като макар и без тези номера,посочените идеални части от общите части на
сградата за всеки един от съсобствениците, отговаряли на притежаваните от тях
обекти ЕС.
Необосновани били твърденията, че Н. С. не е следвало да присъства на
събранието, тъй като не била представител на **********, защото тя и С. С. били
собствениците на единствения обект на ет.* - за спортна дейност с размер на идеална
част от 2.63%, според обобщената справка, подписана от всички собственици към
т.2 от протокола от 09.10.2007 г. Необосновани били възраженията, че ******** и
П. Б. не били надлежно представлявани на ОС, проведено на 05.12.2019 г., защото
те били представлявани от Р. Г. с пълномощни, представени към присъствения
списък за събранието на 05.12.2019 г., както и към всеки един от присъствените
списъци на проведените събрания през 2019 г. Копие от тези пълномощни били
връчени на ищеца заедно с протокола от 05.12.2019 г. и присъствения списък, с
което изпълнена била процедурата по чл.16 ал.7 от ЗУЕС. Извън генералното
пълномощно, с което Г. била упълномощена да представлява ******** пред ЕС, на
осн. чл.14 ал.1 от ЗУЕС, като собственик в ЕС, тя била упълномощена да
представлява дружеството и с писмено пълномощно, без нотариална заверка. То
също било приложено към списъка на собствениците, присъствали на ОС на
05.12.2019 г., макар да не е описано в него, тъй като според пълномощника,
нотариално завереното пълномощно, придавало по-голяма тежест на
представителството. Копия от всички пълномощни били представени на Д. К. на
16.12.2019 г., заедно с протокола от ОС и присъствения списък.
Неоснователно било възражението за нарушение на чл.16 ал.1 от ЗУЕС, тъй
като ОС не било проведено на подходящо място, като законодателят не определял
конкретното място. Подходящо било мястото, на което има условия за водене на
протокол и за нормално протичане на събранието. Това не можело да стане във
фоайе, в коридор или пред входа на сградата на ЕС, поради което ЕС създала
практика, да провежда събранията си в офис ***, собствен на ********, до който
достъпът бил винаги свободен и с подходящи условия за провеждането му. Действително,
в протокола не било отразено, че ОС е избрало протоколчик, според чл.16 ал.4 от ЗУЕС, но това било несъществено и не можело да се отрази на законосъобразността
на проведеното събрание и на взетите решения. Лицето Златка Колева, което
водило протокола, било познато на етажните собственици и избирано за
протоколчик на всички събрания на ЕС. Ищецът не възразявал, че протоколът е
воден недобросъвестно и не отразява всички становища и предложения на
присъствалите лица. Протоколът не бил оспорен по реда на чл.16 ал. 9 от ЗУЕС, а
напротив – ищецът се позовавал на записаното в него, приемайки го за
достоверно.
Неоснователно било възражението по същество, че ОС надхвърлило своята
компетентност и упражнило правомощия,извън посочените в чл.11 от ЗУЕС. Грешката
в ЕГН-то на пълномощника Д. К., опорочавала пълномощното му, респ.
представителната му власт, и с оглед арг. от разпоредбата на чл.14 от ЗУЕС, той
не можел да гласува на ОС за упълномощителя. К. присъствал физически, но му било
отказано да гласува за представляваните от него 13.21 % ид.ч. от общите части.
Мнозинството, с което били взети решенията, предмет на дневния ред, било
такова, че дори и да е бил допуснат до гласуване, резултатът от него нямало да
е различен. Не отговаряло на истината твърдението, че взетите решения са
предмет на оспорване по гр.дело № 2461/2019 г. на ХРС, чийто предмет били други
решения на ОСЕС. Твърдяло се, че отказът на председателя на УС да приеме
документ от Д. К. с искания, адресирани до ОС, бил незаконосъобразен. Но според
чл.16 ал.3 от ЗУЕС, ОС на собствениците не можело да приема решения по въпроси,
извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. Видно от
представения по делото лист с въпроси, те не били неотложни, поради което
правилно ОС не приело разглеждането им на 05.12.2019 г. Този лист бил приет от
Председателя на УС, тъй като въпросите били адресирани до него, а в случай че
според ищеца, по тези въпроси трябва да бъде взето решение на ОСЕС, следвало да
проведе процедурата по чл.12 от ЗУЕС. С оглед изложеното, твърдението за
незаконосъобразност на взетите решения на това основание било неоснователно и
ирелевантно за спора.
Съгласно чл.23 ал.6 от ЗУЕС, при избор на нов УС съхраняваните документи,
както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се
предавали с протокол, който се подписва от членовете на предишния УС, от
членовете на новоизбрания УС, от председателя на КС и от касиера. По дело бил
представен приемо-предавателен протокол от 15.05.2019 г. (почти 2 години след
освобождаването на К. от УС), който отразявал предадените от нея на
Председателя на новия УС документи и касова наличност. Установяването на
размера на финансовата наличност в касата на ЕС, която е следвало да бъде
предадена от К. на новия УС на 15.11.2017 г., била предмет на разглеждане на
няколко ОС, вкл. и на това проведено на 23.07.2019 г. Окончателният размер
обаче бил установен на ОС, проведено на 05.12.2019 г., и в този смисъл било
взето решение, сумата да бъде възстановена в касата на ЕС, която се води от ********.
Така решените на 05.12.2019 г. от ОС имуществени въпроси, не касаели два
частноправни субекти, а въпроси, свързани с управлението на ЕС, които с оглед
разпоредбата на чл.11 от ЗУЕС били в правомощията на ЕС.
Предвид изложеното, ответникът настоява, че взетите решения на ОС,
проведено на 05.12.2019 г., са законосъобразни, като иска отхвърлянето от съда
на искането за отмяната им, като му се присъдят направените по делото разноски.
Това си искане ответникът поддържа в открито съдебно заседание, чрез управителя
си, както и чрез пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Видно от нотариален акт № 12 том II рег. № 974 дело № 249/2000 г. за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.2000 г. на нотариус с рег. № 353
/л.7/; ищецът е собственик на няколко самостоятелни обекта в сградата на адрес
в гр. **********. За свикването на процесното ОС на ЕС, по делото се представи
покана от 26.11.2019 г. до собствениците на имоти в сграда на бул. **********
/л.14/. Същата е отправена от УС на ЕС в състав - инж. Р.Г., инж. Г.Р. и Н.С., на основание
чл.13 ал.1 от ЗУЕС, като ОС е свикано на 05.12.2019 г. от 17,30 ч. в офис 519,
при дневен ред – преразглеждане резултатите от проверката и анализа на
представения отчет на каса ЕС „Канини” на 15.05.2019 г. и вземане на решения в
тази връзка, като собствениците са помолени са носят със себе си материалите от
ОС на ЕС, проведено на 23.07.2019 г. За поставянето на тази покана е съставен
протокол от посочените членове на УС /л.15/, а именно за поставянето й на 26.11.2019
г. в 18,30 ч. – на таблото със съобщения във фоайето на западния вход. Решение
за свикване на това ОС е взето по протокол № 56/ 25.11.2019 г. от заседанието
на УС на ЕС, в състав – инж. Р. Г., инж. Г. Р. и Н. С. /л.11/. Като мотиви на
решението е посочено, че ищецът в настоящото производство е поискал с молба до
РС-Хасково отмяна на решенията на ОС на ЕС от 23.07.2019 г. и издействал обезпечителна
заповед за спиране изпълнението на тези решения. От служебно извършената от
съда справка по гр. дело № 2461/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково
/л.81-82/ се установява, че на 26.08.2019 г. е образувано производството по
това дело, по повод постъпила същия ден искова молба от ищеца в настоящото
производство против ответника. С решение № 150/21.02.2020 г. по същото дело
искът е уважен изцяло, като са отменени приетите решения на проведеното на
23.07.2019 г. ОС на същата ЕС. В хода на производството, с определение №
1558/02.09.2019 г. е допуснато обезпечение на иска, като е било спряно
изпълнението на тези решения на ОС. Решението по същество е влязло в сила на
13.03.2020 г. По настоящото дело се представи протокол № 15/ 23.07.2019 г. от
ОС на ЕС на собственици в сграда на бул. *********** /л.103 и сл./, решенията
на което са били предмет на разглеждане по предходното съдебно производство.
Видно от него, ОС е било при дневен ред -
разглеждане резултатите от проверката и анализа на представения отчет на
каса „Канини” на 15.05.2019 г. и вземане на решения в тази връзка. Приети са
били три решения – първо: че ОС на ЕС приема, че касовата наличност към
31.12.2010 г. не е 217,08 лв., а 616,70 лв. /словом 616,78 лв./, като разликата
от 399,70 лв. С.К. да внесе в каса ЕС „******” в срок до 30.09.2019 г.; второ:
предоставянето на сумата от К. да се документира с протокол между нея и УС на
ЕС; и трето: общата сума от 616,78 лв., предадена в касата на ЕС, да се
разпредели като вноски на собствениците по подробно описан начин. В аналогичен
смисъл по същество са атакуваните в настоящото производство решенията, взети на
проведеното на 05.12.2019 г. ОС на ЕС по протокол № 16 от същата дата /л.16 и
сл./; а именно - първо: че ОС на ЕС
приема, че касовата наличност към 15.05.2019 г. не е 217,08 лв., а 626,54 лв.,
като разликата от 409,46 лв. С.К. да внесе в каса ЕС „******” в срок до 20.12.2019
г.; второ: предоставянето на сумата от К. да се документира с протокол между
нея и УС на ЕС; и трето: общата сума от 626,54 лв., предадена в касата на ЕС,
да се разпредели като вноски на собственици по подробно описан начин. Приложен
към протокола е списък на собствениците, присъствали на ОС на ЕС на 05.12.2019
г. /л.19/. Видно от съобщение за изготвен протокол от ОС на собствениците,
проведено на 05.12.2019 г., ведно с протокол от 12.12.2019 г.; на последната от
датите съобщението за изготвения протокол е било поставено на информационното
табло във входа на ЕС. От същата дата 12.12.2019 г. е представеното по делото
писмо до ищеца от УС на ЕС с приложен протокол № 16/05.12.2019 г. на ОС на
ЕС /л.107 и сл./, с копие от пощенски плик № R PS 6300 011 AG0 I и клеймо от
същата дата /л.106/.
Останалите, събрани по делото, по искане и на двете страни, множество
писмени и гласни доказателства не следва да се обсъждат от съда, доколкото това
не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор, предвид изложените
по-долу съображения на съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на решенията на ОС на ЕС с адрес в гр. *****************, проведено на 05.12.2019 г. по
протокол № 16 от същата дата. Искът е предявен от собственик на самостоятелни
обекти в сградата, което не е спорно, а и се установява от представения документ
за собствеността му, като е с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС. Предпоставка
за допустимост на този конститутивен иск е спазването на предвидения в чл.40
ал.2 от ЗУЕС 30-дневен преклузивен срок за предявяването му, който започва да
тече от получаването на решението по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС. Тази
разпоредба предвижда, че копие от протокола от провеждане на ОС, заверен с
надпис „Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите. Съгласно ал. 6 от същия текст, протоколът
се изготвя в 7-дневен срок от провеждане на общото събрание, след което и в
същия срок това се оповестява от председателя на УС (управителя) чрез поставяне
на съобщение на видно и общодостъпно място /ал. 7/. В настоящия случай
съобщението е поставено на 12.12.2019 г. и на същата дата до ищеца е изпратено
с писмо копие от протокола, а исковата молба е изпратена по пощата на
03.01.2020 г., с вх.рег. № 127/ 06.01.2020 г. От изложеното следва да се
приеме, че е спазен законоустановеният срок за упражняване на потестативното
право за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, с оглед на което
искова претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
За да се прецени законосъобразността на атакуваните решения, следва да се
вземе предвид правната природа на този юридически акт. По същината си актовете,
с които ОС упражнява правомощията си по чл.11 от ЗУЕС са многостранни сделки,
които имат за предмет съгласуване на волята на множество лица. Съгласуването на
волите на отделните собственици по отношение на въпросите, свързани с
управлението на общите части, се извършва по правилата на специалния закон -
ЗУЕС, който съдържа разпоредби за формата на управление и органите на ЕС,
техните правомощия и начина на вземане на решения. Правилата относно свикването
на ОС, кворума за вземането на решения и удостоверяването им в протокол са
уредени в Раздел ІІ, чл.12 - 18 от ЗУЕС, като преобладаващата част от нормите
са императивни. Причината, да бъдат детайлно урегулирани тези въпроси с норми,
отклонението от които води до опорочаване на взетото решение, е осигуряване на
правна сигурност, както във вътрешните отношения между етажните собственици,
така и в отношенията между тях и трети лица. Изискването за правна сигурност е
и причината,поради която законодателят е предвидил особени правила за
изпълнението на решенията на ЕС – чл.38 и 39 от ЗУЕС и оспорването на тяхната
законосъобразност – чл.40 от ЗУЕС. Въвеждайки съдебен контрол върху
законосъобразността на решенията на ОС, законодателят гарантира както правата
на отделния етажен собственик, така и правата на третите лица, които евентуално
влизат в правоотношения с етажните собственици по повод управлението на общите
части, като дава гласност на спора относно валидността на решението и неговата
обвързваща сила. Когато решенията на ОС не са били оспорени по реда на чл.40 от ЗУЕС в определения за това срок или са били оспорени и искът е отхвърлен, те
обвързват своите адресати. Нещо повече, съгласно чл.40 ал.3 от ЗУЕС, решенията
подлежат на изпълнение дори и при подадена молба за отмяната им, доколкото
ищецът не е поискал спирането им от съда. Това означава, че след като веднъж е
била формирана воля на ОС по определен въпрос от неговата компетентност, тя
може да бъде изменена само дотолкова, доколкото самото решение не подлежи на
изпълнение, евентуално не е било изпълнено. Да констатира незаконосъобразност и
отменя или изменя свои решения, които не са били атакувани по реда на чл.40 от ЗУЕС,
както и такива които са предмет на съдебен контрол по висящо и неприключило
такова съдебно производство – ОС не е упълномощено, не само защото формално
такава власт не му е дадена с разпоредбите на чл.11 от ЗУЕС, но и защото, да се
приеме противното би било в противоречие с правната сигурност. При предоставяне
на възможност ОС да отменя или изменя свои решения, във всички случаи, не би
имало яснота относно действителното съдържание на формираната и обективирана
воля, а оттам и за това настъпили ли са правните последици, които законът
свързва с въпросното волеизявление.
Във връзка с гореизложеното, по настоящото дело се установи, че процесното
ОС на ЕС е свикано с покана от 26.11.2019 г. от УС на ЕС; при дневен ред –
преразглеждане резултатите от проверката и анализа на представения отчет на
каса ЕС „Канини” на 15.05.2019 г. и вземане на решения в тази връзка, като
собствениците са помолени са носят със себе си материалите от ОС на ЕС,
проведено на 23.07.2019 г. Свикването е сторено, след като на 26.08.2019 г. по
искова молба на настоящия ищец е било образувано предходно дело против
ответника за оспорване по реда на чл.40 от ЗУЕС на други решения, а именно тези
по проведеното на 23.07.2019 г. ОС на същата ЕС – гр.дело № 2461/2019 г. на ХРС.
Нещо повече, мотив на УС на ЕС, да свика новото ОС по протокол № 56/25.11.2019
г. от негово заседание е именно обстоятелството, че ищецът в настоящото
производство е поискал с молба до РС-Хасково отмяна на решенията на ОС на ЕС от
23.07.2019 г. и издействал обезпечителна заповед за спиране изпълнението на
тези решения. Съдебното решение, с което искът е уважен изцяло е постановено на
21.02.2020 г. и е влязло в сила на 13.03.2020 г., като в рамките на това производство
искът е бил обезпечен, по силата на допуснато с определение от 02.09.2019 г. обезпечение,
като е било спряно изпълнението на тези решения на ОС. Вместо да изчака
съдебното произнасяне по предходното дело, в т.ч. да зачете допуснатото
обезпечение, УС на ЕС пристъпва към свикване на процесното ОС с дневен ред и
взети въз основа на него решения, идентични с решенията, предмет на висящия
съдебен спор. Предходното ОС от 23.07.2019 г. и настоящото ОС от 05.12.2019 г.
са все с дневен ред - разглеждане резултатите от проверката и анализа на
представения отчет на каса „Канини” на 15.05.2019 г. и вземане на решения в
тази връзка. В идентичен смисъл по същество са и взетите от тези ОС решения,
които са атакувани пред съда - първо: че ОС на ЕС приема, че касовата наличност
към съответните дати не е 217,08 лв., а друга по-голяма сума, като съответната
разлика С.К. да внесе в каса ЕС „******” в определен срок; второ:
предоставянето на сумата от К. да се документира с протокол между нея и УС на
ЕС; и трето: общата по-голяма сума, предадена в касата на ЕС, да се разпредели като
вноски на собствениците по подробно описан начин. Ето защо, за органа на
управление на ЕС не е било налице основание да преценява законосъобразността на
взетите предходни решения на ОС, респ. да ги преразглежда, по време на висящ
съдебен спор за тях, вместо да изчака стабилизирането им. Като го е сторил,
същият е взел незаконосъобразно решение за свикване на процесното повторно ОС и
взетите от същото решения, като незаконосъобразни, следва да се отменят. Това е
достатъчно основание за уважаването на иска изцяло, без да се обсъждат
останалите множество оплаквания, доводи и възражения на страните по същество, предвид
извода на съда за незаконосъобразност на оспорените решения на ОС на ЕС поради
установените съществени нарушения на закона при свикването на ОС, опорочаващи
провеждането на събранието и водещи до незаконосъобразност на взетите от него
решения.
В гореизложения смисъл са и решение № 80/26.06.2019 г. по дело № 481/2019
г. на ВКС, ГК, II г.о.; и решение № 1330/ІV-85 от 01.08.2018 г. по в.гр. дело №
864/2018 г. на ОС-Бургас.
Предвид
изцяло уважения иск /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски от общо 385
лв., включваща разноски за държавна такса от 25 лв. и за адвокат от 360 лв. Не
следва да се присъждат включените в списъка на разноските суми от 24 лв. за образувано изпълнително дело ред ДСИ по налагането на допуснатото
обезпечение на иска, както и 200 лв. за адвокатско възнаграждение по това
изп.дело. Съгласно разясненията по т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението /по
обезпечения иск/, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението. Касае се обаче единствено
за направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на
иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС, разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода
на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ - са разноски по изпълнителното дело, които
следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл и определение №
336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о., ТК/.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И:
По предявения иск с правно основание чл.40 от Закона за управление на
етажната собственост от ЕТ "Канини - Стоянка Калинова" с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. ***************** ет.*;
против Етажната собственост с адрес в гр. *****************, представлявана от
председателя на Управителния й съвет Р. П. Г. с ЕГН **********:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни всички решения, взети на проведено на
05.12.2019 г. по протокол № 16 от същата дата Общо събрание на Етажната собственост с адрес в гр. *****************.
ОСЪЖДА Етажната собственост с адрес в гр. *****************, представлявана от
председателя на Управителния й съвет Р. П. Г. с ЕГН **********; ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
"Канини - Стоянка Калинова" с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. ***************** ет.1; сумата от 385 лв. за
деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – на електронните адреси
от л.101 и 170.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.